Заседание на 17 март 2009 година в състав

Председател: Николай Метанов

Производството е по реда на чл.390 ГПК.

С молба вх.№ 2832/20.11.2008г. по описа на С. окръжен съд на ”У” АД, представлявано от Н. Б. Н. – изпълнителен директор, е поискано допускане на обезпечение по бъдещи искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, които молителят ще предяви срещу ”Б” ООД, гр.С., чрез налагане на възбрана върху недвижим имот находящ се в гр.Д., подробно индивидуализиран в молбата.

Молителят твърди, че има облигационни отношения с ответника по бъдещия иск с предмет извършване на ремонтни и строително – монтажни работи на жилищно селище „К”, находящо се в УПИ ХХХVІІІ-28 и УПИ ХХХІХ – 28, кв.1 гр.Д, като последният не е изпълнил задължението си за плащане на дължимата цена за извършената работа.

Според молителя ответникът по бъдещите искове му дължи следните сумите: 19 166.66лв. – неизплатена главница, на основание т.4 от Анекс № 2/25.06.2007г.; 4 013.61лв. – мораторна лихва върху сумата от 19 166.66лв. за периода от 25.06.2007г. до 17.11.2008г.; 95 833.34 лв. – неизплатена главница, на основание т.4 от Анекс № 2/25.06.2007г.; 5 937.11лв. - мораторна лихва върху сумата от 95 833.34лв. за периода от 25.06.2007г. до 17.11.2008г.

Иска се от съда да допусне обезпечение на бъдещите искове, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, а именно: Апартамент № 56, находащ се в блок А1, на жилищно селище „К”, находящо се в УПИ ХХХVІІІ-28 и УПИ ХХХІХ-28, кв.1, гр. Д., както и да бъде наложена възбрана за извършване на разпоредителни действия с изграденото от молителя и намиращо се във владение на ответника по бъдещите искове – външно електро захранване и КТП на жилищно селище „ К”, находящо се в УПИ ХХХVІІІ-28 и УПИ ХХХІХ-28, кв.1, гр. Д.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Молбата е с правно основание чл.390, ал.1 ГПК, във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и 3 ГПК.

Съдът счита направеното искане за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Молбата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа – родово компетентния съд, в чийто съдебен район е местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение /чл.390, ал.1, предл.2-во, във вр. с чл.104, т.4 ГПК/.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

За да допусне исканото обезпечение съдът трябва да установи, че бъдещите искове са допустими, вероятно основателни и е налице нужда от обезпечаване, както и че посочената от молителя обезпечителна мярка е подходяща.

При обезпечаване на иск съдът е обвързан от посочената обезпечителна мярка. В определения от съда срок с разпореждане от 20.11.2008г., продължен с определение на съда от 20.12.2008г., във връзка с което молителят е получил удостоверение от съда на 07.01.2009г., не са представени доказателства за стойността на недвижимия имот, който се иска да служи за обезпечение на бъдещите искове, и доказателства установяващи правата на ответника по бъдещите искове върху същия имот, а и вещите не са индивидуализирани в достатъчна степен.

Предвид изложеното съдът не може да прецени дали исканата обезпечителна мярка е оправдана и подходяща, поради което исканото обезпечение следва да бъде отхвърлено.

Воден от изложените съображения С.окръжен съд