Заратустра ошо заратустра: богът, който умее да танцува

I ГЛАВА

„О, ти, огромно светило! Шеше ли да познаеш истинското щаст­ие, ако не Вяха тези, които огряваш със светлината си?

ФРИДРИХ НИЦШЕ е може би най-великият философ, който светът някога е познавал. Той е велик и в едно друго измерение, за което много философи просто не знаят: той е роден мистик. Неговата философия не е само от ума, но се корени дълбоко е сърцето, а някои корени достигат дори до самото му съ­щество. Единственото нещастно обстоятелство за него е, че се е родил на запад, поради което не е могъл да попадне на никаква мистична школа. Той съзерцавал дълбоко, но абсолютно нищо не знаел за медитацията. Мислите му понякога имат дъл­бочината на един медитатор, понякога имат полета на Гаутама Буда - но тези неща изглежда са му се случвали спонтанно.

Той нищо не е знаел за пътищата на просветлението, за пътя, по който човек стига до своето същество. Това е създа­вало огромен смут в него. Неговите мечти са се издигали до звездите, но животът му си е останал много обикновен - той не притежава тази аура, която създава медитацията. Мислите му не са негова плът и кръв. Те са прекрасни, изключително прекрасни, но нещо липсва - и това, което липсва, е самият живот. Те за мъртви думи; те не дишат - в тях не тупти сърце. Но аз избрах да говоря за него поради една специална причина: той е единственият философ, както на Изток, така и на Запад, който поне е мислил за висините на човешкото съз­нание. Може да не ги е преживял - определено не ги е преживял. Той също е мислил да стане отново човек. Тази идея, да слезе от своите висини на пазара, от звездите на земята, никога не се е случвала на който и да било друг.

В него има нещо от Гаутама Буда, може би несъзнателно пренесено от миналите му животи, както и нещо от Зорба. И двете са незавършени. Но той е единственото доказателство, че Буда и Зорба могат да се срещнат; че тези, които са дос­тигнали до най-високите върхове, няма защо да остават там. Всъщност, те не би трябвало да остават там. Те дължат

нещо на човечеството; те дължат нещо на земята. Те са били родени сред човешки същества; живели са в същата тъмнина и в същата мизерия. И сега, след като са видели светлината, за тях става задължително да се върнат и да събудят тези, които са дълбоко заспали; да донесат добрите новини - че тъм­нината не е Всичко, че безсъзнанието е наш избор.

Ако изберем да сме 'съзнателни, цялото безсъзнание и целият мрак могат да изчезнат. Това, че живеем в тъмните долини, е наш избор. Ако решим да живеем на сгрените от слън­цето върхове, никой не може да ни попречи, защото това също е в нашия потенциал.

Но хората, които достигат слънчевите Върхове, напълно забравят за света, от който идВат. Гаутама Буда никога не е слязъл. МахаВира никога не е слязъл. Дори и да са праВили опити да събудят човечеството, те са Викали от своите слънчеви Върхове.

Човекът е толкова глух, толкова сляп, че за него е почти невъзможно да разбере тези, които гоВорят от едни по-високи нива на съзнанието. Той чува звука, но той не носи никакъв смисъл за него.

Ницше в този смисъл е уникален. Той би могъл да си остане един изключителен, много свръхчоВешки философ, но никога дори и за момент не е забравил за обикновените хора. В това е неговото величие. Макар и да не е докоснал най-високите върхо­ве, да не е познал най-Великите мистерии, той копнее да сподели със сВоите ближни това, което е познал. Желанието му да споделя е огромно.

Избрах да говоря Върху няколко фрагмента, които могат да са Ви от полза за Вашето духовно израстване. Самият Ницше е избрал Заратустра за свой говорител. ТрябВа да се разбере и нещо относно Заратустра. Измежду хилядите Велики мистици, философи, просветлени хора Ницше е избрал за свой говорител един много неизвестен човек, почти забравен от света - За­ратустра.

Последователите на Заратустра са ограничени в разпрос­транението си само до едно място - Бомбай. Те дошли в Бомбай от Иран, когато мохамеданите принудили персите да се помохамеданчат или да бъдат убити. Хиляди били избити; милиони станали мохамедани от страх; но един малък брой

храбри души избягали от Иран и дошли в Индия.

Това са парсите в Бомбай - може би най-малката религия в света. И учудващото е, че Ницше бил толкова заинтересуван от Заратустра, че написал книгата Тъй рече Заратустра. Ци­татите са от тази книга.

Той е избрал Заратустра по същата причина, поради която и аз го избрах: измежду всички основатели на религии Заратус­тра е единственият, който е жизнеутвърждаващ, който не е против живота, чиято религия е религия на празнуване, на благо­дарност към съществуванието. Той не е против удоволствията на живота и не се обявява за отречение от света. Напротив, той е напълно за това да се наслаждаваме 8 света, защото освен този живот и този свят, всичко друго са хипотетични идеологии. Бог, рай и ад - всичко това са проекции на човешкия ум, а не автентични преживявания; те не са реалности.

Заратустра е роден в едно време, преди около двадесет и пет века, когато по цял свят е имало един велик ренесанс: в Индия Гаутама Буда, Махавира, Гошалак, Санджай Билетипу-та, Аджит Кешкамбал и други достигнали същото ниво на съзнание; в Китай Конфуций, Менций, Лао Цзъ, Чуан Цзъ, Лие Цзъ и много други; в Гърция Сократ, Питагор, Плотин, Хе-раклит; и в Иран Заратустра.

Странно съвпадение е това, че изведнъж целият свят е бил залят от такъв потоп на съзнание и много хора са се събудили. Може би и просветлението е също верижна реакция - когато се появят просветлени хора, те провокират същата революция и в други.

Това е потенциалът на всеки човек. Човек просто има нужда от провокация, от предизвикателство; и когато виждаш тол­кова много хора да постигат тези прекрасни висини на благо­датта, не можеш да останеш там, където си. Изведнъж б теб се появява един силен подтик: „Нещо трябва да се направи. Аз

си пропилявам живота, докато другите са постигнали самата съдба, узнали са всичко, което си струва да се узнае, преживели са най-великото блаженство и екстаз... а какво правя аз? - съби­рам мидени черупки на плажа."

Сред всички тези хора Заратустра е уникален. Той е единс­твеният, който не е против живота, а подкрепя живота; той е единственият, чийто Бог не е някъде другаде, чийто Бог не е нищо друго, освен едно друго име за самия живот. И всичко това, на което се основава религията, е да живееш цялостно, радостно и интензивно.

Чувствам към Заратустра една дълбока съпричастност, един силен афинитет. Но може би поради това, че е жизнеут­върждаващ, а не отрича живота, той не могъл да привлече много последователи. Това е едно от странните неща в човеш­ката природа: хората не могат да приемат, че това, което е лесно, е достойно да бъде цел - целта трябва да бъде нещо много трудно и тежко.

Зад това стои психологията на егото. Егото винаги иска нещо невъзможно, защото то може да съществува само с не­възможните неща. Може никога да не бъдеш в състояние да осъществиш някое желание, но егото непрестанно ще те подтиква към него все повече и повече - повече алчност, повече власт, повече пари, повече аскетизъм, повече духовност, повече дисциплина. Винаги където намираш „повече", помни, че това е езикът на егото. И няма начин да се задоволи егото; то винаги иска повече.

Целият подход на Заратустра е точно като този на Чуан Цзъ: „Лесното е право. Правото е лесно." И когато си напълно отпуснат, спокоен, чувстваш се като у дома си, и си толкова релаксиран, че дори си забравил, че си спокоен, че си прав - ти си станал съвършено невинен като дете, ти си постигнал. Но егото няма интерес от това. Целият този процес е нещо като самоубийство на егото - ето защо религиите, които дават на егото трудни задачи, мъчни пътища, неестествени идеали, не­възможни цели, са привлекли милиони хора.

Последователите н^Заратустра могат да се преброят на пръсти. Никой не се е интересувал от Заратустра, докато след почти двадесет и пет века Ницше изведнъж не попада на него. Ницше е бил против Исус Христос, а също и против Гаутама Буда - но бил за Заратустра.

Това е нещо много важно, което трябва да се разбере. Чове­кът, който е бил против Исус Христос, против Гаутама Буда... Защо трябва да бъде за Заратустра? - тъй като Ницше има същото отношение и подход и към живота. Той е видял всички тези религии, велики религии, които създават все по-голяма и по-голяма вина в човечеството; които създават все по-голяма и по-голяма мизерия, войни, които изгарят живи хора; които говорят всякакви глупости, за които не съществуват изобщо никакви доказателства, изобщо никакви данни; които държат цялото човечество в тъмнина, в слепота, защото техните учения се основават на вярване - а вярване означава слепота.

Не съществува вярване, което да не е сляпо. Този, който има очи, не вярва в светлината, той я познава - няма нужда да вярва. Само слепият бярба в светлината, защото не я познава. Вярването съществува в невежество и всички религии - с изключение на Заратустра и Чуан Цзъ, които не успели да съз­дадат много последователи или велики традиции - се обявяват за вярването. С други думи, те всички са за слепотата.

Ницше е бил против тях - символично. Що се отнася до Изтока, той е избрал Гаутама Буда като символ, докато Запа­дът е избрал като свой символ Исус Христос. Ницше е бил против тези хора поради простата причина, че те са били против живота; те са били против това хората да се радват на простите неща, да живеят игриво, да се смеят, да имат чувство на хумор, да не са сериозни, да обичат песните и музиката, да могат да танцуват и да любят.

Ницше бил привлечен от Заратустра, тъй като могъл да види, че от цялото минало единствено този човек не бил против живота, не бил против любовта, не бил против смеха.

В тези фрагменти ще видите някои изключително важни изречения, които могат да се превърнат в основа на една жизнеутвърждаваща религия. Аз съм изцяло за живота. Не съ­ществува нищо, заради което да може да се пожертва животът.

Всичко може да бъде пожертвано заради живота. Всичко може да послужи като средство в полза на живота, но животът е цел сам по себе си.

Слушайте много внимателно, защото Фридрих Ницше пише

всеки би могъл да напише цяла книга, докато Ницше ще напише

само един параграф. Той пише толкова кондензирано, че ако не

много буден в слушането, можеш да пропуснеш. То не е като

па четеш роман.

Тези изречения са почти като сутрите от Упанишадите. Всяка една сутра, всяка една-единствена максима съдържа толкова много, има толкова много неща, които се подразби­рат. Бих искал да навляза във всички следствия, така че да не разберете погрешно Ницше, тъй като той е един от най-погрешно разбираните философи в цял свят. И причината той па бъде погрешно разбиран е в това, че той е писал толкова кондензирано - той никога не е обяснявал; никога не е навлизал в подробни обяснения относно всички възможни изводи.

Той е много символичен човек и причината да е толкова символичен се крие в това, че е бил толкова пълен с нови прозрения, че не е имало достатъчно време за обясняване. Той не би могъл да пише трактати и имал толкова много да сподели и да даде, а пък животът е толкова малък.

Тъй като неговото творчество е било толкова кондензи­рано и кристализирало, хората преди всичко не го разбрали, а на второ място това, което „разбрали", са го разбрали погрешно. И трето, те го смятали за невъзможен за четене; те искали всичко да се обяснява. Ницше не е писал за деца, той е писал за зрели хора, но зрелостта е нещо толкова рядко: средната ментална възраст на хората е под четиринадесет години, а на тази ментална възраст Ницше няма как да не * бъде пропуснат. Пропускат го както неговите опоненти, така и неговите последователи, защото и едните, и другите са на една и съща ментална възраст.

Трябва да ви се обясни, че Гаутама Буда напуснал своя дво­рец, когато бил на двадесет и девет години. Исус започнал да проповядва на тридесет години; Заратустра отишъл в плани­ната на тридесетгодишна възраст. Има нещо значимо във въз­растта тридесет години или около нея, така както и във въз­растта четиринадесет години, когато човек става полово зрял. Ако разгледаме живота така, както се е разглеждал тра-

диционно, като състоящ се от седемдесет години... тези, които са наблюдавали живота в голяма дълбочина, са открили, че на всеки седем години има промяна, обрат.

Първите седем години са невинни. През вторите седем години детето много се интересува, пита, задава въпроси -любопитство. След четиринадесетгодишна възраст до навър­шване на двадесет и една години човек е в най-голямата си сексуална сила. Ще се учудите, като разберете, че най-високият връх на сексуалността е на около осемнадесет - де­ветнадесет годишна Възраст. А човечеството се опитва да избегне този период, като предлага образователни програми, колежи, университети - като разделя момчетата от момиче­тата. Това е времето, когато тяхната сексуалност и сексуал­на енергия е в най-високата си точка.

През тези седем години, между четиринадесет и двадесет и първата, те биха могли много лесно да изпитат сексуален оргазъм. Сексуалният оргазъм е един проблясък, който може да създаде в теб подтик да намериш повече пространства на бла­женство, защото в сексуалния оргазъм изчезват две неща: изчезват твоето его и твоят ум, и времето спира - само за няколко секунди.

Но тези три неща са най-важните. Две неща изчезват на­пълно; ти вече нямаш „аз" - ти си, но нямаш чувство за егото. Умът ти е там, но няма мисли, а просто една дълбока тишина. Изведнъж, тъй като егото изчезва и умът спира, времето също спира. За да изпиташ времето, трябва да променяш мислите в ума - иначе не можеш да преживееш моментите на времето.

Просто си помисли за два влака, които се движат в празно пространство заедно, с една и съща скорост. Всеки път когато погледнеш от прозореца другия влак - който има същи­те прозорци и същия брой купета - няма да разбереш, че се движиш. Нито пък пътниците в другия влак ще усетят, че те се движат.

Ти разбираш, че се движиш, поради това, че когато влакът се движи, дърветата са неподвижни, къщите са неподвижни, не се движат. Гари и перони идват и отминават. Можеш да по­чувстваш, че влакът се движи, защото относително, в срав­нение с него от двете му страни нещата са неподвижни.

Понякога можеш да преживееш нещо много странно: влакът

ти стои на перона, а до него е спрял друг влак. Другият влак започва да се движи; ти поглеждаш другия влак и ти се струва, че ти си започнал да се движиш - докато не погледнеш към перона, който си стои неподвижно. Движението е относително преживяване.

Когато умът няма мисли, ти си в едно празно небе; времето спира, защото ти не можеш да усетиш времето, ако няма движение - теб те няма, ума го няма, времето го няма... само една огромна умиротвореност и отпуснатост.

Според моето разбиране сексуалният оргазъм е бил това, което е дало на хората първата идея за медитацията, защото неколцина гении сигурно са се опитали: „Щом можем да спрем мислите, щом можем да оставим егото и ума да ги няма, вре­мето да изчезне, значи няма нужда от сексуален оргазъм." Можеш да имаш същото оргазмично преживяване и сам, и то вече не е сексуално - то се превръща в духовно преживяване. Сексуалният оргазъм сигурно е дал първата идея, че същото това преживяване е възможно и без секс - иначе няма начин, по който човекът да е могъл да открие медитацията.

Медитацията не е естествен феномен. Сексуалният орга­зъм е естествен феномен, но всички общества предпазват де­цата си от изпитване на оргазъм. Никой не говори нищо за оргазма. Това е една стратегия, една много опасна стратегия, едно криминално престъпление против цялото човечество, защото децата, които са лишени от изпитване на сексуален оргазъм, никога няма да могат да почувстват подтик към меди­тация или пък той ще бъде много слаб; те няма да рискуват нищо заради медитацията.

Така че до двадесет и една годишна възраст сексът достига до своя връх, ако му бъде позволено, както е било позволено в живота на Гаутама Буда. Всички прекрасни момичета в неговото царство му били предоставени - бил заобиколен все от хубави момичета; той изпитал дълбоки оргазмични преживявания.

След това през следващите седем години, от двадесет и една до двадесет и осем годишна възраст, човек търси, защото сексуалният оргазъм е биологичен. Скоро ще загубиш енергията си и няма да можеш да имаш оргазъм. На второ място, тук зависиш от някой друг, било жена или мъж, и това унищожава свободата ти - цената е много висока. Така че ако човек се

разбива много естествено - ако му се позволи да израства ес­тествено - между двадесет и първата и двадесет и осмата си година той ще изследва и търси пътища и средства как да отиде отвъд физиологията, отвъд биологията, и пак да бъде в състояние да навлиза в по-дълбоки оргазмични преживявания.

От двадесет и осма до тридесет и пет годишна възраст всички тези хора - Гаутама Буда, Чуан Цзъ, Исус - всички те навлизали в по-висши нива на съществуване. И просто да не ги безпокоят, да не им пречат хората, да не ги разсейват, те отишли в планините - да се уединят. Според мен това не е против живота - те просто са търсили тихо място, където да не бъдат разсейвани и където да могат да намерят най-великото оргазмично преживяване, това, което Уйлям Джеймс е нарекъл „океански оргазъм", в който напълно изчезваш в океана на съществуванието - точно като една росна капка, която се изтъркулва от листото на лотоса в океана.

Така че възрастта тридесет години съвсем не е случайна. Всички велики търсещи са се впуснали в своите търсения между двадесет и осем и тридесет и пет годишна възраст. Това е периодът на търсене, на изследване - търсене на нещо, което не е телесно, а духовно.

Възникнало едно погрешно разбиране по някакъв много фин начин: тези, които наблюдавали, си помислили, че щом като тези хора отишли в планините, те са се отрекли от живота -и оттук отречението от живота се е превърнало в нещо

фундаментално при Всички религии.

Но те не се били отрекли от живота.

Аз бих искал да пренапиша изцяло историята още от самото начало, особено що се отнася до тези хора, защото аз ги позна­вам от моето собствено прозрение - няма защо да се грижа за фактите, аз знам истината. Тези хора не са тръгнали против живота, те просто са се усамотили; те са се оттеглили в само­та, просто са се отстранили от нещата, които разсейват.

Но разликата между Гаутама Буда и Заратустра е тази, че след като Гаутама Буда открива себе си, той никога не обявя­ва: „Вече няма нужда да бъда отшелник, да бъда монах. Мога да се върна и да бъда обикновен човек в света."

Може би за това се изисква повече смелост, отколкото да напуснеш света; връщането в света изисква повече смелост. Вървенето нагоре е по-трудно, но е много приятно. Ти се издигаш все по-нагоре и по-нагоре и по-нагоре, и след като достигнеш най-високия връх, се изисква огромна смелост да се върнеш надолу в тъмните долини, които си напуснал, просто за да предадеш посланието на хората: „Няма защо да оставате вечно в тъмнина. Няма защо да оставате вечно в страданието и в ада."

Това слизане надолу може дори да се осъжда от хората, на които ще помагаш. Когато вървиш нагоре, ти си велик светец, а когато слизаш надолу, хората ще те смятат за паднал, за паднал от своето величие, от своята извисеност. За да можеш, след като си докоснал върховете на най-висшето, да станеш отново обикновен, определено се изисква най-голямата смелост на света.

Заратустра показва тази смелост. Той не се тревожи за това какво ще кажат хората, не се тревожи, че ще бъде осъж­дан, че ще го смятат за паднал от своята извисеност, че няма вече да го имат за светец. Той по-скоро се интересува да сподели своя опит с тези, които може би са готови, възприемчиви, достъпни - те може да са малцина.

И един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй:

„О, ти, огромт светило! Щеше ли да познаеш истинското Щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?"

Смисълът на това изречение е огромен. Заратустра казва,

че птиците, цветята са щастливи, защото слънцето е изгряло; цялата планета е щастлива, събудена, пълна с енергия, пълна с надежда за идващия ден - слънцето е изгряло.

В това изречение той посочва, че и слънцето също би трябвало да е щастливо, защото толкова много цветя са цъф­нали, толкова много птици са запели. Ако ги нямаше птиците и цветята, ако нямаше кой да го чака, слънцето би било тъжно.

Това, което се подразбира, е ясно: всички ние сме взаимос­вързани; цялото съществувание е взаимосвързано. Дори и най-малката тревичка е свързана с най-голямата звезда на небето. Тези връзки са невидими.

Знае се, че ако някой ден слънцето не изгрее, целият живот на планетата ще изчезне. Без топлината и животворящата енергия на слънцето тук нищо не може да остане живо. Но мистиците винаги са посочвали и другата възможност: ако целият живот изчезне от земята, слънцето няма да изгрее - за кого да изгрява?

Заратустра казва: „Аз съм пълен с радост, пълен с мир. И сега имам нужда някой да получи това, иначе ще се претоваря. Трябва да го споделя, иначе дори и блаженството ще стане твърде тежко." Ако не е споделено, дори и блаженството може да стане болезнено.

Символите на Заратустра са два: орел и змия. Змията озна­чава мъдрост, а орелът символизира смелостта да полетиш без страх в неизвестното. При него имало орел и змия. Човек трябва да бъде възможно най-осъзнат, мъдър, интелигентен, но трябва и да има смелостта да навлезе в непознатото, а накрая и в непознаваемото. Скокът в непознаваемото е скок в божест­веността на съществуванието.

... като пчела, претоварена с мед; нуждая се от протегнати ръце, които да го вземат.

Това може да се каже само от някой, който е познал. Един обикновен човек, който е просто ерудиран, който е заимствал това знание, дори не може да схване тази идея.

Ницше казва чрез Заратустра: Аз отивам сред хората, за да споделям, за да раздавам и да се разтоварвам от мъдростта си, докато мъдрите сред хората не се зарадват отново на глупостта си.

Истински мъдрият човек не е сериозен; той е игрив, защото разбира, че цялото съществувание е игриво. Истински мъдрият човек може да изглежда на хората малко побъркан, глупав, защото обикновеното човечество има определена идея за това какъв трябва да бъде мъдрият човек - че той е сериозен, че не може да си играе, че не може да се смее, че не може да танцува.

Тези неща са за глупавите, а Заратустра казва: Ще споделям мъдростта си дотогава, докато мъдрите сред хората станат толкова мъдри, че да могат да приемат дори неща, които за обикновения човек изглеждат глупави.

... а бедните - от богатството си. Що се отнася до Вът­решното богатство, бедният е толкова надарен от природа­та, колкото и всеки богаташ. Богатият е твърде ангажиран с външния свят и може би не може да намери пътя или времето, за да навлезе навътре. Но бедният е в по-благоприятно положе­ние: той няма с какво да се ангажира отвън; той може да зат­вори очи и да навлезе навътре. Заратустра казва, че докато мъдрите не станат толкова мъдри, че дори и глупостта да се превърне просто в игривост, а бедните толкова щастливи, като че ли са намерили най-голямото съкровище...

Затова аз трябва да се спусна в низината, както правиш ти

вечер, когато снизхождаш зад морето и занасяш светлина и в долния свят, о, ти пребогато светило!

Също като тебе и аз трябва да заляза, както наричат това людете, при които искам да се спусна.

И тъй, благослови ме ти, непотъмнено от страсти око, което може без завист да гледа дори едно безмерно щастие!

Благослови чашата, която се стреми да прелее, че водата у , ливне като златиста река, за да разнесе вредом отблясъка на твоето сияйно блаженство.

Ето! Чашата се стреми пак да се изпразни и Заратустра иска да стане отново човек."

Това е рядкото качество на Заратустра. Имало е хиляди хора, които са искали да бъдат свръхчовеци - които са искали да бъдат Буди, джайни, Христосовци, аватари - но Заратустра единствен в цялата история, иска отново да бъде човек. Виждайки висините, виждайки дълбините, познавайки върховна­та самота, бидейки изпълнен с мъдрост, той иска да се спусн-и да бъде просто един човек сред хората - а не някой по-висш.

Ако всички Гаутама Буди, Всички Исус Христосовци, всички Мойсеевци и всички Мохамедовци се бяха върнали при хората просто като човеци, те щяха да дадат на човечеството достойнство, голяма смелост - щяха да се превърнат в източник на велико вдъхновение. Но те са много нависоко; дистанцията е толкова огромна, че предизвиква обезкуражава-не. И не само те, но и техните ученици по всеки възможен начин се опитват да създават все по-голяма и по-голяма дистанция. Например Исус е бил роден от девствено момиче: това обезку­ражава цялото човечество, защото вие сте родени в грях, а само Исус не е роден в грях. Ако той е единородният син Божи, тогава кои сте вие? - не сте му дори и братовчеди.

Защо Бог е толкова стиснат, че да има само един син? Той да не би да вярва в контрола над раждаемостта? Християните са против контрола над раждаемостта. Поне една дъщеря трябваше да има... Но за да бъде обидно за жените, Бог не може да има дъщеря, нито пък съпруга - обаче има син. Синът му ходи
по водата - а ти не можеш. Той възкресява мъртвите - а ти не можеш. Той е разпънат, но отново оживява - възкръсва; ти не можеш да направиш това.

Естествено, дистанцията е твърде голяма. Ти си само едно човешко същество, а той е бог. Най-многото, което можеш да направиш, е да му се покланяш. Той е унижение за теб. Той е една голяма обида за цялото човечество. И всички тези чудеса са измислени. Никой никога не ги е вършил тези чудеса, но просто за да се създаде дистанция между теб и Исус, неговите последователи са отишли до крайности.

Мохамед умира, но не като обикновен човек. Всъщност той не умира така, както хората умират - той просто отива нап­раво в рая още приживе. И не отива сам, ами язди коня си, така че и конят отива направо в рая. Той не бил обикновен кон - това е Хазрат, конят на Мохамед. Не можеш да си представиш себе си да бъдеш в същата категория.

Махавира никога не се потял. В горещите лета на Индия - и особено в Бихар, по прашните пътища - той се движел гол в продължение на четиридесет и дВе години, и не се потял! Това е възможно само ако тялото му не е било покрито с кожа, а с пластмаса - тъй като тялото е покрито с кожа, а кожата диша и потенето е много необходим процес за твоето оцелява­не, в противен случай ще умреш. Потенето те предпазва. Когато е много горещо, порите на тялото ти започват да изкарват вода от тялото ти, за да може топлината да се изразходва за изпарение на потта и да не повишава температ­урата; твоята температура трябва да остава постоянна. Ако тялото не се поти, температурата ти непрекъснато ще ста­ва Все по-висока и по-висока. А температурният ти обхват не е много голям - между деветдесет и осем и сто и десет граду­са*. Само още дванадесет градуса и Махавира би хвърлил топа; не би могъл да оживее. Но просто за да бъде различен, той не се е къпал. Нямало нужда - тъй като не се е потял, нямало нужда да взима душ.

Една змия го ухапала и наместо кръв потекло мляко... Вед­нъж говорих пред една конференция на джайнисти, и точно преди мен говори един джайнистки монах. Той похВали Всички

По Фаренхайт. (Бел. прев.)

тези чудеса на Махавира, а когато аз станах да говоря, казах:

- Това не са били чудеса. Просто като се помисли малко, и ще стане ясно, че от крака не може да излезе мляко, освен ако наместо кръв в тялото на Махавира е циркулирало мляко. Но ако млякото циркулира в продължение на четиридесет и две години, то ще стане на кисело мляко, ще се превърне в масло, дори в топено масло. А то си останало мляко! От раната излязло прясно мляко!

Има и друга възможност - така както от женската гърда излиза мляко... но гърдата е един много фин механизъм за тран­сформиране на кръвта в мляко. Това също е възможно, ако насто­явате, че по цялото си тяло Махавира е имал млекотворни органи.

Но това са глупости. И въпреки това всички... Гаутама Буда се родил, докато майка му стояла права, но това може да се приеме, защото не е чак такъв проблем. Може би майка му била малко нещо побъркана; иначе когато се ражда дете, майката трябва да лежи на легло - а не да стои права. Но може да се приеме, че сигурно жената е била смахната. Обаче самият Гаутама Буда се ражда застанал прав; той пада на земята -стоейки. Това също се случва понякога. Обикновено главата излиза първа, но понякога детето се ражда с краката напред.

Ако историята спре дотук, обяснимо е, но няма много да те впечатли. Обаче Буда извървял седем стъпки - едно новородено дете всъщност не може да стои на краката си, но той извървял седем стъпки. И не само ги извървял, но след седмата стъпка погледнал небето и заявил: „Аз съм най-великият буда, най-великият просветлен от миналото, от настоящето и от бъде­щето."

И ти страшно се обезкуражаваш: не можеш да извършиш тези неща. На първо място, вече си се родил. Можеш да опиташ следващия път, но за този живот вече няма начин. През този живот не можеш да станеш просветлен човек, тъй че просто практикувай за следващия. Запомни го, точно какво трябва да се извърши.

Но всички тези неща, тези измислици имат определена цел. Целта е тези хора колкото се може повече да се отдалечат от човеците, така че най-многото, което да можеш да направиш, е да им се покланяш, но да не си и мечтаеш дори и на теб да ти

се случи същото преживяване.

Това, което е направил Заратустра, трябва да се извърши от всеки просветлен човек. Всеки просветлен би трябвало да се върне в света, той дължи това на света: той е задължен на човечеството - родил се е като човешко дете и не може да му се прости да създава митове около себе си или да позволява други хора да създават митове около него, така че той да се превърне в нещо невъзможно.

Заратустра е по-човечен, по-любящ и може да се види смисъ­лът в неговото връщане към човешкото. Той е събрал толкова много мъдрост, толкова много мед, че иска да споделя и да раздава. Той иска отново да се изпразни, защото сега знае, че колкото повече дава, толкова повече съществуванието ще из­лива върху него. Той може непрекъснато да се изпразва и въп­реки това ще има едно изобилие, от което да споделя.

Този, който е истински влюбен в човечеството, този, кой­то утвърждава живота, той не осъжда, не е негативен, не кара никого да се чувства виновен. Тъкмо напротив, той помага на всеки: „Всичко, което съм придобил, е скрито също и вътре в теб." Неговото слизане не е заради нищо друго освен за да окуражи тези, които са готови, тези, които имат нужда от някакво водачество, които искат да знаят пътя, които искат да преживеят своето най-вътрешно съкровище.

За благото на бъдещото човечество Заратустра би тряб­вало да бъде все по-добре и по-добре разбиран. Той е по-голямо благословение от който и да било друг.

II ГЛАВА