Заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав

Производството е по реда на чл.249 ал.3, във вр. ал.2, във вр. чл.341 ал.2 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура – гр.С. срещу разпореждане от 22.12.2015 г. на съдия-докладчик от Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 1229/2015 г. по описа на същия съд, с което на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.2, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на Районна прокуратура – гр.С. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения.

В частният протест се излагат доводи и съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на съдията-докладчик при първостепенния съд за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия. В частност се поддържа, че неправилно съдията-докладчик е приел, че с обвинителния акт е инкриминирано обвинение на лице – чужд гражданин, чиято самоличност е неустановена от наличните данни по делото. В тази насока се сочи от прокурора, че самоличността на обвиненото лице е установена несъмнено, от данните съдържащи се в представената по делото справка за регистрация по АФИС, както и от снетите му обяснения. Подалият протеста прокурор счита и, че в изготвения и внесен от РП С. обвинителен акт не е допуснато и другото сочено в атакуваното разпореждане за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на посочен адрес за призоваване на обвиняемия. Прави се искане за отмяна на протестираното разпореждане на съдията-докладчик при С. районен съд и връщане на делото на този съд за продължаване на производството по същото.

Правилно е прието от първия съд и, че в насока установяване на самоличността на лицето, срещу което е водено наказателно производство и му е повдигнато обвинение, не са били предприети абсолютно никакви действия от разследващите органи, в това число дори и въвеждане на данните, служещи за идентификацията му /снемане на пръстови отпечатъци, фотографиране, данни за датата, място на раждане и гражданство/ в Европейската система за автоматизирана идентификация на пръстови отпечатъци /ЕВРОДАК/ - автоматизирана система на Европейския съюз, създадена въз основа на Регламент на Съвета 2725/2000/ЕО от 11.12.2000 г. и имаща за цел именно идентифицирането на бежанци, кандидати за убежище и незаконни имигранти в ЕС. Следвало е органите на досъдебното производство да положат усилия в насока уведомяване на Държавната агенция за бежанците с цел откриване на производство за предоставяне на статут на бежанец на обвиненото лице по Закона за убежището и бежанците, и най-вече с цел предоставяне на това лице на временно удостоверение на бежанец, съгласно чл.59 ал.1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност. Това е наложително, с оглед спазване изискването на чл.57 ал.2 от същия закон, съгласно което лица без гражданство и чужденците търсещи или получили закрила по Закона за убежището и бежанците, могат да удостоверяват самоличността си, само с български документ за самоличност – временно удостоверение на бежанец, карта на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец и др. Като не е съобразил това, че на досъдебното производство не са събрани по предвидения законов ред достатъчно данни, индивидуализиращи лицето, срещу което е повдигнато обвинение, прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на това обвинено лице, което може и следва да бъде отстранено след връщане на делото в предходната му процесуална фаза, в какъвто смисъл са изводите на съдията-докладчик от СлРС в проверявания съдебен акт. С тези изводи и аргументите в тяхна подкрепа, този състав на въззивната инстанция напълно се солидаризира.

Тук е мястото въззивната инстанция да отбележи като правно неиздържан довода в протеста, че доколкото досъдебната фаза на наказателния процес има подготвителен характер спрямо съдебната такава, която заема централно място в процеса, то липсват процесуални пречки именно в хода на съдебното производство, съдът сам да предприеме действия по събиране на доказателства за установяване самоличността на обвиненото лице. Твърдение в посочения смисъл сочи на неправилно интерпретиране на закона и в частност – на едно от основните начала на наказателния процес, залегнало в разпоредбата на чл.7 от НПК. Съдебното производство е главна фаза на наказателния процес, тъй като в рамките на същото се извършва правораздаване под формата на правосъдие по наказателни дела, най-важното при което е, че могат да се решат в положителен смисъл въпросите за виновността и отговорността на обвиняемия с материална законна сила, т.е. в съдебното производство се решават въпросите по съществото на делото, в подготовката за решаването на които е предназначено досъдебното производство. Недопустимо е от процесуално-правно гледище органите на досъдебното производство да изоставят процесуалните си задължения в досъдебната фаза, включително и тези касаещи събиране на данни за установяване на самоличността на обвиненото лице. Още повече, че в случай на установяване в хода на съдебното следствие на лице, чиято самоличност е различна от тази на обвиненото по досъдебното производство лице, несъмнено би се стигнало до опорочаване на проведеното досъдебно производство със съответните законови последици от това.

Настоящият състав на СОС не съзря като съществено нарушение на процесуалните правила, твърдяния от първия съд за допуснат от прокурора пропуск при изготвяне на процесуалния му акт - липсата на посочени адрес за призоваване на обвиняемия. Видно от приложението към обвинителния акт, прокурорът е посочил, че спрямо обвиняемия Ф.А. се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража” и същия се намира в Затвора в гр.С., откъдето очевидно следва да бъде призован за съдебно заседание.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено, доколкото съдията-докладчик от първоинстанционния съд напълно правилно и законосъобразно е приел наличие на допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, предвид на което на основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.2, т.3 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването му.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

ЧЛЕНОВЕ:1/