Закон за здравето
Изтегляне 1.89 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава първа НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Раздел I Общи положения Чл. 1.
- Раздел II Органи на управление на националната система за здравеопазване Чл. 5.
- Раздел III Държавен здравен контрол Чл. 11.
- Чл. 16.
| ЗАКОН за здравето
Обн., ДВ, бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., доп., бр. 46 от 3.06.2005 г., изм. и доп., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 85 от 25.10.2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм., бр. 88 от 4.11.2005 г., изм. и доп., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм., бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп., бр. 18 от 28.02.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.01.2008 г. (*), изм. и доп., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 71 от 1.09.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 75 от 12.09.2006 г., (*) изм., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., доп., бр. 81 от 6.10.2006 г., изм., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 24.11.2006 г., бр. 102 от 19.12.2006 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., бр. 41 от 22.05.2007 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., (*) изм., бр. 53 от 30.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 26.05.2007 г., изм., бр. 82 от 12.10.2007 г., изм. и доп., бр. 95 от 20.11.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 13 от 8.02.2008 г., в сила от 8.02.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., изм. и доп., бр. 110 от 30.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 36 от 15.05.2009 г., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 18.12.2009 г., доп., бр. 41 от 1.06.2010 г., изм. и доп., бр. 42 от 4.06.2010 г., в сила от 2.06.2010 г., изм., бр. 50 от 2.07.2010 г., изм. и доп., бр. 59 от 31.07.2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм., бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. и доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 8 от 25.01.2011 г., в сила от 25.01.2011 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., бр. 45 от 14.06.2011 г., в сила от 14.06.2011 г., бр. 60 от 5.08.2011 г., в сила от 5.08.2011 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 40 от 29.05.2012 г., бр. 54 от 17.07.2012 г., доп., бр. 60 от 7.08.2012 г., в сила от 7.08.2012 г., изм., бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 101 от 18.12.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 102 от 21.12.2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г. Сборник закони - АПИС, кн. 9/2004 г., стр. 20; кн. 10/2005, стр. 105; кн. 11/2005, стр. 189 (*) (Бел. ред. - относно влизането в сила на измененията на ЗЗ с ДВ, бр. 34 от 25.04.2006 г., виж § 56 от преходните и заключителните разпоредби на ЗТР) Глава първа НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Раздел I Общи положения Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Чл. 2. Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. Чл. 3. (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми. (4) Националната здравна стратегия и националните здравни програми се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Националните здравни програми се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Националната система за здравеопазване включва лечебните заведения по Закона за лечебните заведения, здравните заведения по този закон и Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето. Раздел II Органи на управление на националната система за здравеопазване Чл. 5. (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. Чл. 6. (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., бр. 75 от 2006 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Министърът на здравеопазването определя със заповед национални и републикански консултанти по медицински специалности. (2) Националните консултанти дават консултации и становища по възложени от министъра на здравеопазването въпроси. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Републиканските консултанти консултират лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, комплексните онкологични центрове и центровете за кожно-венерически заболявания при оказването на медицинска помощ. (4) Финансирането на дейностите по ал. 2 се осигурява в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година, а на дейностите по ал. 3 - от съответните лечебни заведения. (5) Условията и редът за финансиране, организацията и дейността на националните и републиканските консултанти се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавната здравна политика на територията на областта се осъществява и организира от регионална здравна инспекция. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) За организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация. Дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на регионалната здравна инспекция. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Регионалните здравни инспекции са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен център на областта. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалната здравна инспекция се ръководи и представлява от директор, който се подпомага от заместник-директор. (2) Директорът на регионалната здравна инспекция заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от министъра на здравеопазването. (3) Директор на регионална здравна инспекция може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната медицинска специалност, квалификация по здравен мениджмънт и три години стаж след придобиване на специалността. (4) Директорът на регионалната здравна инспекция се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя с правилника по чл. 10, ал. 3. (5) Министърът на здравеопазването може да прекрати трудовото правоотношение на директор на регионална здравна инспекция, получил отрицателна атестация, с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. (6) Заместник-директорът на регионалната здравна инспекция заема длъжността въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда от директора на съответната регионална здравна инспекция. (7) Заместник-директор на регионална здравна инспекция може да бъде лице с образователно-квалификационна степен "магистър" по медицина, призната медицинска специалност и с квалификация по здравен мениджмънт. Чл. 10. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват на територията на съответната област дейности по: 1. държавен здравен контрол; 2. контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от лечебните и здравните заведения; 3. проверка относно спазването на изискванията по чл. 40, ал. 4 и чл. 47, ал. 4 от Закона за лечебните заведения; 4. планиране, организиране, ръководство и контрол на медицинската експертиза; 5. промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 6. събиране, регистриране, обработване, съхраняване, анализ и предоставяне на здравна информация за нуждите на националната система за здравеопазване; 7. мониторинг на факторите на жизнената среда и на дейностите със значение за здравето на населението; 8. анализи, оценки и прогнози за здравно-демографските процеси на регионално ниво; 9. лабораторни анализи и изпитвания; 10. разработване и изпълнение на регионални здравни програми и проекти; 11. координация и изпълнение на национални и международни здравни програми и проекти; 12. методическа, консултативна и експертна помощ; 13. следдипломно практическо обучение в областта на опазване на общественото здраве; 14. проверки по сигнали на граждани, свързани с опазването на общественото здраве; 15. планиране и организиране на здравните дейности при бедствия, аварии и катастрофи и изготвяне на военновременен план за територията на съответната област. (2) Регионалните здравни инспекции съвместно със съсловните организации проучват потребностите от медицински и немедицински специалисти с висше образование и предлагат на министъра на здравеопазването броя на местата за следдипломно обучение по специалности. (3) Наименованието и броят на дирекциите в общата и специализираната администрация на всяка регионална здравна инспекция, техните функции и числеността на персонала в тях се определят в правилник, издаден от министъра на здравеопазването. (4) С правилника по ал. 3 министърът на здравеопазването може да възложи на определени регионални здравни инспекции дейности, които се изпълняват на територията на няколко области или на територията на цялата страна. Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Приходите на регионалните здравни инспекции се формират от: 1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) субсидия от държавния бюджет; 2. собствена дейност. (2) Регионалните здравни инспекции са администратори на приходите по ал. 1, т. 2, които се формират от: 1. държавни такси; 2. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от директорите на регионалните здравни инспекции, постъпили по сметката им; 3. други източници. (3) Средствата по ал. 1, т. 2 се разходват за: 1. осъществяване на контролна дейност; 2. профилактика на незаразните болести, профилактика и надзор на заразните болести; 3. създаване, поддържане и водене на регистрите по този закон и по други закони, възложени на регионалните здравни инспекции; 4. лабораторни анализи и изпитвания; 5. участие в национални и международни междулабораторни изпитвания; 6. акредитиране и поддържане акредитацията на лабораториите на регионалните здравни инспекции; 7. разпространение на информационни и научноизследователски материали; 8. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.); 9. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 1.07.2012 г.). Раздел III Държавен здравен контрол Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) С цел защита на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на дейностите по чл. 15. Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните здравни инспекции и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции и НЦРРЗ. Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции са държавни служители. (3) Държавните здравни инспектори не могат да упражняват под каквато и да е форма дейност, която подлежи на държавен здравен контрол. Чл. 13. (1) Главният държавен здравен инспектор се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на здравеопазването. (2) Правомощията на главния държавен здравен инспектор в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от министъра на здравеопазването с писмена заповед заместник, който е служител в администрацията на Министерството на здравеопазването. (3) Дейността на главния държавен здравен инспектор се подпомага от администрацията на Министерството на здравеопазването. Чл. 14. (1) Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи: 1. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) държавния здравен контрол по чл. 15; 2. дейностите по промоция на здравето и интегрирана профилактика на болестите; 3. (отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.); 4. (отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.); 5. профилактичните и противоепидемичните дейности при бедствия, аварии и катастрофи. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Главният държавен здравен инспектор осъществява методическо ръководство и контрол на звената по ведомствен здравен контрол към Министерството на правосъдието, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Регионалните здравни инспекции осъществяват държавен здравен контрол чрез дейности по: 1. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба; 2. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за продуктите и стоките със значение за здравето на човека по § 1, т. 10 от допълнителната разпоредба; 3. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за дейностите със значение за здравето на човека по § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба; 4. контрол по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за факторите на жизнената среда по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба; 5. надзор на заразните болести; 6. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за реклама и продажба на алкохолни напитки; 7. контрол по спазване на установените с нормативен акт забрани и ограничения за тютюнопушене. (2) Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването регионални здравни инспекции и от НЦРРЗ. Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Чл. 17. (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., отм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.). Чл. 19. (1) Държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. (2) При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право: 1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол; 2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител; 3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания; 4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното състояние на лицата по чл. 34, ал. 3; 5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните; 6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение; 7. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да спират експлоатацията на обекти с обществено предназначение, на части от тях или на съответната дейност в случаите по чл. 38, ал. 3, като уведомят незабавно директора на регионалната здравна инспекция; 8. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да спират реализацията на продукти и стоки със значение за здравето на човека в случаите по чл. 39, ал. 1, т. 1; 9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 38 и 39; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да съставят актове за установяване на административни нарушения; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 9, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да предлагат на органите на Дирекцията за национален строителен контрол при въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти с обществено предназначение, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 10, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да издават хигиенни заключения за съответствието на обектите с обществено предназначение, на продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда със здравните изисквания; 13. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г., предишна т. 11, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон. (3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на регионалните здравни инспекции. (4) Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) (1) Анализът на проби от продуктите и стоките със значение за здравето на човека и на факторите на жизнената среда, взети за целите на държавния здравен контрол, се извършва в лаборатории, определени със заповед на министъра на здравеопазването. (2) Лабораториите по ал. 1 трябва да са акредитирани в съответствие с изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или групи изпитвания. (3) Министърът на здравеопазването може да определи със заповед лаборатории за анализ, които не са акредитирани по реда на ал. 2, за определен срок при наличие на следните условия: 1. лабораториите са започнали и изпълняват необходимите процедури за акредитация; 2. налице са доказателства, че при провеждане на анализи за целите на държавния контрол лабораториите прилагат система и процедури за контрол и изпитване, гарантиращи качество на лабораторната дейност. Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Доброволно плащане на глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от органите на държавния здравен контрол, може да се извършва в Министерството на здравеопазването или в съответната регионална здравна инспекция. Каталог: editor editor -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители editor -> Наредба №16-116 от 8 февруари 2008 Г. За техническа експлоатация на енергообзавеждането editor -> I общи положения Чл (1) editor -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място editor -> Първа общи положения ч editor -> Наредба №7 от 23 септември 1999 г editor -> Описание и пакетиране Цена на едро с ддс editor -> Инструкция за ползване и свързване /Съвместим с всички 4g rgb, rgbw контролери и димери за монохромна led лента editor -> Brealloy mk bredent editor -> Листовка: информация за потребителя седатиф пс, таблетки sedatif pc, tablets Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|