Закон за задълженията и договорите



страница1/5
Дата24.07.2016
Размер0.71 Mb.
ТипЗакон
  1   2   3   4   5
ЗАКОН
ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ 
(Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г.; попр., Изв., бр. 2/51 г.; изм., бр. 69/51 г., бр. 92/52 г.; ДВ, бр. 85/63 г., бр. 27/73 г., бр. 16/77 г., бр. 28/88 г., бр. 30/90 г.; изм. и доп., бр. 12 и 56/93 г., бр. 83/96 г.; изм., бр. 104/96 г., бр. 83/99 г. и бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г.; доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. доп. ДВ бр. 42, изм. бр. 43/2005 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.)

1. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).



ОБЩА ЧАСТ

I. ОСНОВНИ ПРАВИЛА

2. (Отм. - ДВ, бр. 27 от 1973 г.).

3. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

4. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).



II. ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. Актове за планиране и регулиране на народното стопанство

5 - 7. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

2. Договори

а) Сключване на договори

8. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.

9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

10. (Ал. 1 отм., ДВ, бр. 83 от 1999 г.).

Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.

Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.

11. (Отм.-ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвесно. В противен случай те дължат обезщетение.

13. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.

При липса на срок приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя или най-късно едновременно с него.

Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

14. Договоът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.

Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за оставяне под запрещение, договорът се смята за сключен.

Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.

15. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

16. (1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия.

При несъответствие между вписани уговорки и уговорки в общите условия имат сила първите, макар и вторите да не са заличени.

При договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля.

17. Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.

18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

19. Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.

Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.



б) Действие на договорите

20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отмени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.

 21. Договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.

22. Може да договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на трето лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея.

Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени тре тото лице.

Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.

Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменеи по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.

23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.

24. При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта.

При договори за прехвърляне за собственост върху вещи определени по своя ред, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

25. Действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдешо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то.

Сбъдването на условието има обратно действие.



в) Недействителност на договорите

26. (1)(Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.).

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предложи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.

Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.

Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

29. Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Когато измамата изхожда от трето лице, измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

30. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна, е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора.

Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.

33. Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването.

Правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора.

Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба.

34. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

35. Унищожаемият договор може да бъде потвърден от страната, която има право да иска унищожението му, чрез писмен акт, в който трябва да се посочи и основанието за унищожаемостта.

Договорът се потвърждава и когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта му.

Договор, унищожаем поради крайна нужда, не може да се потвърждава.



г) Представителство

36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или волята на представлявания.

Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

37. Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално заверен подпис.

38. Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието си за това.

Упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощието, а пълномощникът да се откаже от него. Отказването от това право от страна на упълномощителя или пълномощника е недействително.

39. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.

Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго.

40. Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

41. Пълномощието се прекратява с оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или пълномощник са юридически лица - с прекратяването им.

Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

42. Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата стра на, ако тя е била добросъвестна.

Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

43. Пълномощникът може да преупълномощи друго лице, ако е овластен за това или ако преупълномощаването е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя.

Преупълномощаването може да бъде оттеглено както от упълномощителя, така и от преупълномощителя.

Пълномощникът е длъжен незабавно да извести упълномощителя за преупълномощаването и да му даде необходимите сведения за преупълномощения. Ако пълномощникът не изпълни това задължение, той отговаря за действията на това лице като за свои действия.



3. Едностранни волеизявления

44. Правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.



4. Непозволено увреждане

45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

(Попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.)

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето,което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при не го.

Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връз ка с причинените вреди.

52. Обезщетение на имуществени вреди се определя от съда по справедливост.

53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

5. Неоснователно обогатяване

55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е от чуждил или изразходвал, след като е узнал, че я дължи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал с изключение на плодовете.

58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.

59. Вън от горните случаи всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

6. Водене на чужда работа без пълномощие

60. Който предприема управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересованият може да я поеме.

Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.

Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.

61. Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.

Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.

62. Ако заинтересуваният е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието.



III. ДЕЙСТВИЯ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА

1. Изпълнение

63. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен в случаите, в които законът изисква друга грижа.

64. Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество.

65. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото.

Ако кредиторът се съгласи да получи в собственост нещо друго вместо дължимото, то при съдебно отстранение или при скрити недостатъци на полученото се прилагат съответно правилата за продажбата.

Когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго.

66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.

67. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

68. Ако местоизпълнението не е опреде лено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения - в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ - в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи - в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението;

69. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.

Ако изпълнението е предоставено на волята или възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок.

70. Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението.

Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора.

При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока.

71. Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден.

Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден.

Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят,

Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока.

Под начало на месеца се разбира първо то число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.

73. Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12/93 г. )

74. Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора.

75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.

Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.

(Нова - ДВ, бр. 83/96 г.) Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора.

76. Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка.

Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му.

Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника.

Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство.

78. Разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, а при промяна на местоизпълнението увеличените от промяната разноски са в тежест на този, който ги е причинил.



Каталог: File -> zakoni
File -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
File -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
File -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
File -> Обща характеристика
zakoni -> Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове
zakoni -> Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
zakoni -> Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ
zakoni -> Закон за техническите изисквания към продуктите


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница