Заседание на 12 септември 2013г в състав: Председател: таня дамянова членове: марин маринов диан василев

№ 131

гр.Разград, 13 септември 2013г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Производството е по реда на глава XIII от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 2 ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).

Постъпила е жалба от З. Б. К. от гр. В. против определение №12/28.05.2013г. на Исперихски районен съд, постановено по а.н.д №4/2013г. по описа на съда. С определението си районният съд е отказал да разгледа спора, повдигнат пред него отново от същото лице по повод оспорване на издаден ЕФ(електронен фиш) за извършено нарушение на ЗДвП(Закон за движение по пътищата) и налагане на глоба в размер на 50 лева на Я. И. Я., управител на фирма „Аякс-2002“ ООД, Варна, чиято собственост е и автомобилът, който бил засечен с автоматизираното техническо средство да се движи с по-висока от позволената за населено място скорост. Мотивът на съда бил, че за З. Б., независимо, че тя също е управител и законен представител на дружеството, чиято собственост е МПС, с което е извършено нарушението, липсва правен интерес от оспорване-тя не е адресат на ЕФ, санкцията е наложена друго лице-другият управител, какъвто се явява Я. Я. и затова жалбата й се явява недопустима, поради и което прекратил образуваното пред него производство.

Пред настоящата съдебна инстанция, в жалбата си З. Б., излага становище, че за нея е налице правен интерес за оспорване на наложената глоба с ЕФ, тъй като тя също е управител на „Аякс-2002“ ООД, Варна и според нея с електронния фиш се засята права и законни интереси на дружеството. Това от своя страна е основание за отмяната на оспореното от нея определение на ИРС и връщане на делото за разглеждане на спора по същество. Такова е искането към касационната инстанция.

Ответникът по жалбата ОД на МВР гр. Разград, не изпраща представител и не ангажира становище.

Прокурорът счита атакуваното определение за неправилно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, за да се произнесе в настоящото производство Административният съд съобрази следното:

Частната жалба срещу определението на районния съд е процесуално допустима, подадена в законоустановения 7-дневен срок, от лице, имащо право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият случай касае извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е. превишаване на допустима за движение в населено място скорост с 18 км, като нарушението е установено в с. Лудогорци, по път III-205, посока гр. Исперих, извършено от водач на МПС …., рег. № …. При справка в базата данни за регистрирани МПС на територията на Р България било констатирано, че този автомобил е собственост на „Аякс-2002“ ООД, Варна, а като управител на дружеството е записан Я. Я. Това дало основание от ОД на МВР Разград да се издаде ЕФ за налагане на глоба именно на това лице.

Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП казва, че „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“

Няма спор, а и от справка в ТР е видно, че дружеството „Аякс-2002“ ООД, Варна е с управители З. Б. К. и Я. И. Я., които според учредителния акт (дружественият договор) представляват дружеството заедно и поотделно. Законодателят се е задоволил с цитираната по-горе формулировка (става въпрос за чл.188, ал.2 от ЗДвП) и правило при нарушение, извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ, а именно-че в този случай наказанието се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. И както правилно е отбелязал и районният съд, в хипотези като настоящата, когато дружеството има повече от един законен представител, в закона не се казва на кого от тях следва да се наложи наказанието. Не само, че преценката е оставена на АНО, но и в случая от самата справка за извършената регистрация на автомобила като управител на „Аякс-2002“ ООД, Варна е изписан Я. Я., затова и на него е наложено наказанието. Това наказание обаче му е наложено в качеството му на физическото лице Я., управител на дружеството, собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Следователно, само той, като физическо лице има право да търси защита срещу неблагоприятния за него акт, а не и всеки друг законен представител на дружеството, в случая-другият управител на „Аякс-2002“ ООД, Варна-З. К. С налагането на глоба по ЕФ се засягат само правата на глобеното физическо лице, управител на съответното дружество, а не правата на дружеството, чиито законен представител се явява това физическо лице. След като не той, а З. К. - другият управител и законен представител на „Аякс-2002“ ООД, Варна е сезирала районния съд с жалба срещу ЕФ, то правилно въззивната инстанция е оставила жалбата без разглеждане, като недопустима.

Предвид на изложените мотиви, атакуваното пред РАС определение, като правилно и законосъобразно постановено следва да се остави в сила.

Водим от това, съдът