АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Първо отделение 2 състав, в открито заседание на 16.01.2014 г. в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Милена Славейкова
Секретар: Александра Ковачева
Прокурор: Тафров
при участието на секретаря Александра Ковачева и при участието на прокурора Тафров, като разгледа дело номер 12187 по описа за 2013 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 46а, ал.4 от ЗЧРБ.
Със съпроводително писмо рег.№ХВ-11891 от 11.12.2013г., във връзка с изпратен списък по чл. 46а, ал. 3 от ЗЧРБ, директорът на Дирекция „Миграция” е предоставил информация относно ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР. Изложени са обстоятелства, че чужденецът е настанен в СДВНЧ гр.Любимец на 12.06.2013 г. със заповед № ОЧ-1036/12.06.2013г. на началника на ГПУ - Свиленград, на основание наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Принудително отвеждане до границата на Република България” със заповед №ОЧ-1035 от 12.06.2013г. на началника на ГПУ – Свиленград. На 12.07.2013г. чужденецът е преместен в СДВНЧ – София. Чужденецът попълнил декларация вх.№МД-1952 от 16.07.2013г. за доброволно връщане в страната си на произход, която с писмо рег.№ХВ-6601 от 19.07.2013г. била препратена на Консулския отдел при Посолството на Алжирската демократична народна република в България. Завеждащият Консулската служба устно потвърдил, че самоличността на лицето е установена, но при беседа с чужденеца в СДВНЧ – София чужденецът отказал да се завърне в Алжир, което било пречка за издаване на безплатен документ за задгранично пътуване. Посочва се в писмото, че чужденецът не сътрудничи на администрацията във връзка с усилията й да организира връщането му в страната на произход, пречка за което била липсата на документ за самоличност и документ за задгранично пътуване.
Ответникът по молбата ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР, поддържа искане за освобождаването си от СДВНЧ – Бусманци.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита искането за продължаване на настаняването на чужденеца за основателно поради изпълнение на предпоставките по чл.44, ал.8 ЗЧРБ.
Съдът, като съобрази характера на производството по чл.46а, ал.4 ЗЧРБ и представените със съпроводителното писмо писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл.44, ал.7 ЗЧРБ към Дирекция "Миграция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране. С оглед необходимостта да се организира принудителното отвеждане на чужденеца, настаняването обективно продължава в определен период от време, който най-общо може да бъде назован до отпадане на пречките за извеждане на чужденеца. За да не продължи настаняването в неограничено дълъг период от време в нарушение на разпоредбата на чл.5, т.1, б. „f” ЕКПЧ разпоредбата на чл.44, ал.8 ЗЧРБ ограничава настаняването в рамките на не повече от 6 месеца. Т.е. в рамките на този 6 месечен срок компетентните органи следва да организират принудителното отвеждане на чужденеца извън страната. Само по изключение, когато 1.лицето отказва да съдейства на компетентните органи, 2. има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или 3. лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Т.е. независимо от всички горепосочени обстоятелства крайният срок, до който може да бъде продължен престоя на чужденеца в СДВНЧ, е 18 месеца от датата на настаняването му, при наличие на посочените в закона предпоставки. В същия смисъл са разпоредбите на чл.15, т.5 и т.6 от Директива 2008/115/ЕО. Удължаването на срока на задържане с допълнителните 12 месеца съгласно чл.15, т.6 от Директива 2008/115/ЕО може да се приложи в случаите, когато: 1.липсва съдействие от съответния гражданин или 2. е налице забавяне при получаване на необходимата документация от трети страни.
Съгласно пар.16 от Преамбюла на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. използването на задържане с цел извеждане следва да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели, като задържането е оправдано единствено с цел 1.да се подготви връщането или извърши процеса на извеждането или 2.когато прилагането на по-леки мерки не би било достатъчно. Извеждането може да се отложи за подходящ срок като се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай и специално: 1.физическото или психическо състояние на чужденеца, 2.технически причини като липса на превоз или 3.невъзможност на идентифициране на чужденеца - чл.9, т.2 от Директива 2008/115/ЕО.
Въз основа на гореизложеното може да се направи извод, че в производството по чл.46а, ал.4 ЗЧРБ съдът следва да съобрази следните обстоятелства:
1. формалната продължителност на срока на задържане; Съгласно чл.15, т.4 от Директива 2008/115/ЕО когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно;
2. чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи;
3. налице е забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране;
4. лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред;
5. физическото или психическо състояние на чужденеца;
6. технически причини като липса на превоз ;
7. невъзможност на идентифициране на чужденеца.
Видно от приложените писмени доказателства чужденецът е настанен в СДВНЧ на 12.06.2013 г. със заповед №ОЧ-1036 от 12.06.2013г. на началника на ГПУ Свиленград с мотиви, че чужденецът е преминал нелегално границата, не притежава документ за самоличност, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред и съществува реална опасност да се укрие. С писмо рег.№ХВ-5451 от 26.06.2013г. на директора на Дирекция „Миграция“ до Дирекция „Консулски отношения“ – МВнР с цел изпълнение на наложената спрямо чужденеца ПАМ „Принудително извеждане“ е изискано съдействие пред най-близкото дипломатическо представителство на Република Того за издаване на безплатни пасавани.
С писмо рег.№ХВ-6601 от 19.07.2013г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР административният орган е сезирал Посолството на Алжирска демократична народна република, като е препратил попълнена от чужденеца декларация от 18.07.2013г. за доброволно връщане, с искане да се потвърди самоличността му и да му се издаде безплатен пасаван. Липсват писмени доказателства за постъпил отговор от Посолството на Алжирска демократична народна република.
Съобразно служебно изискана от съда информация от Държавна агенция за бежанците към МС на Република България с писмо от 14.01.2014г. на юрк. Д. Славова е предоставена информация, че чужденецът Отман Алшадили, роден на 25.01.1982г., гражданин на Алжир, не е регистриран в ДАБ по реда на чл.61, ал.2 ЗУБ и спрямо него не е образувано производство по Закона за убежището и бежанците.
При посочените данни по делото съдът намира, че са налице предпоставките за продължаване на фактическото задържане на чужденеца в СДВНЧ - чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи (не е представил документ за самоличност); налице е забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане. По изложените съображения и на основание чл.46а, ал.4 ЗЧРБ съдът следва да постанови продължаване на настаняването по чл.44, ал.8 ЗЧРБ и чл.15, т.6 от Директива 2008/115/ЕО - общо до 12 месеца, считано от фактическото задържане на 12.06.2013 г., т.е. до 12.06.2014 г. В случая задържането е оправдано с цел да се подготви връщането на чужденеца и да се извърши процесът на извеждането. Прилагането на по-леки принудителни мерки (напр. ежеседмично явяване в съответните структури на МВР по чл.44, ал.5 ЗЧРБ) е невъзможно поради липса на представени доказателства по чл.72, ал.5 от ППЗЧРБ – попълнена декларация по образец съгласно приложение № 7 към ППЗЧРБ и представени доказателства за достатъчно средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия за страната. Т.е. посоченият от чужденеца адрес за пребиваване в Република България, гр.софия, не е достатъчен за налагане на мярка по чл.44, ал.5 ЗЧРБ. Към момента на произнасяне от съда съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по смисъла на чл.15, пар.4 от Директива 2008/115/ЕО.
Водим от горното и на основание чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ съдът
О П Р Е Д Е Л И : ПРОДЪЛЖАВА настаняването в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” на ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР, до отпадане на пречките за изпълнение на наложените му ПАМ, но не по-късно от 12.06.2014 г. , след която дата чужденецът да бъде включен в списъка по чл. 46а, ал. 3 от ЗЧРБ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Производството е по реда на чл. 46а, ал.4 от ЗЧРБ.
Със съпроводително писмо рег.№ХВ-11891 от 11.12.2013г., във връзка с изпратен списък по чл. 46а, ал. 3 от ЗЧРБ, директорът на Дирекция „Миграция” е предоставил информация относно ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР. Изложени са обстоятелства, че чужденецът е настанен в СДВНЧ гр.Любимец на 12.06.2013 г. със заповед № ОЧ-1036/12.06.2013г. на началника на ГПУ - Свиленград, на основание наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Принудително отвеждане до границата на Република България” със заповед №ОЧ-1035 от 12.06.2013г. на началника на ГПУ – Свиленград. На 12.07.2013г. чужденецът е преместен в СДВНЧ – София. Чужденецът попълнил декларация вх.№МД-1952 от 16.07.2013г. за доброволно връщане в страната си на произход, която с писмо рег.№ХВ-6601 от 19.07.2013г. била препратена на Консулския отдел при Посолството на Алжирската демократична народна република в България. Завеждащият Консулската служба устно потвърдил, че самоличността на лицето е установена, но при беседа с чужденеца в СДВНЧ – София чужденецът отказал да се завърне в Алжир, което било пречка за издаване на безплатен документ за задгранично пътуване. Посочва се в писмото, че чужденецът не сътрудничи на администрацията във връзка с усилията й да организира връщането му в страната на произход, пречка за което била липсата на документ за самоличност и документ за задгранично пътуване.
Ответникът по молбата ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР, поддържа искане за освобождаването си от СДВНЧ – Бусманци.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита искането за продължаване на настаняването на чужденеца за основателно поради изпълнение на предпоставките по чл.44, ал.8 ЗЧРБ.
Съдът, като съобрази характера на производството по чл.46а, ал.4 ЗЧРБ и представените със съпроводителното писмо писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл.44, ал.7 ЗЧРБ към Дирекция "Миграция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране. С оглед необходимостта да се организира принудителното отвеждане на чужденеца, настаняването обективно продължава в определен период от време, който най-общо може да бъде назован до отпадане на пречките за извеждане на чужденеца. За да не продължи настаняването в неограничено дълъг период от време в нарушение на разпоредбата на чл.5, т.1, б. „f” ЕКПЧ разпоредбата на чл.44, ал.8 ЗЧРБ ограничава настаняването в рамките на не повече от 6 месеца. Т.е. в рамките на този 6 месечен срок компетентните органи следва да организират принудителното отвеждане на чужденеца извън страната. Само по изключение, когато 1.лицето отказва да съдейства на компетентните органи, 2. има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или 3. лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Т.е. независимо от всички горепосочени обстоятелства крайният срок, до който може да бъде продължен престоя на чужденеца в СДВНЧ, е 18 месеца от датата на настаняването му, при наличие на посочените в закона предпоставки. В същия смисъл са разпоредбите на чл.15, т.5 и т.6 от Директива 2008/115/ЕО. Удължаването на срока на задържане с допълнителните 12 месеца съгласно чл.15, т.6 от Директива 2008/115/ЕО може да се приложи в случаите, когато: 1.липсва съдействие от съответния гражданин или 2. е налице забавяне при получаване на необходимата документация от трети страни.
Съгласно пар.16 от Преамбюла на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г. използването на задържане с цел извеждане следва да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели, като задържането е оправдано единствено с цел 1.да се подготви връщането или извърши процеса на извеждането или 2.когато прилагането на по-леки мерки не би било достатъчно. Извеждането може да се отложи за подходящ срок като се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай и специално: 1.физическото или психическо състояние на чужденеца, 2.технически причини като липса на превоз или 3.невъзможност на идентифициране на чужденеца - чл.9, т.2 от Директива 2008/115/ЕО.
Въз основа на гореизложеното може да се направи извод, че в производството по чл.46а, ал.4 ЗЧРБ съдът следва да съобрази следните обстоятелства:
1. формалната продължителност на срока на задържане; Съгласно чл.15, т.4 от Директива 2008/115/ЕО когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно;
2. чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи;
3. налице е забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране;
4. лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред;
5. физическото или психическо състояние на чужденеца;
6. технически причини като липса на превоз ;
7. невъзможност на идентифициране на чужденеца.
Видно от приложените писмени доказателства чужденецът е настанен в СДВНЧ на 12.06.2013 г. със заповед №ОЧ-1036 от 12.06.2013г. на началника на ГПУ Свиленград с мотиви, че чужденецът е преминал нелегално границата, не притежава документ за самоличност, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред и съществува реална опасност да се укрие. С писмо рег.№ХВ-5451 от 26.06.2013г. на директора на Дирекция „Миграция“ до Дирекция „Консулски отношения“ – МВнР с цел изпълнение на наложената спрямо чужденеца ПАМ „Принудително извеждане“ е изискано съдействие пред най-близкото дипломатическо представителство на Република Того за издаване на безплатни пасавани.
С писмо рег.№ХВ-6601 от 19.07.2013г. на директора на Дирекция „Миграция” – МВР административният орган е сезирал Посолството на Алжирска демократична народна република, като е препратил попълнена от чужденеца декларация от 18.07.2013г. за доброволно връщане, с искане да се потвърди самоличността му и да му се издаде безплатен пасаван. Липсват писмени доказателства за постъпил отговор от Посолството на Алжирска демократична народна република.
Съобразно служебно изискана от съда информация от Държавна агенция за бежанците към МС на Република България с писмо от 14.01.2014г. на юрк. Д. Славова е предоставена информация, че чужденецът Отман Алшадили, роден на 25.01.1982г., гражданин на Алжир, не е регистриран в ДАБ по реда на чл.61, ал.2 ЗУБ и спрямо него не е образувано производство по Закона за убежището и бежанците.
При посочените данни по делото съдът намира, че са налице предпоставките за продължаване на фактическото задържане на чужденеца в СДВНЧ - чужденецът отказва да съдейства на компетентните органи (не е представил документ за самоличност); налице е забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане. По изложените съображения и на основание чл.46а, ал.4 ЗЧРБ съдът следва да постанови продължаване на настаняването по чл.44, ал.8 ЗЧРБ и чл.15, т.6 от Директива 2008/115/ЕО - общо до 12 месеца, считано от фактическото задържане на 12.06.2013 г., т.е. до 12.06.2014 г. В случая задържането е оправдано с цел да се подготви връщането на чужденеца и да се извърши процесът на извеждането. Прилагането на по-леки принудителни мерки (напр. ежеседмично явяване в съответните структури на МВР по чл.44, ал.5 ЗЧРБ) е невъзможно поради липса на представени доказателства по чл.72, ал.5 от ППЗЧРБ – попълнена декларация по образец съгласно приложение № 7 към ППЗЧРБ и представени доказателства за достатъчно средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от най-ниската социална пенсия за страната. Т.е. посоченият от чужденеца адрес за пребиваване в Република България, гр.софия, не е достатъчен за налагане на мярка по чл.44, ал.5 ЗЧРБ. Към момента на произнасяне от съда съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по смисъла на чл.15, пар.4 от Директива 2008/115/ЕО.
Водим от горното и на основание чл. 46а, ал. 4 ЗЧРБ съдът
О П Р Е Д Е Л И : ПРОДЪЛЖАВА настаняването в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция” на ОТМАН АЛШАДИЛИ, роден на 25.01.1982г., гражданин на АЛЖИР, до отпадане на пречките за изпълнение на наложените му ПАМ, но не по-късно от 12.06.2014 г. , след която дата чужденецът да бъде включен в списъка по чл. 46а, ал. 3 от ЗЧРБ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
