Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла


Борбите на българите начело с Асен и Петър



Pdf просмотр
страница5/7
Дата29.07.2022
Размер1.19 Mb.
#114860
ТипЗанятие
1   2   3   4   5   6   7
1659032333879044-1
Свързани:
BrayanTracy Suzdaite budeshteto si (1), BrayanTracy Suzdaite budeshteto si
5. Борбите на българите начело с Асен и Петър


22/34
Причините за въстанието на българите през 1185 г. трябва да се търсят в тежкото положение на българския народ, подложен на жесток феодален гнет и политическо безправие, лишен от самостоятелна църква и застрашен народностно от ярко изразени стремежи към ромеизация. А когато през 80-те години на XII век Византийската империя изживява сериозна вътрешна криза и понася големи външни несполуки, се създава крайно благоприятна обстановка за отхвърляне на чуждата власт. В резултат на развилите се феодални отношения централната власт отслабва и зачестяват изявите на политически сепаратизъм. С възцаряването на Исак II Ангел (1185-1195 г.) процесът на вътрешно раздробяване продължава с още по-голяма сила. Това води до военно и финансово отслабване на държавата и до намаляване на съпротивителните й възможности срещу непрестанно напиращите от различни страни противници – кумани, маджари, нормани и селджукски турци. Върхът на кризата настъпва между 1183-1185 г. когато Византия е принудена да воюва с унгарците, които са в съюз със сръбския жупан Стефан Неман. Без да срещнат сериозна съпротива, те завземат Белград, Браничево, Ровно, Ниш и Средец.
Две години по-късно последва удар на норманите, които завземат Драч и
Солун. Всичко това създава онази благоприятна обстановка, която довежда до надигането на българите срещу ромеите. Непосредствена причина е наложения извънреден данък на Исак II Ангел заради женитбата му с дъщерята на унгарския крал. Той нарежда да бъдат събирани от българските земи много свине, овце и волове.
Възползвайки се от силното брожение на населението в Северна
България, Асен и Петър започват да подготвят организирано въстание срещу византийската власт. За целта е избран твърде подходящ случай – освещаването на новоизградената от двамата братя църква „Св. Димитър” в
Търново през 1185 г.
Избухването на въстанието през 1185 г. минава под знака на внушения в духа на християнския провиденциализъм, твърде подходящ за борба срещу


23/34 чуждата власт. За изразител на божията воля е обявен Димитър Солунски. Асен и Петър твърдят, че той е изоставил родния си град Солун (завладян от норманите), за да застане на страната на българите и да ги призове да грабнат оръжие срещу ромеите. Това е несъмнено твърде умел психологически ход, с който към недоволството от наложените данъчни тежести се прибавя и не по- малко силен религиозен стимул.
Въстанието започва с голямо въодушевление и добра военна организация и получава широк размах, което спомага за бързото освобождение на
Североизточна България. Окуражени от постигнатия успех, Асен и Петър пренасят бойните действия на юг от Стара планина, като завземат редица градове и пленяват много византийци.
Император Исак II Ангел, обезпокоен от действията на въстаналите българи през лятото на 1186 г., потегля с голяма войска срещу тях. Те преграждат мъчнодостъпните и непроходими места в старопланинските проходи и продължително оказват упорита съпротива. Византийците, възползвайки се от падналата гъста мъгла, успяват да се промъкнат изненадващо в тила на бранителите. Това принуждава Асен и Петър с голяма част от въстаническите сили да се прехвърлят на север от река Дунав.
Византийският император се задоволява само с опожаряването на реколтата в полето и се завръща в Константинопол.
След няколко месеца Асен и Петър със своите въстанически отряди и съюзна куманска войска преминават река Дунав и възобновяват военните действия срещу византийците. Сега те си поставят за цел възстановяване на българската държава в нейните предишни предели. След новото освобождение на земите между река Дунав и Стара планина те пренасят бойните действия на юг от нея. Българите и куманите, без да срещнат сериозна съпротива, преминават в настъпление на широк фронт.
Обезпокоен и смутен от успеха на българите, византийският император отново потегля на поход срещу тях. В завързалото се сражение през месец


24/34 октомври 1186 г. при селището Лардея българските войски прилагат тактиката на привидни отстъпления и внезапни нападения. Резултатите са печални за византийците, те понасят големи загуби и едва успяват да вземат малка част от плячката. Въстаниците се оттеглят, без да бъдат преследвани и заемат проходите за отбрана.
През пролетта на 1187 г. византийската войска преминава Стара планина и обсажда крепостта Ловеч. Гарнизонът на крепостта успешно отбива всички атаки на византийците. След тримесечна обсада византийският император е принуден да снеме обсадата и да сключи ми, с който се признава възстановяването на българската държава.
Успехът на въстанието е обусловен не само от усложнената политическа обстановка във Византия, която едва успява да избегне една гражданска война.
Най-важният залог за успеха са единодушието на въстаническите отряди, добрата военна организация, здравото и умело ръководство на двамата водачи.
Петър действува разумно и обмислено, прилагайки една по -гъвкава тактика, а пламенният и буен Асен увлича с вдъхновените си слова своите сподвижници. Те са единни в действията си, докато в същото време
Византийската империя е арена на външни и вътрешни борби.
Влошаването на българо-византийските отношения и нарушаване на мирния договор от 1187 г. е предизвикано от преминаването на Третия кръстоносен поход през Балканския полуостров. Асен и Петър се възползуват от благоприятната обстановка и изпращат българската делегация при немския император Фридрих I Барбароса, намиращ се в района на Ниш, която предлага военна помощ срещу ромеите. Предложението е повторено още веднъж (при
Адрианопол), когато войната между Византийската империя и кръстоносците изглежда неизбежна. Българите са готови да помогнат с 40-хилядна войска.
Предложението е отклонено, тъй като кръстоносците се споразумяват с византийците и войските им са прехвърлени в Мала Азия. Използувайки


25/34 притесненото положение на ромеите, Асен с войските си опустошава византийските владения в Тракия.
В тази обстановка Исак II Ангел започва подготовка на похода си към
България. През пролетта на 1190 г. византийските войски преминават през източните старопланински проходи, след което обсаждат столицата Търново.
Отбраната на града се водела лично от Асен. За да ги принуди да снемат обсадата, той си послужва с хитрост. На византийците е подхвърлен човек
(изпратен от Асен), който се представя за дезертьор. Той съобщава тревожна вест, че огромна войска от кумани е преминала река Дунав и бърза в помощ на обсадения град.
Императорът заповядва да се снеме обсадата и започва оттегляне по най- прекия път през Стара планина. Византийската армия се насочва към
Тревненския проход, където българите устройват засада. Те пропускат свободно византийския авангард, за да нанесат изненадващ удар върху главните сили. При навлизането им в мястото на засадата българските отряди атакуват внезапно византийците от всички страни. Характерът на местността и настъпилата паника не позволяват на противника да се организира за съпротива.
Византийската армия е разгромена, а императорът едва успява да се спаси. В сражението българската войска показва високо майсторство да води бой в планинско-гориста местност, изразяващо се в успоредно преследване на противника, обкръжаването му с прилагане на изненада в добре избрана неблагоприятна за него местност и унищожаването му.
С победата в Тревненския проход стратегическата инициатива преминава в ръцете на българската армия, която преминава в настъпление на широк фронт.
Нанесени са удари към Анхиало и Варна. След това действията се пренасят в
Източна Тракия, където в 1194 г. в сражение при Аркадиопол (дн. Люлебургаз) е разбита елитна византийска войска. През 1196 г. бойните действия се пренасят в югозападно направление. Срещу българската войска със силна армия тръгва византийският пълководец севастократор Исак Комнин. Той е


26/34 увлечен от българите към предварително устроена засада. Византийците попадат в обкръжение и са напълно разгромени, а севастократорът е пленен.
След тази блестяща победа талантливият държавник и пълководец Асен става жертва на болярски заговор и загива от ръката на своя братовчед Иванко. Той не успява да узурпира властта и на българския престол се възкачва по-старият брат Петър. Последвал нов заговор през 1197 г. и Петър е убит.
Физическото унищожаване на двамата големи държавници не спира освободителното дело. Начело на него застава третият, най-малкият брат
Калоян, който следва пътя и примера на своите братя.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница