Заседание на двадесет и трети декември, две хиляди и девета година в състав

№ 165

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

като разгледа материалите по адм. дело № 232 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод депозирана жалба вх. № 1232 от 20.10.2009 г. в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/, подадена от В.В.В.- Д. ***.

За да се произнесе по въпроса за редовността и допустимостта на жалбата съдът служебно е изискал пояснение от Д. кой административен акт е обект на атакуване от нейна страна, тъй като по този въпрос съдът е обвързан единствено с изявлението на жалбоподателя и то следва да е ясно и недвусмислено изразено. В изпълнение на два броя разпореждания на ГАС жалбоподателката е направила уточнения по отношение акта, който обжалва и наличието на правен интерес от оспорването му, които обстоятелства следва да обусловят допустимостта на производството. За да проследи наличието на императивно изискуемите предпоставки и липсата на пречки за разглеждане на настоящия спор по същество, съдът взе предвид следното:

Жалбата е подадена “срещу Отказ на кмета на община Дряново по молба вх. № 94.В-73/30.09.2009 г.”. С тази молба В.Д. изразява становище досежно налични свои претенции по отношение на имот с площ от 865 кв.м., представляващ нива, находяща се в землището на гр. Дряново, местността “Вехти лозя”, с идентификатор № 23947.69.46, като счита, че община Дряново има неоснователни претенции за собственост върху същия. Моли за назначаването на комисия, която да прецени наличието на доказателства за собствеността й върху същия имот и моли за извънсъдебно уреждане на спора за вещно право върху него. По тези въпроси административният съд не е компетентен да се произнесе, тъй като не подлежи на разглеждане от него спор за материално вещно право. Същият не може да задължи Кметът на община Дряново да изпълни исканията, тъй като не е налице правна норма, която да указва подобни задължения при наличие на определени обстоятелства. В края на тази своя молба Д. желае “съответната служба да завери подписана /от кмета/ молба- декларация”. В диспозитива на депозирана до ГАС жалба същата моли конкретно за отмяна на отказа на кмета за заверка на удостоверението по подадена молба- декларация.

Въпросната молба- декларация е приложена на л.9 от делото, същата представлява документ, въз основа на който молителката инциира охранително нотариално производство за снабдяването си с констативен нотариален акт за признаване право на собственост по давност върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК. Молбата е адресирана до нотариус с район на действие РС- Дряново, като е предвидено да бъде подадена чрез кмета на общината и касае горепосочения недвижим имот. В същата е инкорпорирано удостоверение, предвидено да съдържа отразяване на следната информация: деклариране на имота в служба “Местни данъци и такси” при община Дряново; удостоверение за липса на съставен за имота акт за държавна собственост /АДС/, предвидено за попълване и подпис от дирекция при Областен управител; удостоверение относно обстоятелството дали посоченият имот “не е отчуждаван и не е общинска собственост” и посочване на трима свидетели, които могат да бъдат разпитани от нотариуса в изпълнение на процедурата по чл. 587, ал.2 от ГПК. В края е заложено удостоверението да бъде подписано от Кмета на общината, който орган, в случая, се е подписал, поставен е печат и изходящ номер. Видно от текста на удостоверението, чиято заверка е искана, община Дряново следва да посочи конкретно дали имотът е общинска собственост и дали е отчуждаван, а не дали за него има издаден АОС или да отразява други обстоятелства. В молбата си от 30.09.2009 г., Д. конкретно моли за “заверка” на именно така представената молба- декларация. Самата молба- декларация носи вх. № 94.В-67 от 26.08.2009 г., т.е. била е депозирана преди подаването на молбата от 30.09.09 г. или първоначалното сезиране на административния орган е за извършване на точно тази услуга- заверка на тази молба- декларация.

На датата, на която е входирана и заверена молба- декларацията, 26.08.09 г., е издадено и удостоверение № 94.В-67 /л.13/, подписано от кмета на община Дряново, в което се сочи, че имотът с площ от 0.865 дка, представляващ нива, за който е издадена скица № 3193/12.06.2009 г. и съставляващ ПИ № 23947.69.46 /процесният/, е общинска собственост по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно писмо на Областна дирекция “Земеделие” Габрово и приложена към същото заповед, протоколно решение и приложение. Съгласно тази правна норма общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост и така посочените обстоятелства Кметът на община Дряново намира, че са налице. В следствие на така изложеното същият цитира чл.19, ал.11 от ЗСПЗЗ, в сила към подаване на молбите и издаване на удостоверенията, съгласно който имотът не може да бъде предмет на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК за срок от 5 /пет/ години. Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка, Галя Стефанова, удостоверението е предоставено на жалбоподателката на 26.08.09 г. лично, което не се оспорва от Д..

В случая ГАС намира, че Кметът на община Дряново е изразил становището си по направеното от молителката искане, като е обективирал налични претенции на общината досежно процесния имот, поради която причина и молба- декларацията, в частта й, изискваща удостоверяване на обстоятелството, че същият не е общинска собственост, не може да бъде заверена в искания от нея вид, тъй като очевидно е налице претенция за собственост, а спорът за наличието и притежателят на съответното субективно вещно право следва да бъде решен по друг ред. Съдът намира, че не е налице идея у законодателя да се задължи един правен субект да изрази становище, каквото не притежава. В случая молба- декларацията цели пред нотариуса да се установи липсата на обстоятелства, при които издаването на констативен НА от типа на искания е императивно забранено.

След подаване на молбата от 30.09.09 г., с която повторно се иска заверка на молба- декларацията от 26.08.09 г. от съответната общинска дирекция, Кметът на общината е отговорил още веднъж с писмо изх. № 94.В-73/08.10.09 г., в което отново се позовава на текста на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Със същото се отказва предоставяне на ОСЗГ за възстановяване процесния имот. Не това писмо обаче е обект на настоящия правен спор. Съдът възприема същото единствено като информация досежно мотивите на общината да третира имота като нейна собственост.

С жалбата си, адресирана до съда, Д. посочва общо, че атакува “отказ на Кмета на община Дряново по молба вх. № 94лВ-73/30.09.09 г., с който й е отказана заверка на молба- декларацията й от 26.08.09 г., като мотивите й са свързани с основателността на претенцията й за собственост, който въпрос не може и не следва да се решава от административния съд. Евентуалното успешно провеждане на установителен или осъдителен иск е ирелевантно за настоящия спор. В случай, че същата счита, че такъв иск би могъл да се проведе успешно, то в нейна власт е да установи правата си и да потърси защитата им по съответния ред, но това не е настоящото съдебно производство. В молбите си от 29.10.09 г. и от 09.11.09 г. до съда Д. отново акцентира на искането си да бъде отменен отказът на кмета да изпълни молбата й от 30.09.09 г., т.е. да завери молба- декларацията, респективно да задължи съответната общинска служба да направи това.

Съдът приема, че извършването на тази заверка и предоставяне на удостоверението за наличие или липса на общинска собственост по отношение на имота, съставлява административен акт - административна услуга по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК, тъй като в случая се иска издаването на документ, който е от значение за признаване на субективни права. Обект на обжалване е волеизявлението за издаването му, което се инкорпорира с факта на самото издаване или отказът такъв документ да бъде издаден, но самият документ не съставлява ИАА /в този смисъл Определение № 13163/02.12.2008 г. по адм. д. № 14370/2008 на ВАС/. ГАС счита, че не подлежат на оспорване поради тази причина съдържанието на удостоверението от 26.08.09 г., както и писмото от 08.10.09 г., обект на обжалване е отказът да се извърши услугата, т.е. да се завери молба- декларацията. Освен това съдържанието на документа, респ. отговора на кмета на община Дряново, не е обект на обжалване, самата жалбоподателка атакува отказът за издаването им, а не тяхното съдържание. Съдът е обвързан с искането на жалбоподателя и не може служебно да подменя предмета на оспорване. Поради тази причина за да е налице административен акт /в случая- отказ от извършване на административна услуга/ е нужно да е налице действително отказ, което означава да е налице нормативно задължение за извършване на услугата от компетентен административен орган и той да не го е изпълнил в законовия срок или да е постановил изричен отказ да го осъществи. Що се касае до наличието на задължение за извършване на услугата, то съдът приема, че такова е налице- Кметът на общината е длъжен да издаде удостоверение, като в него посочи релевантните за охранителното нотариално производство данни- свидетели, които могат да бъдат разпитани и съставлява ли имотът общинска собственост или не. Втората част- наличие на отказ от извършване на услугата обаче съдът приема за непроявено в правния мир.

В конкретния случай ГАС намира, че не е налице отказ от извършване на исканата услуга. На първо място молба- декларацията е подписана от Кмета на общината, подпечатана, изведена от деловодството и предоставена на молителката, в едно с удостоверението, отразяващо наличие на собственост на общината по отношение на имота. След изменението на чл.19, ал.11 ЗСПЗЗ от 2009 г. кметът не може да откаже издаването на удостоверение при наличие на нормативно посочените обстоятелства /каквото правомощие той имаше при отменената редакция на чл.19, ал.8 на този нормативен акт/, но същият следва да посочи наличните такива обстоятелства в удостоверението, което е издава. С удостоверение № 94.В-67/26.08.09 г. Кметът е изразил изрично становището на общината досежно обстоятелството, което желае да удостовери като съществуващо жалбоподателката - наличие или липса на общинска собственост върху съответния имот. Дирекция "УТСИП" при община Дряново не може да посочи друга информация, тя не притежава и правосубектност, според която да има правомощия в такава насока, единствено кметът има такива правомощия. Удостоверението, находящо се на л.13 от делото от 26.08.09 г. съставлява част от молба- декларацията, но същото, поради своя обем, не може да бъде инкорпорирано като текст в предоставеното му място от 2-3 машинописни реда. В това удостоверение изрично е посочено, че същото следва да послужи на Д. пред нотариуса в нотариална кантора Дряново, а дали нотариусът ще удовлетвори искането на заявителката е въпрос, който също не е от компетентността нито на настоящия съд, нито на Кмета на общината. Съдът приема, че с това удостоверение се попълва графата от удостоверението, находящо се на гърба на молба- декларацията от 26.08.09 г., двата документа носят един и същ изходящ номер, от една и съща датата са, отнасят се до едни и същи обстоятелства, изхождат от един и същ орган, издадени с една и съща цел- да послужат на нотариуса в охранителното производство. Поради това съдът приема, че графата е практически попълнена, заверена от кмета, каквато заверка притежава цялото удостоверение и от посочените мотиви се установява, че земята, за която претендира молителката, е общинска собственост. Този резултат очевидно не удовлетворява Д., защото прегражда възможността й да се снабди с нотариален акт за собственост точно по реда, който е избрала, но не й прегражда възможността да защити претендираното право на собственост по общия исков ред в гражданско производство или в процедура пред ОСЗ. В този смисъл: Определение № 12636 от 13.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 12160/2007 г., IV о.

Според данните по делото процедурата пред административния орган и нотариуса е започнала след влизането в сила на измененията на чл. 19 от ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 10 от 2009 г. Според ал.1 общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Очевидно кметът на община Дряново счита, че този фактически състав е изпълнен, а дали това е така би могло да се реши в друг правен спор- за собственост, като очевидно същият смята, че не са налице изключенията по ал.4, 9 и 10. При наличието на тези обстоятелства чл.19, ал.11 на ЗСПЗЗ забранява такива имоти да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс за срок 5 години. За да може наличието на такова обстоятелство да бъде установено от нотариуса и практически да се приложи забраната, именно общината, в лицето на кмета- орган на местна администрация, следва да го информира и начинът, по който може да го направи, е именно посочване на това обстоятелство в молба- декларацията, която се подава чрез общината. Целта на производството е издаване на удостоверение от общината във връзка с обстоятелствена проверка на недвижим имот, установяващо дали този имот не е или е държавна или общинска собственост. Тази преценка е част от охранителното производство, което се развива пред нотариуса и в резултат на което се признава или отказва да се признае придобиването на право на собственост по давност от едно лице /чл.587 и чл.588 от ГПК/. В това производство нотариусът преценява дали са налице основанията за издаване на НА с оглед на установеното право на собственост. Тази проверка не е възпрепятствана от кмета на общината, тъй като удостоверение е издадено, а от писменият отказ на нотариуса и разпита на свидетелката е видно, че същото е било на разположение на молителката. Нотариусът е отказал да издаде констативен НА с мотива, че община Дряново не е посочила изрично, че имотът не е общинска собственост, но последната не е и задължена да го направи. Дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното би означавало разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В случая обаче кметът е изпълнил това свое задължение. В искания документ общината е удостоверила всички данни за имота, които ще се преценяват от нотариуса и не е отказала издаването му, а обект на обжалване е именно “отказ за заверка”. /В смисъл на горното:Решение №15093/2009 по адм. д. № 7718/2009г./.

В случая ГАС намира, че не е налице отказ от заверяване на молба- декларация, такава е заверена, но не с исканото от жалбоподателката съдържание. А какво ще бъде съдържанието на документа- не е в прерогативите на съда да бъде разпоредено в настоящото производство. С оглед така изложеното съдът намира, че не е налице акт, който е годен за обжалване пред административен съд, поради което и на основание чл. 159, т.1 от АПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна е поискал присъждане на направените от ответната страна разноски, които възлизат на стойност 310.00 /триста и десет/ лв. изплатено адвокатско възнаграждение, срещу чийто размер не е възразено. С разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е предвидена възможност за присъждане на всички направени по делото разноски. С чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приложима разпоредба и в това производство и действащо право към постановяване на определението е предвидено, че ответникът има право на разноски /към каквито разпоредбата на ал. 1 от същия текст приравнява и възнаграждението за един адвокат/ и при прекратяване на делото. При тези разпоредби, приложими и в административното производство по силата на чл. 144 от АПК, в полза на община Дряново следва да бъдат присъдени направените от нея разноски / Определение № 10013 от 3.10.2008 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2008 г., IV о., Определение № 11022 от 12.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7353/2007 г., II о., /.
На основание чл. 159, т.1 от Административно процесуалния кодекс, Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ дадения ход по същество, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1232/20.10.2009 г. на В.В.В.- Д. *** и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 232/2009 г. по описа на същия съд.