Заседание на 17-ти януари две хиляди и дванадесета година в състав



Дата21.06.2018
Размер95 Kb.
#75329


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С. , 17.януари 2012 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, 1-ви състав, в закрито заседание на 17-ти януари две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Ради Йорданов

разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. № 209 по описа за 2011 година и на основание чл.130 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

„., със седалище ул. Аденауеринг” №7, М.81737, Г., чрез пълномощника си адв. Д. С. от САК и съдебен адрес: А., 1113, С. , ул. №13Б, е предявило срещу „Ю.” ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление с.П. , област С. , квартал , ж.п. гара, иск с правно основание с чл.37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 52 519,35 евро.

Ищецът „.твърди в исковата си молба, че се е суброгирал в правата на „УЛ.”, И. срещу ответника „. за обезщетение за липсваща стока от превоз който последният е извършил до Ф.К ЛТД Ю Б, Д У, РМ19 1НЗ, Т, В. и че като водещ застраховател има вземане към ответника „Ю.” ООД. Твърди, че застрахователите на „У.Л.”, И. извършващ дейност по транспорт и логистика изплатили уговореното обезщетение, което съгласно уговореното и съгласно Декларацията за компенсация и възлагане от 03.03.2011г. било в размер на 52 519,35 евро.

Ищецът „. твърди още, че между „УЛ”, И и ответното дружество „Ю.” ООД били на лице договорни отношения по спедиция на стоки, като „Ф. К” Лтд възложил на спедитора „О.Ф” Лтд транспортирането на 1092 кашона облекло от И., Т.до Т., В., която поръчка била превъзложена от последния на британския представител на „У.Л.”, И.и той от своя страна възложил превоза на ответника „.. Доставката на част от стоката 899 кашона, следвало да бъде извършена във фиксиран срок 15.03.2010г., 9.00 часа на получателя „Ф. К. Лтд, Т, В., а останалата част да бъдат оставени на съхранение в склад находящ се в Т., В..

Ищецът „. твърди, че на 15.03.2010г. била установена кражба от камиона, за която било подадено и заявление в полицията в Е. и след извършен преглед на доставената пратка от страна на получателя била установена липса на 368 кашона, съдържащи различни видове облекло, като съгласно извършената проверка общата загуба и размера на претенцията за щета на Ф.К. Лтд срещу превозвача възлизала на 373 350, 84 британски лири, а теглото на стоката било калкулирано на 4645 кг.

Ищецът „. твърди, че липсващите облекла по търговска фактура №089280 от 05.03.2010г. на „И.” били 264 кашона с вещна стойност 76 613,92 британски лири и брутно тегло от 3 465,60кг, а по фактура №8770082 на фирма „Д. Е.Д.” от 05.03.2010г. били 104 кашона с вещна стойност 28 954,15 британски лири и тегло от 1 377,12кг. и че горните суми по преоценъчния курс от 06.03.2010г., датата на приемане на CMR – товарителницата съответстват на равностойността на 117 063,-евро.

Ищецът „. твърди, че в качеството си на водещ застраховател е изплатил обезщетение за вреди, причинени от превозвача и ответник по делото „Ю” ООД и съгласно чл.37 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските срещу превозвачите участвали в изпълнението на превозния договор, а превозвачът по чиято вина е причинена щетата трябва сам да понесе обезщетението, от където и черпи правата си за предявяване на настоящия иск срещу ответното дружество.

Моли съда да постанови решение, с което осъди „Ю.” ООД да му заплати исковата сума, ведно с дължимата лихва за забава до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.

Представя заверени копия от писмени доказателства и писмени доказателства със заверен превод на български език, подробно посочени в приложения към исковата молба опис.

С писмена молба от 07.09.2011 г. ищецът отстранява нередовностите на исковата молба и прави следните уточнения:

Твърди, че вида, количеството и единичната цена на липсващите стоки, както и начина на формиране на цената и съответно щетата са посочени в приложените към исковата молба фактури №089280 и №877082 от 05.03.2010г. и същите били формирани на тази база; че липсата на описаните във фактурите стоки се удостоверявала като обстоятелства и стойност в доклад от 07.06.2010г. №НК/102772/10/NC на Б.&Т.ГмбХ вещи лица към Комисариата при бедствия и щети в гр.Б., Г., както и че началният момент на иска за лихва е 03.03.2011г., датата на постигане на съгласие относно размера на застрахователното обезщетение.

Представя справка по чл.366 от ГПК.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът „., чрез управителите И. Ц. И.и Д. С. Р., е подал писмен отговор, с който взима становище, че исковата молба е нередовна, като подадена от лице без представителна власт, поради това че ищцовото дружество, съгласно т.4 от представеното удостоверение за актуално състояние се представлявало от двама членове на управителния съвет или от един от членовете съвместно с прокурист, а пълномощното, с което е упълномощено А. с посочените в същото права било издадено еднолично само от един член на управителния съвет и нямало правопораждащо действие по отношение посочените в него права. По същата причина било нередовно и пълномощното от 20.07.2011г., с което управителят на адвокатското дружество е упълномощил адв. Д. С. и адв. Н. К.с права, които последното като представител на ищцовото дружество не е придобило.

Отделно от това твърди, че исковата молба е неоснователна и оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Твърди, че ищецът не е правно легитимиран да претендира плащането на исковата сума, тъй като правоотношения по превозен договор били налице само между „У. У. Н.В. Т.” АД като предходен превозвач и ответното дружество „. като последващ и че няма налице договорни отношения между него и „У.Л.”, в чиито права твърди, че се е суброгирало ищцовото дружество, поради което нито ищеца, нито „У.Л.” не можело да претендират права и плащания към ответното дружество, поради липса на правно основание за това.

Твърди, че представената към исковата молба декларация за обезщетение и прехвърляне от 03.03.2011г. не е подписана от представител на ищеца „. или от представител на соченото като негов праводател дружество, не било ясно кой е издателят й, поради което не произтичали твърдените за „У. Л.” права, които да бъдат прехвърлени на ищеца.

Ответникът „Ю.” ООД твърди още, че за да се суброгира ищецът в правата на „У. Л.” трябва да е платил претендираната сума, а от представения платежен документ не се установявал наредителят на плащането. Твърди, че плащането е наредено на лице, което нямало право да получи обезщетението, поради това че същото не е страна или застраховател на страна по превозния договор.

Навежда доводи, че исковата претенция е погасена по давност, тъй като от датата на настъпване на щетата 15.03.2010г. до дата на завеждане на исковата молба 25.07.2011г., предвидения в чл.378 ТЗ и чл.76 от З.Авт.Пр. едногодишен давностен срок е изтекъл. Сочи, че и съгласно §32, т.1, б”а” от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), исковете свързани с превози, подчинени на последната се погасяват с едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса тече от деня, в който стоката е била доставена, в случая от 16.03.2010г., както и че същата не е част от вътрешното право и няма предимство по смисъла на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ, пред нормите на вътрешното законодателство.

Ответникът „Ю.” ООД твърди, че превозвачът не носи отговорност за частичната загуба на товара, че съгласно чл.373 ал.1 от ТЗ и чл.68, ал.1 от З.Авт.Пр., последният се освобождава от отговорност, тъй като в случая се касаело за кражба на част от товара в резултат на престъпно деяние.

Ответникът твърди освен това, че исковата претенция за главницата не е установена по размер, тъй като в диспозитивната част на исковата молба било посочено, че общият размер на щетата от частичната загуба на стоката влиза на 373 350,84 британски паунда, след това се сочела друга сума като вещна стойност на щетата по процесните фактури, с уточнение, че по курса на от 06.03.2010 г., сумите по двете фактури съответствали на равностойността на 117 063 евро, а в петитума на исковата молба се предявява претенция за 52 519, 35 евро, като не било изяснено как е получена последната сума. Твърди, че с уточняващата молба е направен опис на позициите по процесните фактури, без да е посочен общия сбор на сумите по отделните фактури, както и общата им стойност, а в справката по чл.366 ГПК, била посочена само исковата сума не въз основа на двете фактури, а въз основа на декларация за обезщетение и прехвърляне, поради което не ставало ясно на кое от двете основания се претендира последната. Сочи, че не е представено доказателство за курса на британския паунд към еврото за датата 06.03.2010г.

Взема становище по претенцията за лихва за забава, че същата е неоснователна, предвид неоснователността на главния иск. Твърди, че вземането по главният иск няма определен ден за изпълнение и лихвата се дължи след покана за плащане, каквато не била отправяна до ответното дружество.

Твърди още, че отговорността на ответното дружество като превозвач по международен транспорт е застрахована в ЗАД „Б.В. И. Г.” АД, по застрахователна полица със срок на действие от 15.04.2009 г. до 14.04.2010 г., в която било включено процесното ремарке и съгласно условията на полицата бил налице покрит риск, щетите по който следвало да бъдат поети от застрахователя, който бил уведомен своевременно за настъпването на застрахователното събитие.

С отговора на исковата молба ответникът на осн. чл.219, ал.1 от ГПК във вр. с чл.367, ал.4 от ГПК е поискал привличане на трето лице – помагач на ответника – „З.„Б. В. И.Г.” АД и по реда на чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.367, ал.4 от ГПК е предявил срещу третото лице обратен иск за съвместното му разглеждане с първоначалния.

С определение от 13.10.2011 г., съдът е допуснал на основание чл.219, ал.1 от ГПК във вр. с чл.367, ал.4 от ГПК привличането на З„Б.В.И.Г.” АД като трето лице – помагач на ответника „., ЕИК.; приел е на осн. чл.219, ал.3 от ГПК във вр. с чл.367, ал.4 от ГПК за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело обратния иск, предявен с искова молба от 26.09.2011 г. от първоначалния ответник”. срещу третото лице – помагач „Б. В. И. Г.АД като е разпоредил връчването на третото лице на преписи от молбата за привличане, исковата молба, с която е предявен обратния иск и приложенията към нея.

В срокът по чл.372 ал.1 от ГПК, ищецът по първоначалния иск „. е подал допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва първоначалната искова молба. Изцяло оспорва направените в отговора на исковата молба твърдения, искания и възражения на ответника.

На първо място твърди, че е налице надлежно упълномощаване на А., че пълномощно от 30.05.2011 г. е подписано от г-н Р.Б. в качеството му на член на Управителния съвет на ищцовото дружество и от г-н М. Й. в качеството му на прокурист на дружеството, което е изрично посочено при подписването на пълномощното, поради което твърдението на ответника, че исковата молба е нередовна е неоснователно.

Уточнява, че под „У. Л.”, И., реферира към „У.У. Н. В. Т.” АД. Сочи, че с оглед суброгиранто му в правата на превозвача, съгласно приложената застрахователна полица № w 20 0432 15 за застраховано лице е посочено У.ООД, Г., а за съзастраховани лица цялата група на У.и че независимо от посочените в превозните документи дружества е правно легетимиран да са суброгира в правата на всяко едно от застрахованите и съзастраховани лица.

Твърди, че приложените към исковата молба писмени доказателства: Общи условия, застрахователна полица и декларация за обезщетение и прехвърляне от 03.03.2011 г. удостоверяват, че към момента на настъпване на застрахователното събитие и настъпването на щетата, между ищецът и „У. У.Н. В.Т.” АД са налице застрахователни отношения, като последните се доказавали и от разменената помежду им кореспонденция, извършените плащания, както и от други писмени доказателства.

Сочи, че представеното с исковата молба извлечение за банково нареждане удостоверява превеждането и заплащането на уговорената в декларацията от 03.03.2011 г. сума в размер на исковата претенция и удостовереното в същото плащане е извършено в полза на „У.У.Н. В.Т.” АД, за обезщетяването на вредите, съгласно застрахователната полица сключена между последното и ищцовото дружество.

Счита погрешни изводите и твърденията на ответника, че Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) не се прилага за България, поради което счита неправилни и изводите в отговора относно погасяването на исковата претенция по давност и относно отговорността на превозвача за частична загуба на стоки, като почиващи на невярна правна квалификация. Твърди, че искът не е погасен по давност, тъй като в конкретния случай се прилагала чл.39 от CMR, че съгласно чл.17 от последната, превозвачът е отговорен за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й. Твърди, че дори и да се приеме твърдението на ответника за приложението на ТЗ и ЗАвП, последният е действал в хипотезата на груба небрежност съгл. чл.82 от ЗЗД и носи отговорност за всички преки непосредствени вреди.

Оспорва твърдението на ответника, че представените електронни съобщения са антидатирани, неавтентични и съставени след настъпването на щетата и твърди, че ответникът не е представил доказателства във връзка с направеното оспорване.

Оспорва като неоснователно твърдението на ответника, че исковата претенция не установено по размер, както и възражението за неоснователност на исовата претенция за лихва за забава.

Възразява срещу направеното в отговора оспорване на писмени доказателства, твърди че същото е извършено без посочване на конкретни правни аргументи и е необосновано.

Моли да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ответника за недопускане на писмени доказателства, посочени в отговора.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът по първоначалния иск „., поддържа всички твърдения, възражения и доказателствени искания направени с отговора на исковата молба, като прави искане ищецът да представи оригинала на Декларация за обезщетение и прехвърляне от 03.03.2011г. Оспорва представените от ищеца с исковата молба два броя фактури №089280 и №877082 от 05.03.2010 г., като твърди, че същите нямат характера на частен документ по смисъла на чл.180 ГПК, тъй като първата от тях не съдържала данни и подпис на издателя, а втората подпис на издател.

Моли делото да бъде прекратено в частта, с която се претендира лихва за забава, поради непосочен размер на претенцията и невнесена държавна такса.

Ищецът по обратния иск „., твърди в исковата си молба от 26.09.2011г. срещу З.„Б.В. И.Г.” АД, че с последното сключили застрахователна полица №3440090200R00177, със срок на действие до 14.04.2009г. Твърди, че застраховал отговорността си като превозвач по шосе на товари по международен транспорт в ответното дружество за товарна композиция, състояща се от влекач с ДК №СО 6176 АН и ремарке с ДК № СО 4526 ЕН и че застрахователното покритие по полицата е валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR – товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото обозначено за краен пункт.

Твърди, че на 15.03.2010г. настъпило застрахователно събитие и съгласно условията на действащата към момента на настъпването му застрахователна полица, на лице бил покрит риск, за който ответното дружество му дължало изплащането на застрахователно обезщетение съгласно чл.193, ал.1 от КЗ. Твърди, че застрахователят и ответник по иска е уведомен своевременно за настъпването на застрахователното събитие и е образувал по случая щета №344009101000414, но не е изплатил обезщетение за частично загубения товар и до момента на предявяването на иска.

Предявява при условията на евентуалност срещу З„Б. В. И. Г.” АД, обратен иск с правно основание чл.215, ал.1 от КЗ във вр. с чл.37 от Конвенцията CMR – в случай, че ищецът по обратния иск бъде осъден да заплати претендираните с исковата молба на „. суми, за осъждане на ответника по обратния иск да му заплати сумата от 52 519, 35 евро, представляваща застрахователно обезщетение по по покрит от застрахователна полица №3440090200R00177 риск поради настъпило на 15.03.2010 год. на територията на В. застрахователно събитие, ведно със законната лихва от 26.09.2011г., датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, обезщетение за забава от 03.03.2011г. до датата на исковата молба, както и всички съдебни и деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК ответникът по обратния иск З„Б. В.И.Г.” АД е подало писмен отговор, с който твърди, че предявеният иск е недопустим. Отделно от това го оспорва по основание и размер, като неоснователен и недоказан.

Твърди, че исковата претенция е подадена след изтичане на давностния срок по чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), който съгласно същия е едногодишен и след изтичането му погасеният по давност иск не би могъл да се предяви не би могъл да се предяви под формата на насрещен иск или възражение.

Твърди, че не е спазена рекламационната процедура, поради което и основният иск и обратният иск предявен в условията на евентуалност са погасени по давност.

Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на иска.

Ответникът твърди още, че искът е недопустим, поради липса на активна легитимация по спора, както по основния иск, така и по обратния иск, поради неустановен правен интерес на ищците и основанието от което черпят правата си за исковата претенция.

Моли да не бъдат приемани като неотносими приложените към първоначалната искова молба фактури, както и справка за размера на вземането приложена към исковата молба по обратния иск, като твърди, че със последната не се установявал настъпил падеж или реализирана сделка.

Твърди, че ищецът по обратния иск е застраховано лице, а не увредено лице, за да може да претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че от представените писмени доказателства за извършено плащане се установявало, че последното не е извършено на собственика на товара, нито на правоимащо лице, от което било недопустимо извършеното редуциране на вземането под формата на съгласие за размера на обезщетението, както и че същото било извършено спрямо лице нямащо качеството на увредено лице.

Твърди още, че искът предявен за част от вземането, във вида в който е предявен е недопустим, че постигнатото съгласие за размера на застрахователното обезщетение твърдяно от ищеца по първоначания иск не отговаря на изискванията на закона, не е извършено в изискуемата от закона форма и при наличието на изискуемите предпоставки. Сочи, че уточняването на размера на застрахователното обезщетение не е осъществено със съгласието на застрахователя, поради което и не ангажира отговорността му, а също и че е в нарушение на общите условия на застрахователната полица по сключената между него и ищецът по обратния иск застраховка.

Солидаризира се с възраженията на ищеца по обратния иск, направени с отговора на исковата молба по основния иск в т.1 „А”, „Б”,, „В” и „Г”.

Оспорва представителната власт на довереника на ищеца по основния иск, както и иска по отношение качеството на ищеца. Твърди, че от представената товарителница не ставало ясно качеството на възложителя, като първи превозвач или като спедитор е възложил превоза на ответника по основния иск.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по обратния иск. Оспорва наличието на покрит риск при действието и условията на застрахователната полица.

Твърди, че са налице предпоставките на чл.17, т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) във връзка с общите условия на раздел VІ, т.1 от Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача”, което изключва отговорността на превозвача, респективно неговия застраховател.

Алтернативно, в случай че се приеме наличие на отговорност на превозвача, моли да прието наличието на неизпълнение на задълженията на превозвача и съгласно раздел ІХ от Условията на застрахователната полица, застрахователят може да намали или откаже изплащането на застрахователно обезщетение.

Не възразява по искането на ищеца по обратния иск и ответник по първоначалния за допускане на гласни доказателства и заявява, че ще се ползва от същите.

Ищецът по обратния иск „. е подал в срок допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва предявения обратен иск.

По отношение на възражението за изтекла давност на ответника, взема становище, че определящия последната текст е на чл.197 от КЗ, предвиждащ общ тригодишен давностен срок за погасяване на правата по застрахователния договор, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие 15.03.2010 г., поради което обратният иск е предявен своевременно.

Относно твърдяната в отговора недопустимост на предявения обратен иск, ищецът твърди, че същият е предявен при условията на евентуалност ако и доколкото бъде осъден да заплати обезщетение на ищеца по предявения основен иск. Твърди,че в такъв случай, за него възниква правния интерес от предявяването на обратния иск намиращ своето правно основание в чл.208, ал.1 от КЗ като увредено лице по смисъла на КЗ, в каквото би се трансформирал при евентуалното му осъждане да заплати на ищеца по първоначалния иск обезщетение за изгубения товар.

Ищецът твърди, че твърдяното от ответника в отговора нарушение на раздел ІХ, т.10 от общите условия към застрахователната полица, покриваща отговорността му като международен превозвач са неоснователни, поради това че не е платено обезщетение и че именно в изпълнение на задълженията си по същите е направил искане за привличане и конституиране на ответното застрахователно дружество като трето – лице помагач по основния иск.

Относно наведените в отговора за изключване на отговорността на застрахователя, твърди че не са представени от ответника доказателства в подкрепа на твърденията му и че към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно действащата към този момент застрахователна полица е налице покрит риск и ответното дружество дължи заплащане на застрахователно обезщетение.

Не се представят доказателства с допълнителната искова молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът по обратния иск не е подал отговор на допълнителната искова молба.

Софийският окръжен съд, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и направените искания и възражения намира следното:

С първоначалната искова молба от 25.07.2011г. са предявени обективно съединени искове с правно основание във вр. с чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), във връзка с чл.373, ал.1 от ТЗ, чл.67 ЗАвт.Пр. и чл.215 КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Обратният иск предявен с искова молба от 26.09.2011г. е по чл.215, ал.1 КЗ във вр. с чл.208, ал.1 от КЗ и е предявен при условията на евентуалност при ангажиране на отговорността на ответника „Ю.” ООД.

Главният предявен иск е недопустим, като погасен по давност. Принципно погасяването по давност на вземане прави исковата претенция неоснователна и при произнасяне по същество същата следва да се отхвърли. В конкретния случай, тъй като извършения превоз е международен и е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) е приложим чл.32, който предвижда едногодишен срок на погасяването на исковете. Давността тече при частична липса, какъвто е настоящият случай от деня, в който стоката е доставена 15.03.2010г., поради което предявеният главен иск на 25.07.2011г. е погасен по давност. Платилият застраховател се суброгира в правата на възложителя на превоза, респективно получателят на стоката срещу превозвача „., като не е приложим чл.37 и чл.39 от Конвенцията (сочени в ИМ), които третират регламентация на множество превозвачи, а не отношения между застрахован и застраховател. Не се твърдят и навеждат доводи и доказателства за провеждано рекламационно производство, което да е довело до спиране на давността. Съгласно т.4 на чл.32 от Конвенцията погасеният по давност иск не може да бъде предявен, поради което съдът намира, че е налице отрицателна процесуална пречка за предявяването му. Недопустимо е предявяването му дори и като възражение. Прекратяването на производството по основния иск води до липса на правен интерес от водения обусловен иск от ответника „. спрямо З.„Б. В. И. Г.” АД, поради което производството по делото подлежи на прекратяване.



По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д №209/2011г. на СОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Софийския апелативен съд.

СЪДИЯ:




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница