Законът за всеобщата причинност
Изтегляне 83.45 Kb.
|
Свързани:
C LLMSDOCS COURSES 28648 FILES 140451 12. АНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ ЗА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИПОВЕ ЛИЧНОСТИ (2)
- Навигация на страницата:
- ОСНОВНИ ОНТО-ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА БУДИСТКАТА ФИЛОСОФИЯ
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИ” ДИСЦИПЛИНА: Източна философия ТЕМА: ЗАКОНЪТ ЗА ВСЕОБЩАТА ПРИЧИННОСТ (ПРАТИТЯ-САМУТПАДА) РАЗРАБОТИЛ: ПРОВЕРИЛ: Йоана Руменова Арабаджиева доц.д-р М. Момов Спец.: Философия Ф. № 1807012039 Семестър: 1 през учебната 2018/2019 година Курс:1 ОСНОВНИ ОНТО-ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА БУДИСТКАТА ФИЛОСОФИЯ Законът има всеобщо значение. Всичко е подчинено на причинно-следствената зависимост. Като всеобщност на причинността, той е знанието за причината на битието, т. е. дхармата. “Този, който вижда пратитя-самутпада той вижда Дхарма този, който вижда Дхарма той вижда пратитя-самутпада” . Абсолютното му значение e във всеобщия закон на света. Чрез него и посредством него се достига до неговото снемане в Нирвана. Относителното му значение е в определеността и в понятието. Той действа в настоящия, в миналия и в бъдещия живот на съществото. “Кръгът” на пратитя-самутпада е през времената и посредством времето. Ранният будизъм разглежда причинността главно в относителното й значение. Принципът на зависимия произход наподобява кръг където няма нищо, което да не бъде обусловено от причина. Затварянето на кръга на причинността го превръща в закон на света, и на мисленето. Това, което държи мисленето в кръга на причинността е гравитацията на идеята за реалността. Представена символично причинността е колело, разделено на дванадесет степени и намиращо се в ръцете на Яма, бога на смъртта. Обикновеният човек не може да види колелото, защото плътно се намира в него, в неговата безкрайност и абсолютност. Безкрайността е в принципа на кръга и може да се види от мисленето, при условие, че то притежава мощната енергия да се отдалечи достатъчно, за да преодолее гравитацията на принципа. Кръгът във формата на закон се намира на всички нива на физическата, биологическата, психо-физическата и мисловната форма на съществуване. Според будистката традиция той може да бъде разбит и това разбиване е просветлението, а същността на просветлението е знанието. Обратно, незнанието или неведението е същността на страданието, на вечното въртене в кръга на Сансара и вечното прераждане. Злото има основание в безкрайното и безначалното битие на кръга, а всяко битие, според учението на Буда, е страдание. Самото безкрайно и безначално битие на кръга съществува като неведение. Неведението е в основата на идеята за безкрайното и злото. То ги създава. Знанието обратно е мярката онова, което е в основата на създаването и на сътворяването. То може да създаде възможността за излизането от кръга и от безкрайното. То е следствие от свободата на мисленето, а тя от добрата карма. Безкрайността в Сансара е “безкрайност в битието”. Това снема абсолютната безкрайност. Битието е форма на съществуване, модус на реалността. Като такова то е крайно. Има път за излизането от Сансара. Будистката безкрайност не успокоява мисленето. Неговата вътрешна идея, цел и смисъл е излизането от нея. Емпиричното определение на причинността в ранния будизъм е взаимно зависимо съществуване, възникване и изчезване. Формулата на взаимно зависимия произход съставя основата на просветлението на самия Буда. Според сутрите тя му се открива в акта на просветлението и до голяма степен е основата на неговото просветление. Под дървото в Будхи-Гая той разбира нейния смисъл, а този смисъл е основанието на самото съществуване. То е причинно обусловеното. Това, което не е причинно обусловеното това, което е само по себе си няма атрибута на съществуването и битието. Базисното основание на битието е неговата взаимозависимост. Според Абхидхармакоша определението за причинността е: “Причинно обусловено означава онова, което е създадено от съединени, съвкупни условия, защото в действителност няма нищо, което е породено само от едно условие”. Изтегляне 83.45 Kb. Сподели с приятели:
|