Заседание на комисия nat на 14 октомври 2010 г. Точка 7 от дневния ред: бюджетът на ес след 2013 г

Дирекция „Консултативни дейности“ Комисия по природни ресурси

1. 
   Политически приоритети и насоки. Бюджетът на ЕС следва да бъде в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Като се изхожда от това главно съображение, прегледът следва да се основава на следните принципи:
   
   1. 
      с оглед на субсидиарността, бюджетът на ЕС следва да финансира единствено дейности, които ясно показват добавена стойност на ЕС;
      
   2. 
      за изпълнението на новата цел на ЕС – териториално сближаване, записана в Договора от Лисабон, са необходими финансови средства от бюджет, който представлява много малка част от БВП на ЕС;
      
   3. 
      финансирането на стратегията „Европа 2020“ ще трябва да се извършва не само в рамките на водещите инициативи, но и като се отчита териториалното многообразие на ЕС.
      

2. 
   Качество на разходите на ЕС. Макар и да е възможно в някои политически области действително да са необходими допълнителни средства, много по-важно е разходите на ЕС да бъдат:
   
   1. 
      по-добре съгласувани, така че чрез едновременното използване на всички съответни инструменти на ЕС (напр. в областта на научните изследвания и иновациите, рамковата програма, структурните фондове и Програмата за конкурентоспособност и иновации) да може свободно да се развиват всички възможни взаимодействия;
      
   2. 
      по-добре насочени, за да бъдат по-добре ориентирани към целите на стратегията „Европа 2020“ и на сближаването;
      
   3. 
      оптимизирани, за да станат по-ефективни, като се избягва припокриването им;
      
   4. 
      по-прости по отношение на бюрокрацията, така че местните и регионалните власти, които са на предната линия при изпълнението на политиките, свързани със стратегията „Европа 2020“ и със сближаването, да не бъдат претоварени с бюрократични процедури; и
      
   5. 
      представяни по по-подходящ начин на гражданите на ЕС, което ще им помогне да се ориентират сред съществуващите различни инструменти, а това от своя страна ще има значително потенциално въздействие върху степента на използване на тези инструменти.
      

3. 
   Политиката на сближаване и стратегията „Европа 2020“ следва взаимно да се укрепват. Всъщност:
   
   1. 
      целите на стратегията „Европа 2020“ изискват политиката на сближаване да се разпространи из целия ЕС; и
      
   2. 
      целите на политиката на сближаване изискват стратегията „Европа 2020“ да осигури обща рамка за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж във всички региони и територии в ЕС;
      
   3. 
      Това, което прави особено важен настоящия преглед на бюджета, е необходимостта да се продължи работата вече не само по социалното и икономическото сближаване, но след приемането на Договора от Лисабон и по териториалното сближаване. За да бъде постигната тази цел, инструментите на политиката на сближаване трябва да бъдат осигурени на цялата територия на ЕС.
      

4. 
   Ресурси
   
   1. 
      Собствените ресурси в бюджета на ЕС включват три категории, а именно: традиционни собствени ресурси (ТСР): митата и налозите върху захарта, съставляващи ТСР, представляват 12% от общите приходи на ЕС, данъкът върху добавената стойност (ДДС – 0,30% върху хармонизираната основа на всяка държава-членка, представлява 11% от общите приходи на ЕС) и ресурсът брутен национален доход (БНД), използван, за да се балансира бюджетът (76% от общите приходи на ЕС).
      
   2. 
      Необходимост от опростяване: Според ЕП сегашната система на собствени ресурси, които зависят от вноските на държавите-членки, е несправедлива спрямо гражданите, недемократична е и не отразява ангажираността към европейската интеграция.;
      
   3. 
      Набелязани са два варианта:
      

(ii) Нова система, която се основава (главно) върху нови собствени ресурси, често свързани с конкретни политики на ЕС, в частност политиката в областта на околната среда. Тези нови ресурси биха могли да включват, например, такси върху въздушния транспорт при излитане от летища в ЕС, данъци върху продажбата на разрешителни за емисии, върху стопанската дейност, енергията, бензина и горивото за реактивни двигатели, както и екотакса и данък върху паричните приходи на националните централни банки.

По време на преговорите за многогодишната финансова рамка 2007-2013 г. беше предвидено да се извърши подробен преглед на функционирането на бюджета на ЕС, като предложението за това се очаква да бъде внесено през септември 2010 г. В това отношение Комисията определи като главна насока на работата си необходимостта да подчертае принципите и основните параметри, както и оптималното използване на ресурсите на ЕС, като същевременно напълно се съобразява със стратегията „Европа 2020“.

Предстоящият преглед на бюджета ще се извърши в обстановка, която ще окаже въздействие върху дискусиите и насоките. Освен политическите и стратегическите приоритети, по специално концепцията за Европа през 2020 г., следва да се имат предвид два други фактора.

На първо място, влизането в сила на Договора от Лисабон изисква задълбочен анализ на всички изменения, настъпили в резултат от неговите разпоредби. В частност предвиденото в Договора разширяване на правомощията на ЕС ще доведе със сигурност до нови политики, които ще трябва да бъдат подкрепени с адекватни средства, включително бюджетни. Без тази финансова подкрепа правомощията на ЕС няма да могат да бъдат приложени истински и изцяло. Това заключение важи не само за ЕС като цяло, но и за КР, чийто обхват на дейност също беше разширен.

На второ място, изключително важно е да се отчитат контекста и икономическите тенденции, при които ще се провеждат обсъжданията. Всъщност от края на 2008 г. световната икономика, и особено икономиката на ЕС, е обхваната от тежка криза. Прогнозите обаче не предвещават по-добри резултати и в краткосрочен план не се очертава излизане от кризата. При следващите разисквания на бюджета основни теми ще бъдат (i) бюджетните позиции, по които има недостиг на средства, съчетани с (ii) обема на дълговете в държавите-членки, (iii) с изискванията на пакта за стабилност и растеж, както и с (iv) политиките за бюджетни ограничения, които въвеждат редица държави-членки.

Поради това е възможно по време на предстоящите разисквания да не се обсъжда главно отпускането на допълнителните средства за новите политики, а да се предвиди преди всичко преразпределяне на бюджетните пакети и нови възможности за по-ефективното използване на наличните средства. По време на разискванията ще бъдат обсъдени и източниците на финансиране на ЕС.

1. 
   Само една обща селскостопанска политика, цялостно преразгледана на базата на ясни насоки и в дългосрочна перспектива и разполагаща с необходимите финансови средства, може да даде възможност на Европейския съюз да отговори на основните предизвикателства, които го очакват, като допринесе за постигането на приоритетните цели на стратегията „Европа 2020“на ЕС¹.
   

2. 
   Различната степен на развитие на селските райони представлява повод за безпокойство от гледна точка на сближаването на ЕС-27. Докато градовете в новите държави-членки бързо наваксват изоставането си, най-големите различия на регионално равнище по отношение доходите и икономическите или социални резултати се наблюдават именно в селата. Едва 23% от регионите, в които преобладават селски райони, имат БВП на глава от населението по-висок от средния за Европа.
   

3. 
   Понастоящем делът от бюджета, предназначен за развитието на селските райони, е много нисък и териториалното му измерение е намаляло. По данни от консолидираните анализи на националните програми на ЕЗФРСР делът от бюджета, отделян за развитие на селските райони, е едва 19%.² Освен това териториалното измерение на политиката за развитие на селските райони беше отслабено в полза на засилен секторен подход в резултат на включването през 2000 г. на европейската политика за развитие на селските райони във 2 ия стълб на ОСП. Към това се добавят последиците на териториално равнище от реформата на ОСП, които възпрепятстват в голяма степен извършването на икономически селскостопански дейности или дейности, свързани със селското стопанство в най отдалечените райони.³
   

4. 
   Понякога в рамките на втория стълб може да възникне объркване, дори конкуренция между мерките за селскостопанско развитие и мерките за развитие от друг вид, различен от селското стопанство. Поради това е необходимо да се разграничат по-добре тези две категории мерки. Следователно трябва да се дефинира по-добре политиката за развитие на селските райони и да се осигури по-добра свързаност между политиката за развитие на селските райони и регионалната политика и политиката на сближаване с цел постигане на съгласуваност между интервенциите от един и същи вид в рамките на територията.
   

5. 
   Общата селскостопанска политика се характеризира и с много големи неравенства в предоставяната подкрепа между различните производства и, в крайна сметка между земеделските стопанства и между териториите. Освен това общата селскостопанска политика е подкрепяла методи на производство, които не са били безвредни за околната среда.
   

6. 
   Общата селскостопанска политика след 2013 г. трябва да възстанови баланса в подкрепата за заетостта и запазването на селското стопанство в уязвимите райони. Необходимо е също така след 2013 г. постепенно да спре прилагането на историческите референтни стойности на цялата територия на ЕС в полза на единното плащане на хектар. Условие за това единно плащане на хектар трябва да бъде от една страна действителното упражняване на селскостопанска дейност, и от друга – по-строг контрол за прилагане на производствени системи, щадящи околната среда и природните ресурси.
   

7. 
   Един от главните инструменти, които дават възможност на регионите да участват в прилагането на здравната стратегия, е наличието на средства от европейските структурни фондове за проекти в тази област. На първото заседание на техническата платформа на Комитета на регионите за сътрудничество в здравната сфера бяха набелязани много проблеми, свързани с европейските фондове, които затрудняват правилното им използване от регионите.
   

8. 
   Поради това би било полезно да се преразгледат някои аспекти през следващия програмен период:
   

• 
  Необходимо е да се направи повторна оценка на критериите за подбор и допустимост за европейските фондове, като се включат регионите пряко в работата по преразглеждането, за да се вземе под внимание в максимална степен опитът им в това отношение..
  
• 
  Необходимо е да се включат пряко регионите в програмирането на европейските фондове. С други думи, да се възприеме подход отдолу-нагоре, който ще позволи на регионите да включат приоритетите си при програмирането и чувствително да увеличат процента на усвоените средства.
  
• 
  Да се опростят процедурите за получаване на средства и да се намалят сроковете за предварително финансиране (в идеалния случай до 45 дни).
  
• 
  Да се повиши прозрачността на търговете, по-специално като се превежда свързаната с тях документация на всички езици и се публикуван на предназначен за целта сайт.
  
• 
  Да се улесни съвместното използване на няколко фонда чрез опростяване на процедурите и създаване на обслужване на едно гише за организатора на проекта.
  
• 
  Да се увеличат предоставяните средства за проекти за трансгранично сътрудничество (понастоящем само 2% от структурните фондове).
  
• 
  Да се насърчават проекти за реорганизиране на съществуващите здравни системи, за да отговорят по-добре на новите предизвикателства като увеличената мобилност на пациентите или застаряващото население.
  
• 
  Да се подчертае необходимостта от разработване на показатели за измерване на въздействието на проектите, финансирани от европейските фондове, не само по отношение на здравното състояние на населението, но и на икономическото развитие на съответните региони.
  

9. 
   По-общо КР смята, че структурните фондове на ЕС би трябвало да се използват все повече за подпомагане на намаляването на неравенствата в здравеопазването в цяла Европа. За да се гарантира по-ефективното използване на структурните фондове в борбата с неравенствата в здравната сфера, Комитетът препоръчва прилагането на „показатели за добро здраве“ или подходи, които отчитат значението на здравословен начин на живот⁴
   

10. 
    Комитетът на регионите отново изразява позицията си, че реформираната Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) след 2013 г. следва да се съсредоточи върху осигуряване на устойчиви рибни запаси, като същевременно се отчитат потребностите на непромишления риболов.
    

11. 
    Той настоява да се отделят повече финансови средства за насърчаване на устойчива заетост в крайбрежните райони и да се повиши привлекателността на морските професии за младите хора, като се гарантира хармонично съжителстване между различните дейности, свързани с морето.
    

12. 
    Препоръчва да се отдаде приоритет на създаването на Европейска морска платформа, която да обедини всички заинтересовани страни, включително местните и регионалните власти, за да се улесни обменът на добри практики във връзка с усъвършенстването на съгласуваността между различните политики, които оказват въздействие върху морските райони.
    

_____________