Законодателните решения в другите европейски страни Втора глава. Същност и характерни особености на ддс



страница1/6
Дата14.01.2019
Размер303 Kb.
ТипГлава
  1   2   3   4   5   6




Съдържание

Увод
Първа глава. Законодателните решения в другите европейски страни


Втора глава. Същност и характерни особености на ДДС

2.1. Недостатъци ДО и предимства на ДДС

2.2 Методи за установяване на облагаемата данъчна основа

2.3. Обхват и приложение на ДДС

2.4. Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

2.5. Място и изпълнение на доставките на стоки и услуги

2.6. Данъчна регистрация по ЗДДС

2.7. Извършване на регистрация по ЗДДС

2.8 Данъчни регистри

2.9 Размер на данъка и стойността на доставката

2.10. Данъчен кредит

2.11. Ефектът от включване във веригата на нерегистрирани лица

2.12. Документация и отчетност
Трета глава. Счетоводно отчитане
Четвърта глава. Проблеми свързани с начисляването на ДДС при брак и липси
Пета глава. Въпроси които постави влизането на новия ДДС от

1.01.2000 г.

5.1. Какво е новото в действащия от 1.01.2000 г. Закон за ДДС по отношение на данъчните документи

5.2. Кога се начислява ДДС при безвъзмездно представяне на активи и за сметка на кого е данъкът който се начислява?

5.3. Как е установим ДДС на стока когато той не е бил изрично посочен че се дължи отделно и когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа с включен в обявената цена ДДС?

5.4. Как е уреден въпросът за възстановяване на ползван данъчен кредит при липса и брак на активи в предприятието? Как счетоводно трябва да се отрази това възстановяване на ползвания данъчен кредит?




Обем – 74 стр.



Увод

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е основният данък на пазарните икономики. Със своята неутралност,многофазност и еднократност той създава равностойни данъчни условия за всички участници във възпроизводствения процес. С това той съдейства за разгръщане на конкуренцията и за повишаване на ефективността на общественото производство. Увеличаването на относителния дял на данъка в бюджетните постъпления позволява да се намалят ставките на данъците върху печалбата, което стимулира инвестициите, обществената активност и заетост.

В страните с развити пазарни икономики постъпленията в бюджетите от данъка се движат от 30 до 60% от общите данъчни постъпления. У нас тази година данъкът трябва да осигури близо половината от бюджетните данъчни постъпления. Това определя неговата фискална значимост и по-голямо внимание. Този факт се определя и от обстоятелството, че данъкът върху корпоративното подоходно облагане осигурява по-малко от 10% от данъчните бюджетни постъпления.

Данъкът върху добавената стойност се въведе на 1 април 1994г.

Ежегодно, в продължение на 5 години законът беше променян, понякога и по два пъти в годината. Същото се правеше и с правилника за неговото прилагане търсиха се най-удачните постановки за нашите условия. Трябва да се има предвид също, че ДДС е нов , нестандартен и твърде специфичен данък. Наложил се със своите предимства в повече от 70 страни, той е необходимо условие за приобщаването ни към европейските структури.

Натрупаният положителен и отрицателен опит от пет годишното прилагане на данъка и новите данъчни нормативни решения налагаха да се приеме нов закон, основно актуализиран и нормативно подобрен.

Освен приетия нов закон, прилаган от началото на настоящата година, за значимото място на данъка в данъчната реформа говори и фактът, че единствено за прилагането на закона за ДДС се запази издаването на правилник за останалите данъчни закони правилниците отпаднаха от нормативната уредба

Основните причини за приемането на изцяло нов закон могат да се групират, както следва:



  • основното бюджетно значение на данъка изискваше да се подобри, актуализира, усъвършенства и модернизира нормативната му уредба, да се направи по ясна и лесно приложима, да се избегнат или намалят до минимум текстовете с двояко значение;

  • да се отрази положителният и отрицателният опит от пет годишното прилагане на данъкът и да се вземат предвид препоръките на научни работници и други специалисти;

  • да се хармонизира облагането с разпоредбите на 6-та директива на Европейската Общност от 1977г., която засяга облагането с ДДС на страните – членки на общността;

  • да се отразят изискванията на МВФ във връзка с подписаното три годишно споразумение;

  • да се съобрази с настъпилите промени в нашето законодателство – имат се предвид новият закон за митниците, законът за здравното осигуряване, законът за туризма и други;

  • нормативните разпоредби от правилника за прилагане на закона трябваше да се принесат в закона;

  • необходими бяха специфични разпоредби за някой дейности, които не можеха да се облага т ефективно по общите правила;



Глава 1




Законодателните решения в другите европейски страни

В 6-та директива на европейската комисия от 1977г. За нуждите на ДДС данъчно задължено лице е “Всяко лице, което извършва независимо на кое да е място, каквато и да било стопанска дейност…и каквито и да са целите или резултатите от тази дейност”.

За стопанска се счита дейността, включително “ Всяка дейност на производители, търговци и лица, представящи услуги. Използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на доход от нея под формата на занятие също се счита за стопанска дейност.”

За данъчна основа 6-та директива се определя всичко, което представлява равностойността на стоката или услугата, която е била или предстои да бъде представена на доставчика от купувача, клиента или трети страни. При внос данъчната основа е платената от страна на вносителя, когато тази цена представлява действителната равностойност на стоката, съответно на услугата.

В следващото изложение се проследяват съществуващите и функциониращи системи на ДДС в европейските страни.

Австрия

На облагане с ДДС подлежат предприемачите, извършващи облагаеми сделки със стоки и услуги, като и вносителите на стоки.

За данъчна основа се приема пълната цена (без ДДС ), съгласувана между доставчика и купувача и платена от лицето, получаващо стоката или услугата. В случаите на внос за данъчна основа се взема митническата облагаема стойност. Когато стоката или услугата от внос не подлежи на облагане с мита, от значение за определяне на данъчната основа е платежната цена.

Износът е освободен от ДДС. Износителите имат право, независимо от факта че става дума за освобождаване, а не за нулева ставка да ползват кредит за ДДС.

Стандартната данъчна ставка е 20%. Съществуват обаче още две намалени ставки – 10% по отношение на основи стоки и услуги, а ставката от 6% се прилага за продукти на селското и горското стопанство.

Испания

Данъчно задължени са предприемачите (както физически така и юридически лица), извършващи облагаеми сделки на територията на Испания и Балеарските острови а също и лицата внасящи стоки и услуги.

Канарските острови не попадат в юрисдикцията на Испания по отношение на ДДС, но там е въведен подобен на ДДС данък, известен като “основен непряк канарски данък”. Основната данъчна ставка е 15%. Намалената ставка от 6% се прилага за някой специфични стоки и услуги (строителство, превоз на пътници и др.) ставката от 3% се прилага само за експорта. Освободени са финансовите и образователните услуги.

Белгия

Основната данъчна ставка от 19,5%, намалената така наречена междинна ставка – 12%, намалената ниска ставка за някой основни стоки и услуги е 6%, а при сделки със злато, използвани за инвестиции – 1%. Не съществува нулева ставка. Сделките със стоки и услуги за експорт са освободени от облагане с ДДС.



Великобритания

Стандартната ставка е 17,5%, с нулева ставка на данъка се облагат доставките на селскостопански и хранителни продукти (но не и доставките за ресторанти), строителството на сгради без стопанско предназначение, книгите, вестниците, горивата и енергията. С нулева ставка се облагат също така доставките за лица със седалище в Европейската Общност, ако са регистрирани за целите на ДДС в една от другите страни членки. В противен случай сделката се облага със стандартната данъчна ставка от 17,5%.

На облагане с ДДС подлежи всяко лице, което осъществява в стопанската си дейност облагаеми сделки със стоки и услуги.

В САЩ за всеки отделен щат данъчната ставка е различна. Щатите са разделени на области, където данъчната ставка също е различна.



Глава 2


Същност и характерни особености на данъка върху добавената стойност
Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък, еднотипен с ДДС възприет и функциониращ в страните от ЕО. Правната регламентация на данъка е уредена със закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и правилника за приложение на ЗДДС.

Данъкът върху добавената стойност се въвежда на мястото на досега съществуващия данък върху оборота (ДО), както ДО, така също и ДДС е косвен данък. Чрез цените на стоките и услугите той се плаща от потребителите, или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а внасянето на данъка се извършва от регистрираните по ЗДДС лица и фирми. ДДС е данък, който е пропорционален на добавената стойност, създадена от конкретната стопанска дейност. Добавената стойност обаче не е източник за плащане на данък. Техниката на данъка е такава, че при всички случаи неговият обем, неговата сума, която се внася в бюджета, е пропорционална на добавената стойност съобразно размера на възприетата данъчна ставка. Това поставя стопанските субекти в равноправни икономически условия, което е важна предпоставка за разгръщане на стопанската инициатива и на конкуренцията.

Известни са три модела на ДДС, а именно :


  1. ДДС, изчисляван върху добавената стойност или върху стойността на БВП;

  2. ДДС, базиран върху нетния вътрешен продукт;

  3. ДДС, който има за основа националния доход.

Като се имат предвид трите модела на ДДС могат да се формулират основните различия от ДО :



  1. Не еднакви облагаеми основи на двата данъка .С ДО се облага брутния оборот, със ДДС се облага нетния оборот. От облагаемата основа се изключват материални разходи т.н. предварителни обороти или стойността на миналия труд.

  2. Отмененият ДО облагаше брутният оборот само веднъж, т.е. той е еднофазен брутен данък върху оборота. ДДС облага нетния оборот или новосъздадената стойност във всички фази на възпроизводствения процес, т.е. той е многофазен.

  3. Характерна особеност на ДДС е че той се плаща от всички стопански субекти при всички продажби на стоки и услуги. Универсалността на данъка създава за всички стопански субекти еднаква структурна ценова база, еднакви ценови условия, което е гаранция за техните еднакви финансови и конкурентни възможности. За всички стопански субекти сумата на внасяния в бюджета ДДС е равна на създадената от тях добавена стойност умножена с прилаганата данъчна ставка.


2.1 Недостатъци на ДО и предимства на ДДС

Както вече се посочи, и ДДС и ДО са от категорията на косвените данъци, налагани върху оборотите на стоките и услугите. И ДДС и ДО се калкулират в продажните цени и данъчната тежест се понася от потребителя. Данъкът върху оборота има съществени недостатъци които се преодоляват чрез ДДС.

Недостатъците могат да се систематизират :


  1. ДО не е универсален, единен данък. Той се концентрира предимно върху цените на стоките за крайно потребление. С него се облагат само потребителските стоки и услуги. Производственото потребление не подлежи на облагане. Това поставя стопанските субекти при различни условия. Производителите на потребителски стоки облагаха своята продукция с 10 или 22% данък. Производителите на стоки, които се насочват към по нататъшна преработка (за производствени цели), не начисляват и не включват в цените си данък. Така те се поставяха в неравностойни условия относно ценовата база и бяха в икономически по-изгодни позиции в сравнение с производителите на потребителски стоки;

  2. ДО поставяше в неравностойни условия стокопроизводителите и поради това, че почти половината от стоковия фонд беше освобождаван от плащане на данък. Това нарушава изискването за неутралност. Отделните платци се поставят в различни икономически условия;

  3. При ДО има твърде широка диференциация на данъчните ставки : 2, 10 и 22%;

  4. При организацията на ДО не са преодолени напълно възможностите за двойно облагане на едни и същи обороти и за реализиране на практика на т.н. кумулативен ефект, което нарушава основното изискване за еднократно облагане. Основната причина да се търси нов данък е именно това двойно облагане на стоките и услугите.

На фона на тези и други недостатъци на ДО изпъкват предимствата на ДДС :

  1. Създава се неутралност и всеобхватност на данъчното облагане. Облагат се по правило оборотите от продажбата на всички видове стоки и услуги, като за продажбата на еднакви стоки се заплаща еднакъв по размер данък. Премахва се досегашното разграничение на стоките на такива със “потребителско предназначение” и със “производствено предназначение”. Така се ликвидира разликата в цените на едни и същи стоки в зависимост от предназначението и вида на купувача им;

  2. Избягва се двойното данъчно облагане на едни и същи обороти. Това се постига чрез прилагането на т.н. метод на приспадане от начисления данък на продажбите се намалява данъкът на получените доставки и се внася в бюджета само разликата, която е равна на произведението от добавената стойност и процента на данъка;

Завод “А” извършва следните сделки :

1. Купени материали (без ДДС) 200 000лв

Начислен ДДС 20% 40 000лв

Цена на купените материали с ДДС 240 000лв

2. Продадена продукция без ДДС 400 000лв

Начислен ДДС 20% 80 000лв

Постъпления от продажбата 480 000лв

3. Внесен ДДС в бюджета 40 000лв






  1. Завод “А” ще внесе в бюджета ДДС в размер на 40 000лв (80 000 – 40 000 = 40 000лв).

  2. Това е разликата между начисления ДДС на готовата продукция и платения ДДС на доставените за дейността материални ресурси. Стойността на материалните ресурси в размер на 200 000лв представлява пазарната договорена цена между продавача и купувача. Към нея отделно се начислява ДДС с процент от 100, а не с процент под 100 както е при ДО. ДДС не се включва в цената не увеличава пряката цена, а се включва допълнително, на отделен ред във фактурата. По тази причина се използват и понятията “нето цена – цената без данъка, и бруто цена – цената с данъка”;

  3. Вносителите на стоки се третират еднакво с местните производители. Данъкът за вносните стоки се заплаща при преминаването през митническата граница. ДДС за вносните стоки се събира от митническите органи;

  4. ДДС създава условия, стимули и интерес от осъществяване на взаимен контрол между данъкоплатците, което повишава ефективността на данъка и контрола върху него. ДДС осигурява взаимен контрол между продавачи и купувачи чрез издаването на фактура, отговаряща на данъчните изисквания, чрез която да може да се ползва данъчен кредит, т.е. да може да се прихване платеният данък при доставката от начисленият данък при продажбата. Без данъчна фактура не може да се ползва данъчен кредит;

  5. ДДС осигурява сравнително стабилни данъчни постъпления. Това се постига от широкия обхват на данъчното поле, изоставянето на данъчните облекчения и непосредственото свързване на постъпленията с реализацията на стоки и услуги за населението, които по принцип увеличават своя обем с по-голям темп от ръста на населението общественото възпроизводство не може да се осъществява без реализация на стоки и услуги за населението;

  6. С новата реализация на ДДС акцизите се обособяват като самостоятелно плащане, което за определени категории стоки ще се събира наред с ДДС. Платеният акциз се включва в цената на стоките и услугите при облагането им с ДДС. Акцизът е уреден като еднофазен косвен данък. Той, за разлика от ДДС, се начислява само веднъж в момента на реализацията на стоката от нейния производител или при самия внос на акцизните стоки;

  7. ДДС стимулира техническия прогрес понеже високо технологичните предприятия се поставят в по-изгодно положение при облагането им с ДДС в сравнение с ниско технологичните при които разходите за труд са много по-високи.






Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница