Заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав



Дата23.01.2017
Размер313.05 Kb.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
по хода на делото


София, 20.10.2009


Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение,
в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
МИРОСЛАВ МИРЧЕВ




при секретар




и с участието

на прокурора



изслуша докладваното

от съдията

МАРИНИКА ЧЕРНЕВА



по адм. дело № 6077 / 2009.

Производството е по реда на чл.234 от ДЕО.


Образувано е по искане на адв. Динко Йорданов, пълномощник на касационния жалбоподател „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД (със старо фирмено наименование „КУМЕРИО МЕД” АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона за спиране на производството по делото и отправяне на преюдициално запитване до СЕО относно тълкуването на разпоредбите на чл.201, пар.1(а) и пар.2 във връзка с чл.214, чл.222 (1)(а) и чл.232(1)(б) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността, като се отнесе към Съда на Европейските общности следните въпроси, отнасящи се до суми, взети под отчет след датата на първоначалната митническа декларация:
1. Следва ли разпоредбата на чл.232 (1)(б) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в чл.222(1 )(а) от горепосочения Регламент?
2. Следва ли разпоредбата на чл.214(3) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността, при липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454 от 2 юли 1993 г., въвеждащ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността, да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
3. Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността и на Регламент (ЕИО) № 2454 от 2 юли 1993 г., въвеждащ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността да бъдат тълкувани в смисъл, че, ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
Ответникът – Началникът на Митница – София претендира по подробно изложени съоражения недопускане на преюдициално запитване.
Върховният административен съд, в настоящият си съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните намира следното:
Спорът по главното производство е по повод жалба на молителя против Решение № 20 от 19.03.2009 год. на Административен съд – София – град, Първо отделение, 5-ти състав, постановено по адм. д. № 5475/2008 год. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на „Кумерио Мед” АД, гр. Пирдоп срещу Решение № К 47-0508/15.07.2008 год. на началника на Митница София в частта, с която е определено допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 113822,82 лв., което да бъде заплатено заедно със законната лихва от датата на възникване на задължението.
Предмет на настоящия спор е размерът на дължимата законна лихва от дружеството и датата, от която тя би следвало да възникне. Лихвите, които събират митническите органи могат да бъдат лихви за забава, компенсаторни или наказателни. Те се определят с оглед възникналото задължение и съгласно общностното и национално законодателство. Определянето и събирането им е приоритет на митническата администрация на всяка държава - членка и се извършва с нормативно определени действия в митническото общностно и национално законодателство.
Настоящият касационен състав намира, че са налице предпоставките на чл.234 от Договора за създаване на Европейската Общност (ДЕО) за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба на общностното право, която да е от значение за правилното решение по делото. Съгласно чл.234 от Договора за създаване на Европейската Общност (след изменението от Амстердамския договор), Съдът на Европейската Общност е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДЕО на актовете на институциите на Общността, като когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална институция на дадена държава, чието решение не подлежи на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира съда. Съгласно разпоредбата на чл.629, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс на РБългария, компетентен да се произнесе по искането е съдът, пред който делото е висящо. Националното митническо законодателство е хармонизирано с чл.234 от ДЕО. Предпоставките за отправяне на такова искане са регламентирани в чл.628 ГПК. Настоящата инстанция намира, че тези предпоставки, в случая са налице и са както следва: преюдициалност на поставения въпрос и изясненост на фактите и конкретност на въпроса с оглед на фактите.
1. Налице е преюдициалност на поставяния въпрос:
Съгласно чл.628 от ГПК и практиката на СЕО по тълкуването на чл.234, пар.2 и пар.3 от Договора запитване за преюдициално становище се отправя тогава, когато поставяният въпрос, свързан с тълкуването на разпоредба на правото на Общността, има значение за правилното решаване на спора, висящ пред националния съд или юрисдикция. В решението си по дело 283/81, пар.4, СЕО е изяснил, че тълкуването на една общностна норма няма значение за спора тогава, когато отговорът на СЕО на отправения въпрос, независимо от това какъв е той, няма да доведе до различно решение по материалноправния спор, висящ пред националния съд. Когато един отговор на СЕО по отправеното запитване би довел до едно решение на материалноправния въпрос, а друг отговор - до друго решение, определено е налице преюдициалност на поставяния въпрос за тълкуването на съответните норми на Общностното право. Настоящият спор между страните е именно спор за тълкуване на нормите на чл.201(1)(а) и (2), чл.214, чл.232(1)(б) и чл. 222(1) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността („Регламент № 2913"), в тяхната взаимна връзка, предвид на следното:
Съгласно чл.60 от ЗДДС „начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове", а съгласно чл.59, ал.2 от ЗДДС, „когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък". По силата на препращащите норми на чл.60 и чл.59, ал.2 от ЗДДС, ДДС по вноса се заплаща в сроковете, предвидени в митническото законодателство, като лихви се дължат при същите условия и за същия период, каквито са приложими за митни сборове. Считано от 01.01.2007 год. България е член на Общността и Регламент № 2913 има пряко приложение на територията на страната. Регламент № 2913 определя в дял VII условията на възникване на митническото задължение (глава 2), както и за неговото заплащане (глава 3). В частност, в дял VII, глава 3, раздел 2 - Срокове и начини на плащане на размера на сборовете, са определени сроковете за заплащане на митническото задължение и последиците от неплащането му в срок. При горната правна уредба страните в настоящото производство спорят относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.201, пар.1(а) и пар.2 във връзка с чл.214, чл.222(1)(а) и чл.232(1)(б) от Регламент № 2913. Според митническия орган, лихва за забава на последващо взети под отчет митнически задължения и задължения за ДДС по вноса се дължи от датата ма поставяне на стоките под режим „допускане за свободно обращение". Това свое разбиране митническият орган обосновава с разпоредбите на чл.201 и чл.214 от Регламент № 2913, посочени изрично в оспорения митнически акт като негови правни основания. Според дружеството - жалбоподател лихва за забава се дължи от друга, по-късна дата, а именно - от датата, последваща датата на вземането под отчет и уведомяването на длъжника, на която е изтекъл срока за плащане на последващо взетото под отчет задължение съгласно разпоредбите на чл.222(1) и чл.232(1)(б) от Регламент № 2913.
Съгласно чл.629, ал.3 и практиката на СЕО по прилагането на чл.234, пар.3 от Договора, националният съд или юрисдикция, чиито решения не подлежат на по-нататъшно обжалване чрез национални правни средства, е винаги задължен да отправи запитване до СЕО, освен в в следните два случая: Когато отговорът на въпроса и нормите на Общностното право са напълно ясни. СЕО е изяснил в своите решения по съединени дела от С-428/06 до С-434/06, пар. 42, по дело 283/81, пар.16, че националният съд има право, но не е задължен да отправи запитване, когато нормите на Общностното право са напълно ясни. Според СЕО нормите на Общностното право са напълно ясни, тогава, когато отговорът на въпроса е толкова очевиден, че не оставя никакво място за разумно съмнение относно тълкуването на съответните норми на правото на Общността.
В настоящия случай би следвало да се приеме, че е налице разумно съмнение относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл.201, пар.1(а) и пар.2 във връзка с чл.214, чл.222(1)(а) и чл.232(1)(б) от Регламент № 2913. В първоинстанционното решение, предмет на касационното обжалване пред настоящия състав на ВАС, АС -София град заема позицията, че разпоредбата на чл.201(1) и (2) от Регламент № 2913 определя началната дата за начисляване на лихва за забава за митнически задължения и задължения за ДДС по вноса, но може да се сподели и противоположното разбиране, а именно - че лихва за забава се начислява не от датата по чл.201(2) от Регламент № 2913, а от датата на изтичане на срока за плащане на вече взетото под отчет и съобщено по реда на чл.221(1) задължение. Следователно, въпросите, по които се търси преюдициално заключение, са от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор. В зависимост от отговора на поставения пред СЕО въпрос, материалноправният спор, разглеждан от ВАС, би получил напълно различно решение.
Не се допуска преюдициално запитване когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предходно решение на СЕО. В цитираната по - горе практика (решения по съединени дела от С-428/06 до С-434/06, пар.42 и по дело 283/81, пар.14) СЕО е изяснил, че националният съд, чиито решения не подлежат на по - нататъшно обжалване, има право, но не е задължен да отправи запитване до СЕО тогава, когато същият правен въпрос е бил вече разглеждан и разрешен от СЕО, независимо от естеството на производството, по което е постановено предходното решение на СЕО и независимо, че поставяните въпроси в предходното производство не са били съвсем идентични. С други думи, националният съд може да се позове на предходно решение на СЕО и да реши съобразно това предходно решение висящия материалноправен спор, когато предходното решение на СЕО е произнесено по същия правен въпрос и от него произтича пределно ясно решение на настоящия въпрос, дори ако това предходно решение е било постановено в друг тип производство пред СЕО или ако поставените за разрешаване пред СЕО въпроси в предходното производство не са били съвсем идентични с поставяните в настоящото производство. В практиката си СЕО е постановил само едно предходно решение, имащо отношение към тълкуването и прилагането на нормите на Регламент № 2913 относно лихва за забава при последващо вземане под отчет на митнически задължения и задължения за ДДС по вноса - а именно, решение на СЕО от 16 октомври 2003 год., постановено по дело С-91/02, Ханл Спедицион, цитирано в жалбата, в писмените защити и в касационната жалба на дружеството. Това решение е постановено в производство за преюдициално заключение, по въпрос, отправен от административен съд на Австрия, който не е напълно идентичен с поставените в настоящото производство. По-специално, между страните в производството по дело С-91/02 не е било спорно, че съгласно митническото право на Общността лихва за забава се дължи само след вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичане на срока за плащане. При единно разбиране на страните, че лихва за забава съгласно правото на Общността се дължи само след датата на вземане под отчет и изтичане на определения срок за плащане, административният съд на Австрия е отправил запитване дали националните правни норми на Австрия, различаващи се от това на Общностното право, с които норми се предвижда плащане на допълнително мито, равно по размер на лихвата за забава, която би била изтекла, считано от датата на виоса до датата на вземане под отчет, нарушават правото на Общността. Решението на СЕО (пар.16-19) и становището на Общия адвокат при съда (пар.25 и пар.36), възприето от СЕО чрез пар.19 от цитираното решение дават насоки за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.232(1)(б) от Регламент № 2913, както следва: (а) митническото законодателство на Общността предвижда и допуска начисляване на лихва за забава само за периода следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичане на срока за плащане по чл.222(1) от Регламент № 2913; (б)относно периода, предшестващ тази дата държавите - членки при установени митнически нарушения на правото на Общността могат да прилагат онези национални санкции, които те са предвидили по вид, естество и размер в собственото си национално законодателство, стига тези санкции да са в съответствие с принципа на пропорционалността. Те имат право чрез национални правни норми да определят тези санкции в размер, който би бил равен на лихвата за забава за периода от датата на възникване на митническото задължение до датата на неговото последващо вземане под отчет. Решението на СЕО и становището на Общия адвокат индикират как следва да бъдат тълкувани и прилагани нормите на чл.201(1) и (2) и чл.232(1)(б) от Регламент № 2913 - от анализа на законодателството на Общността в тях следва изводът, че не може въз основа на разпоредбата на чл.201 от Регламент № 2913 да се претендира лихва за забава още от датата на поставянето на стоката под режим. Такава лихва се дължи въз основа на нормата на чл.232(1)(б) само след вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичане на срока за плащане. Докато СЕО признава правото на държавите - членки, чрез изрично национално законодателство, да определят санкции за нарушения на митническото право на Общността (спазвайки основните принципи на Общностното право) и допуска тези санкции да бъдат определяни в размер, равен на лихвата за забава, то СЕО също така потвърждава, че самото Общностно право не предвижда такива санкции.
Цитираните актове, обаче, са постановени в производство за разглеждане на относително различен въпрос, отправен от запитващия съд.
2. Изясненост на фактите и конкретност на въпроса с оглед на фактите.
Не се спори по делото относно изяснената фактическа обстановка, предвид на която „Аурубис България" АД е внесъл меден концентрат с произход от Македония, като стоките са оформени на режим „допускане за свободно обращение" с 20 броя ЕАД за периода от 06.11.2007 год. до 30.11.2007 год. Установено е също така, че продавачът на стоките по ЕАД е определил предварителната цена на стоките въз основа на методиката за определяне на цената в търговския договор, като е образувал тази цена на база на собствените си предварителни анализи за количества платими метали в експедираните концентрати и като е приложил към тези количества средните борсови цени на платимите метали за последните 10 дни от месеца, предхождащ месеца на експедицията и доставката на стоките в България. Установено е, че окончателната цена на стоките е определена във финална фактура за същата стока от 18.02.2008 год., издадена след изтичане на ценовия период и въз основа на цените на металите за ценовия период. На 20.06.2008 год. дружеството, по своя инициатива и на основание чл. 78(1) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 год. относно създаване на Митнически кодекс на Общността („Регламент № 2913") е подал молба с вх. № 238/20.06.2008 год., с която е уведомил митническите органи за обстоятелството, че доставчикът е издал финална фактура за внесената стока, като е поканил същите органи, в случай, че считат, че следва да се извърши последващо изменение на митническата стойност на стоката, да предприемат действия съгласно правомощията им по закон. Същата молба е приложена като част от административната преписка. Във връзка с цитираната молба, на 15.07.2008 год. началникът на митница - София и началникът на МБ Пирдоп са издали оспореното митническо решение. На „Аурубис България" АД е определен срок за плащане на допълнително определения ДДС от 7 дни в уведомление, връчено заедно с решението. Установено е било, че решението е връчено на дружеството на 16.07.2008 год. Безспорно е установено, че „Аурубис България" АД е заплатил допълнително определеното задължение по решението с платежно нареждане от 23 юли 2008 год., приложено като Приложение № 1 към жалбата и прието като доказателство по делото. С оглед на представените доказателства в съдебното заседание на 05.03.2009 год. от процесуалния представител на ответника (справка за вземания, погашения и обезпечения, представляваща извлечение от регистъра за вземане под отчет) е било установено, че допълнителното задължение по ЗДДС, в общ размер 113822,82 лева е било взето на отчет на 24.07.2008 год., т.е., след датата, на която същото вече е било ефективно платено от „Аурубис България" АД. Горните факти са установени в мотивите на първоинстанционното решение, посочени са или следват от текста на самото оспорено митническо решение, установени са с писмени доказателства, неоспорени от страните, и не се оспорват от дружеството. Предвид на това, спорът е изяснен от фактическа страна и няма пречка (произтичаща от неяснотата или спор по фактите), която да препятства отправянето на запитване до СЕО. В тази връзка, въпросът - предмет на запитването по настоящата молба, се отнася до реални и конкретни спорни въпроси по тълкуването и прилагането на нормите на Общностното право, а не представлява хипотетично запитване и/или запитване при неизяснени факти.
В становището си от 27.10.2009 год., с което ответникът оспорва искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване, се цитират три решения на СЕО - С-526/06, С-173/06 и С-275/07.
Настоящата инстанция намира, че решение по дело С-526/06 и решение по дело С-173/06 не са относими към спорния въпрос в настоящото производство и не допринасят с нищо за изясняването му. Видно от самите решения, те са постановени по други правни въпроси и по никакъв начин не третират въпроси на тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.232(1)(б) от Регламент № 2913 относно лихвите за забава, нито засягат приложението на компенсаторни лихви по чл.214(3) от Регламент № 2913, нито се отнасят до начисляването на каквито и да било лихви от каквото и да било естество. Първото от цитираните решения разрешава въпроса дали пропускът на митническата администрация да посочи мястото на възникване на задължението е съществен до такава степен, че да води до невъзникване на митническо задължение, както и какви са последиците от такъв пропуск в контекста на последваща молба на длъжника по реда на чл. 236(1) от Регламент № 2913 за възстановяване или опрощаване на недължими суми. То е постановено по правни въпроси, свързани с тълкуването на чл.215 във връзка чл.236(1) от Регламент № 2913. Тези норми не са предмет на настоящия правен спор, поради което решението по дело С-526/06 не може да допринесе за разрешаване на спора.
Второто от цитираните решения се отнася до прилагане на разпоредбата на чл.216 от Регламент № 2913 относно придобиване на преференциален произход на стоки, произведени в Общността от вносни стоки под режим активно усъвършенстване, въпросите на възникването на задължение за заплащане на мита за вносните стоки като резултат от придобиването на преференциален произход, както и до прилагане на разпоредбата на чл.220(2)(б) от Регламент № 2913. Нито една от тези разпоредби не е относима към предмета на настоящия правен спор. Поради това решението по дело С-173/06 също е ирелевантно за разрешаване на спора по настоящото производство.
Относно решение по дело С-275/07, настоящата инстанция намира, че то е постановено по тълкуването и прилагането на друг нормативен акт, а именно на Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1150/2000 на съвета от 22 май 2000 година за прилагане на Решение 2007/436/ ЕО, Евратом относно системата за собствени ресурси на Европейските общности, както и по прилагането на предшестващия го и отменен Регламент (ЕИО, Евратом) № 1552/89. Тези регламенти не се отнасят до митническия режим в Общността, нито до отношенията между държавата - членка и икономическия оператор, а регламентират правилата и сроковете за предоставяне от държавите - членки на собствените ресурси на Общността. Правилата за предоставяне от държавите - членки на собствените ресурси на Общността имат известна обща логическа връзка с митническите правила на Общността. Чл.6 от Регламент № 1150/2000 изисква държавата - членка да вписва по сметка на комисията констатираните в съответствие с чл.2 права на собствени ресурси най-късно на първия работен ден след деветнадесето число на втория месец, следващ месеца на констатацията по чл.2. Накрая чл.11 от Регламент № 1150/2000 предвижда задължение на държавата - членка да плати лихва на Комисията при забавено вписване в сметката на Комисията на собствени ресурси, за периода на забавата си. Както се вижда от изложеното по-горе, налице е известна обща логическа връзка между правилата на Регламент № 1150/2000 и тези, отнасящи се до митнически задължения и предвидени в Регламент № 2913. Тази логическа връзка сочи, че държавите - членки също дължат лихва само за периода, за който те самите са забавили вписването по сметка на Комисията на констатирани права на собствени ресурси (като за констатацията е необходимо да са изпълнени условията на митническите регламенти за вземане под отчет и уведомяване на длъжника съгласно чл. 2), а не от датата на първоначалната митническа декларация. Това е особено релевантно в случаите на последващо вземане под отчет на задължения след датата на първоначалната митническа декларация, предвид на чл.2 от цитирания Регламент. Тази логическа връзка по никакъв начин не потвърждава тезата на митницата, че длъжникът по вноса при последващо вземане под отчет дължал лихва от датата на първоначалната митническа декларация, а напротив - насочва към точно обратния извод. Решението на СЕО по дело С-275/07 не е относимо към настоящия спор. То не е постановено по нормите на митническото право на Общността, а се отнася до материята на предоставяне на собствени ресурси, регламентираща отношенията между държавите - членки и Комисията. То има за предмет тълкуването и прилагането на други правни норми, а именно на нормите на Регламент № 1150/2000 и отменения с него Регламент № 1552/89. Тези норми се отнасят до лихва за забава, дължима не от длъжника към държавата - членка, а за лихва, платима от държавата - членка към Комисията. Тъй като решението не е по тълкуването и прилагането на спорните разпоредби на Регламент № 2913, то не би могло пряко или косвено да бъде използвано за тълкуването на тези разпоредби. Решението не е постановено по същия правен въпрос и не допринася за изясняване на спорния въпрос в настоящото производство. Според извода в решението, ако главното задължение не съществува, не може да се претендира и лихва за него, дори ако държавата - членка е нарушила правилата за предоставяне на собствените ресурси, като не е извършела констатацията в срок или не е вписала констатацията в срок по сметка на Комисията. Този въпрос не е спорен в настоящото производство - дружеството и митницата не спорят относно това дали вземането за лихва е акцесорно по характер и между страните няма спор по въпроса, че ако главното задължение не съществуваше, то и вземането за лихва не би съществувало.
В становището си Митница - София цитира известна минала практика на Върховния административен съд, която според него представлявала установена практика в България по тълкуването и прилагането на нормите на Регламент № 2913. Това твърдение е невярно, тъй като цитираните три съдебни решения на ВАС се отнасят до случаи на внос на стоки, извършени преди 01.01.2007 год. Същите не са постановени по тълкуване и прилагане на нормите на Регламент № 2913, който не е бил действащо право към момента на настъпване на процесните факти, визирани в цитираните от митницата съдебни решения. Съдът съответно не е имал и задължението и отговорността да обезпечи върховенството на правото на Общността и точното и еднакво прилагане на неговите норми. Затова цитираните решения не представляват съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбите на Регламент № 2913 във връзка с чл.60 и чл.59, ал.2 от новия ЗДДС (който също не е бил действащо право към датата на настъпване на фактите по цитираните от митницата съдебни решения). Тези съдебни решения са постановени с оглед на правни норми, които не са били в сила към датата на извършване на вноса - предмет на настоящото производство.
Приложими правни норми на националното законодателство:
ЗАКОН за данък върху добавената стойност
Обн., ДВ, бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, изм., бр. 86 от 24.10.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 23.04.2007 г. - бр. 37 от 8.05.2007 г.; изм., бр. 41 от 22.05.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 19.12.2007 г., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 13.02.2009 г., изм., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 95 от 1.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.
Чл.59.(1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митните сборове, данъкът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митните сборове.
(2) Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък.
(3) Лице, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада.
(4) Когато по реда на чл. 173, ал. 1 е предвидено освобождаване от данък при внос на моторни превозни средства и те остават под митнически надзор, освобождаването от данък се прилага и ако в срока на митническия надзор моторните превозни средства, внесени от лица, ползващи привилегии съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения, Виенската конвенция за консулските отношения, консулски конвенции или други международни договори, по които Република България е страна, са противозаконно отнети или откраднати и това е установено от компетентните органи по предвидения за това ред.
Плащане на данъка при внос
Чл.60. (1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.
(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) В случаите на внос по чл. 16 под режим "временен внос с частично освобождаване от митни сборове" начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет преди вдигането на стоките.
По изложените съображения и на основание чл.629 и сл. от ГПК, във вр. чл.144 от АПК, Върховният административен съд, Първо „А” отделение,

ОПРЕДЕЛИ:


СПИРА производството по адм. д. № 6077/2009 год. по описа на Върховния административен съд, Първо „А” отделение.
ПОСТАВЯ следните преюдициални въпроса:
1. Следва ли разпоредбата на чл.232 (1)(б) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в чл.222(1 )(а) от горепосочения Регламент?
2. Следва ли разпоредбата на чл.214(3) от Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността, при липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454 от 2 юли 1993 г., въвеждащ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността, да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
3. Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността и на Регламент (ЕИО) № 2454 от 2 юли 1993 г., въвеждащ правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността да бъдат тълкувани в смисъл, че, ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Панайот Генков

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Мариника Чернева
/п/ Мирослав Мирчев


РЕШЕНИЕ НА СЪДА

(пети състав)

31 март 2011 година


Митнически кодекс — Мита — Вносно митническо задължение — Лихви за забава — Период на начисляване на лихвите за забава — Компенсаторни лихви“



По дело C-546/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 20 октомври 2009 г., постъпил в Съда на 23 декември 2009 г., в рамките на производство по дело

Аурубис България“ АД

срещу


Началник на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г-н J.-J. Kasel, председател на състав, г-н M. Ilešiè и г-н E. Levits (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,

секретар: г-жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за „Аурубис България“ АД, от адв. L. Ruessmann и адв. Св. Йорданова,

– за началника на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София, от адв. T. Попгеоргиева и адв. С. Вълкова,

– за Европейската комисия, от г-н B.-R. Killmann и г-жа С. Петрова, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото


Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 във връзка с член 214, член 222, параграф 1, буква а) и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (OВ L 363, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между „Аурубис България“ АД (наричано по-нататък „Аурубис“) и началника на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София (наричан по-нататък „началникът на митницата“), относно размера на дължимите лихви върху сумата на определеното допълнително задължение на това дружество за внасяне на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви.


Правна уредба

Правна уредба на Съюза

3 Член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Митническия кодекс предвижда:

„1. Вносно митническо задължение възниква при:

a) допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове; или

2. Митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация“.

4 Член 214, параграф 3 от Митническия кодекс гласи:

„Компенсаторни лихви се прилагат в случаите и при условията, определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета, за да се предотврати финансова облага като резултат от отлагане на датата на възникване на митническото задължение или на вземане под отчет на митническото задължение“.

5 Член 222, параграф 1, буква а), първа и втора алинея от Митническия кодекс предвижда:

„Размерът на сборове, за който е извършено уведомяването по член 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в следните срокове:

a) когато лицето не ползва никакво улеснение за плащане по членове 224—229, плащането трябва да се извърши в срока, който му е определен.

Без да се засяга член 244, втора алинея, този срок не може да надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дължимите сборове, и в случай на обобщено вземане под отчет съгласно член 218, параграф 1, втора алинея, срокът трябва да бъде определен по такъв начин, че да не позволи на длъжника да получи по-дълъг срок от този, който би получил, ако се е ползвал от отсрочване на […] плащането“.

6 Член 232 от Митническия кодекс гласи:

„1. Когато размерът на сборовете не е платен в определения срок:

б) се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. Размерът на лихвата за забава може да бъде по-висок от лихвата на кредит. [Размерът на лихвата за забава не може да е по-нисък от лихвата на кредит.]

2. Митническите органи могат да не събират лихва за забава:

в) когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащането.

7 Член 519, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (EО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г. (ОВ L 62, стр. 6, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), гласи:

„При възникване на митническо задължение с оглед компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, върху размера на митническите сборове се дължи компенсаторна лихва за въпросния период“.

8 Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС.

9 По отношение на заплащането на дължимия при внос на стоки ДДС член 211, първа алинея от Директива 2006/112 предвижда, че държавите членки установяват подробните правила за заплащане на дължимия ДДС при вноса на стоки.


Национална правна уредба

10 Член 59, алинея 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63, 4.8.2006 г.), изменен (ДВ бр. 52, 29.6.2007 г., наричан по-нататък „Законът за ДДС“), предвижда:

„Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък“.

11 Член 60 от Закона за ДДС, озаглавен „Плащане на данъка при внос“, гласи:

„(1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания“.




Обстоятелствата в основата на спора и преюдициалните въпроси
12 През периода от 6 до 30 ноември 2007 г. Аурубис внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са „допуснати за свободно обращение“.

13 Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителната цена, посочена във фактурата на продавача и установена при спазване на методиката за определяне на цената, предвидена в сключения между този продавач и Аурубис търговски договор.

14 Окончателната цена на стоките е определена във финалната фактура от 18 февруари 2008 г.

15 На 20 юни 2008 г. по своя инициатива и на основание член 78, параграф 1 от Митническия кодекс Аурубис подава молба, с която уведомява митническите органи, че доставчикът е издал финалната фактура за внесените стоки, като приканва посочените органи да предприемат действия съгласно правомощията им по закон, в случай че считат за необходимо да се извърши последващо изменение на митническата стойност на стоката.

16 На 15 юли 2008 г. началникът на митницата издава решение (наричано по-нататък „решението от 2008 г.“), с което установява допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 113 822,82 лева, което да бъде заплатено заедно със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Решението, с което е определен седемдневен срок за плащане, е връчено на Аурубис на 16 юли 2008 г.

17 С платежно нареждане от 23 юли 2008 г. Аурубис заплаща задължението си за ДДС, определено с решението от 2008 г. Това задължение е взето под отчет на 24 юли 2008 г.

18 Като оспорва наложеното с решението от 2008 г. задължение за заплащане на лихва за забава, Аурубис сезира Административен съд София-град, който с Решение от 19 март 2009 г. потвърждава митническото решение от 2008 г.

19 На 3 април 2009 г. Аурубис подава касационна жалба пред Върховния административен съд, с която оспорва законосъобразността на посоченото съдебно решение.

20 Като се позовава на членове 201 и 214 от Митническия кодекс, началникът на митницата приема, че лихвата за забава върху допълнителното митническо задължение и допълнителното задължение за ДДС се дължи, считано от датата, на която стоките са „допуснати за свободно обращение“. От своя страна Аурубис счита, че лихвите за забава се дължат едва от по-късна дата — след вземането под отчет на митническото задължение и след уведомяването на длъжника — и по-специално от датата, на която изтича срокът за плащане на взетото със закъснение под отчет задължение.

21 При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от [Регламент № 2913/92] да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?

2) Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от [Регламент № 2913/92] при липса на съответни разпоредби в Регламент [№ 2454/93] да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?

3) Следва ли разпоредбите на [Регламент № 2913/92] и на [Регламент № 2454/93] да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?“.


По допустимостта на преюдициалното запитване

22 Тъй като в главното производство се разглежда въпросът за изискуемостта на лихвата за забава върху допълнително задължение за ДДС, първо следва да се провери дали е допустимо преюдициалното запитване, отнасящо се до тълкуването на митническите разпоредби на Съюза.

23 Всъщност тези разпоредби намират приложение в главното производство единствено въз основа на нормите на българското право, и по-специално на член 59, алинея 2 и на член 60, алинея 1 от Закона за ДДС, които препращат към митническото законодателство, доколкото гласят, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък и съответно че този данък се внася в бюджета по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

24 Във връзка с това е достатъчно да се припомни, че съгласно трайно установената практика Съдът е компетентен да дава отговор на зададените от националните съдилища въпроси дори когато фактите в главното производство са извън приложното поле на правото на Съюза, ако правната уредба в националното законодателство на непредвидените в правото на Съюза положения е съобразена с уредбата в това право. Съгласно практиката на Съда за правния ред на Съюза е налице явен интерес от еднакво тълкуване на всички разпоредби от правото на Съюза, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването (в този смисъл вж. по-специално Решение от 17 юли 1997 г. по дело Giloy, C-130/95, Recueil, стр. I-4291, точки 19—28, Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Adam, C-267/99, Recueil, стр. I-7467, точки 23—29, Решение от 15 януари 2002 г. по дело Andersen og Jensen, C-43/00, Recueil, стр. I-379, точки 15—19, Решение от 16 март 2006 г. по дело Poseidon Chartering, C-3/04, Recueil, стр. I-2505, точки 14—19, както и Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Eredics и Sápi, C-205/09, все още непубликувано в Сборника, точка 33).

25 При тези обстоятелства преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.


По преюдициалните въпроси

По първия въпрос
26 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че митническите власти могат на основание на тази разпоредба да начисляват лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

27 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно самия текст на член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихва за забава се начислява върху размера на сборовете, когато „размерът на сборовете не е платен в определения срок“.

28 Следователно, за да бъде начислена лихвата за забава, е необходимо митните сборове да не са заплатени в определения срок и не може да се начисли такава лихва, ако носителят на митническото задължение го е платил в рамките на предоставения му срок.

29 С лихвата за забава се цели да се противодейства на последиците от просрочването на плащането, и по-специално да не се дава възможност на носителя на митническото задължение неоснователно да извлича полза от обстоятелството, че задържа на свое разположение дължимите суми след определения срок за плащането на това задължение. Именно поради това член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс предвижда, че размерът на лихвата за забава не може да е по-нисък от лихвата на кредит.

30 Това тълкуване — едновременно граматическо и телеологическо — се потвърждава от систематиката на член 232 от Митническия кодекс, доколкото в параграф 2, буква в) от него се предвижда, че митническите органи могат да не събират лихва за забава, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащането.

31 Тъй като обаче изплащането на митническото задължение в рамките на пет дни след изтичането на срока за плащане дава възможност на митническите органи да не събират лихва за забава, моментът, от който започва да тече тази лихва, несъмнено също трябва да е моментът на изтичането на предвидения срок за плащане.

32 Следователно съгласно член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.

33 Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202—205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23).

34 Ето защо с оглед на изложените съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.


По втория въпрос

35 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали при липса на съответни разпоредби в Регламента за прилагане член 214, параграф 3 от Митническия кодекс следва да бъде тълкуван в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

36 Във връзка с това обаче е достатъчно да се отбележи, че член 214, параграф 3 от Митническия кодекс изрично предвижда, че компенсаторни лихви се прилагат в случаите и при условията, „определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета“.

37 В член 519, параграф 1 от Регламента за прилагане се предвижда, че компенсаторни лихви се прилагат само при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос.

38 По тази причина митническата администрация не може да се основава на член 214, параграф 3 от Митническия кодекс, за да прилага компенсаторни лихви в рамките на други митнически режими.

39 Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че при липса на съответни разпоредби в Регламента за прилагане член 214, параграф 3 от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.




По третия въпрос

40 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали правото на Съюза допуска националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

41 Във връзка с това следва да се напомни, че по отношение на митническите нарушения Съдът е приел, че при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в тази област държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Все пак те са длъжни да упражняват тази компетентност при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело De Andrade, C-213/99, Recueil, стр. I-11083, точка 20 и Решение по дело Hannl-Hofstetter, посочено по-горе, точка 18).

42 Сред тези принципи обаче е и принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията (вж. Решение от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld, C-303/05, Сборник, стр. I-3633, точка 46). Този принцип изисква законът да определя ясно нарушенията и наказанията, с които те се санкционират. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (вж. Решение по дело Advocaten voor de Wereld, посочено по-горе, точка 50 и Решение от 22 май 2008 г. по дело Evonik Degussa/Комисия, C-266/06 P, точка 39).

43 С оглед на изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът на законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.


По съдебните разноски

44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.


По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1) Член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

2) При липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (EО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г., член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

3) Общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.



Подписи


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница