Закон за защита на животните Обн., Дв, бр. 13 от 02. 2008 г., в сила от 31. 01. 2008 г., изм., бр. 80 от 10. 2009 г., бр. 8 от 25. 01. 2011 г., в сила от 25. 01. 2011 г., изм и доп., б

ЗАКОН за защита на животните

Обн., ДВ, бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г., изм., бр. 80 от 9.10.2009 г., бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., изм. и доп., бр. 92 от 22.11.2011 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

(2) Защитата на животните се изразява в опазване на техния живот, здраве и добро състояние, предпазването им от нехуманно, жестоко и особено жестоко отношение, осигуряване на подходящи грижи и условия за живот, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

 

Чл. 3. Професионалните гимназии и висшите училища, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, агроном-животновъди, биолози, еколози и други, провеждат и обучение за защита на животните съгласно изискванията на наредбата по чл. 19, ал. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

 

Чл. 5. Българската агенция по безопасност на храните съдейства при извършване на обучението по чл. 3 .

(2) За нехуманно отношение към животните се смята причиняване на болка или страдание на животно или предизвикване на силен страх.

(2) За жестокост се смятат:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес;

2. действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. нарушаване на принципа на добрата практика по отглеждане на животни, когато това води до вредни последици за здравето на животните;

4. увеличаване агресивността на животните чрез селекция или обучение в агресивност към други животни и хора;

5. използване на строги и електрически нашийници, електрически остени, химически дразнещи или увреждащи субстанции или на технически уреди, помощни средства или приспособления, които целят да се повлияе върху поведението на животно, като му се причинява силен страх и болка;

6. организиране на тренировки и състезания по настилки, които увреждат крайниците;

7. използване на животни за филмови снимки, реклама и изложби, при които им се причинява болка, страдание, увреждане или стрес;

8. принуждаване на животни към усилия, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;

9. излагане на животни на температурни или други неблагоприятни атмосферни влияния, недостиг на кислород или ограничаване на свободното им движение, които им причиняват болка, страдание, увреждане или стрес;

10. изоставяне на животни;

11. използване на живи животни за хранене на животни, с изключение на тези, чиято биология го изисква;

12. лишаване на животни от почивка;

13. подлагане на физическо натоварване на болни, наранени или стресирани животни;

14. пускане на свобода на животни, които са отглеждани от хората, в случай, че предварително не са подготвени за оцеляване в естествена среда;

15. ампутиране или кастриране с помощта на еластичен пръстен;

16. пълно или частично ампутиране на части от тялото или отстраняване на органи на животни;

17. подковаване на копитни животни с вредни подкови;

18. отглеждане, използване и умъртвяване на кучета и котки за добиване на кожи и месо, за производство на храна, както и внасяне и изнасяне на кучешки и котешки кожи и месо;

19. купиране на ушите и опашките с цел промяна на външния вид на животните;

20. отстраняване на нокти, зъби и гласни връзки;

21. излагане в магазини, заведения за обществено хранене и други увеселителни или питейни заведения на всички видове бозайници, примати, птици и влечуги и на опасни декоративни животни;

22. извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на насилие към животни;

23. сексуално малтретиране на животни.

(3) Действията по ал. 2, т. 16, 19 и 20 се допускат, когато:

1. извършването им е необходимо по ветеринарномедицинско предписание или процедурата се налага, за да се запазят животът, здравето и доброто състояние на животното;

2. процедурата е предназначена за научни и изследователски цели в съответствие със Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. стерилизацията или кастрацията е необходима за ограничаване на размножаването на животни;

4. са извършени според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча;

5. процедурата е необходима за:

а) предотвратяване на значително нараняване на животните;

б) защитата на други животни.

 

Чл. 8. За жестокост към животните не се смятат действията, които се извършват при:

1. ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;

2. професионална борба с вредни гризачи;

3. лов и риболов, извършвани според изискванията на Закона за лова и опазване на дивеча и Закона за рибарството и аквакултурите;

4. прилагане на дресировъчни методи, които имат за цел придобиването и/или развиването на ловни, охранителни, следотърсачески или водачески качества у кучетата;

5. медицински експерименти и лекарствени изпитвания;

6. поставяне на "спъвачки" на овчарски или скитащи кучета с цел ограничаване на възможностите им да преследват дивеча.

 

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.).

Глава втора
ОТГЛЕЖДАНЕ И ГРИЖА ЗА ЖИВОТНИТЕ

(2) Когато собственикът на животно не може да полага грижи за него, го предава в приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик, който да го отглежда в съответствие с физиологичните и поведенческите му особености.

 

Чл. 13. (1) Животни, които не живеят на групи в естествената си среда, се отглеждат самостоятелно.

(2) Животни, които живеят на групи или стада в естествената си среда, не се отглеждат поединично (самостоятелно).

(3) При отглеждане на животни се осигурява контакт между тях в зависимост от техните физиологични и поведенчески особености.

1. осигуряват достатъчен брой гледачи с необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните с оглед на техния брой, вид, възраст и здравословно състояние;

2. отговарят за спазване на правилата за защита на животните;

3. организират първоначално и последващо обучение на персонала.

(2) Не се допуска гледачите по ал. 1, т. 1 да причиняват стрес, болка, страдание и наранявания на животните, за които се грижат.

 

Чл. 15. Собственикът на животни предприема мерки за осигуряване на ветеринарномедицинска помощ, когато установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане. Болните или наранените животни се изолират и настаняват в подходящо помещение със суха и удобна постеля.

(2) Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.

(3) В обекта, в който е настанено животното по ал. 1, незабавно се предприемат мерки за лечението му.

(4) Чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин управителят на приюта предоставя информация за настанените в него животни с цел издирване на собственика или намиране на нов собственик.

(5) Когато в приюта е настанено маркирано животно, управителят издирва и информира собственика или лице по чл. 47, ал. 3 .

(6) Когато собственикът на животното не бъде намерен до 14 дни от настаняването му в приюта, то може да се предостави на:

1. зоологическа градина;

2. спасителен център;

3. ферма;

4. организация за защита на животните.

(2) В помещенията за отглеждане на животни собственикът осигурява място, съответстващо на техните физиологични и поведенчески особености, и пространство за движение и почивка.

 

Чл. 19. Министърът на земеделието и храните определя с наредби условията за отглеждане на животните, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености.

Глава трета

СПЕЦИФИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЖИВОТНИ

 

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Собственикът на диви животни, отглеждани извън зоологически градини, центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни, спасителни центрове и бази за интензивно стопанисване на дивеч, с изключение на тези по чл. 21 , ги регистрира в регионалната инспекция по околната среда и водите в 14-дневен срок от придобиването им.

(2) Забраняват се придобиването и отглеждането на защитени животински видове по чл. 37 и 47 от Закона за биологичното разнообразие. Отглежданите видове се отнемат в полза на държавата, когато няма специално разрешително от Министерството на околната среда и водите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Министърът на околната среда и водите определя с наредба условията за отглеждане на дивите животни по ал. 1 и 2, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености.

(2) Регистрационните карти съдържат:

1. име на собственика;

2. вид на отглеждания екземпляр;

3. пол и година на раждане/излюпване на екземпляра;

4. маркировка, ако такава е налична;

5. адрес, на който се отглежда екземплярът;

6. документ, указващ произхода на екземпляра, когато е дарен, закупен, внесен на територията на страната или придобит по друг начин от друго физическо или юридическо лице, включително държавна институция;

7. номер на разрешителното, когато такова се изисква по реда на чл. 22, ал. 2.

(3) При смяна на собствеността на екземпляра оригиналът на регистрационната карта се предава на новия собственик, който я използва за последваща регистрация.

(2) При регистрацията по ал. 1 директорът на съответната областна дирекция по безопасност на храните издава паспорти на животните по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

(3) При промяна на броя и вида на животните в обекта по ал. 1 собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.

 

Чл. 24. Ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни се уреждат с Регламент (ЕО) № 1739/2005 на Комисията относно определянето на ветеринарно-санитарните изисквания за движението на циркови животни между държавите членки.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава най-малко 7 дни преди датата на пристигане на територията на съответната областна дирекция по безопасност на храните.

(3) При неблагоприятна епизоотична обстановка директорът на областната дирекция по безопасност на храните писмено уведомява лицата по ал. 1 за недопускане на цирка на съответната територия.

 

Чл. 26. Условията и минималните изисквания за отглеждане и участие на животни в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за животните, се уреждат със съвместна наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за видовете от разред Китоподобни (Cetacea), семейство делфини (Delphinidae) - Афала (Tursiops truncatus), и Обикновен делфин (Delphinus delphis), отглеждани и използвани за представления в делфинариуми, при условие че екземплярите са маркирани, най-малко трето поколение, отгледано на затворено, не се отглеждат поединично и за тях е издадено разрешително от министъра на околната среда и водите по Закона за биологичното разнообразие.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на областната дирекция по безопасност на храните предприема действия по чл. 134 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) При използване на диви животни за филмови снимки организаторът осигурява присъствието на консултант етолог от списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

 

Чл. 29. Собствениците на зоомагазини осигуряват:

1. ветеринарномедицинско обслужване на животните;

2. служители, които имат познания и опит в отглеждане на съответните видове животни;

3. условия за отглеждане на животните до продажбата съгласно изискванията на този закон;

4. информационни материали, свързани с отглеждането на животните и хуманното отношение към тях.

(2) Служителите предоставят информация и съвети на клиентите за начина на отглеждане на животните, необходимите грижи, задължителни ваксинации и регистрации.

1. здрави животни, на които е извършена необходимата ветеринарномедицинска профилактика;

2. животни с документ за произход или придобиване;

3. кучета и котки с ветеринарномедицински паспорт, обезпаразитени и ваксинирани; кучетата се маркират с микрочип;

4. диви животни, маркирани съобразно вида на екземпляра, като маркировката се поставя по начин, който не уврежда здравословното им състояние.

(2) Собственикът на зоомагазин, в който се продават диви животни, изпраща в регионалната инспекция по околната среда и водите данни с името и адреса на лицето, закупило животното.

1. използва превозни средства, които гарантират спазването на изискванията за защита на животните, безопасността на другите участници в движението и на животните;

2. осигурява през подходящи периоди от време хранене, поене и почивка на животните съобразно вида им.

(2) Не се допуска забавяне на транспортни средства, превозващи животни, освен ако това е необходимо за доброто състояние на животните.

(3) В случаите на забавяне при транспортиране на животни компетентните органи предприемат всички необходими мерки за намаляване до минимум страданието на животните.

Глава четвърта

ЖИВОТНИ-КОМПАНЬОНИ

 

Чл. 34. (1) Не могат да се отглеждат кучета и котки в жилища в сграда - етажна собственост, на площ по-малка от:

1. за куче:

а) от малки породи до 10 кг - 6 кв. м;

б) за средни породи до 25 кг - минимум 8 кв.м;

в) за големи породи над 25 кг - минимум 10 кв. м;

2. за котка - минимум 6 кв. м.

(2) Площта се изчислява като обща с хората, живеещи в жилището.

(3) На кучета, които се отглеждат на открито, се осигурява подслон или къщичка, които ги защитават от неблагоприятни атмосферни условия.

(4) На кучета, които се отглеждат предимно вързани, се осигурява 5 метра тел (въже) за свободно движение, както и ежедневна разходка.

(2) Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.

(3) Собствениците на кучета са длъжни да не нарушават спокойствието и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.

(4) Изключение по ал. 1 се допуска за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди, по ред, определен от Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Собственикът на куче, който го отглежда с цел развъждане, се регистрира по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и заплаща в общината такса.

(6) Таксата по ал. 5 не се заплаща от развъдчици и членове на киноложки клубове, членове на Българската републиканска федерация по кинология или на други български или международни киноложки федерации, които извършват развъдна дейност на чистопородни кучета.

(2) Собствениците на кастрирани кучета не заплащат таксата по чл. 35, ал. 5 и таксата по чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) В базата данни се въвеждат:

1. име на страната на произход на кучето;

2. име, пол, цвят и порода;

3. дата и място (адрес) на раждане на кучето;

4. адрес, име на собственика;

5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа;

6. датата на поставяне на чипа или татуировката;

7. извършени ветеринарномедицински манипулации;

8. кастрация на кучето.

(3) Данните по ал. 2 се въвеждат от ветеринарния лекар, поставил чипа или татуировката.

(4) В 7-дневен срок от промяната на адреса, на собствеността или при смърт на кучето собственикът уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните.

(5) Когато чипът или татуировката е поставен от ветеринарен лекар, който няма достъп до базата данни, той попълва данните на хартиен носител и ги предава в областната дирекция по безопасност на храните, на чиято територия практикува.

 

Чл. 38. Българската агенция по безопасност на храните създава и поддържа национална електронна база данни за регистрираните кучета.

Глава пета

БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ

(2) Кметовете на общини организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

(3) Министърът на земеделието и храните ежегодно внася за приемане от Министерския съвет отчет за изпълнението на програмите по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствените кучета се осъществяват в регистрирани подвижни или стационарни амбулатории от общините или организациите за защита на животните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) За изпълнение на програмите по ал. 1 общинските съвети приемат наредби за овладяване популацията на безстопанствените кучета.

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г.) Организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, участват при изготвянето и могат да участват при изпълнението на програмите по ал. 1 и наредбите по ал. 5.

(2) Органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни.

(3) Кметовете на населените места отговарят за дейността на приютите по ал. 2.

(4) Приютите за безстопанствени животни се стопанисват от общините и/или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(5) Организациите за защита на животните могат да създават собствени приюти за безстопанствени животни.

(6) Всеки приют разработва и прилага система за информиране на гражданите за животните, които се предлагат за отглеждане, в т. ч. в интернет страница и публикации в медиите.

(2) Транспортирането до приюта на заловените кучета по ал. 1 се извършва със специално оборудвани и обозначени превозни средства с добра вентилация.

(3) Членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни трябва да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните.

(4) Екипите за залавяне на безстопанствени животни се ръководят и контролират от ветеринарен лекар.

(5) При залавянето на кучето се поставя нашийник с идентификационен номер.

 

Чл. 43. (1) Кметовете и организациите за защита на животните, които стопанисват приюти:

1. сключват и прекратяват договор с управител на приюта, който трябва да има висше образование;

2. осигуряват ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните;

3. осигуряват необходим брой и вид служители;

4. осигуряват свободен достъп на гражданите в приюта;

5. създават условия за обществен контрол;

6. осигуряват възможност за връзка с приюта.

(2) Лицата по ал. 1, т. 1 - 3 преминават курс за обучение за защита на животните.

 

Чл. 44. (1) Управителят на приют за животни:

1. предприема мерки при получаване на сигнали за изоставени животни;

2. ръководи настаняването и грижите за животните в приюта;

3. прилага програма за намиране на нови собственици на настанените в приюта животни;

4. води дневник, в който вписва данните за настанените животни.

(2) Дневникът по ал. 1, т. 4 съдържа:

1. идентификационен номер на нашийника;

2. дата и място на залавяне;

3. индивидуални белези на животното;

4. дата и причини за напускане на приюта;

5. името и адреса на собственика.

(3) За всеки случай на транспортиране на животни управителят на приюта или упълномощено от него лице изготвя транспортен документ, в който са посочени дата и час на излизане на автомобила, район на посещение и данни за броя и идентичността на събраните или върнатите животни.

 

Чл. 45. Ветеринарният лекар по чл. 43, ал. 1, т. 2 :

1. контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на животните;

2. изпълнява програмата на Българската агенция по безопасност на храните за вземане на проби за лабораторно изследване на заразни болести по животните и ги изпраща в лаборатория;

3. отразява резултатите от лабораторните изследвания и всички ветеринарномедицински манипулации и лечения в амбулаторен дневник;

4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

5. извършва лечебни и профилактични мероприятия, кастрация и маркиране на животните;

6. регистрира кучетата съгласно чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при придобиване от собственик;

7. съставя констативен протокол при смърт на животно, в който се посочват времето, причината и/или диагнозата за смъртта;

8. при назначаване на евтаназия съставя индивидуален протокол, който съдържа основанията за прилагането й; протоколът се подписва от ветеринарния лекар, от управителя на приюта и от трето лице.

(2) При постъпване на животното се извършва преглед за идентификация за собственост и клиничен преглед и ако е необходимо - лабораторни изследвания, резултатите от които се вписват в амбулаторния дневник.

(3) На болните и наранените животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(4) По време на престоя на животните се осигуряват достатъчно количество храна, вода, пространство за движение и почивка.

(2) Кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 .

(4) Временните приюти по ал. 3 трябва да се намират извън границите на съответното населено място, да са оградени и да се поддържат в добро хигиенно състояние, съобразно изисквания, определени от Българската агенция по безопасност на храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и този закон.

(5) Организацията на работата и условията на отглеждане на кучетата във временните приюти по ал. 4 се определят с наредба на съответния общински съвет и се осъществяват под постоянното наблюдение на организациите за защита на животните.

(6) Маркировката на кучетата по ал. 3 е татуиран на едното ухо идентификационен номер или електронен чип и V-образно купиране на другото ухо или друга видима ушна маркировка.

(7) Управителят на приюта вписва кучетата в регистър и издава ветеринарномедицински паспорт.

(8) Управителят на приюта изпраща данните от регистъра по ал. 7 на кмета на съответната община.

 

Чл. 49. Отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл. 47, ал. 3 .

1. заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации;

2. вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

 

Чл. 51. Евтаназия на настанени в приюта кучета се допуска при условията на чл. 179, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност след поставяне на диагноза при клиничен преглед и изследвания.

 

Чл. 53. (1) При настаняване в приюта на регистрирано куче-компаньон управителят на приюта издирва собственика на животното и го уведомява писмено за местонахождението на кучето.

(2) Ако в 7-дневен срок от датата на получаването на писменото уведомление по ал. 1 собственикът на кучето не се яви да го вземе или не бъде открит, кучето се предоставя на нов собственик по реда на чл. 47, ал. 2 или се настанява в приют на организации за защита на животните.

(3) Кучета-компаньони по ал. 1 се връщат на собственика им след представяне на ветеринарномедицински паспорт и заплащане на разходите по престоя.

1. дата и място на залавяне на животното;

2. дата и място, на което е върнато животното;

3. дати на обезпаразитяване, кастрация и ваксиниране срещу бяс;

4. отговорното по надзора лице или организация.

 

Чл. 55. След блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане.

(2) Не се допуска залавянето на безстопанствени котки с упойващи вещества.

Глава шеста
ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ