Записки и дискусия върху лекцията на инж. Койчо митев „защита на интелектуалната собственост на научни продукти”



Дата10.04.2018
Размер52.84 Kb.
ЗАПИСКИ И ДИСКУСИЯ ВЪРХУ ЛЕКЦИЯТА НА ИНЖ. КОЙЧО МИТЕВ

ЗАЩИТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ



НА НАУЧНИ ПРОДУКТИ”
Презентацията на маг.инж. Койчо Митев е публикувана на заглавната страница на сайта www.pueron.org в рубриката „Новини и събития”, със заглавие:

10.10.2007 г., Интелектуалната собственост като политическа стратегия
Ето и някои интересни тези на инж. Койчо Митев:
Крайно време е учените да говорят за това, как да се печелят пари от наука. Защо се срамуваме от тази тема?

Аз като данъкоплатец, желая дялът на приходите от наука да не е така незабележим като част от брутния вътрешен продукт, както е днес. Искам този дял да нарастне значително.

Имаме прекрасни учени и в БАН и във ВУ, но защо не печелим от техните постижения? Защо не патентовахме откритията на акад. Ноджаков? Защо не го предложихме за Нобеловата награда? Друге печелят днес от неговите резултати, а ние не получаваме нищо.

Учените, като открият нещо или като изобретят нещо е добре най-напред да го патентоват, а след това да го публикуват. Не е важно само да се трупат бройки публикации. От тях пари не се печелят.

Трябва защитата на интелектуалната собственост да се изучава във всеки университет, дори още в училище. Фоайетата на университетите да пожълтеят от патентите на учените в университета. А сега имаме само 4 европейски патента!

Титлите и званията днес са силно девалвирали в България. Една от причините е че учените не правят патенти и не печелят пари от тях. Към ВАК трябва да се назначи патентен специалист.

Ученият може да поиска до 30% от свръх-печалбата, която една фирма осъществява благодарение на внедряването на неговото патентовано изобретение.

Като се пенсионира, ученият с патенти ще си взема една втора пенсия от лицензионни такси, ако е успял да патентова свои интересни изобретения, към които е проявен интерес от фирми. Ако никоя фирма не прояви интерес към патента на учения, значи нещо не е актуално в това, което той предлага. Трябва по-добре да се избира насоката на изследванията с оглед на реалния пазар.

Днес големите фирми от хай-тек сектора като майкрософт например формират капитал основно от нематериални активи, т.е. от ноу-хау и от патенти.
Ето и някои въпроси и отговори от последващата дискусия:
Предварително заявено съобщение:

Георги Гушлеков – ЮНИОН ЕООД, управител:

Чудя се от къде да започна. Тук Вие разглеждате патентоването от институти. На Запад и самите производители патентоват. Например в компанията на Бил Гейтс нематериалните активи (интелектуалната собственост) представляват 99%.



Нека да разгледаме една графика. По вертикалната ос имаме Новост, а по хоризонталната – Количество иновационни разработки. Виждаме, че с намаляването (остаряването) на Новостта нараства количеството на иновационните разработки. Нека отгоре наложим една обърната координатна система. По едната ос имаме обем на промишленото производство, а по другата промишлени предприятия (брой). Образно казано, между двете графики тече „технологичен трансфер на ноу хау”. Към това се стремят повечето промишлени фирми. За съжаление у нас все още не е така или тези процеси са в самия си зародиш. Тепърва трябва да се създава среда, за да започне протичането на такива процеси.
Въпроси и отговори:

адв. Йордан Даскалов, Правна кантора “Даскалов”, управляващ :Ако има възможност, бих се поинтересувал за приложението на някои текстове във връзка със защитата на марки и географски означения.

инж. Койчо Митев: Ако конкуренцията ползва Вашата запазена марка, Вие може да ги дадете под съд.

адв. Йордан Даскалов: Проблемът е, че ние ги осъждаме, а те си плащат глобарта и пак ползват нашата марка, прости си калкулират глобите като част от разходите.
Доц. д-р Христина Живкова, Медицинска Академия: Може ли да се патвентоват игри? Например картонени игри, в които е заложена идея, имат си създаедена структура? Защото някои фирми крадат идеи. Сменят само пионките и името на играта, след което я продават.

инж. Койчо Митев: Цели игри не могат да се патентоват. Патентоват се методи, устройства, вещества и състави. Вие можете да защитите структурата на играта като полезен модел. Вижте Закона за патентите и регистрирането на полезните модели. За няколко месеца можете да придобиете защита на модела до 10 години. Най-напред Ви се дава защита от 4 години, а после на два пъти по 3 години.
Надя Колчева, докторант в Софийски Университет: Трябва ли в патента да участва и научният ръководител, след като авторството е на докторанта?

инж. Койчо Митев: Научният ръководител, щом е такъв, явно има знанията, за да ръководи докторанта. Обикновено той се слага като един от заявителите на патента заедно с консултант (ако има), а като автор на изобретението се вписва докторанта. Евентуално може да се впише и научният ръководител. Често пъти се прави така: фирма плюс университет са заявител, а автор е докторантът.

Надя Колчева А ако работим на трудов договор и ни се плаща за това, което искаме да патентоваме?

инж. Койчо Митев: Всеки трябва да внимава, какво подписва като сключва трудовия си договор. Независимо от ограничениятя в договора Вие имате право на създател на техническо решение. Щом е създадено патентно защитимо приспособление в рамките на 3 месеца работодателят има право да го заяви за патент. След изтичането на тези три месеца правото за заявяване се връща при Вас. Ако работодателят Ви не е подал заявка за патент, Вие го направете.
Любка Танчева, Институт по Невробиология – БАН, фармаколог: Лабораторно сме открили нови непознати вещества, синтезирани по биохимичен път. Можем ли да ги патентоваме.

инж. Койчо Митев: Можете да патентовате метод за производство, вещество (ако е непознато до момента) и състави. Това което сте получили трябва да го представите като метод или състав (вещество). Можете да подадете заявка за патент.
Румен Томов, зам. Ректор по НИС на Лесотехнически Университет: До сега при договорите на учените в България с МОН всички права върху създадените нови продукти преминават към МОН. Трябва ли това да е така?

инж. Койчо Митев: Никой не може да Ви накара да подписвате такъв договор при такива неизгодни условия. Без съмнение текстовете във формулярите са стари още от времето преди прехода. Тук всички учени трябва да се борят тези текстове да се актуализират. Докато стане това, Вие можете да подхождата по следния начин: Първо заявявате своя продукт за патент, а след това сключвайте договор с МОН.
Цветозар Захариев, Софийски Университет, студент: Само към големите държави ли ни насочвате да патентоваме? Нали има и Европейско Патентно Ведомство? Има също и Лисабонска Стратегия. Не се ли губи много време, например, да подадем заявка за патент в Аликанте и после, докато придобием патента?

инж. Койчо Митев: Има също и Българско Патентно Ведомство. Според това кои са заявителите на патента, можете да получите известни финансови облекчения, ако разходите се поемат от чуждестранния Ви партньор. Например може канадска фирма да е съзаявител и тя да поеме плащането на всички такси, като след това ще получи процент от печалбата от патента. Това ще Ви помогне да имате сили да изчакате. Във всеки конкретен случай Вие имате възможност да изберете какво да правите и Вие решавате.
Миглена Молхова, УНСС, катедра „Интелектуална собственост”, УНСС: Може ли една компютърна програма да се защити с патент?

инж. Койчо Митев: Самата компютърна програма не може да се патентова. Вие можете да я защитите по Закона за авторското право. Но също така Вие можете да патентовате определен състав – връзки и структура в програмата. Само трябва подходящо да ги опишете. При това, напомням, те трябва да са новост, т. е. още да не са били публикувани някъде.
Ивелина Николова, ИПОИ - БАН: Какви условия трябва да включва един трудов договор, за да бъде справедлив за автора на едно изобретение?

инж. Койчо Митев: В трудовия договор трябва изрично да се споменава какви разходи ще поеме работодателят – за заплащане на таксите по заявката на един патент, а също и какви права ще има и какъв процент от евентуалната печалба от патента ще получи авторът на метода, устройството, веществото или състава, които се патентоват. Тези неща трябва да са включени в трудовия договор при самото му подписване.
Каталог: pueron -> gostinapueron -> koichomitev
gostinapueron -> Държавната наука. # 30. Затворена система. The state science. # 30. Cocoon society
gostinapueron -> Държавната наука. # 33. Езикът на бан срещу бан the state science. # 33. The language of bas against bas
gostinapueron -> Държавната наука. # 32. Законът на бан срещу бан. The state science. # 32. The law of bas against bas
gostinapueron -> Държавната наука. # 35. Втора истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 35. Second true story about the poverty and destruction
gostinapueron -> Държавната наука. # 36 Tрета истинска история за беднотията и деструкцията The state science. # 36 Third true story about the poverty and destruction
gostinapueron -> Държавната наука. # 40. Морална дилема The state science. # 40. Moral dilemma проф дбн Иван Канев
gostinapueron -> Свобода или власт? В новата управленска коалиция никой не е това, за което се представя Калин Манолов
gostinapueron -> Държавната наука. # 39 Почетните членове на бан the state science. # 39 The Honored members of bas проф дбн Иван Канев
koichomitev -> Участници в Семинара защита на интелектуалната собственост на научни продукти софия, хотел Европа, 01. 12. 2007г


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница