Закона за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от " Българската служба за акредитация (бса)"



Дата25.07.2016
Размер118.48 Kb.
#5934
ТипЗакон


ПО-СЪЩЕСТВЕНИ НЕЯСНОТИ И НЕСЪОТВЕТСТВИЯ

в Закона за изменение и допълнение на Закона за акредитацията, извършвана от

Българската служба за акредитация (БСА)” – ДВ 43/ 2010 в сила от 1 юни 2010 г.



спрямо принципите и разпоредбите на Регламент (ЕО) 765/2008




Принципи и разпоредби на

Регламент (ЕО) 765/2008

Текстове на Закона по ДВ 43/ 1 юни 2010

ПОЯСНЕНИЯ И БЕЛЕЖКИ

1.

Принцип (11) Създаването на единен национален орган по акредитация не следва да засяга разпределението на функциите в рамките на държавите-членки.

Член 4 Основни принципи

6. Задълженията и задачите на националния орган по акредитация се разграничават ясно от онези на други национални власти.

8. Националният орган по акредитация не предлага или извършва каквито и да било дейности или услуги, които се предоставят от органите за оценяване на съответствието, не предоставя консултантски услуги, не участва в капитала, нито притежава друг финансов или управленски интерес в орган за оценяване на съответствието.

Член 6 Принцип за недопускане на конкуренция

1. Националните органи по акредитация не се конкурират с органите за оценяване на съответствието.



Член 8 Изисквания към националните органи по акредитация

Националният орган по акредитация отговаря на следните изисквания:

1. организиран е така, че да бъде независим от органите за оценяване на съответствието, които оценява и от търговски натиск, както и да гарантира, че няма да възникне конфликт на интереси с органите за оценяване на съответствието;

2. организиран е и функционира така, че да гарантира обективността и безпристрастността на дейностите си;

3. гарантира, че всяко решение, свързано с атестацията на компетентността се взема от компетентни лица, различни от тези, които са извършили оценката;

4. предприема подходящи мерки за запазване поверителността на получената информация;

5. определя дейностите по оценяване на съответствието, за които е компетентен да извърши акредитация, като се позовава при необходимост на съответното общностно или национално законодателство и стандарти;

6. създава необходимите процедури за гарантиране на ефикасно управление и подходящ вътрешен контрол;

7. разполага със съответен на брой компетентен персонал, достатъчен за надлежното изпълнение на задачите си;

8. документира задълженията, отговорностите и правомощията на персонала, които могат да засегнат качеството на оценката и атестацията на компетентността;

9. създава, прилага и поддържа процедури за наблюдение на работата и компетентността на участващия персонал;

10. следи оценяването на съответствието да се извършва по подходящ начин, т.е. избягва се ненужна тежест за предприятията и се вземат предвид размерът на предприятието, секторът, в който то работи, неговата структура, степента на сложност на съответната производствена технология и масовият или сериен характер на производството;

11. публикува одитирани годишни счетоводни отчети, изготвени в съответствие с общоприетите счетоводни принципи.

Член 9 Съответствие с изискванията

4. Националните органи по акредитация установяват необходимите процедури за разглеждане на жалби срещу акредитираните от тях органи за оценяване на съответствието.



§ 3. Член 2 се изменя така:

„Чл. 2. (1) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (ОВ, L 218,13.8.2008), наричан по-нататък „Регламент 765/2008”.

(2) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” е единственият орган в Република България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(3) Мониторинг за съответствието на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” с изискванията на чл. 8 от Регламент 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма на определени интервали от време в съответствие с тригодишния стратегически план и като се вземат под внимание резултатите от последната партньорска оценка.”




Без да се познават текстовете на Регламента заинтересуваните лица и органи няма да могат да узнаят какви са европейските /над националните/ му разпоредби.

Особено важно е да се знае как Регламентът урежда акредитацията на органи за оценяване на съответствието:

- задължителни изисквания /европейски разпоредби/ към работата на Националния Акредитиращ орган (НАО);

- доброволни изисквания /само на доброволни европейски стандарти/ за акредитацията на органите;

- липсата на задължителност за исканията на органите относно тяхната акредитация (вж. част 2 на таблицата).


2.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

10. „акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието;

Член 5 Извършване на акредитация

1. Националният орган по акредитация оценява, по искане от органа за оценяване на съответствието, дали този орган за оценяване на съответствието е компетентен да изпълни специфична дейност по оценяване на съответствието. Когато установи, че е компетентен, националният орган по акредитация издава съответния сертификат за акредитация.




§ 4. В чл. 3 думата „доброволност” се заличава.

§ 5. Член 4 се изменя така:

Чл. 4. Акредитацията се извършва съгласно изискванията на хармонизираните стандарти, данни за които са публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз, съгласно чл. 11 от Регламент 765/2008 и, където е приложимо, съгласно всякакви допълнителни изискания, включително определените в приложимите секторни схеми за акредитация.”



Грубо противоречие на § 4 с Регламента – акредитацията на органите е доброволна – по тяхно желание и по изискванията на доброволни стандарти.

Груба грешка на Закона - чл. 11 на Регламента се отнася само за НАО – БСА – вж. част 3 на таблицата.



3.

Член 4 Основни принципи

2. Когато държава-членка счита, че не е икономически изгодно или изпълнимо да ..... предлага някои услуги по акредитация, тя се обръща, доколкото това е възможно, към национален орган по акредитация на друга държава-членка.



Член 6 Принцип за недопускане на конкуренция

2. Националните органи по акредитация не се конкурират с други национални органи по акредитация.

3. На националните органи по акредитация е разрешено да извършват дейност извън националните граници, на територията на друга държава-членка, по искане на орган за оценяване на съответствието при обстоятелствата, предвидени в член 7, параграф 1, или ако тяхното съдействие е потърсено от национален орган по акредитация в съответствие с член 7, параграф 3, в сътрудничество с националния орган по акредитация на тази държава-членка.

Член 7 Презгранична акредитация

1. Когато органът за оценяване на съответствието иска да бъде акредитиран, той се обръща към националния орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен или до националния орган по акредитация, към който тази държава-членка се е обърнала в съответствие с член 4, параграф 2. Въпреки това, органът за оценяване на съответствието може да поиска акредитация от друг национален орган по акредитация, различен от тези, посочени в първа алинея при всяка една от следните ситуации:

a) когато държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието, реши, че няма да създава национален орган по акредитация и не се е обърнала към националния орган по акредитация на друга държава-членка в съответствие с член 4, параграф 2;

б) когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не извършват акредитация по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация;

в) когато националните органи по акредитация, посочени в първата алинея, не са преминали успешно партньорската оценка съгласно член 10 по отношение на дейности по оценяване на съответствието, за които се иска акредитация.

3. Когато национален орган по акредитация получи заявление съгласно параграф 1, буква б) или в), той информира националния орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието заявител. В такива случаи националният орган по акредитация на държавата-членка, в която е установен органът за оценяване на съответствието заявител, може да участва като наблюдател.

4. Национален орган по акредитацията може да поиска друг национален орган по акредитация да извърши част от дейността по оценка. В такъв случай сертификатът за акредитация се издава от органа заявител.

Член 9 Съответствие с изискванията

1. Когато национален орган по акредитация не отговаря на изискванията на настоящия регламент или не изпълнява задълженията си по него, съответната държава-членка предприема подходящите коригиращи действия или гарантира, че такива коригиращи действия са предприети, и информира Комисията за тях.

2. Държавите-членки наблюдават на редовни интервали от време своите национални органи по акредитация, за да гарантират непрекъснатото спазване на изискванията, посочени в член 8.

3. Държавите-членки отдават особено внимание на резултатите от партньорската оценка съгласно член 10 при извършването на наблюдението, посочено в параграф 2 от настоящия член.



Член 10 Партньорска оценка

1. Националните органи по акредитация се подлагат на партньорска оценка, организирана от органа, признат съгласно член 14.

2. Заинтересованите страни имат право да участват в системата, създадена за надзор на дейностите по партньорска оценка, но не и в отделни процедури за партньорска оценка.

3. Държавите-членки гарантират, че националните органи по акредитация редовно преминават партньорска оценка съгласно изискването в параграф 1.

4. Партньорската оценка се извършва на базата на надеждни и прозрачни критерии и процедури за оценка, по-специално по отношение на изискванията към структурата, човешките ресурси, процеса, поверителността и жалбите. Предвиждат се подходящи процедури за оспорване на решенията, взети в резултат на такава оценка.

5. Партньорската оценка установява дали националните органи по акредитация отговарят на изискванията, предвидени в член 8, като се вземат предвид приложимите хармонизирани стандарти, посочени в член 11.



Член 11 Презумпция за съответствие за националните органи по акредитация

1. Счита се, че националните органи по акредитация, които в резултат на успешното си преминаване на партньорска оценка съгласно член 10 докажат съответствие с критериите, посочени в съответния хармонизиран стандарт, данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, отговарят на изискванията, установени в член 8.

2. Националните органи признават равностойността на услугите, предоставяни от тези органи по акредитация, които успешно са преминали партньорската оценка съгласно член 10, и с това приемат, на основата на презумпцията по параграф 1 от настоящия член, сертификатите за акредитация от тези органи и удостоверенията, издадени от акредитираните от тях органи за оценяване на съответствието.

Член 12 Задължение за информиране

1. Всеки национален орган по акредитация информира другите национални органи по акредитация за дейностите по оценяване на съответствието, за които извършва акредитация, и за всички промени, свързани с тях.

2. Всяка държава-членка информира Комисията и органа, признат съгласно член 14, за това кой е националният орган по акредитация и за всички дейности по оценяване на съответствието, по отношение на които този орган извършва акредитация в подкрепа на законодателство на Общността за хармонизация, както и за всички промени, свързани с това.

3. Всеки национален орган по акредитация редовно прави обществено достояние информацията за резултатите от неговата партньорска оценка, дейностите по оценяване на съответствието, по отношение на които извършва акредитация и за всички промени във връзка с това.



§ 3. Член 2 се изменя така:

(3) Мониторинг за съответствието на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” с изискванията на чл. 8 от Регламент 765/2008 се извършва от звеното за вътрешен одит към министъра на икономиката, енергетиката и туризма на определени интервали от време в съответствие с тригодишния стратегически план и като се вземат под внимание резултатите от последната партньорска оценка.”



§ 6. Член 5 се изменя така:

Чл. 5. Акредитация могат да получат еднолични търговци и юридически лица, установени:

1. на територията на Република България;

2. в друга държава - членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария при спазване на чл. 7 от Регламент 765/2008;

3. в трети държави.”

§ 7. Създава се чл. 5а:

„Чл. 5а. (1) Документите, издавани от органи за оценяване на съответствието, са официални документи, ако тези органи са акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, в съответствие с този закон.

(2) Документи, издавани от чужди органи за оценяване на съответствието, се приемат за официални документи, ако са в съответствие с приложимите към тях изисквания и са издадени от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от национални органи по акредитация, които са преминали успешно партньорска оценка, съгласно Регламент 765/2008 или съгласно договорни задължения за признаване между органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент 765/2008, и международни организации по акредитация.

(3) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” осигурява информация за националните органи по акредитация, отговарящи на изискванията на ал. 2, на интернет страницата на агенцията.

(4) Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” дава становище относно признаването на документи по ал. 2 при постъпване на писмено запитване.”


Това са текстовете на Закона, където се споменава за особено важната партньорска оценка. Тя за първи път се узаконява чрез Регламента и е единственото средство за признаване на европейска компетентност по 7 (седем) направления на оценяване на съответствието:

(1. Лаборатории за калибриране (Calibration laboratories); 2. Лаборатории за изпитване (Testing laboratories); 3.1. Органи по сертификация на продукти (Certification bodies, products); 3.2. Органи по сертификация на системи за качество (Certification bodies, quality systems); 3.3. Органи по сертификация на персонал (Certification bodies, persons); 3.4. Органи по сертификация на системи за управление на околна среда (Certification bodies, environmental management systems); 4. Органи за контрол (Inspection bodies).

Към юни 2010 г. БСА” има признание само по две от направленията – 3.2 и 3.3. По другите 5 направления органите за оценяване на съответствието следва да използват акредитация от чужди НАО на страни-членки на ЕС.

Как заинтересуваните органи ще търсят акредитацията на чужди НАО по другите направления за признание по Регламента???


4

Член 39 Преходна разпоредба

Сертификатите за акредитация, издадени преди 1 януари 2010 г., могат да останат валидни до датата на изтичането им, но не и след 31 декември 2014 г. Въпреки това, настоящият регламент се прилага по отношение на удължаване на срока им или подновяване.




§ 40. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:

3. Създава се ал. 3:

„(3) Неакредитирани от агенцията или от национален орган по акредитация на друга държава, лица, които в своята дейност се позовават на акредитация за дейности по оценяване на съответствието, се наказват:

1. с глоба или с имуществена санкция в размер 2000 лв. -при първо нарушение;

2. с глоба или с имуществена санкция в размер 4000 лв. -при повторно или системни нарушения.”

§ 41. Създава се чл. 41а:

„Чл. 41а. (1) Който извършва дейност по акредитация на органи за оценяване на съответствието в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 50 000 лв.”



(2) За повторно или системни нарушения наказанието по ал. 4 е глоба или имуществена санкция в размер 75 000 лв.

§ 45. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Липсата на преходен период в Закона е грубо противоречие с чл. 39 на Регламента. Целта е административно да се затрудни дейността на няколко хиляди български предприятия, които добросъвестно са сертифицирани или контролирани от органи за оценяване на съответствието, акредитирани от Българския съвет за доброволна акредитация и упълномощаване - БСДАУ.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница