Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.
Образувано е по жалба от „Лукойл България” ЕООД срещу Решение № 167/22.04.2013 г. на директора на Агенция „Митници”, с което е отнет лиценз № 272 от 23.11.2006 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес „Продуктопроводи-продуктопровод от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД до ПСБ Илинден със свързаните с него ПС бази Карнобат,Стара Загора,Пловдив,Ветрен,Ихтиман и Илиенци с идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00165003 и е прекратено действието на лиценз № 272 от 23.11.2006 г. на лицензирания складодържател „Лукойл България” ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в „Продуктопроводи-продуктопровод от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД до ПСБ Илинден със свързаните с него ПС бази Карнобат,Стара Загора,Пловдив,Ветрен,Ихтиман и Илиенци с идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00165003. С жалбата е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция „Митници”, което решение подлежи на предварително изпълнение съобразно чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове.
След преценка на направеното искане и представените във връзка с това искане доказателства следва извода за основателност на направеното искане. Съгласно чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. Доказателства в тази насока са налице. Представени са борсов договор № 1185/23,11,2012 за покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „Софийска стокова борса” АД, сключен между член на борсата, представляващ купувача „Столичен Автотранспорт” ЕАД и член на борсата, представляващ продавача „Лукойл България” ЕООД. Съгласно чл. 1 от договора купувачът се задължава да предаде, а купувачът да приеме и заплати стоката, описана в приложената към договора спецификация – съгласно приложената спецификация стоката е дизелово гориво. Съгласно чл. 5.1 от договора неизпълнението на всяко договорно задължение може да бъде обезпечено с предвидени в спецификацията банкови или други гаранции. Съгласно чл. 7.2 от договора изправната страна може да търси обезщетение за реално претърпените вреди, непокрити от размера на уговорените неустойки. Уговорената неустойка по приложената спецификация е в размер на законо установената лихва, като общата стойност на договора е 114096960 лв. Като доказателство е представен и борсов договор № 572/25,10,2010 за покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на „Софийска стокова борса” АД, сключен между члена на борсата „Български държавни железници” ЕАД в качеството му на купувач и „Лукойл България” ЕООД в качеството му на продавач, като съгласно чл. 1 от договора продавачът се задължава да продаде, а купувачът да заплати и приеме стоката, описана в приложената към договора спецификация. Последиците при неизпълнение на договора са регламентирани в чл. 7.1 като съгласно посочения текст за неизпълнението на всяко договорно задължение се дължи неустойка, размерът на която е посочен в спецификацията – неразделна част от договора, а съгласно чл. 7.2 изправната страна може да търси обезщетение за реално претърпените вреди, непокрити от размера на уговорените неустойки. Представена е и спецификация към борсовия договор, като в същата е посочено наименованието на стока – дизелово моторно гориво на обща стойност 100 656 000 лв. Съгласно т. 22 от спецификацията за неизпълнение на задълженията по борсовия договор неустойката е 3% от стойността на неизпълнението с ДДС, като при забава по отношение на доставките от страна на продавача последният дължи неустойка в размер на 0.05% от стойността на забавеното гориво за всеки ден закъснение на доставката, но не повече от 3% от стойността на неизпълнението. Анализът на текстовете на представените договори предпоставя извода за възможността за страната, неизпълнила задълженията си по договора или пък изпаднала в забава по отношение на същите да дължи обезщетение на изправната страна, което обуславя и извода за възможността за наличието на значителни вреди за жалбоподателя при неизпълнението на договорите. Представени са също така и борсов договор № 894/26,10,2011год,сключен между Министерство на образованието,младежта и науката и Лукойл България ЕООД за доставка на дизелово гориво за отопление с приложен списък от учебни заведения в цялата страна на обща стойност 19397988 лв с идентични клаузи,свързани със заплащането на неустойки и вреди при неизпълнение на задълженията на лицензирания складодържател. Представени са и борсов договор № 22/11,01,2013год между Националната служба за охрана и Лукойл България ЕООД за доставка на бензин и дизел за автомобили,обслужващи НСО на обща стойност 3494743,20 лв,както и договори за доставка на гориво ,сключени на 11,12,2012год с Нафта Трейдинг АД и Бент Ойл АД ,както и уведомления от двете дружества съконтрагенти на жалбоподателя,с които го уведомяват за намерението си да претендират уговорените в договорите вреди и неустойки в следствие на неизпълнение на задълженията си,а също и счетоводна справка ,изходяща от Лукойл България ЕООД,сочеща размера на дължимото от същия обезщетение вследствие на неизпълнение на договорните си задължения,описани по горе-а именно общ размер 15072981 лв-месечно. Също така се сочи,че отнемането на лиценза за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки би могло да причини на жалбоподателя значителна и труднопоправима вреда във връзка с неизпълнението на договорните задължения, по което жалбоподателят е страна с МВР,МО,НСО,Градски транспорт-София,БДЖ ЕАД,а също така и поради разпоредбата на чл.49 от ЗЕВИ,който допуска смесването на горивата за транспортния пазар в България с биокомпонент да става единствено в данъчен склад по ЗАДС.От представената справка се установява един значителен размер на евентуално претърпените от жалбоподателя вреди,които ще настъпят както от невъзможността да изпълнява договорните си задължения по цитираните по горе договори,така също и до намаляване на продажбите на едро и зареждане на собствените бензиностанции от веригата Лукойл,а така също и поради забраната на чл.49 от ЗЕВИ за смесване на наличните в данъчния склад горива с биокомпонент.Не без значение е и факта,че процесния данъчен склад-„Продуктопроводи-продуктопровод от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД до ПСБ Илинден със свързаните с него ПС бази Карнобат,Стара Загора,Пловдив,Ветрен,Ихтиман и Илиенци с идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00165003 е определен като стратегически обект от значение за националната сигурност с ПМС№ 181/20,07,2009год.
Следва да се отчете обстоятелството, че по силата на лиценза за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки жалбоподателят има качеството на лицензиран складодържател. При режима отложено плащане на акциз временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне - чл. 46, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Този режим, обаче се прилага само от лицензиран складодържател при производството на акцизни стоки в данъчен склад, складиране на акцизни стоки в данъчен склад и движение на акцизни стоки (чл. 46, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове). Хипотезата на прилагане на режима на отложено плащане на акциз при липсата на качеството на лицето на лицензиран складодържател е недопустима от закона. Изложеното налага извода за дължимост на акциза при липсата на качеството на лицето на лицензиран складодържател и извода за незабавна дължимост на акциза при отнет лиценз за складодържател. Това са обстоятелства, които също така обосновават извод за възможността от жалбоподателя да се претърпят значителни вреди при наличието на незабавна дължимост на акциза, а не на режима на отложено плащане на акциз. Съгласно чл. 51, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на лиценза, с оглед на което следва извода, че това право се погасява при отнемането на лиценза. С издаването на решението за жалбоподателя възниква задължение за незабавно плащане на акциз върху намиращите се в данъчния склад продукти под режим отложено плащане на акциз,което пък от своя страна предпоставя наличието на трудно поправима по своя размер вреда за жалбоподателя.
В съответствие с изложеното следва извода за наличието на предпоставките на спирането на предварителното изпълнение на обжалваното решение с оглед на обстоятелството, че на жалбоподателя предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда.
Също така съдът съобразява принципа на съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение следва да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Целта на допуснатото предварително изпълнение по силата на специалния Закон за акцизите и данъчните складове е защита на важни държавни или обществени интереси, при което следва да е налице съразмерност между тях и интересите на адресата на акта, съответно степента на вредите, които биха настъпили за последния. Както се посочи и по-горе жалбоподателят е доставчик на горива за дизелови двигатели на „Български държавни железници” ЕАД, доставчик на дизелово гориво на „Столичен автотранспорт” ЕАД, Националната служба за охрана,МОМН,редица други общински и държавни органи на управление,което обосновава извода,че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспореното решение на Директора на Агенция Митници би поставило не само жалбоподателя в ситуация на значителна и труднопоправима вреда,но също така на риск са изложени наличието на доставки за гориво на жизнено важни за функционирането на държавата и обществото организации и предприятия, които са от значение за националната и обществената сигурност и безопасност.Отделно от изложеното налице са и представени доказателства за направено оспорване на текста на чл.35а от Наредба № 3/19,02,2010год за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митнически органи върху средствата за измерване,издадена от МФ пред Върховния Административен съд,който текст именно е послужил като основание на Директора на Агенция Митници да отнеме лиценза на жалбоподателя.
Т.е от представените доказателства се налага извода за основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза и прекратяването на действието му, тъй като спирането на изпълнението не би застрашило важни държавни и обществени интереси с оглед на обществените интереси, които напротив биха били застрашени при незабавното изпълнение на решението. От друга страна са налице достатъчно доказателства, обуславящи извода, че предварителното изпълнение ще причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.
Като взе предвид направените фактически и правни изводи съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на Решение № 167/22.04.2013 г. на директора на Агенция „Митници”, с което е отнет лиценз № 272 от 23.11.2006 г. за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с адрес „Продуктопроводи-продуктопровод от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД до ПСБ Илинден със свързаните с него ПС бази Карнобат,Стара Загора,Пловдив,Ветрен,Ихтиман и Илиенци с идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00165003 и е прекратено действието на лиценз № 272 от 23.11.2006 г. на лицензирания складодържател „Лукойл България” ЕООД за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в „Продуктопроводи-продуктопровод от „Лукойл Нефтохим Бургас” АД до ПСБ Илинден със свързаните с него ПС бази Карнобат,Стара Загора,Пловдив,Ветрен,Ихтиман и Илиенци с идентификационен номер на данъчен склад BGNCA00165003., до приключване на съдебното производство по обжалване на решение № 167/22.04.2013 г. на директора на Агенция "Митници" с влязъл в сила съдебен акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
