"Законодателна уредба на доброволния труд в ес и страни извън него"
Изтегляне 0.66 Mb.
|
Р Е З Ю М Ена
“Законодателна уредба на доброволния труд в ЕС и страни извън него” В проучването беше изследвано законодателството на следните държави: Австралия, Аржентина, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Румъния, САЩ, Франция, Чехия, Швейцария. Изследването е проведено в следните основни насоки: I. Определение за доброволен труд II. Законът и доброволният труд III. Възстановяване на разходите IV. Закрила и застраховане на доброволците V. Полагане на доброволен труд в чужбина VI. Чуждестранни доброволни работници I. Определение за доброволен труд В повечето изследвани държави няма законово определение за доброволен труд. Изключение правят Германия и САЩ. Обикновено определението се дава от министерство (Холандия, Дания, Литва) или с акт на правителството (Ирландия, Великобритания). В Испания, Аржентина, Румъния и Франция със специални закони, посветени на доброволчеството е дадено определение за доброволческите дейности. Техен същностен белег е, че са дейности от общ характер без насрещна материална престация. Определенията за доброволния труд в отделните държави, имат следните особености: 1. Във всички държави доброволният труд е неплатена дейност. В САЩ, Ирландия и Великобритания доброволците могат да получават някакви минимални финансови средства, но във Великобритания те трябва да са под размера на минималната работна заплата. В САЩ възнаграждението е не повече от 500 долара на година. Това включва и тези доброволци, които са директори, длъжностни лица, опекуни и управляващите служби. В Австралия доброволците, отработили определен брой часове, могат да получат финансови средства за повишаване на квалификацията, които не им се предоставят лично, а съответното длъжностно лице одобрява и заплаща съответния курс за повишаване на квалификацията. В Белгия обучаващите се лица до 25 - годишна възраст, полагащи доброволен труд, получават възнаграждение в размер на 409,03 евро месечно. Във Франция доброволците могат да получават определени възнаграждения, също и суми за храна, квартира, транспорт. 2. Във всички разгледани държави, положеният доброволен труд трябва да е в полза на обществото или отделен човек. Във Великобритания, Чехия и Шотландия доброволният труд трябва или може да е от полза и на околната среда, а в Австралия - и на полагащия го, тъй като там доброволен труд се полага само от безработни. В Ирландия, Люксембург, Полша и Холандия е установено изискване доброволният труд да не е в полза на лица от семейството на доброволеца, а в Испания и Аржентина законите изрично изключват от доброволческите онези дейности, които се осъществяват поради родствени, приятелски и добросъседски отношения. В Румъния доброволческите дейности се изпълняват за благото на обществото (социални грижи, защита на правата на човека, здравеопазване, култура, образование, наука, религия и т.н.). Във Франция има 3 вида доброволен труд: доброволна държавна, доброволна пожарникарска и военна служба и доброволна служба за международна солидарност. 3. Доброволният труд се полага по лично желание без принуда. Това е изрично отбелязано в Ирландия, Холандия, Шотландия, Дания, САЩ, Белгия, Франция. В Румъния Законът за доброволния труд установява принципа за участието на доброволеца, основано на свободно изразеното му съгласие. В Испания и Аржентина се изисква този труд да се осъществява свободно, без да има за основание някакво лично или юридическо задължение. В Германия доброволната дейност е съпроводена с педагогически контрол с цел да се засили самосъзнанието за отговорност към общото благо, както и социалният и междукултурен опит. II. Законът и доброволният труд В част от държавите доброволният труд не е изрично уреден, но се провежда политика за насърчаването му. Изключение правят Испания, Аржентина, Чехия, Румъния, Полша, САЩ. В Литва е уреден с подзаконови нормативни актове. В САЩ има специален Закон за защита на доброволците, който очертава някои стимули за доброволците при извършване на дейността им. В Румъния е приет Закон за доброволния труд, който дава правна уредба на доброволческите дейности в Румъния и чужбина.
В Испания и Аржентина съществуват специални закони за доброволния труд. Те дават подробна уредба на редица положения като: права и задължения на доброволците, включването им в доброволческите организации, признаването на положения доброволен труд, средствата за насърчаване на доброволците, отговорност за вреди, причинени на трети лица. В част от разгледаните държави са уредени само отделни аспекти на доброволния труд. Във Великобритания такава уредба се среща в трудовото законодателство, но тя предоставя ограничени възможности на доброволците да бъдат третирани еднакво с останалите работещи. В Швейцария частична уредба има в Закона за отпуската на младежите. В Холандия и Белгия доброволният труд отчасти е уреден в данъчното законодателство. В Холандия се среща уредба и в законодателството за осигуряване. Приета от неправителствена организация е и Универсална декларация за доброволни усилия, закрепваща основните права и задължения на доброволците. В Дания, Германия и Ирландия са създадени органи, чиято цел е да откриват пречките за развитието на доброволния труд в законодателството и да подпомагат развитието му. В Австралия и Чехия са приети правителствени програми, уреждащи и насърчаващи доброволния труд. В Италия Закон за общественото обединяване и Закон за националната гражданска служба от март 2001 г. уреждат дейността на обществените организации, занимаващи се с доброволна дейност. В Люксембург съществува Закон за доброволната служба от 1999 г., а също и Правила за създаването, организацията и функционирането на комисиите за доброволни служби от 12 февруари 1999. III. Възстановяване на разходите В повечето от разгледаните държави няма законови изисквания за възстановяване на разходите на доброволците. Изключение са Аржентина, Испания, Чехия, Литва, Полша, Германия и Холандия. В държавите, в които се възстановяват разходите, това се извършва от държавата или организациите, които организират доброволния труд. В Холандия Координационният закон за обществено осигуряване (The Coordination Law on Social Insurance 1987) предвижда доброволците да получават до 20 евро седмично и 700 годишно (максималната сума често се променя), независимо от това какви са реалните им разходи и независимо дали доброволецът участва в една или повече организации за доброволен труд. В случай, че възстановените от организацията за доброволен труд средства надхвърлят определения лимит без необходимата обосновка, организацията ще трябва да плаща данъци и осигурителни вноски. В Закона за доброволна социална година в Германия се предвижда възстановяване на съответните суми за покриването на нуждите от жилище и работно облекло. В Полша и Литва разходите се възстановяват от организациите извличащи полза от доброволния труд. В Чехия държавата възстановява част от разходите в размер до 70%, а останалата част се поема от съответните организации. Подобно е положението и във Франция, като тези, които упражняват доброволна държавна служба получават допълнително плащане във форма на квартира, храна, транспорт и т.н. Пътните разходи на доброволците също се възстановяват. Във Великобритания в повечето случаи организациите за доброволен труд възстановяват разходите, но в съответствие с националното законодателството за минималната работна заплата. Подобно е положението и в САЩ и Швейцария, като в САЩ организациите за доброволен труд получават данъчни облекчения за възстановените разходи. В Белгия доброволци, които са направили разходи, надвишаващи 1031,66 евро на година, без това да им е било възложено от Социалните и данъчните служби, имат право да получат дадените суми обратно. В Италия доброволците, работещи в Италия получават директно от държавата заплащане от 433 евро на месец. Характерно за Австралия е, че личните разходи на доброволците се покриват от държавата, но доброволците, положили определен брой часове могат да получат определена сума (квалификационен кредит), която се отпуска за образователни нужди или за придобиване на квалификация. В Дания възстановяването на разходите зависи изцяло от политиката на организацията за доброволен труд, която го организира. В Румъния според Закона за доброволния труд приемащата организация трябва да възстанови според договора и според законовата уредба разходите на доброволеца, направени във връзка с изпълнение на задълженията му. В Испания и Аржентина възстановяването на необходимите за изпълнението на дейността разходи, както и предоставянето на необходимите за целта средства е субективно право на доброволеца, на което кореспондира субективно задължение на доброволческата организация, към която той се числи. В Ирландия възстановяването на разходите на доброволците не е закрепено като законово изискване и на практика много организации за доброволен труд не ги възстановяват или не могат да ги възстановят (повече от две трети от доброволците работят, без да им се възстановяват разходите). В редица държави (Литва, САЩ, Германия, Холандия, Ирландия, Дания, Белгия и др.) се предвиждат данъчни облекчения за организациите и/или доброволците. В Чехия законът гарантира, че всички приходи и разходи, свързани с доброволни дейности се освобождават от данъчно облагане. В Литва няма специална законодателна уредба на облагането на доброволците с данъци, но разходите, свързани с храна, път и настаняване, както и “джобните пари” не са обект на данъчно облагане, а организациите са освободени от заплащането на данък “Добавена стойност”. В Холандия са необлагаеми доброволните приходи, възлизащи на по-малко от 700 евро годишно, а в Белгия размерът на необлагаемите приходи е до 5480 евро на година, но от това могат да се ползват само студенти. В Полша и Швейцария няма конкретни нормативни разпоредби относно данъчното облагане на доброволците. В Люксембург доброволците, които полагат доброволен труд по Закона за доброволната служба имат право на възстановяване на разходите от организацията. Освен това държавата официално отпуска финансова компенсация от около 250 евро на месец, което е 1/5 от минималното възнаграждение в страната. Изчислява се без оглед на възрастта или професията на доброволеца. Доброволците се ползват и от някои студентски права като намаление за градския транспорт, за някои културни и спортни мероприятия.
В Румъния националните неправителствени организации трябва да застраховат доброволците срещу риска от злополуки и някои застрахователни компании са предложили да застраховат доброволци, но никоя организация не може да си го позволи. За доброволците, идващи по Европейски младежки програми, разходите се поемат от Европейската комисия, която трябва да сключи договор със застрахователна компания. Във Франция според Закона от 27 януари 1999 г. организациите са задължени да застраховат доброволците си срещу злополуки или болест в резултат от изпълнение на доброволческата дейност. Ако лицето е държавен доброволец поне за 3 месеца, това време се зачита в пенсионното осигуряване. Държавните доброволци са осигурени в случай на болест, майчинство или неработоспособност според общия режим на общественото осигуряване. В Полша държавата дължи обезщетение в случай на злополука, освен ако доброволецът полага труд по-малко от 30 дни, когато организацията е тази, която трябва да го застрахова, а в Чехия държавата възстановява всички разходи, свързани със застраховането, но само при условие, че е извършван доброволен труд за повече от 3 месеца. В САЩ има приет Закон за защита на доброволците, който осигурява юридически имунитет на доброволците, а в някои щати има подобни закони и за организациите с нестопанска цел. В Холандия, Белгия, Швейцария, Литва въпреки че липсва задължение за застраховане, повечето организации застраховат доброволците. В Ирландия доброволците се застраховат сами, а в Дания - само когато не бъдат застраховани от организацията.
В Люксембург доброволците са осигурени за заболяване, злополука, професионално заболяване, зависимост, загуба на трудоспособност и старост. В Германия няма изискване за задължително осигуряване и отношенията между доброволците и организацията се уреждат от Закона за защита на работника и Закона за провеждане на отпуските. В Литва не се предостявя безплатна медицинска помощ.
В Германия лицата, желаещи да полагат доброволен труд в чужбина трябва задължително да преминат през съответния езиков курс, който също се смята за прослужено време. В Чехия доброволците, които решат да заминат да полагат доброволен труд в чужбина имат същите права и задължения както тези, които осъществяват доброволен труд в страната. В Италия доброволческите организации могат да участват в международни програми в чужбина, като лицата трябва да са над 18 години и да притежават нужните професионални, технически, лични качества да участват в международните доброволчески проекти. Доброволците в подобни проекти получават и заплащане според мястото и трудността на работата. VI. Чуждестранни доброволни работници Доброволците от държави-членки на ЕС не се нуждаят от разрешение за престой в другите държави-членки. В Чехия, Литва, Холандия, Франция, Дания и Ирландия има ограничение от 3 месеца. Същото е положението и в Швейцария. В Литва не е необходимо разрешително за работа за полагане на доброволен труд. В Холандия и Великобритания е необходимо и доказване на минимално необходим доход, с който доброволците да посрещнат непосредствените си нужди. В Белгия лице, което не е от Белгия или ЕС не може да работи като доброволец в страната, освен ако няма паралелен договор за работа, съответстваща на доброволната. В Дания гражданите на скандинавските държави могат да пребивават и да полагат доброволен труд без никакви разрешения и ограничения. Подобно е положението в Ирландия, където гражданите на Великобритания не се нуждаят от разрешение за престой. В Холандия лица, които са прекарали поне 6 месеца в център за бежанци, могат да полагат доброволен труд. В Чехия само 2-3 акредитирани организации предвиждат и приемането на доброволци от чужбина. Тези доброволци също попадат под действието на Закона за доброволната служба. Във Великобритания полагането на доброволен труд от чужденци е ограничено до 12 месеца. В Румъния чуждестранните доброволци трябва да получат разрешение за пребиваване за целия период на доброволческата им дейност. Граждани на държави, които не са членове на ЕС могат да полагат доброволен труд в Люксембург, но само по доброволчески програми, одобрени от Националното министерство на младежта. Организацията трябва да осигури на тези доброволци застраховка в случай на болест, злополука и др. Организацията им предоставя джобни пари и гарантира за поведението им, докато пребивават в Люксембург.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|