Занятие войни на българия през средновековието създаване на българската държава и сражението при Онгъла


Войните на цар Калоян (1197-1207г.)



Pdf просмотр
страница6/7
Дата29.07.2022
Размер1.19 Mb.
#114860
ТипЗанятие
1   2   3   4   5   6   7
1659032333879044-1
Свързани:
BrayanTracy Suzdaite budeshteto si (1), BrayanTracy Suzdaite budeshteto si

6. Войните на цар Калоян (1197-1207г.)
Приемайки властта, цар Калоян съсредоточава усилията си за осъ- ществяване на големите цели на освободителното движение – международно признание на възобновената българска държава и присъединяването на всички земи, населени с българи, под скиптъра на българския владетел. При решаването на тези задачи цар Калоян проявява изключителна упоритост и бляскави качества на държавник и дипломат.
Най-напред той насочва удара си на юг, като овладява важната крепост
Констанция. Веднага след това насочва своите действия към крепостта Варна.
Гарнизонът на града се състои от византийски войски и рицарски отряд. Те оказват голяма съпротива. Българският цар използва обсадна машина, която на ширина е колкото външния ров, а на височина достига крепостните стени.
Българите я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата крепостта Варна е превзета – 24 март 1201 г.
Византийският император Алекси III Ангел е принуден да започне мирни преговори с цар Калоян и вероятно мирът е сключен в началото на 1202 г.
През 1202 г. е предприет Четвъртият кръстоносен поход, който нанася съкрушителен удар на Византийската империя. В 1204 г., като използуват вътрешните противоречия във Византия, кръстоносците овла дяват


27/34
Константинопол, Солун и други градове в Тракия и Македония. По този начин те се настаняват на Балканския полуостров и основават своя държава, наречена латинска империя.
Цар Калоян като добър и гъвкав дипломат прави всичко възможно да установи с рицарите добросъседски отношения и отправя до тях предложение за мир. Отговорът е надменен и пълен с предизвикателство. Те му напомнят, че се разполага в земя, която до скоро е принадлежала на византийския император, следователно той трябва да се признае за техен васал. Отправена му е заплаха, че скоро те ще подложат на опустошение цяла Мизия.
При така създалата се обстановка цар Калоян започва преговори с византийските феодали в Тракия, недоволни от латинската власт, която ги лишава от привилегиите им. Българи и византийци сключват съюз за съвместни бойни действия срещу Латинската империя.
През пролетта на 1205 г. населението на Тракия въстава.
Център на въстанието е град Димотика, в близост до Адрианопол. За да усмири въстаналите градове, императорът Балдуин потегля с войските си от Константинопол. В началото на месец април достига до Адрианопол и го обсажда.
Верен на своите съюзнически задължения, цар Калоян пристига своевременно с войските си, в които има и 14 хиляди кумани, и се разполага на лагер на 20 км от града. Той не позволява тяхното въоръжение, организация и тактика. Ето защо той решава преди сражението да проведе разузнаване с бой.


28/34
На 13 април 1205 г. българският цар изпраща силен разузнавателен отряд, съставен главно от лека конница, със задача да нападне внезапно лагера на рицарите и без да се обвързва с продължителни бойни действия, да разузнае силата на противника и начина на водене на боя. Той напада лагера на латините, те грабват оръжието и се впускат срещу българите. Завързва се бой.
Българският отряд започва да се оттегля, преследван до 4 км. Когато рицарите прекратяват преследването, българите се връщат и им нанасят поражение.


29/34
Вечерта и в двата лагера провеждат военни съвети. На рицарския се взема решение при ново нападение на българите те да се построят пред лагера и там да приемат боя, като в никакъв случай да не се увличат в преследване.
В българския лагер се решава да се устреми засада на рицарите. В засада е оставена пехотата. За да се затрудни маньовъра на тежката рицарска конница, бойното поле е предварително подготвено, като са изработени препятствия. На леката конница е поставена задача да подведе рицарите към мястото на засадата, а тежката е оставена в резерв.
На 14 април 1205 г. Калоян изпраща отряд куманска конница със задача да предизвика латините и да ги увлече към предварително устроената засада.
Той напада рицарите и в лагера им е обявена тревога. Те грабват оръжието и пръв се построява отрядът на граф Людовик дьо Блуа, който встъпва в бой с българския отряд. Съгласно приетия план, той започва да се оттегля. Не изпълнявайки решението на военния съвет, граф Людовик дьо Блуа се впуска в преследване и изпраща съобщение до император Балдуин да го последва.
Отстъпвайки привидно, българският отряд увлича рицарите към предварително устроената засада от главните сили. При навлизането на латините в района на засадата, леката конница се обръща и развръща с фронт към тях. В този момент частите, оставени в засада обкръжават и започват унищожаването на рицарския отряд. Той се съпротивлява упорито.
На помощ пристига с главните сили император Балдуин. Срещу него цар Калоян насочва своя резерв, който скоро ги обкръжава. Така, разделени на две групи, изолирани една от друга, рицарите отново започват ожесточена борба. Като използват аркани (ласа) и специално пригодени дълги копия, завършващи на края с куки, българи и кумани смъкват латините от конете и ги избиват. Те претърпяват пълно поражение, а самият император Балдуин е пленен. Малцина от тях успяват да се спасят с бягство и съвместно с оставените за обсада на Адрианопол отряди, отбиват атаките на преследващите ги българи.
(виж клип „ЦАР КАЛОЯН 1205”)


30/34
През нощта оцелелите латински войски отстъпват към крепостта
Родосто. На другия ден българската армия веднага се впуска в преследване, но не успява да ги настигне. Българите овладяват цяла Тракия. В ръцете на рицарите остават само Константинопол и крепостите Родосто и Силиврия.
По своите резултати победата на българската войска при Адрианопол в 1205 г. има огромно историческо значение. На току-що образуваната Латинска империя е нанесен съкрушителен удар и земите на Балканския полуостров са спасени от рицарското нашествие.
При Адрианопол победа спечелва българската армия и това не е случайно. Преди всичко тя е по-масова армия в сравнение с рицарската. За разлика от нея, където основен род войска е тежката конница, в българската наред с нея съществува и пехотата. Наличието на родове войска в българската армия създава условия за по-голямо творчество на бойното поле, за появата на повече и по-разнообразни тактически форми.
Тактиката на рицарската армия се обуславя преди всичко на индивидуалната сръчност на отделния рицар. Най-малката организационна и тактическа единица включва един рицар и обслужващите го от 4 до 10 конни и пеши войни. Те се обединяват в отряди с различна големина. Рицарят е тежко въоръжен конник, изцяло покрит с броня. Той е въоръжен с меч, копие, боздуган и щит. Рицарите се построяват в линия на разстояние 5-10 м един от друг, за да могат свободно да боравят с оръжието си. Зад тях се построяват оръженосците. Те се построяват в клинообразен боен ред, като в първата редица застават обикновено четири рицаря, а във всяка следваща - по двама повече. Този строй се запазва до началото на боя, след което се разпада и ръкопашната схватка се свежда до единоборство.
Тактиката на българската армия се гради на колективните бойни действия на родовете войски и тяхното взаимодействие на бойното поле.
Мястото на засадата е умело избрана, което позволява скрито разполагане на крупни сили и затруднява действията на противника. Новото и


31/34 оригиналното е разузнаването с бой, който разкрива не само числеността на противника, но и неговия начин на воюване. Друга особеност е предварителната подготовка на бойното поле и умелия избор на времето за започване на бойните действия. Българските войски устройват на рицарите така наречената двойна засада.
Сражението е интересно за изучаване и с начина, по който цар Калоян използва родовете войски. Пехотата, която е силна във воденето на бой на място, оставя в резерв, а реката като по-маневрена получава задача да подведе противника към мястото на засадата.
След разгрома на рицарите се осъществява тактическо и стратегическо преследване на противника. Действията на българите се отличават с голяма решителност и стремителност.
След овладяването на Тракия българските войски се насочват на запад и за кратко време освобождават българските земи от властта на кръстоносците.
Освободителното дело на Асеневци е доведено до пълна победа. При обсадата на Солун през 1207 г. българският владетел е убит. След неговата смърт отново се разгаря борба около престола. Тя отслабва централната власт. Това умело се използва от съседите на България, които разтърсват българските земи от 1207 до 1218 г., е заменен с период на укрепване и централизиране на държавата по времето на Иван Асен II.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница