Законът за преминаване от количествени към качествени изменения и обратно



Дата13.01.2018
Размер80.81 Kb.
#45022
ТипЗакон
МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ФИЛОСОФИЯ

ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ ОТ КОЛИЧЕСТВЕНИ КЪМ КАЧЕСТВЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ОБРАТНО

Между качествената и количествената определеност на нещата има сложно диалектическо взаимодействие и взаимоотношение. То се характеризира със следните по-важни моменти:

Първо. Качеството и количеството, макар и противоположни, се намират в единство, не могат едно без друго, зависят едно от друго. Няма и не може да има нито един предмет, който да е само качествено или само количествено определен.

Второ. Докато всяко изменение на качеството представлява коренно изменение и преобразуване на предмета, то не всяко изменение на количествената му определеност води до това.

Трето. Количествените изменения водят до качествени и обратно – качествените до количествени.

Енгелс обоснова зависимостта на качествените изменения от количествените и обратно. Той разкри същността и проявленията на закона в различните области на действителността и на науката. “В природата – пише той, - по-точно за всеки отделен случай, по определен начин качествени изменения могат да станат само чрез количествено прибавяне или отнемане на материя или движение (т.нар. енергия).

Разкривайки причините за качественото разнообразие в природата, Енгелс изтъква: “Всички качествени различия в природата почиват било на различен химичен състав, било на различни количества, респективно форма на движение (енергия), или – какъвто е случаят – почти винаги на едното и другото. Невъзможно е значи без прибавяне, респективно отнемане на материя или движение, т.е. без количествено изменение на даденото тяло да се измени неговото качество”.

Количествените изменения на известна степен от развитието прерастват в качествени.

В същност преходът произтича не изобщо от количеството в качество, а от количествените изменения на старото качество в ново.

Отделните отрасли на науката изучават и разкриват все по-пълно и по-дълбоко своеобразните форми на проявление на взаимната връзка между качествените и количествените страни на предметите и явленията от материалния свят.

Съвременната физика установи, че едни “елементарни” частици са способни да се превръщат в други, качествено различаващи се от тях. Процесът на превръщането им винаги е свързан с известни количествени изменения. Той протича само ако притежават достатъчно високо равнище на енергия.

От периодичния закон на химичните елементи се вижда, че качеството на химичните елементи зависи от величината на положителния заряд в ядрото на техния атом. Например, зарядът на ядрото на урановия атом е равен на 92 елементарни единици и поради това заема 92-ро място в таблицата на Менделеев. Изобщо законът за преминаване от количествените изменения в качествени се проявява особено ярко при химичната форма на движение на материята. Във връзка с това Ф. Енгелс казва: “Химията може да се нарече наука за качествените изменения на телата, протичащи под влияние на изменението на количествения състав”. Химията също така показва, че качествените изменения не са само в резултат на количествено прибавяне или намаляване броя на атомите и молекулите, но зависят и от строежа, структурата на химичните съединения. Пример за това са изомерите.

Законът за преминаване на количествените изменения в качествени и обратно се проявява навсякъде, т.е. той е всеобщ. Но в зависимост от природата на материалните обекти, процеси и пр. и условията, при които те съществуват, законът се проявява по специфичен начин. Докато природо-математическите науки дават по-ярки примери за проявлението на закона, то в обществените науки това не винаги е лесно да се забележи предвид по-сложния характер на социалните процеси. Затова се налага да се прави по-прецизен качествен и количествен анализ на процесите за открояване на действието на закона с оглед на тази основа да се организира дейността на човека в частност и на субективния фактор изобщо.

Марксистката философия, основавайки се на постиженията на науката, успя да преодолее метафизическото абсолютизиране на качествените и количествените изменения, както и тяхното противопоставяне. Става дума за неправилните теории на Анаксагор, на преформистите, хипотезата на Кювие за катаклизмите в историята на нашата планета и др.

В процеса на развитието има не само преминаване от количествени изменения в качествени, но и обратното изменение на количеството под влияние на качествените изменения. Например качественото изменение от капитализма към социализма доведе до значителни изменения на количествените показатели : нарастване обема на промишленото и селскостопанското производство, ускоряване темповете на икономическото и културното развитие, увеличаване на националния доход, работната заплата на трудещите се и т.н.

Всичко това означава, че количествените и качествените изменения са взаимно свързани и взаимно се обуславят и че преминаването от количествени към качествени изменения и обратно е всеобщ диалектически закон, който се проявява в различни форми в отделните области на действителността.

Преходът от едно към друго качество винаги се извършва във вид на скок. “Незабележим” преход от едно качествено специфично явление към друго не е възможен. “Действителната история – отбелязва Ленин – включва в себе си различни тенденции подобно на това, както животът и развитието на природата включват в себе си бавната еволюция и бързите скокове, прекъсване на постепенността”.

Като форма на прехода от едно качествено състояние към друго скокът се извършва в резултат на изменението на количеството. Различните условия по различен начин влияят върху интензивността на количествените изменения, като съответно ограничават предела на качествените преобразования.

Количествените изменения стават относително бавно. Те носят непрекъснат характер, а качествените са прекъснати, скокообразни. Поради това Ленин определи развитието като единство от непрекъснатост и прекъснатост.

Непрекъснатостта в развитието е стадият на бавните количествени изменения, които не засягат качеството на предмета, тя е процес на увеличаване или намаляване на съществуващото.

Прекъснатостта (или скокът) е стадият на качествените изменения на предмета, т.е. моментът на преминаването от едно към друго качество. Скокът представлява повече или по-малко относително бързи изменения на качеството на предмета.

Основен признак на всеки скок е коренният прелом в развитието и образуването на ново качество.

В обективния свят се извършват безкрайно много и разнообразни скокове – резултат от безкрайното многообразие на нещата и явленията и различните условия, при които те се реализират. Въпреки това те са подчинени на общи закономерности и могат да се класифицират в 2 типа (2 основни форми) – скок без промеждутъчни звена и скок с постепенен преход от старото към новото качество.

Първият тип скок се характеризира с внезапно, еднократно унищожаване на старото качество и възникване на новото.

Скокът с постепенен преход от старото към новото качество се характеризира с постепенно отмиране на елементите на старото качество и възникване елементите на новото, т.е. с известно съвместно съществуване на елементите на новото и старото качество, при което в последна сметка елементите на старото изчезват и окончателно се утвърждава новото. Скокът чрез постепенен преход не бива да се смесва с бавните количествени изменения. Той е забележим преход и по-интензивен процес от количествените изменения.

Формата на скока зависи от характера на развиващото се явление, от неговите противоречия и условията, при които се осъществява. Примери за скок от първия тип са превръщането на едни елементарни частици в други, на един химичен елемент в друг, когато се увеличава или намалява величината на заряда на атомното ядро и др. В органичната природа, в духовния живот на обществото скоковете имат постепенен характер.

ЕВОЛЮЦИЯ И РЕВОЛЮЦИЯ

Формите на развитието се реализират чрез еволюционните и революционните изменения, чрез прерастване от по-низше в по-висше или усъвършенстване на дадената качествена определеност.

ЕВОЛЮЦИЯТА обхваща количествените изменения на предмета или явлението, които подготвят изменението на старото качество и възникване на новото по възходяща линия. Това ще рече, че еволюционните изменения са количествени изменения на съответната качествена определеност, в която старото и новото съжителстват. Тези изменения стават сравнително бавно, постепенно. Еволюционните изменения са абсолютно необходими предпоставки за преход към новото качество. В процеса на еволюцията в рамките на даденото нещо противоречията се изострят и назряват условията за тяхното разрешаване, което неизбежно води до унищожаване на старото и възникване на ново качество.

От казаното следва, че еволюцията не е и не може да се сведе само до каквито и да са количествени изменения, а до такива, при които се реализира известно развитие. Затова тя не е изолирана от качествените изменения. В процеса на еволюцията могат да възникнат някои свойства и страни на новото качество, без още да е реализиран преход към него. Така продължителните еволюционни изменения в органичния свят на даден етап са довели до прекъсване на постепенността и осъществяване на скок, изразил се в създаването на човека. По същество това е преход от еволюционни към революционни изменения.

РЕВОЛЮЦИЯТА води до качествени изменения на нещата по възходяща линия. Чрез нея се реализира процесът на преход от количествени към качествени изменения, при които има развитие от по-низше към по-висше. Това значи, че не всяко качествено изменение е революция, а само това, при което има развитие.

Като форми на изменението и развитието еволюцията и революцията са диалектически свързани, неотделими една от друга страни. Еволюцията подготвя революцията, а последната завършва даден неин етап и поставя основата и началото на нов етап. Поради това еволюцията и революцията са обективно необходими, закономерно реализиращи се форми на развитието, които взаимно се проникват и възпроизвеждат. Те имат всеобщ характер, но конкретно се проявяват в отделните области на действителността и придобиват своя специфика и зависимост от природата на нещата и явленията, както и условията, при които се реализират.

Например има съществени различия между еволюционните и революционните процеси, протичащи в природата и обществото. Нещо повече. Съществени различия има при еволюционните и революционните процеси и в отделни области на природата. По един начин те протичат при химичните явления, по друг при биологичните и т.н. Същото важи и за обществото.

Развитието на производителните сили в цялата обществена история се осъществява по пътя на поредица от технически и технологически преврати, представляващи революционни изменения. В техните резултати се осъществяват натрупаният през вековете производствен опит, трудовите навици, умения на най-важния елемент на производителните сили – човека.

В развитието на техниката съществуват стадии на количествени и качествени изменения. Последните, които водят до създаването на принципно нови технически средства, представляват революциите в техниката. Замяната на старите технически средства с нови, работещи върху качествено нови принципи, означава революционен етап в развитието на техниката. В историята на обществото са станали няколко революции в техниката, при които са настъпили коренни изменения в нейното състояние и се е създавала техниката от принципно нов тип. Всяка техническа революция е един от качествено новите етапи по възходяща линия в развитието на техниката, който най-пряко е свързан с развитието и усъвършенстването на обществените производителни сили.

Техническите революции представляват качествен скок в техническото структуриране, в технологическата организация и в природата на доминиращите оръдия и средства на труда, в които човек осъществява своята производствена дейност.

В нашата съвременност революцията в науката и техниката се развиват не откъснати една от друга и не паралелно една до друга, а в тяхното взаимодействие. В резултат на това тези революции се сливат в един-единствен процес – научно-техническата революция, в която превратът в науката и превратът в техниката са различни нейни страни. Тази революция е процес на дълбоки качествени изменения, които засягат най-различни страни от живота на обществото.

По въпроса за еволюцията и революцията като форми на развитието съществуват някои погрешни схващания. Те намират израз главно във възгледите на реформистите и анархистите. Теоретичната основа на техните възгледи лежат в метафизиката и еклектиката. Реформистите абсолютизират еволюцията и отричат революцията. Това схващане има своя социалнокласова основа. С него се цели отричането на необходимостта от социалистическа революция.

Представителите на анархизма абсолютизират революцията и отричат еволюцията. Според тях всичко е само “сбор” от революции. И двете схващания са ненаучни, защото не отразяват правилно същността и диалектиката на еволюционните и революционните страни на развитието. На практика тези схващания играят реакционна роля, тормозят развитието на революционната борба на трудещите се за тяхното освобождаване от игото на капитала.
Каталог: 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница