Заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година, наказателно отделение, трети състав

- На 13.06.2014г. в с.XXXXXXXXXX, общ.XXXXXXXXXXX се е заканил с престъпление с против личността, с убийство на И. А. У. от с.XXXXXXXXXXX, общ.XXXXXXXXXXXX , казвайки му думите «Ей, като сляза долу ще те заколя с брадвата»; « Ще те смачкам, ще те убия», като това заканване е могло да възбуди у У. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК, поради което и на основание  чл. 144, ал.3 вр.ал.1 вр. чл. 54 от НК вр. чл. 303, ал.2 от НПК ГО ОСЪЖДА И МУ НАЛАГА наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА „лишаване от свобода“ за срок от четири години.

Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване и протест в 15дневен срок от днес пред Окръжен съд - Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........................................

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1..................................

2...................................

по НОХД № 117 от 2015 г. по описа на РС-Сандански

РП- Сандански е внесла обвинителен акт срещу М. М. А. от село XXXXXXXXXX, община XXXXXXXXXX, ЕГН XXXXXXXXXX за това, че:

На 13.06.2014г. в с.XXXXXXXX, общ.XXXXXXXXXX се е заканил с престъпление с против личността, с убийство на И. А. У. от с.XXXXXXXXXX, общ.XXXXXXXX , казвайки му думите «Ей, като сляза долу ще те заколя с брадвата»; « Ще те смачкам, ще те убия», като това заканване е могло да възбуди у У. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК.

Представителят на РП-Сандански прокурор З. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия А. обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са били събрани доказателства, които по несъмнен и категоричен начин доказват виновността на подсъдимия. Счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една години, изтърпяването на което бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Пострадалото от престъплението лице – свидетелят И. У., запознат с правата си не предявява граждански иск и не иска да се конституира в качеството на частен обвинител и граждански ищец.

Защитата на подс. А. в лицето на адвокат Т., с пълномощно по делото пледира за изцяло оправдаване на подзащитния и, тъй като не били налице доказателства за съставомерност на престъплението, за което последния е даден на съд. Счита обвинението за недоказано.

Подсъдимият А. в хода на съдебното следствие заявява, че разбира обвинението, дава обяснения като излага различна от изложената в ОА фактическа обстановка. Твърди, че не е отправял закани за живота и здравето към свидетеля У., а че просто брал липа, за да изхранва семейството си. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума счита, че трябва да бъде оправдан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият М. М. А. е роден на 03.01.1996г. в гр.XXXXXXXXX, с постоянен и настоящ адрес с.XXXXXXXXXXX, ул. ”XXXXXXXXXXX” №XX, общ.XXXXXXXXXX, циганин, български гражданин, без образование, във фактическо съжителство, безработен, неосъждан, ЕГН: XXXXXXXXXXXXX.

Свидетелят И. У. към 13.06.2014г. работел в Горско стопанство в с.XXXXXXXXX, общ.XXXXXXXXXXX. Предвид извършени посегателства върху дърветата в разсадника му било разпоредено от ръководителя – свидетеля Й. В. да осъществява внимателен надзор върху опазването на същите и да ограничава навлизането в разсадника на външни лица. На 13.06.2014г. около 20.00 часа У. бил в разсадника, където изпълнявал длъжността охрана и се занимавал с текущи задачи. Чул удари от брадва и се насочил към мястото, откъдето идвал шума. В близост до оградата, на разсадника, разположена по протежение на пътя, минаващ в близост до дигата на р. Струма видял на едно от липовите дървета подсъдимият А., който режел клони от дърветата и ги хвърлял през оградата на свидетелите С. А. и В. А., които ги събирали. У. попитал подсъдимият какво прави и му казал да спре, като се легитимирал като охрана в разсадника. Вместо да прекрати извършваната от него дейност А. се заканил на У. с използваната от него брадва, казвайки му „Ще сляза долу и ще те заколя с брадвата, ще те смачкам, ще те убия“. Следа като отсякъл още няколко клона, А. тръгнал да слиза от дървото. Пред това време У. заобиколил, за да може да излезе на пътя през вратата на разсадника, като видял свидетеля С. А., който затичал към лек автомобил „Лада“. Междувременно подсъдимият А. слязъл от дървото, прескочил оградата започнал да помага на свидетелката В. С. да събира отрязаните клони. Свидетелят С. А. спрял с автомобила и започнали да товарят клоните с липовия цвят в автомобила. Свидетеля У. се приближил и им казал да спрат и да изчакат, защото е извикал полиция. Разбирайки за стореното от У., подсъдимият А. взел два камъка от земята, приближил се към У. и отново му се заканил с думите „Ще те пречукам, ще те убия, ти ли ще викаш полиция бе…“, като посегнал с камъните които държал към У.. У. се отдръпнал и се опитал да успокои А., при което същият захвърли камъните, побягнал и се качил в колата, управлявана от С. А., след което всички заедно с автомобила се изнесли от мястото. У. се обадил на началника си Й. В., който изпратил на място свидетелката Б. В., а по-късно и сам отишъл на мястото. По-късно, поизползваният от свидетеля А. автомобил бил установен и идентифициран подсъдимият М. А..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите И. У., Й. В., Б. В., свидетеля М., частично - от показанията на свидетелите С. А. В.А. – както дадените в хода на съдебното следствие, така и прочетените и приобщени показания от ДП, проведените очни ставки, събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справка от ДГС с. XXXXXXXXX, ведно с АУАН № 016138 от 22.07.2014 г. и констативен протокол № 016164 от 22.07.2014 г., справка от унифицираната информационна система на Р.България за наличие на други висящи производства срещу подсъдимия и писмо с изх. № 05-006/21.05.2015 г. от ДГС с. XXXXXXXXXXX, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства от ДП – протокол за предупреждение от 16.07.2013 г., справка за съдимост № 1175/16.12.2014 г., автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо от ДГС с. XXXXXXXXXXX, ведно с АУАН № 016138 от 22.07.2014 г. и констативен потокол № 016164/22.07.2014 г.

След внимателна преценка, съдът изцяло се довери на показанията на свид. У. и свидетелите В. и В., както и на показанията на свидетелите В. С. и С. А. от ДП. Съдът кредитира показанията на свидетеля У. първо, защото същият лично е възприел случилото се и отправените към него заплахи, както и с оглед обстоятелството, че У., въпреки съществуващата по закон възможност не упражни правото си на граждански иск и не се конституира като частен обвинител. По изложеното съдът приема, че осев че е очевидец, У. по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото, освен като гражданин. Освен изложеното, показанията на У. се подкрепят и от показанията на останалите свидетелите, включително тези на свидетелите С. и А., дадени в хода на ДП. Съдът не приема възражението на защитата относно липсата на знание за съдържанието на протоколите на разпит на А. и А. и техните твърдения, че не са знаели какво е записано. Напротив, съдът приема, че същите – с оглед отношенията си с подсъдимия съзнателно променят показанията си в хода на съдебното производство, като дадените пред съда показания противоречат не само на техните първоначални такива, а и на останалите събрани по делото доказателства. Не на последно място, с оглед съдебното минало на свидетеля А. е малко вероятно същият да подпише протокол с негови показания, без да е наясно какво е записано там. Съдът отчита също така, че съгласно първоначалните показания на С. и А. същите признават съпричастност към действията на А. относно брането и събирането на клоните от липите, с което индиректно се инкриминират в извършването на нарушение.

Съдът приема обясненията на подсъдимия освен като защитна теза и като източник на доказателства за някои от обстоятелствата, както по изложеното от подсъдимия, така и във връзка и при противоречие с останалите обстоятелства, изложени от свидетелите. Безспорно се установява, че подсъдимият е бил на посоченото място в посоченото време, че между него и свидетеля У. и имало комуникация, спорният въпрос е дали подсъдимият е отправил закани към У. и какви. Много показателно в тази насока се явява отрицанието на подсъдимия на обстоятелството, че същият е бил с брадва, с която според У. го е заплашил. Първоначално в обясненията А. отричаше категорично да е имал в себе си брадва и да е използвал същата за отрязване на клони от дървото. Отричането на това, безспорно установено обстоятелство мотивира съда да приеме и обясненията на А. в частта относно отправените заплахи единствено като защитна теза, поради което и същите не следва да бъдат приети за достоверни.
 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира, че подс. А. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Съставът на престъплението по  чл. 144, ал.3 от НК представлява квалифициран случай на основния състав на престъплението закана с престъпление против личността или имота на пострадалия или против личността или имота на негови ближни, уреден в разпоредбата на чл. 144, ал.1 от НК. Следователно, за да се разкрият елементите от обективна и субективна страна на престъплението закана с убийство, е необходимо на първо място да се очертаят признаците на основния състав на заканата с престъпление, а те са следните от обективна страна: изпълнителното деяние се осъществява чрез действие, което се изразява чрез обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или негови ближни - било против личността, било срещу техния имот. Заканата може да бъде вербализирана и / или отправена писмено или осъществена по друг начин / - чрез действия - жестове, показване на оръжие, нож и т.н.; на следващо място е необходимо естеството на заканата да е такова, че да е обективно възможно у пострадалия да се възбуди основателен страх за нейното осъществяване, като следва да се отбележи, че не е нужно жертвата да е изпитала уплаха, тъй като законът визира само възможността за възникване на основателен страх, дезинтересирайки се дали такъв е възникнал (в този смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна практика). Следователно, заканата може да бъде определена като такава, която възбужда основателен страх за осъществяването й на базата на обективен законов критерий и тя ще е такава винаги, когато съществува реална възможност деецът да осъществи обективираното от него, чрез отправяне на заканата, намерение. За да се прецени дали е така, всякога следва да се съобразят конкретните обстоятелства - обстановката, при която е отправена заканата, начинът на отправянето й, състоянието на дееца и т. н. Престъплението е довършено с факта на възприемане на заканата от пострадалия, тогава когато намерението на дееца, обективирано външно става достояние на лицето, към което е отправено. Изброеното дотук се отнася в пълна степен до признаците на състава на престъплението по  чл. 144, ал.3, пр.1 от НК, отличаващо се единствено с това, че цитираната норма визира частен случай на заканата с престъпление, като последното е убийство, поради което и заканата с убийство е по - тежко квалифицирано престъпление. От субективна страна, деянието е съставомерно, когато е осъществено при наличие на пряк умисъл.

Изхождайки от така очертаните общи рамки, в конкретния случай съдът намира, че подс. А. е осъществил състава на престъплението по  чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като е изпълнил признаците му от обективна страна - осъществил е изпълнителното деяние. Съдът приема за доказано, че подсъдимият е отправял към свид. У. закани, че „ще го убие, ще го заколи с брадвата, ще го смачка". Отправянето на посочените изрази, още повече - придружено с показването на евентуалното оръжие, както и впоследствие – с взимането на камъни и с посягане с тях към свидетеля У. от страна на подсъдимия, е престъпно поведение, с оглед на конкретната обстановка - подс. А. е извършвал забранена дейност – рязал е клони от разсадник, който свидетелят У. е охранявал и действията на У. по сигнализиране на съответните органи биха довели до нежелани от подсъдимия последици. Събраният по делото доказателствен материал напълно подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, т.е. налице е обоснованост и несъмненост по отношение главния факт по делото.

Действително съгласно ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, "за състава на престъплението по чл. 144, ал.ЗНК, не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение". Но поведението на дееца, чрез обективните му думи или действия, трябва да е насочено към заплашения, заканата да е възприета от последния като реална заплаха и лицето, което я отправя да съзнава съдържанието на заканата и отрицателното й въздействие върху пострадалия. Всички тези обстоятелства са налице в конкретния случая.

От субективна страна, деянието е извършено от подс. А. с пряк умисъл. Определяйки формата на вината, съдът взе предвид не само субективното становище на дееца, но и всички налични обективни признаци на извършеното деяние. В случая безспорно е установено, че подс. А. е искал да възбуди основателен страх в свид. У. за осъществяването му, като се има предвид начинът, по който е отправена заканата ( вербално , чрез използване на заплашителните изрази и с конкретни действия – замахване с брадва и с камъни в ръцете), обстановката и състоянието на пострадалия. Така подс. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал, целял тяхното настъпване. Също така е съзнавал, че деянието му е противоправно и наказуемо.

Предвид изложеното, съдът счита, че по несъмнен и безспорен начин е установено, че подс. А. е осъществил и състава на повдигнатото срещу него обвинение по  чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и в тази връзка не възприема доводите на защитата за недоказаност, той да е осъществил престъпния състав на повдигнатото срещу него обвинение.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението, което се явява умишлено по своя характер, се предвижда наказание "лишаване от свобода" до шест години. Отчитайки обстоятелствата по делото, обществената опасност на деянието и личността на дееца, съдът намира, че наказанието следва да бъде определена при условията на чл. 54 от НК, като не констатира наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират приложение на чл. 55 от НК, поради и което намери, че наказание "Лишаване от свобода" за срок от една година месеца се явява адекватно и съобразено със закона.

Като съобрази, че подсъдимият А. не е осъждан, съдът намери, че изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.

С оглед на тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.