Зараждане на националноосвободително движение формиране на българската нация

1. 
   Формиране на българската нация
   

2. 
   Отец Паисий Хилендарски – пръв идеолог на националноосвободителното движение
   

Паисий не получава системно образовние но през 1745 г. се замонашва в Хилендарския манастир, където по-късно става йеромонах и проигумен. През 1758 г. пътува до Сремски Карловци като таксидиот, където се запознава с исторически съчинения и средновековни източници за българската история, които в последствие му служат за написване на основния му труд. Паисий напуска Хилендарския манастир поради раазногласия (раздор) с останалите монаси. Поради това „История славяноболгарская“ е завършена в Зографския манастир, през 1762 г. Книгата му е значително повлияна от историческите съчинения „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбиний“.

Паисий се стреми да събуди народностното съзнание на българите, да им внуши, че имат основания за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на славянските първоапостоли Константин-Кирил Философ и Методий, политическият и културен просперитет на Средновековната българска държава и видните ѝ владетели. При обиколките си из българските земи като таксидиот Поисий носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите.

Предполага се, че Паисий е починал на път за Света гора в селището Амбелино (дн. кв. Свети Георги, Асеновград)

През 2008 година в Банско на мястото, където някога е стояла бащината къща на отец Паисий Хилендарски, е открит мемориален музей, посветен на него.

3. 
   Епископ Софроний Врачански
   

През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. Там написва сборника от поучения „Кириакодромион, сиреч Неделник“. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Творбите му „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 век.

Датата на смъртта на епископ Софроний не е известна. Обикновено се датира по последния подписан документ – 2 август 1813 г. Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква, а паметта му се чества на 11 март.

4. 
   Книжовни центрове през ХV-ХVIII век