Заседание на единадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: председател : любомир крумов

Производството е по чл.243, ал.4, вр.ал.3 от НПК.

Образувано е по повод на подадена жалба от П. А. М., Б. М. М. – лично и със съгласието на майка си П. М., А. М. П. и Д. М. М., наследници на пострадалия М.М.Ц., подадена чрез поверениците им адв. В. Б. от САК и адв. Н. Ц. от АК – гр. В. срещу постановление на С. от 17.04.2015 година, постановено по пр.преписка № 957 / 2014 год. по описа на С., досъдебно производство № 15 / 2014 година по описа на ОД на МВР – гр.С. , с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образувано срещу Н. и., за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В жалбата се излагат съображения за това, че неправилно С. е прекратила досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието, заради което е образувано наказателното производство срещу Н. и., не е съставомерно от обективна по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК страна и че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи се, че в обжалваното постановление ОП – С. е приела, че св. Н. А. Н., водач на л.а. марка „Опел”, модел Астра”, ДКН ., движейки се по АМ „Х.” в посока С. – В., не е нарушил правилата за движение по пътищата и че смъртта на наследодателя на жалбоподателите М. М., е настъпила в резултат на случайно деяние, поради което е счела, че няма виновно поведение от страна на водача и е прекратила досъдебното производство, водено срещу Н. и., с който извод на представителя на държавното обвинение жалбоподателите не са съгласни. В жалбата се поддържа, че обжалваното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно с доводи, че изводите на прокурора са неправилни и необосновани, поради това, че същите се основават на фактическа обстановка, при която не са били взети предвид всички събрани по делото доказателства и при непълнота на заключенията на изготвените автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Сочи се, че в атакуваното с жалбата постановление, прокуратурата е приела, че спрелият товарен автомобил „Волво” с ДКН., в който се е возил пострадалия М., не е бил с включени аварийни светлини, като се е позовала единствено на показанията на св. Н. Н. и неговите трима спътници, заявили, че са видели спрелия в аварийната лента камион едва след като слезли от автомобила си и че последният не е бил с включени аварийни светлини.

Твърди се, че така приетото от прокурора се опровергава както от показанията на водача на товарния автомобил свидетеля Б. Б., така и от показанията на свидетелката Б. В., минала с личния си автомобил покрай произшествието и подала сигнал на тел.112, а така също и от показанията на свидетеля М. П., наредил на свидетеля Б. Б. да стои пред задните аварийни светлини на камиона. Сочи се още, че в протокола за оглед на местопроизшествието също е записано, че товарният автомобил спрял в аварийната лента е бил с неработещ двигател и с включени аварийни светлини.

Отделно от това, жалбоподателите сочат, че в постановлението прокуратурата не е взела предвид и не е коментирала, както в приетата фактическа обстановка непосредствено преди настъпване на произшествието така и при формулирането на задачите на автотехническите експертизи, факта, че освен спрелия в аварийната лента товарен автомобил „Волво” е имало със сигурност още един спрял лек автомобил преди да настъпи удара, а именно лек автомобил марка „Ситроен Берлинго” на свидетеля М. П., което се установявало и било видно от показанията на последния, че при пристигането си в 19,41 ч. е спрял управлявания от него автомобил в аварийната лента зад спрелия камион „Волво” и двамата водачи дори са имали възможност да разменят няколко изречения помежду си.

На следващо място, в жалбата са наведени твърдения, че в обжалваното постановление, прокурорът е дал вяра за факта дали е имало друг товарен автомобил със сръбска регистрация, който е обърнал посоката си на движение на мястото на произшествието, непосредствено преди неговото настъпване на четиримата свидетели пътували в л.а. марка „Опел”, модел Астра”, ДКН .. Сочи се, че в противоречие с тези показания са показанията на свидетелите Б. Б. и М. П., които били в унисон с показанията на свидетелите П. К. и Т. Д., последните двама младши - автоконтрольори, посетили автопроизшествието. Поддържа се, че показанията на посочените четирима свидетели дават отговор на въпроса, защо пострадалият и техен наследодател се е намирал на мястото на произшествието, отговор на който въпрос липсвал в атакуваното с жалбата постановление.

В жалбата се поддържа, че посочените обстоятелства са от изключително важно значение за изясняване на механизма на ПТП и за видимостта, която водачът на л.а. марка „Опел”, модел Астра”, ДКН . – св. Н. Н. е имал към мястото на произшествието. Жалбоподателите считат, че така посочените факти са доказани по делото, които факти са пренебрегнати в постановлението на прокуратурата, като поддържат, че същите имат отношение към това дали свидетелят Н. Н. се е движел със съобразена с конкретните пътни условия скорост. Сочат, че при поставянето на задачите на вещите лица по назначените автотехнически експертизи не са били поставени конкретни такива, а именно последните да отговорят на въпроса: от какво разстояние свидетелят Н.Н. е имал видимост към мястото на произшествието, вземайки предвид, не само на какви светлини се е движил, но и обстоятелствата, че в аварийната лента е имало спрели автомобили с включени аварийни светлини, както и наличието на товарен автомобил извършващ маневра „обратен завой” и че освен пострадалия М. е имало поне още двама души, свидетелите Б. и П., които са се намирали в аварийната лента и които са представлявали опасност за всички останали участници в движението.

На следващо място в жалбата се сочи, че при изготвянето на заключенията си по назначените по делото автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи, вещите лица са ползвали единствено показанията на свидетеля Н. Н. – водач на л.а. марка „Опел”, модел Астра”, ДКН ., като не са взели предвид показанията на свидетелите П. В. и Ц. Н., чиито показания жалбоподателите твърдят, че се отличават от тези дадени от свидетеля Н. Н. относно това дали лекият автомобил по време на удара е бил в спирачен режим. Поддържат, че показанията на свидетелките В. и Н. за това обстоятелство противоречат изцяло на заявеното от свидетеля Н. Н., че е предприел спиране преди настъпването на удара. Твърдят, че при анализ на показанията на свидетеля Н. Н. се задълбочават противоречията относно обстоятелството кога реално последният е реагирал на опасността и в кой точно момент е настъпил удара с пешеходеца. Сочат, че свидетелят Н. Н. в показанията си е заявил, че веднага след като натиснал спирачката на автомобила последвал удар в предното панорамно стъкло, а в заключението на автотехническата експертиза на поставената задача е даден отговор, че автомобилът е бил в процес на намаляване на скоростта от 107 метра преди мястото на удара.

От показанията на свидетеля Н. Н., в които е завил, че е видял, че става въпрос за удар с човешко същество в момента на удара, тогава когато, тялото на пострадалия е достигнало предното панорамно стъкло правят извод, че свидетелят, не е разпознал пешеходец в зоната на мястото на удара, нито от 107 метра, нито от 50-60 метра разстояние, осигурени му от късите светлини на управлявания от него автомобил. Жалбоподателите твърдят противоречие и в показанията дадени от този свидетел за скоростта, с която се е движил непосредствено преди удара, както и че не е взето предвид обстоятелството, че управлявания от него автомобил е бил в процес на изпреварване на други движещи се в дясната пътна лента за движение автомобили. Сочат, че не е взето под внимание нито от прокуратурата в атакуваното постановление, нито от експертите, че преди предприемане на маневрата изпреварване, свидетелят Н. се е движил със 100-110 км/ч. и че предприемайки тази маневра непосредствено преди настъпването на удара в правия участък от пътя последният е ускорявал скоростта си на движение. Като съществен пропуск, жалбоподателите сочат, че не е обърнато внимание на обстоятелството, че стрелката на скоростомера на спрелия на пътното платно след произшествието л.а. марка „Опел”, модел Астра”, . е сочела 103 км/ч., което обстоятелство е записано от разследващия полицай в протокола за оглед на местопроизшествието. Сочи се, че разминаването между показанието на скоростомера 103 км/ч. и дадения в експертното заключение отговор относно скоростта на лекия автомобил от 68 км/ч. в момента на удара, не е намерил обяснение, тъй като не е отговорено на въпроса на какво се дължи разминаването в двете скоростни величини. Така също поддържат, че не е даден отговор на въпроса на какво се дължи първият от тях- показанието на скоростомера от 103 км/ч. и дали има връзка с момента на осъществяване на удара с пешеходеца.

В жалбата се сочи още, че експертите по назначените автотехническа и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи не са дали отговор, след като са приели, че травматичните увреждания на пострадалия представляват високоенергийна травма, вземайки предвид последните и уврежданията на автомобила, които сочат сравнително висока скорост на движение на последния, дали скоростта от 68 км/ч в момента на удара определена от експертизите е сравнително висока скорост на движение, както и дали получените увреждания на пострадалия и повредите на автомобила биха могли да се получат при тази скорост на движение.

Жалбоподателите поддържат, че в атакуваното постановление на прокуратурата не се съдържа отговор и на въпроса дали лекият автомобил се е движил със съобразена с конкретните пътни условия скорост, който въпрос считат, че е от особена важност, за изясняване на това дали водачът в изпълнение на задълженията си по чл.20, ал.2 изр.1 от ЗДвП е избрал скоростта си на движение така че да бъде в състояние да спре, когато се яви препятствие по пътя му. Поддържат, че когато водач на МПС се движи на къси светлини, величината на скоростта следва да се приеме като несъобразена с конкретните пътни условия, ако не може да възприеме едно пътно препятствие и да преустанови движението в осветеното пространство напред, както и че скоростта трябва да бъде в зависимост от наличността на съществуващите затруднения в пътната обстановка, а колкото са повече отрицателните фактори влияещи на нейната величина, толкова последната трябва да бъде по ниска. Сочат, че в постановлението прокурора не е посочил кои от отрицателно съществуващите в пътната обстановка фактори са били налице и са задължавали свидетеля Никола Николов да намали скоростта си на движение. Поддържат, че такива отрицателни фактори са безспорен факт по делото.

На последно място в жалбата си жалбоподателите сочат, че назначените по делото експертизи не са могли по технически път да отговорят на въпроса защо се е счупило задното стъкло на автомобила и поставят под съмнение механизма на осъществяване на пътнотранспортното произшествие.

С оглед на изложеното в жалбата, молят съда да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и даде задължителни указания на ОП –гр. С. относно прилагането на закона.

Съдът, след като прецени доводите на поверениците, посочени в жалбата и провери атакуваното постановление на С. от 17.04.2015 година и материалите по досъдебно производство № 15 / 2014 година по описа на ОД на МВР – гр.С. , намира следното :

По допустимостта на жалбата

Предпоставките за допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. Съгласно цитираната норма препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които в 7-дневен срок от получаването на преписа могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемият, пострадалият и неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от адв. В. Б. от САК и адв. Н. Ц. от АК – В. – повереници на П. А. М., Б. М. М. – лично и със съгласието на майка си П. А. М., А. М. П. и Д. М. М., наследници на пострадалия М. Ц. М. по пр. пр. 957/2014г. по описа на ОП – гр. С. , видно от удостоверение за наследници № 1393 / 21.03.2014 год. /л.139 от досъдебното производство/. Безспорно е установено с приложените по делото пълномощни / л.57 – л.58 от досъдебното производство / и от приложеното към жалбата копие от пълномощно, че адв. Н. Ц. и адв. В. Б. са надлежно упълномощени от наследниците на пострадалото от престъплението лице да ги представляват. Съдът намира, че жалбата е подадена от лица, имащи право да обжалват постановлението на С. от 17.04.2015 год. включени в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл.243, ал.3 от НПК. Жалбата е подадена в предвидения 7 – дневен срок от получаване на преписите от постановлението. Препис от постановлението на СОП за прекратяване на наказателното производство са връчени с писмо с обратна разписка на наследниците на пострадалия, както следва : на П. А. М. – съпруга на 28.04.2015, на Б. М. М. – чрез неговата майка П. А. М. на 28.04.2015г., на А. М. П. – дъщеря няма разписка и Д. М. М. – дъщеря на 28.04.2015 г. което се установява с приложените по делото копия от обратни разписки. Жалбата е депозирана в деловодството на С. на 05.05.2015 г. Предвид горното съдът намира, че същата е подадена в законоустановения 7 – дневен срок, поради което се явява допустима.

Жалбата трябва да бъде подадена до съответния първоинстанционен съд, който е компетентен да я разгледа. Това изискване е въведено отново в чл.243, ал.3 от НПК. В конкретния случай с оглед правната квалификация на престъплението, компетентен да разгледа делото съгласно разпоредбата на чл.35, ал.2 от НПК е съответния окръжен съд. Наказателното производство по досъдебно производство № 15 / 2014 година по описа на ОД на МВР – гр.С. , пр.преписка № 957 / 2014 год. по описа на ОП- гр. С. е образувано срещу Н. и. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Компетентен да разгледа делото като първа инстанция в този случай е Софийски окръжен съд, до който е подадена жалбата срещу постановлението на С. от 17.04.2015 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15 / 2014 година по описа на ОД на МВР – гр.С. .

Предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките за допустимост на жалбата.

След като се запозна с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и изготвените експертни заключения, съдът намира жалбата основателна.

От материалите по делото е видно, че наказателното производство е започнало при условията на чл.212, ал.2 от НПК с изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от 07.03.2014 год. срещу Н. и. за това, че на 07.03.2014г. около 19.50 ч. на АМ „Х.” в района на 17,3 км., при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Ц. М. ЕГН .- престъпление по чл.343 ал. 1 б.„в” вр.чл.342 ал.1, пр.3 от НК. В последствие и самото разследване по образуваното наказателно производство е водено срещу Н. и., като в хода на това разследване при условията на чл.219, ал.1 от НПК не е било привлечено като обвиняем конкретно лице за престъплението, за което е било образувано наказателното производство.

С постановление от 17.04.2015г. на прокурор при ОП – гр. С. е прекратено наказателното производство по ДП №15/2014г. по описа на ОД на МВР – С. на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК водено срещу Н. и. за престъпление по чл.343 ал. 1 б.„в” вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

В атакуваното постановление, прокурорът е приел за установено, че водачът Н. е изпълнил задължението си, като значително е намалил скоростта на управлявания от него автомобил още при възприемането на неопределената сянка /силует/, когато се е намирал на 107 метра преди мястото на удара и че наличието на пешеходец водачът е могъл обективно да забележи на 50-60 метра пред фронта на автомобила си, че в този участък процесният автомобил се е движил с все по-намаляваща скорост и в рамките на опасната зона за спиране. В постановлението, изрично е посочено, че в процеса на разследването обективно не е установено, в кой момент пострадалият М. е предприел пресичане на лявата лента, по която се е движил лекия автомобил, както и дали е пресичал, или е стоял с гръб към автомобила, или пък се е движил с гръб към автомобила и в неговата посока на движение, както и кога водачът Н. е възприел това поведение на пешеходеца, тъй като за изясняването на тези обстоятелства не се съдържат доказателства и в показанията на свидетелите Б. и П., които поради тъмното време и отдалечеността си не са могли да ги възприемат. С оглед на това прокурорът е приел, че св.Н. е реагирал своевременно на появилата се опасност - първоначално като неопределен силует, която за него е била непредвидима, като е взел предвид, че последният се е движил по автомагистрала и е стигнал до извода, че за него ударът е бил непредотвратим и че е налице процесуалната предпоставка визирана в чл.24, ал.1, т.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на собствен анализ на цялата доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав намери за установено следното:

Досъдебното производство № 15 от 2014 г. по описа на ОД на МВР - С. е образувано срещу Н. и., за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, на основание чл. 212 ал.2 от НПК със съставянето на протокола за оглед на местопроизшествие, като същото е започнало по сигнал за извършено престъпление и достатъчно данни съдържащи се в съобщението.

Извършени са следните действия по разследването за изясняване на обстоятелствата по делото: разпитани са свидетелите – Б. Б., Н. Н., Н. В. Н., П.В., Ц. Н., А. П., П. М., Д. М., Б. М., М. П. П. К., Т. Д., Б. В. и А. Е. Извършен е оглед на местопроизшествие ведно с албум за посетеното местопроизшествие и съдебномедицинска, автотехническа, комплексна съдебномедицинска и автотехническа и комплексна физико-автотехническа и трасологична експертизи. Приобщени са писмени документи.

От събраните по делото доказателства при постановяване на атакуваното постановление, прокурора е приел от фактическа страна, че:

На 07.03.2014 г. пострадалият М. М.пътувал от с.Т., общ.Б. С., до неустановено село в обл.П., заедно със св.Б. Б., който управлявал товарен автомобил „Волво” с рег.№. В селото пострадалият закупил прасета, необходими за кланицата му в с.Т. Около 17.00 часа пострадалият и св.Б. потеглили обратно към с.Т., общ.Б. С., като товарният автомобил отново бил управляван от св.Борисов. Около 18.50 часа, докато се движели по АМ „Х.” в посока С. – В., в участъка на 17,3 километър, в землището на с.Ч., С. Обл., горивото свършило и св.Б.спрял товарния автомобил в лентата за аварийно спиране. В този участък, между двете платна за движение по автомагистралата в двете посоки има зона с прекъсната предпазна стоманена ограда /мантинела/ в продължение на 40 метра, като теренът е асфалтиран. В 18.53ч. пострадалият М. М. провел телефонен разговор със зет си - св.М.П., който му казал, че ще дойде на място със свой автомобил, за да докара гориво. Св.Б. и пострадалият М. останали да чакат в кабината на товарния автомобил, тъй като навън било тъмно и ръмял лек дъжд. Св.П. пристигнал на мястото около 40-50 минути по-късно, около 19.40 часа.

Малко преди пристигането на св.П. на мястото, на което бил спрял товарния автомобил „Волво”, според показанията на св.Б., зад него спрял друг товарен автомобил със сръбски регистрационен номер. Св.Б. и пострадалият М. излезли от кабината и приближили към този товарен автомобил -неустановен в хода на разследването. Пострадалият провел разговор с водача на неустановения товарен автомобил, който искал да обърне посоката си на движение и да се върне обратно към гр.С. . Пострадалият М. обяснил на този водач, че може да обърне на участъка с прекъсната мантинела, който се намирал малко по-напред от мястото, на което били спрели. Св.Б. посъветвал пострадалия да не навлиза в лентите за движение, вкл. и да ги пресича, тъй като е тъмно и опасно. Пострадалият му казал да не го учи какво да прави, а да се отдалечи назад, зад товарния автомобил „Волво”, за да изчака св.П. с цел последният да не ги подмине. Св.Б. се съобразил с това и поради тази причина видял за кратко време, че пострадалият М. се движи между аварийната и дясната лента на платното за движение към техния товарен автомобил продължава напред още около 20 метра, след което застанал в лентата за аварийно спиране и с двете си ръце показвал на неустановения водач как да извърши маневрата по преминаване в другото платно за движение. След този момент св.Б. изгубил от погледа си пострадалия М., но възприел, че неустановеният товарен автомобил започнал предприемането на маневра с цел да премине от едното платно за движение /това в посока С. –В./ към другото - в обратна посока. В този момент св.Б. и току-що пристигналият св.М.П. чули глух звук и тъй като нямали видимост, поради тъмното време и липса на крайпътно осветление, предположили, че маневриращият неустановен товарен автомобил се е ударил в друг автомобил.

По това време по АМ „Х.” в посока С. –В. се движел с включени къси светлини лек автомобил марка „Опел Астра” с рег.№ ., управляван от св.Н. А. Н.. До него на предната дясна седалка седял св.Н. В. Н., а отзад седели св.Ц. В. Н. /съпруга на водача/ и св.П. В. В. -нейна сестра и приятелка на св.Н. В.Н.. Четиримата пътували от гр.С. към гр.Л. Движели се със скорост от около 100-110 км/ч в дясната лента на платното за движение. Св.Н. Н. настигнал по-бавно движещи се автомобили, които започнал да изпреварва, плавно заемайки лявата крайна лента на пътното платно, като преодолял продължителен ляв завой, след който следвал прав участък. Тогава св.Н. забелязал сянка от лявата страна на автомобила си, която оприличил на животно и реагирал за намаляване на скоростта чрез задействане педала на спирачната система на управлявания от него автомобил. Въпреки това последвал удар в предното панорамно стъкло на управлявания от св.Н. лек автомобил и тогава свидетелят възприел сянката на човешко тяло. След окончателното спиране на процесния автомобил, св.Н.Н. го оставил на място и включил аварийните светлини.

Пътното платно в района /в посока С. –В./ е с три ленти за движение: аварийна, лента за активно движение и лента за изпреварване, с настилка от гладък асфалт, без неравности и мокър.

В момента на удара свидетелите Б. и П. са се намирали на около 100 метра преди мястото, от което чули звука. Отправяйки се в същата посока, двамата забелязали, в крайната лява лента за движение на платното в посока С. –В., спрял лек автомобил, както и че на около 3 метра пред него пострадалият М. лежи безжизнен по гръб върху пътната настилка.

Свидетелите Н. Н. и М.П., а минута по-късно и св.Б.Б., се обадили поотделно на тел.112.

В постановлението е прието, че св.Н.Н., както и останалите трима свидетели, пътували в управлявания от него лек автомобил, са категорични в показанията си, че са забелязали спрелия в аварийната лента товарен автомобил едва след удара и че този автомобил, противно на показанията на св.Б., не бил с включени аварийни светлини. Наред с това, и четиримата свидетели сочели, че нито преди, нито след удара са забелязали друг товарен автомобил на пътя, който да обръща посоката си на движение. Такъв автомобил не бил установен и от пристигналите на местопроизшествието мл.автоконтрольори от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-С. - св.П. К. и св.Т.Д. Същите не забелязали и следи върху асфалтовото покритие на пътя от товарен автомобил.

В атакуваното постановление прокурорът е приел за установено, че: ударът между челната част на лекия автомобил и пострадалия М.М. е настъпил по средата на лявата лента за движение в платното в посока С. –В.; че в зоната преди настъпването на пътно-транспортното произшествие св.Н. Н. е управлявал лекия автомобил „Опел Астра” със скорост от 110 км/ч, при която опасната му зона за спиране е 134 метра. Приел е, че при включени къси светлини на лекия автомобил „Опел Астра” водачът му е имал възможност да забележи наличието на пешеходец в зоната на платното за движение, когато челната част на автомобила се е намирала на около 50-60 метра от мястото на удара. Приел е, че от техническа гледна точка е изчислено, че за да може лекият автомобил да спре в зоната на своята видимост, е следвало да се движи със скорост от 63 км/ч. Посочил е, че в зоната на местопроизшествието и към датата на настъпването на пътно-транспортното произшествие, не е имало поставени предупредителни пътни знаци, указващи за наличие на опасности, както и задължителни (забранителни) пътни знаци, указващи скоростта на движение, която не следва да се превишава, поради което, в тази зона и съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на водачите на ППС от категория „В” е забранено да се движат със скорост, по-висока от 140 км/ч. От извършената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л.111) е приел, че към момента на удара, процесният лек автомобил се е движил със скорост от около 68 км/ч, като неговият водач - св.Н.Н., реално е реагирал за намаляване на скоростта и аварийно спиране, когато челната част на автомобила се е намирала на около 50-60 метра от мястото, на което е настъпил удара, т.е. в началото на зоната на своята видимост. Поради това е направил извод, че в момента, в който водачът на лекия автомобил е имал видимост в осветеното от фаровете на автомобила пространство, в което пространство реално е възприел опасността - силует, който все още не е възприел като човешки, водачът Н. своевременно е реагирал за намаляване на скоростта и спиране на автомобила, но достигайки от намалената от 110 км/ч скорост до 68 км/ч, ударът е настъпил в границите на опасната зона за спиране (134 метра).

В момента на инициалния удар между пешеходеца и лекия автомобил пострадалият се е намирал ориентиран с гръб спрямо предната част на автомобила. Пешеходецът бил качен върху предния капак на автомобила, като достигайки горната част на предното стъкло, го счупил; автомобилът, въпреки намаляващата скорост, продължил напред до окончателното спиране, а тялото на пострадалия, първоначално отхвърлено напред, се приплъзнало по асфалтовото покритие на пътя до окончателното му установяване. След окончателното спиране на процесния автомобил, св.Н.Н. го оставил на място и включил аварийните светлини.

Свидетелите Н. Н. и М.П., а минута по-късно и св.Б. Б., се обадили поотделно на тел.112.

Пристигналите на мястото на пътно-транспортното произшествие свидетели К. и Д. - младши автоконтрольори в сектор „Престъпления по пътищата" към ОДМВР - С. , запазили местопроизшествието и изпробвали св.Н. Н. с техническо средство, в резултат на което и от взета кръвна проба не се установява да е употребил алкохол. Горното се потвърждава от свидетелските показания на К. и Д. и протокол за химическа експертиза (л.132).

Вследствие на пътно-транспортното произшествие М. Ц. М. починал.

От заключението на съдебномедицинската експертиза (л.87), което представителя на държавното обвинение е кредитирал изцяло, като компетентно, обосновано и правилно е приел, че смъртта на М. М. се дължи на тежката несъвместима с живота травма, от следните травматични увреждания: тежка съчетана черепномозъчна шийна и гръдно-коремна травма, изразяващи се в контузия на малкия мозък и прекъсване на продълговатия, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсване на връзките между черепната основа и първи шиен прешлен, счупване на първи и втори шийни прешлени и на ребрата двустранно, на гръдната кост и на четвърти и пети гръдни прешлени, травматично разкъсване на аортата, сърцето, белия дроб, контузия на белия дроб по задната му повърхност, счупване на костите на таза и на лявата предмишница, която смърт е настъпила мигновено. Констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети с много голяма енергия, като отговарят да са получени от пътно-транспортно произшествие.

Установено било, че в близките часове преди настъпване на смъртта на М. той не бил употребявал алкохол. Този факт се потвърждавал от химическото изследване на взетата проба кръв от трупа на М. Ц. М.(л.89).

Тежестта на констатираните увреждания сочела на значителна енергия на удара, което говорело за висока скорост на движение на автомобила.

В атакуваното постановление въз основа на заключенията на автотехническата и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертизи (л.98-105 и л.108-112), които прокурора споделя напълно, като извършени след запознаване с всички материали по делото и приема същите за пълни и последователни, е приел за установено, че скоростта на движение л.а. непосредствено преди задействане на спирачната му система е била 110 км/ч., при която опасната зона за спиране е 134 метра и че лекият автомобил се е намирал на 107 метра от мястото на удара, когато водачът реално е реагирал за намаляване на скоростта и спиране и когато не е имал директна видимост към пешеходеца, но е могъл да забележи силует или сянка на фона на осветеността от фаровете на изпреварвания от него автомобил, че опасността е пешеходец на пътя водачът е могъл реално да възприеме на 50-60 метра пред фронта на автомобила при движението му с включени къси светлини.

Експертите от посочените експертизи са приели, че в момента, в който пешеходецът М. М., намиращ се в лявата част на лявата лента за движение на автомагистралата в посока С. –В., е попаднал в зоната за видимост, водачът на л.а. „Опел Астра” вече е бил реагирал реално чрез задействане на спирачната система и е намалил скоростта на движение на автомобила до 68 км/ч, но не е успял да достигне до максимално допустимата за аварийно спиране преди мястото на удара скорост от 63 км/ч. Същевременно, за пострадалия М. ударът е бил предотвратим, ако не е навлизал, респ. не се е движил по платното за движение, представляващо автомагистрала. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието, ако в зоната на пътно-транспортното произшествие се е движел със скорост не по-висока от 68 км/ч.

Приел е за установено и че л.а. „Опел Астра” с дата на първоначална регистрация 06.08.1998г. е бил технически изправен, в добро общо външно състояние и функционирал нормално без динамични отклонения преди да настъпи конкретното произшествие. Този факт се установявал от извършения обстоен технически преглед на процесния автомобил от експерта по назначената автотехническа експертиза (л.100), което заключение прокурора е приел за пълно и в съответствие с протокол за оглед на местопроизшествието от 07.03.2014 г.

При посочената по-горе фактическа обстановка, в атакуваното с жалбата постановление, прокурорът е достигнал до извода, че е налице случайно деяние по чл.15 от НК - обвиняемият, в качеството му на водач на МПС не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици и да запази живота на пострадалия, който попадал в опасната зона за спиране на превозното средство и че наказателното производство, водено срещу Н. и. за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.”в” вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 НК, следва да се прекрати поради наличието на основание за това по чл.24, ал.1, т.1 НПК.

В пределите на съдебния контрол, осъществяван в производството по реда на чл. 243, ал.3 и сл. от НПК, се включва единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано, като тази необоснованост се дължи на липсата на анализ поотделно и в тяхната съвкупност на всички доказателства по делото. Съгласно императивната разпоредба на чл.199, ал.2 от НПК всяко постановление на прокурора, като решаващ юридически акт, следва да съдържа мотиви. В тези мотиви, следва да бъдат посочени установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали се установят, както и да се посочат, какви са правните съображения за решаващия извод на прокурора като при противоречие на доказателствените материали следва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Не е достатъчно в изложението на фактическата обстановка само да се посочат доказателствените източници. Необходимо е да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се обоснове кои са относимите обстоятелства, които установяват, както и да се изложат подробни съображения кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени.

В прекратителното постановление при анализа и оценката на доказателствения материал, представителя на държавното обвинение не е обсъдил и е игнорирал част от доказателствения материал, а именно:

В постановлението не е посочено защо се кредитират от представителя на държавното обвинение показанията на групата свидетели: Н. Н., Н. Н., Ц. Н. и П.В. въз основа, на които е приел, че спрелият товарен автомобил „Волво” с ., в който се е возил пострадалия М., не е бил с включени аварийни светлини, с кои други доказателства кореспондират, като не са обсъдени противоречията на тези показания с показанията на свидетелите Б. Б. и М. П., които твърдят обратното в своите показания, което противоречие и сам представителя на държавното обвинение е констатирал и посочил в постановлението си за прекратяване на наказателното производство. Игнорирани са и данните съдържащите се в протокола за оглед на местопроизшествието от 07.03.2014г., в който е записано от разследващия полицай, че товарният автомобил спрял в аварийната лента е бил с неработещ двигател и с включени аварийни светлини, както и показанията на свидетелката Б. В., подала сигнал за процесното ПТП на тел. 112 в 19,42ч. (видно от приложената по досъдебното производство на л.163 справка от МВР Дирекция „Национална система 112”) която е заявила в показанията си „ ….. Мисля, че МПС-то в аварийната лента беше с включени аварийни светлини” . Настоящият състав намира, че за да достигне до доказателствения извод, че спрелият товарен автомобил „Волво” с ДКН ., в който се е возил пострадалия М., не е бил с включени аварийни светлини, е следвало да направи аргументиран анализ на всички доказателствени източници. Констатираните противоречия при разпита на част от свидетелите е изисквало задълбочен анализ и оценка за тяхната достоверност или недостоверност.

Горепосоченото, освен че води до необоснованост на прекратителното постановление се явява и съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство и основание за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора за изпълнение на дадените указания.

С оглед на това обжалваното постановление на С. от 17.04.2015 год., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15 / 2014 година по описа на ОД на МВР – гр.С. , пр.преписка № 597 / 2014 год. по описа на ОП – гр. С. , следва да се отмени

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК

Определението подлежи на обжалване и/или протест пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на пострадалите и С..