Закони са пример за клиентелизъм През 1991 г направихме съдебната система толкова независима, че тя стана безотговорна, твърди юридическият секретар на държавния глава красимир добрев
Изтегляне 61.02 Kb.
|
| ИНТЕРВЮ
Пламен Киров: Някои нови закони са пример за клиентелизъм През 1991 г. направихме съдебната система толкова независима, че тя стана безотговорна, твърди юридическият секретар на държавния глава КРАСИМИР ДОБРЕВ ----Визитка
- Г-н Киров, за по-малко от 8 месеца от началото на мандата си президентът Георги Първанов наложи четири пъти вето върху закони на управляващото мнозинство. По този повод депутатът Иван Искров каза, че ако продължава така президентът ще девалвира ветото като "турската лира" ... - Доколкото знам г-н Искров е специалист по девалвацията на турската лира, но не бих казал, че е голям капацитет в областта на конституционното право. Имах повод да разменя реплики с него. В крайна сметка се видя, че мнозинството се съгласи с мотивите на президента по върнатия закон за изменение и допълнение на закона за банките. И нямаше как да не се съгласи. В мнозинството има много добри юристи, които съзнаваха, че ако ветото беше преодоляно веднага щеше да бъде сезиран Конституционният съд, който щеше да обяви съответния текст за противоречащ на основния закон. Що се отнася до останалите върнати закони - реакциите бяха на лично обидени и засегнати лица. Имам предвид министър Долорес Арсенова, председателя на парламентарната комисия за опазване на околната среда Джавдет Чакъров, доц. Борислав Великов. И по медиите, и в пленарна зала те показаха болезнена реакция на обидени хора. - Президентът въведе практиката да пуска за публикуване закони със забележки. Така беше и при военният закон, и при "дълговите" закони, и за социалните помощи ... Това не е ли малко спорна практика? - Качеството на законодателството е ниско. Неласкава оценка за законите дадоха и проф. Огнян Герджиков, който е председател на НС и мой учител, и проф. Васил Мръчков, който е председател на Съвета по законодателство в парламента. Но президентското вето е едно крайно средство. ----------------- Когато един закон е глупав, но в крайна сметка зад него е застанало едно мнозинство, какво да го правим? Да го връщаме, да поправяме целия закон ли? В крайна сметка мнозинството и правителството си носят отговорността за закона и за резултатите от неговото прилагане. Много се шумеше във връзка със закона за народната просвета и изобщо около тази реформа, която се извършва в образованието. Ние дълбоко не сме съгласни и не виждаме смисъл от това, което се прави. За съжаление имаме тъжни предчуствия. Но какво да направим след като такава стратегия е приета от мнозинството. -------------------- Забележете - президентът е много снизходителен по отношение на законодателния продукт. И затова той си позволява да публикува в някои случаи закон като изрази своите несъгласия. Той е длъжен все пак да предупреди мнозинството, правителството и обществото, че законът няма да доведе да нещо съществено, до нещо по-добро. Ето например законът за биологичното разнообразие отменя текст в закона за защитените територии. Законът за околната среда, който пък е приет буквално седмица след това, изменя този отменен текст. Значи тези 170 депутати, които са гласували за преодоляване на ветото по закона за опазване на околната среда, просто не са го чели. И не са констатирали, че този закон изменя вече отменен текст. Това няма да блокира закона. Но е формално основание, на което можехме да го върнем. Тогава щеше да лъсне една по-друга картина за това какво става в Народното събрание. Освен това някои от приеманите от парламента закони са доказателства за лобизъм или по-скоро за клиентелизъм и не правят чест на сегашното мнозинство. - Кои по-точно? - Не бих искал да конкретизирам сега. - Не ви ли се струва, че консултациите при президента за промени в конституцията изгубиха "темпо" по тази тема? - Бяха леко забавени заради парламентарната ваканция, заради натоварената му международна програма. Сега ще бъдат проведени консултации с извънпарламентарни политически партии. Промените в конституцията трябва да се правят много внимателно. Не като закон за движение по пътищата. Не можем да си позволим грешки. - Ще искате ли повече правомощия за президента при евентуални промени в конституцията? - Не са му нужни повече правомощия. Той сам го каза. - А според вас какви промени в конституцията са необходими? Сякаш вече е общо мнението, че трябва да се пипнат текстовете за съдебната власт. ---------------- - Напрежението в съдебната власт сякаш не е продиктувано от текстовете в конституцията. Ако се направи една ретроспекция от Освобождението до 1990 г. често съдебната власт е използвана за разправа с политическия противник. Затова и през 1991 г. представителите във ВНС се обединиха около идеята да се създаде една действително независима от политическата класа съдебна власт. Затова и и тази засилена защита - несменяемост, имунитет, включване в системата на прокуратурата и следствието. Струва ми се обаче, че от една крайност отидохме в другата, т.е. получи се известният ефект на махалото. Ние я направихме толкова независима, че тя стана безотговорна. Това е и една от причините у нас да бъде изключително неефикасна борбата срещу престъпността. ------------------- - Къде трябва да бъдат прокуратурата и следствието според вас? МВР си поиска вече следствието... - Има различни конституционни модели. Прокуратурата и следствието наистина не са същинска съдебна власт. Но няма модел, който да има само предимства, а да няма недостатъци. Няма значение къде ще ги сложим. Важното е да действат ефективно и да има контролни механизми. Съдебната власт не работи ефективно. Струва ми се, че е стигната една граница, която трябва да бъде прекрачена. Ако не се намерят други механизми, в крайна сметка ще трябва да се премине към конституционни промени. - Как оценявате сегашната съдебна реформа? - Има добри намерения, не може да се отрече. Желанието е съдебната власт да бъде накарана да работи нормално. Друг е въпросът дали са намерени точните средства. Но това ще го каже Конституционният съд, там има вече образувано дело срещу текстове от закона за изменение и допълнение на закона за съдебната власт. - Президентът обяви, че има специални служби, съществуващи в правен вакуум. Визираше Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Военният министър обаче каза, че това не е вярно. - Министър Свинаров е юрист и то много добър. Той много добре знае, че когато се изменяше военният закон изключихме НСО и НРС от състава на въоръжените сили само и само да можем да отговорим на изискването те да бъдат сведени до 45 000 души. Законът остана да действа временно по отношение на тези служби. - Но само за статута на военнизирани ... - Точно така. А че липсва специална уредба за начина, по който действат тези служби е общоизвестен факт. Да. Такъв правен вакуум съществува и той трябва да бъде запълнен. Нещо повече. Във връзка с присъединяването към НАТО това е едно от изискванията - да уредим правно режима, по който действат тези служби. Предполагам в скоро време ще има консултации по тази тема. Това са служби, които трябва да защитават националните интереси. Те не трябва да обслужват едно или друго правителство, едно или друго мнозинство. - Вие бяхте член на ЦИК, специалист сте по избирателно и конституционно право. Какво е мнението ви за внесения избирателен кодекс? ----------------- - Критиките към пропорционалната система бяха основателни предвид на качеството на състава на законодателния орган, който се избираше. Вносителите на кодекса обаче не трябва да залитат в посока на това да казват, че техните предложения едва ли не ще решат всички проблеми. Няма идеална избирателна система. И тази, която се предлага, има също сериозни недостатъци. Опасявам се да не стане така, че ако въведем сега предложената система да се стигне до повече негативни резултати отколкото сегашните. -------------- - Преди време беше създаден съвет за координация на борбата с престъпността към президента. Той обаче изобщо не беше посрещнат еднозначно. Появиха се дори реплики в качеството на къкъв точно се явява държавният глава в случая. - Явява се в качеството си на орган, който в нашия конституционен модел не е включен нито в изпълнителната, нито в съдебната, нито в законодателната власт. И именно, защото той е една неутрална власт, може да инициира координация между институциите, борещи се с престъпността. Къде да се направи подобна среща или подобен орган? Към правителството? И кой магистрат ще отиде и ще участва в такъв орган към изпълнителната власт? Веднага ще последват оценки, че изпълнителната власт поставя ръка над съдебната. Целта на съвета е само координация на усилията. Защото вижте какво става през последните месеци. МВР обвинява съдиите, че пускат престъпниците. Съда казва: да де, ама вие не ни давате доказателства. Между следствието и прокуратурата има търкания. МВР иска да вземе следствието, същите апетити има и прокуратурата. Целта на този орган е от една страна да бъдат потушени междуличностните конфликти, а от друга да се синхронизира борбата с престъпността. При всички международни срещи ни се поставят основно три проблема - организирана престъпност, корупция и неефективна съдебна система. - Но конфликтите продължават ... - Точно затова трябва да се седне на масата. Защото да се разменят публично реплики, включително и някои от тях, преминаващи границата на добрия тон, да се персонализира спорът между отделните институции, е просто контрапродуктивно. - Сякаш и президентът не успя да направи нещо в тази посока. Ето той събра министъра на правосъдието Антон Станков и главния прокурор Никола Филчев, уж всичко беше наред, но май се оказва, че не е точно така ... - В крайна сметка президентът не е магьосник. Но прави опити да арбитрира в тези спорове, доколкото му позволяват правомощията по конституция. Това е целта, не мога да кажа дали ще се постигне. Изтегляне 61.02 Kb. Сподели с приятели:
|