Залезът на ранносредновековната (първата) българска държава комит Никола и комитопулите



Дата01.02.2018
Размер38.44 Kb.
#52259
ЗАЛЕЗЪТ НА РАННОСРЕДНОВЕКОВНАТА (ПЪРВАТА) БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА


  1. Комит Никола и комитопулите

Самуил е най-малкият брат от тъй наречените комитопули: Давид, Мойсей, Арон и Самуил – синове на ”велемощния” комит Никола. След падането на Източна България под византийска власт през 970 г. комитопулите стават фактически управители на България. През 973-976 г. братята започват военни действия срещу Византия, но още в началото Давид е убит от скитащи власи, а Мойсей загива при обсадата на Сяр.

  1. Бягството от плен на престолонаследниците от Константинопол

След смъртта на византийския император Йоан Цимисхи през 976 г. от Константинопол избягват пленените Петрови синове Борис ІІ и Роман. На границата Борис ІІ е убит погрешка, а Роман благополучно е приет от Самуил и е обявен за български цар. Цар Роман (977-991) се отдава на църковни дела. Фактически България е управлявана от Самуил като главен пълководец в борбата с Византия.

Още през 977 г. Самуил предприема походи в Тракия, Тесалея и Пелопонес, като освобождава българските земи, проявявайки изключителна упоритост и постоянство. От Лариса пренася мощите на Св. Ахил в специално построената църква на о-в „”Свети Ахил” в Преспанското езеро и превръща Преспа в своя главна резиденция. Така за едно десетилетие Самуил успява да утвърди българската власт в западните части на Балканския полуостров.

Арон, който управлява Средец, влиза в споразумение с новия византийски император Василий ІІ (976-1025), което трябвало да бъде скрепено с брак със сестрата на василевса, но бива излъган в надеждите си.


  1. Походът на Византия срещу България

През 986 г. император Василий ІІ предприема поход срещу България. Той достига Средец и го обсажда в продължение на 20 дни. Като не успява да превземе града, императорът се връща обратно през Ихтиманския проход. Войските на Самуил му устройват засада в местността Траянови врата. На 17 август 986 г. българите нанасят съкрушително поражение на византийците, унищожават голяма част от пехотата и цялата конница. Самият император едва се спасява с бягство.

  1. Екзекуцията на Арон

Самуил научава за съглашателството на Арон с византийците. На 14 юни 987 г. изменникът е екзекутиран с цялото му семейство. Пощаден е само първородният му син Иван Владислав по застъпничеството на братовчед му Гаврил Радомир. В България остават да управляват цар Роман и Самуил, но главна роля има пълководецът.

През 989-991 г. Самуил освобождава Североизточна България, отвъддунавски територии и част от Тракия. Императорът пък превзема Скопие в 991 г., пленява цар Роман и го отвежда в Цариград. Така след 991 г. Самуил става самовластен господар на България. Той предприема походи на юг и югозапад. В 996 г. постига голяма победа пред стените на Солун и пленява Ашот – синът на местния управител.

Същата година Самуил навлиза дълбоко в Гърция и достига до Пелопонес, като приобщава местните славянски племена. На връщане при р. Сперхей се среща с войската на Никифор Уран. Византийците успяват да изненадат българския лагер и спечелват победа. Самуил е ранен, но благодарение на хитростта на своя син Гаврил Радомир двамата се спасяват, престорвайки се на мъртви на бойното поле.


  1. Коронацията на Самуил

През 997 г. плененият цар Роман умира в Цариград. Това дава право на Самуил да приеме короната като законен български владетел. Има основание да се предполага, че е потърсил признание на царското си достойнство от папата.

  1. Военни действия

През 997-998 г. цар Самуил предприема голям поход по Адриатическото крайбрежие и покорява сръбските княжества. Пленява княза на Зета Иван Владимир и го оженва за дъщеря си Теодора-Косара. Другата си дъщеря Мирослава дава на Ашот Таронит и го прави управител на Драч. С династичен брак урежда и отношенията си с унгарците, като жени Гаврил Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза. Така Самуил успява да установи българската власт до Адриатическото крайбрежие и Карпатите и да получи международно признание.

Недоволен от разширението и засилването на България, Василий ІІ започва от 1001 г. поредица походи, решен окончателно да ликвидира българската държава. Войната се води с променлив успех. Самуил е принуден да защитава областите от Североизточна България до Драч. В продължение на 13 години императорът продължава да откъсва територии и да пролива българска кръв.

През 1014 г. българският владетел събира голяма войска, за да даде решително сражение на императора. Той съсредоточва войската си при р. Струма и изгражда силно укрепена преграда на мястото, откъдето ще минат византийците.

Решителната битка става на 29 юли 1014 г. при с. Ключ в подножието на планината Беласица. Византийците стигат до българското укрепление и срещат упорита съпротива. Василий ІІ изпраща един отряд по обиколен път да удари българите в гръб. Войските на Самуил са притиснати от две страни. Ромеите успяват да пробият преградите да разгромят защитниците на прохода. Една част от войниците е избита, повечето попадат в плен. Цар Самуил е ранен, но с помощта на своя син Гаврил Радомир се качва на коня си и достига до крепостта Прилеп.

Престолонаследникът проявява мъжество и отблъсква един от елитните отряди на ромеите, като убива пълководеца Теофилакт, любимец на Василий ІІ.

Тогава императорът извършва нечувана жестокост: нарежда да бъдат ослепи 15 000 пленници, като на всеки 100 души оставя по един с едно здраво око – да ги води. За това злодеяние Василий ІІ получава прозвището ”Българоубиец”. Осакатената и изранена българска войска пристига при своя цар. При ужасния вид на своите войни Самуил получава сърдечен удар и след два дни умира – на 6 октомври 1014 г.



  1. Последни години на Първата българска държава

След смъртта на Самуил властта поема синът му Гавраил Радомир, но е убит през 1015 г. от братовчед си Йоан Владислав. През 1018 г. Йоан Владислав пада убит при обсадата на град Драч. Смъртта му обезкуражава българските боляри и те признават властта на византийския император. Василий ІІ тържествено влиза в столицата на Самуилова България – Охрид. Така Първата Българска държава на юг от Дунав престава да съществува.
Каталог: dpetrov79 -> files -> 2017
2017 -> Залезът на средновековната (втората) българска държава
2017 -> Зараждане на националноосвободително движение формиране на българската нация
2017 -> Българите през османската държава (ХV-ХVII век) Социално-икономическа система
2017 -> Антиосманска съпротива на българите през ХV-ХVII век
2017 -> Начало на българската царква, култура и книжнина борба за самостоятелна църква
2017 -> България през първите десетилетия на 14. век
2017 -> Векът на цар симеон велики (893~927) Кризата от 889~893 година: Владимир Расате
2017 -> Развитие и постижения на българската просвета и култура
2017 -> Балканския полуостров в навечерието на едно ново начало


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница