Заседание на Общински съвет-Джебел. № Съдържание стр. Основен план



страница1/3
Дата25.12.2017
Размер0.57 Mb.
ТипЗаседание
  1   2   3










ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ.
Приет с решение №93/ Протокол №10 от 17.08.2012 г. на заседание на Общински съвет-Джебел се допълва с разчет за евакуация и разсредоточаване при земетресение с решение №200/ Протокол №21 от 26.07.2013 г. на заседание на Общински съвет-Джебел.





СЪДЪРЖАНИЕ

стр.




ОСНОВЕН ПЛАН




I

Въведение в плана




II

Географска характеристика на общината




1.

Физикогеографска характеристика на общината




2.

Климатична характеристика на общината




3.

Демографска характеристика на общината




4.

Стопанска характеристика на общината




5.

Водоснабдителна характеристика на общината




6.

Транспортна характеристика на общината




III.

Анализ и оценка на риска от бедствия




1.

Възможни бедствия и аварии  на територията на общината




2.

Определяне на потенциално-опасните обекти и критичната инфраструктора на територията на общината




3.

Общи изводи от анализа  на риска за населението и околната среда.




IV.

Организация и реализация на плана




V.

Формирования за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи /СНАВР/




VI.

Ред за деблокиране на средства от държавния резерв за нуждите при провеждането на СНАВР.




VII.

Материално и финансово осигуряване на плана




VIII.

Комуникации и информационно осигуряване




IX.

Ред за въвеждане на плана и информиране на населението




X.

Приложения







СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПЛАНОВЕ







ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ – СЪГЛАСНО ЧЛ.9, АЛ.2 ОТ ЗЗБ




1.

План за защита при земетресения




2.

План за защита при наводнения




3.

План за защита при ядрена и радиационна авария






ПЛАН 
ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ  В  ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ
I.ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНА.

1. ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАНА

Общинския план за защита при бедствия е раз­ра­бо­тен на основание

чл.9, ал.10 във връзка с чл.65, ал.1, т.1 от Закона за защита при бедствия.
2.ЦЕЛ НА ПЛАНА.

1.Уреждане на взаимодействието между частите на единната спасителна система и осигурява възможност за поетапно привличане на сили и средства в

съответствие с развитието на бедствието;

2. Надеждно управление на административната и стопанската дейност в

условията на бедствие;

3. Прогноза и анализ за евентуални бедствия, възможните последици от

тях и готовността за действие при екстремални условия;

4. Подготовка на населението за поведение и действие при бедствия;

5. Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки в плана;

6. Планиране на средства и ресурси за ликвидиране на последиците от

бедствия;
3.  ОСНОВНИ ЗАДАЧИ:

  3.1.Основните задачи на плана са:

1. Извършване на анализ и оценка на риска от бедствия;

2. Определяне на мерките за предотвратяване или намаляване на риска от бедствия;

3. Набелязване на мерките за защита на населението;

4. Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки;

5. Определяне и разпределение на средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на дейностите по т. 2, 3 и 4;

6. Уточняване на начина на взаимодействие между съставните части на единната спасителна система на територията на общината;

7. Реда за ранно предупреждение и оповестяване на органите на

изпълнителната власт, на съставните части на единната спасителна система и населението при опасност или възникване на бедствия;

8. Предоставяне на информация за екипите и средствата на съставните

части на единната спасителна система на територията на общината;

9. Определяне на времето за готовност за реагиране на съставните

части на единната спасителна система на територията на общината.


Връзка с други планове:

Този план е неразривно свързан с областния план за защита при бедствия и представлява неразделна част от Националния план за защита при бедствия.

            При настъпването на събитие от бедствен, авариен или друг кризисен характер е необходимо незабавното провеждане на комплекс целенасочени защитни мерки, а именно:
            3.2. Основните задачи при земетресение.


  • Прогнозиране вероятните последици и мащабите на

поражения-жертви и материални щети /по предварителните данни, с които се разполага до момента/.

  • Докладване по оперативен ред и установяване пряка връзка с

областния щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия.

на министерствата и ведомствата, и поетапно на невоенизираните /доброволните/ формирования за започване на спасителни и възстановителни дейности.

  • Подготвяне и разкриване на временни медицински,

снабдителни, разпределителни и др. пунктове.

  • Извършване на инженерно, медико-санитарно и др. разузнаване,

и изясняване на реалната обстановка.

  • Информиране на населението.

  • Доуточняване на необходимите материални средства за

подпомагане на пострадалото население.

 

3.3. Основните задачи при наводнение.



  • Прогнозиране вероятните последици и мащабите на

поражения  /по предварителните данни с които се разполага до момента/.

  • Докладване по оперативен ред и установяване пряка връзка с

областния щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия.

  • Оповестяване на населението попадащо в заливните зони и

указване на непосредствените  мерки за защита.

  • Осигуряване непрекъснато наблюдение на хидротехническите

съоръжения.

  • Извършване на допълнителни укрепителни мероприятия по

защитни диги, речни корита, язовирни стени и др.

население, животни и материални ценности от заливните зони.

  • Привеждане в готовност на професионалните сили и средства на

министерствата и ведомствата, и поетапно на невоенизираните /доброволните/ формирования за започване на спасителна и аварийна дейност.

  • Подготвяне и разкриване на временни медицински, снабдителни,

разпределителни и др. пунктове.

  • Доуточняване на необходимите материални средства за

подпомагане на пострадалото население.

 

            3.4. Основните задачи при бурни и ураганни ветрове снегонавявания и обледенявания.



  • Оповестяване на населението и указване на непосредствените 

мерки за защита.

  • Привеждане в готовност на професионалните сили и средства

на министерствата и ведомствата, и поетапно на невоенизираните /доброволните/ формирования за започване на спасителна и аварийна дейност и снабдяване при необходимост на стоки от първа необходимост.

  • Уточняване на необходимите материални средства за

подпомагане на пострадалото население.

 


3.5. Основните задачи при свлачища.

  • Означаване и сигнализиране на опасния участък, и

информиране на населението.

  • Аварийно изключване електро и водо захранването в района. 

  • Изготвяне спешна оценка за състоянието на сградния фонд,

инфраструктурните обекти, степента на застрашеност на обитателите /при наличие на такива в района/ и извършване на укрепителни работи.

  • При необходимост – евакуация - извеждане на население,

животни и материални средства от застрашената територия.

 

            3.6. Основните задачи при масови полски и горски пожари.



  • Осигуряване на органи за дежурство и наблюдение.

  • Извършване на допълнително разузнаване огнищата, фронта и

мащаба на възникналите пожари,  изготвяне на конкретен план за действие.

  • Привеждане в готовност на необходимите професионални

сили и средства на министерствата и ведомствата, и поетапно на невоенизираните /доброволните/ формирования и гасаческите групи за локализиране и ликвидиране на пожарите.

 

3.7. Основните задачи при промишлени аварии, аварии с токсични вещества.



  • Оповестяване личния състав на предприятието /фирмата/ и

населението за възникналата авария, и непосредствените мерки за защита.

  • Прогнозиране вероятните последици и мащабите на

поражения  /по предварителните данни с които се разполага до момента/.

  • Докладване по оперативен ред и установяване пряка връзка с

областния щаб за координация на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи гр. Кърджали.

  • Привеждане в готовност на професионалните сили и средства

на министерствата и ведомствата, и на невоенизираните /доброволните/ формирования за започване на спасителна и аварийна дейност.

  • Охрана и сигнализиране  зоната на заразяване.

  • Извършване дегазация.

  • Медицинска помощ за пострадалите.

 

3.8. Основните задачи при радиационни аварии .

  • Оповестяване на населението за възникналата авария, и

непосредствените мерки за защита.

  • Прогнозиране вероятните последици и мащабите на

поражения  /по предварителните данни с които се разполага до момента/.

  • Докладване по оперативен ред и установяване пряка

връзка с областния щаб за координация на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи гр. Кърджали.

  • Провеждане на непрекъснат или режимен радиационен контрол и наблюдение /стационарен, лабораторен/.

  • Използване на индивидуални и колективни средства за

защита. Йодна профилактика. Изпълнение на диференцирана програма за защита на населението по категории и възрастови групи.

  • Мерки за защита на животните и фуражите.

  • Извършване дезактивация, санитарна обработка.

  • Евакуация /при необходимост/.

 
3.9. Основните задачи при биологично заразяване на хора, животни и растения.

  • Идентификация на причинителя /вид, щам и пр./.

  • Оценка на обстановката, издирване на контактни и заболели.

  • Обсервация и карантина.

  • Санитарна обработка.

  • Локализиране и ликвидиране на огнищата на заразяване –

лечение от специализирани лекарски екипи.

  • Пост епидемично наблюдение и контрол – при

необходимост.

II. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА

1.Физикогеографска характеристика на общината.

1.1 Териториални административни граници на общината;

Община Джебел е разположена в Източните Родопи:

На север граничи с община Кърджали на запад с община Ардино на югозапад с общините Златоград и Неделино на изток с община Момчилград и на юг с община Кирково. Площ на общината е 238 кв.км.

1.2.   Описание на релефа- характер на терена;

В община Джебел преобладава хълмистия релеф.

Средната надморска височина е 330 метра. Най високият връх

Алада се издига над безлестните урвести склонове на 1241 м. Височина. На югоизток от него се спуска широкия Устренски рид с най-висок връх Устра.

1.3.   Хидрология –описание на реките преминаващи през

територията на общината;

На територията на общината няма големи реки –най голямата река е река Джебелска, която е един от най големите притоци на река Върбица, с дължина на коритото от 25 километра. Целият и водосборен басейн е обхванат от силни ерозионни процеси. Реките и притоците в района на общината са с много непостоянен воден дебит, само през пролетта и след проливни дъждове техните корита се изпълват с вода, която носи големи количества наносни материали.



2. Климатична характеристика на общината.

Климатичните условия в община Джебел са преходносредиземноморски.

Сложният нискоридов и долинен релеф, характерен за Източните Родопи влияе при формирането на отделните елементи на климата, върху годишното разпределение на валежите и температурния режим на територията на община Джебел.

Средната годишна температура е 11,8 градуса и е по висока от средната за страната.

Средното количество на валежите е 824 мм, над средното за страната, като максимума е през м.Декември, Януари, Февруари и Март, което подчертава преходносредиземноморския климат.

Минимумът на валежите е през м. Юни, Юли и Август и Септември, като по някога настъпват продължителни засушавания.

Снежната покривка пада през първата половина на Декември, Януари и Февруари, но не се задържа дълго.

3.      Демографска характеристика на общината. 

Населението на община Джебел към 2012 година е 26130 души на постоянен адрес и 8167 на настоящ адрес.



В състава на общината влизат 48 населени места в т.ч град Джебел и 22 кметства.



Населено място

Жители

Средна гъстота на населението на кв. км.




1.

Албанци

13







2.

Брежана

15







3.

Великденче

148







4.

Воденичарско

130







5.

Вълкович

165







6.

Генерал Гешево

250







7.

Джебел

3250







8.

Добринци

180







9.

Душинково

155







10.

Желъдово

110







11.

Жълти рид

24







12.

Жълтика

42







13.

Илийско

142







14.

Казаците

55







15.

Каменяне

4







16.

Козица

205







17.

Контил

41







18.

Купците

55







19.

Лебед

52







20.

Мишевско

355







21.

Модрен

9







22.

Мрежичко

116







23.

Овчево

73







24.

Папрат

165







25.

Плазище

190







26.

Подвръх

105







27.

Полянец

145







28.

Поточе

20







29.

Припек

890







30.

Ридино

320







31.

Рогозари

95







32.

Рогозче

105







33.

Рожденско

40







34.

Рът

22







35.

Сипец

78







36.

Скалина

50







37.

Слънчоглед

235







38.

Софийци

115







39.

Телчарка

75







40.

Търновци

62







41.

Тютюнче

85







42.

Устрен

290







43.

Цвятово

5







44.

Църквица

100







45.

Чакалци

76







46.

Черешка

38







47.

Щерна

71







48.

Ямино

122







Общо

Община Джебел

9088

38 души на кв. км.




4.      Стопанска характеристика на общината.

На територията на общината липсват големи промишлени предприятия, които биха застрашили населението при бедствия и аварии.

Преобладаващо е селското стопанство с намаляващ дял на тютюнопроизводството и преобладаващо място на животновъдството най бързо се развива секторът на услугите.

5.      Водоснабдителна характеристика на общината.

На територията на общината няма големи хидротехнически системи и съоръжения, липсват хидроенергийни обекти.

Водоснабдителната система в общината се осъществява чрез 7 помпени станции:

Помпени станции – гр. Джебел, с. Птичар, с. Устрен, с. Лебед, с. Душинково, с. Мишевско и с. Мрежичко.

На територията на общината има 2 канализационни мрежи - гр. Джебел и с.Припек.

ПОТЕНЦИАЛНО-ОПАСНИ МИКРОЯЗОВИРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ


№ по ред

Име на язовира

Техническо състояние

Изправност на основния изпусквател

Състояние на дренажните системи

Полезен обем х.куб. м

добро

лошо

добро

лошо

добро

лошо







1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.




1.

Плазище

добро




добро




добро




80




2.

Слънчоглед

добро




добро




добро




130




3.

Боровец

добро







лошо

добро




330




6.      Транспортна характеристика на общината.

През територията на общината не преминават транспортни коридори, жп. линии, газопроводи, тръбопроводии и плавателни реки.

Пътната връзка на общината с другите общини се осъществява чрез третокласната републиканска пътна мрежа.

III. АНАЛИЗ НА РИСКА ОТ ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ  НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ.

           Бедствие е събитие или поредица от събития, предизвикани от

природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда в размери, които изискват предприемането на мерки или участието на специални сили или използването на специални ресурси.

През последното десетилетие статистиката показва увеличаване броя на бедствията, предизвикани от природни явления, които имат негативни последици за населението, инфраструктурата и икономиката.



1. Възможни бедствия и аварии  на територията на общината.

 На територията на общината е възможно възникването на бедствия и аварии  /с природен или техногенен характер/, способни да причинят голям брой човешки жертви и да нанесат големи материални щети.

Те могат да бъдат предизвикани от земетресения, наводнения, бурни и ураганни ветрове, свлачища, снегонавявания и обледенявания, катастрофи, масови пожари, промишлени аварии, радиационни аварии или такива с трансграничен пренос на радиоактивни вещества, аварии и инциденти с токсични вещества, аварии и инциденти с  боеприпаси и взривни вещества, особено опасни инфекции и др.

            Не се изключва и вероятност от възникването на явления или инциденти с неизяснени към момента произход, причини и реално обяснение.

            Същността и последствията от най-характерните за общината бедствия и аварии  се състои в следното:

            1.1. Земетресения.

Разрушителният ефект от земетресенията се дължи на процесите, протичащи на земната повърхност в района на епицентъра. Земетресението е комплексна катастрофа. Освен преките поражения - разрушения и изменения в релефа, не по-малко са и вторичните отрицателни ефекти, съпътстващи земния трус или получени като негово следствие.

Това са пожари и взривове, вследствие повреди в електрозахранващи инсталации; наводнения, вследствие на разрушаване хидротехнически съоръжения;



В сеизмично отношение Община Джебел търпи общото въздействие на Средиземноморско-трансазиатския сеизмичен пояс. Не се  характеризира със значителна сеизмична активност и попада в прогнозирана за VІІ степен на интензивност /по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник/ зона .

            При максимално проявление на прогнозираната сеизмична активност, обстановката в общината ще се промени вследствие на тревогата, която ще обхване населението.

            Човешки жертви не се очакват.

Ще се получат сериозни повреди по комунално - енергийните

мрежи,  ще възникнат множество пожари от различен характер и с различни параметри.
            1.2. Радиационна авария в АЕЦ “Козлодуй”

             При възникване на радиационна авария в АЕЦ “Козлодуй” или при трансграничен пренос на радиоактивни вещества от авария на територията на друга страна, общината ще попадне в зона на повишена радиация, изразяваща се в повишаване наднормено нивото на радиационния фон и степента на радиоактивно заразяване. Очаква се мощността на еквивалентната доза в ниските равнинни части да достигне 2-3 mSv/h /микросиверта на час/, а във високите до 10 mSv/h.

Това ще наложи провеждането на превантивни мероприятия за защита на населението и обектите от националното стопанство, насочени главно към предотвратяване или намаляване външното и вътрешно облъчване на населението.

Комплекса от мероприятия в тази насока предвижда защита на кожата и дихателните пътища от прякото или вторично въздействие на високите фонови стойности на йонизираща радиация и сравнително широкия спектър от радионуклиди – продукт на радиационната авария.

Значителен по обем работи ще представляват мероприятията по защита на храните, фуражите, водите, елементите на жизнената и околната среда, осигуряването на защитни средства /индивидуални и колективни/ по предварителни разчети, йодна профилактика, извършването на евентуална евакуация или временно извеждане от опасните зони на население, животни и материални ценности. Ще бъде наложено провеждането на непрекъснат или режимен радиационен контрол и наблюдение.

            1.3. Промишлени аварии, свързани с отделяне на токсични вещества.

             На този етап в общината не функционират големи промишлени потенциално-опасни обекти.

На територията на община Джебел се намират 2 склада за растително-защитни препарати съхраняващи  пестицидни токсични отпадъци –  забранени,  негодни и  неидентифицирани /стари без опаковка/.

При пожар в складовите помещения, недобросъвестно разпиляване или умишлено-зловредни действия същите могат за предизвикат замърсяване или натравяне в различна степен на населени места и реки, с тежки и дълготрайни негативни последици.

През територията на общината преминава интензивен поток от транспортни средства, част от които превозват токсични вещества и пътни катастрофи или аварии могат да създадат условия или реално да причинят замърсяване и натравяне на води, почви, хора, животни.

Състоянието на пътната мрежа, както и организацията на контрола не отговарят на изискванията и са допълнителни предпоставки за катастрофи с тежки последици.

1.4. Биологично заразяване на хора, животни и растения.

Съществуващите производствено-икономически условия, структурата на селското стопанство, географското разположение на общината, търговията, вносът и износа с живи животни, продукти от животински и растителен произход са условия за възникване на огнища на биологично заразяване.

Недостатъчният контрол при тър­го­вия­та с живи животни и продукти от животински и растителен произход създават условия за възникване на огнища на био­ло­гич­но заразяване.

Огнища на био­ло­гич­но заразяване са територията с намиращите се на нея хора, животни, съоръжения, материални ценности и околната среда, подложени на непосредственото въздействие на бактериалните агенти и токсини, които са в състояние да бъдат източници на разпространение на инфекциозни заболявания сред хора, животни и растения.

Възникването на огнища на био­ло­гич­но заразяване може да стане чрез вдишване на заразен въздух, употреба на заразени хранителни продукти и вода, чрез ухапване от заразени насекоми, кърлежи или гризачи, а също и при установяване на контакт с болни хора, животни или заразени предмети. Чрез въздушни маси може да бъде пренесена популация от насекоми. Не е изключена и диверсия – най-често се заразяват водоизточници, складови помещения,  фуражи, земеделски площи.

Размерите на огнището на биологично заразяване зависят от биологичните агенти, техните количества и методите на приложение, от плътността на населените места, от наличието на възприемчиви животни и растения, от метеорологичните условия, от годишния сезон и характера на времето в момента на появяването им.

1.5. Масови горски и полски пожари.

Големи пожари могат да възникнат в горски масиви и земеделски площи.

Възникването на пожар води до заплаха за живота и здравето на голям брой хора, големи материални щети и замърсяване на околната среда.

При наличието на множество малки огнища на пожар и при усложнена пожарна обстановка се създават предпоставки за прерастването им в големи пожари, които обхващат значителна територия.

Ескалиране на обстановката, може да се очаква при продължителни засушавания и екстремално високи температури (месец юли, август и септември) или умишлени действия.

Релефните дадености на Общината са такива, че част от територията е с преобладаващ планинско - горист характер, като особено критични са горските масиви в землищата на с.Припек,с. Контил,с.Черешка, с.Генерал Гешево и др. където преобладават горски насаждения от първа и втора степен на пожарна опасност и се създават предпоставки за възникване на големи горски пожари.

            1.6. Наводнения.

Наводнение е временно покриване на част от сушата с вода, която обичайно не е покрита с вода. Обикновено са следствие от разливания на реки, от рязко повишаване на нивото от интензивни

валежи и/или интензивно снеготопене, от подприщване на течението в речното легло вследствие от натрупване на отпадъци, скални материали и дървета, което довежда до намаляване пропускателната му способност.

 При обилни или продължителни валежи и при интензивно топене на снеговете по поречиeто на река Джебелска и река Жълтунка може да настъпи наводнение.

Наводнения могат да настъпят и/или в резултат на преливане водите, при пълно или частично разрушаване стените на  микроязовири.

На територията на общината са картотекирани 3 микроязовира от местно значение с рискови за населението и прилежащите територии характеристики.



1.7. При бурни и ураганни ветрове снегонавявания и обледенявания.

Силните ветрове на територията на Община Джебел могат да доведат до прекъсване на електроснабдяването, блокиране на пътища, нарушения на инфраструктурата и са заплаха за живота и имуществото на хората.

Ураганният вятър, надхвърлящ значително ветровото натоварване при оразмеряването на сгради и обекти, е рядко явление, но въпреки това се случва. Съществува опасност да се получи такова натоварване върху конструкцията, че то да надхвърли проектното и да се разруши или откъсне част от сградата. Това може да доведе до разрушения, възможни са и човешки жертви.

Спецификата на континенталния климат е в основата на възможни снегонавявания. Снежните виелици и заледявания са често явление за нашата Община.

Характерни са за месеците декември и януари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци. Снежните бури и заледявания водят до блокиране на пътищата и е възможно да поставят в рискова ситуация живота на много хора.

Важен фактор, определящ дали снеговалежът има бедствен характер, е скоростта на натрупване на снега.

Образуването на снежни преспи във високите планински и полупланински части в районите на Източните Родопи създават сериозни затруднения за движението по пътищата, особено в участъците Джебел-Припек, Джебел-Фотиново и Джебел-Поточе.

            Обледеняването на далекопроводи от електропреносната мрежа и на откритите съобщителни съоръжения ще доведе до прекъсване на електроснабдяването и нарушаване на съобщителните връзки на големи райони.

            Снежните бури и снегонавявания като бедствено явление са характерни и застрашават в различна степен нормалното функциониране на комунално-енергийните мрежи, транспорта, снабдяването със стоки от първа необходимост и др.

1.8.Свлачища и срутища.

През последните години в общината се откроява един особенно осезателен в рисково отношение фактор – свлачищата. Свлачищата са едни от основните неблагоприятни явления, които формират потенциална геодинамична опасност.

При недооценяване и подценяване, свлачищата и свлачищните процеси причиняват много големи щети на населението и националното стопанство, засягайки важни инфраструктурни обекти, жилищни, стопански постройки и др. По загуби, предизвикани от геофизични рискови фактори, свлачищата се нареждат непосредствено след земетресенията.

            На територията на общината са регистрирани свлачища и свлачищни процеси в районите на с. Ген. Гешево, с. Припек, с. Овчево, с. Ямино, Жълъдово и с. Полянец.

            Пресечения релеф и сеизмичните въздействия благоприятстват условията за формиране на различни по обем, форма и размери свлачища, силно влияние оказват и хидрогеоложките дадености на терена.

            Свлачищата могат да бъдат категоризирани /с известна относителност/, като стари - стабилизирани, условно стабилизирани, активизирани и  новопоявили се /новорегистрирани/.

            Основните аварийни мерки при констатиране симптоми на раздвижване или явно активизиране на свлачище са означаване и сигнализиране на опасния участък, информиране на населението, изключване електро и водо - захранването в района,  изготвяне спешна оценка за състоянието на сградния фонд, инфраструктурните обекти, степента на застрашеност на обитателите /при наличие на такива/ в района и извършване на укрепителни работи. При необходимост – евакуация - извеждане на население, животни и материални средства от застрашената територия.

            Необходимо е да се прави разлика между свлачище /свлачищен процес/, срутище или обрушвания, което е от много голямо значение за предприемане на необходимите и адекватни защитни мерки.



1.9. Терористични действия .

В условията на усложнена криминогенна обстановка и в резултат на терористични действия е възможно преднамерено предизвикване на бедствия и аварии с тежки последствия..



2. Определяне на потенциално-опасните обекти и критичната инфраструктора на територията на общината.

2.1. От общинско значение:

-          Бензиностанция „Петрол”

-          Комплекс бензиностанция и газстанция РЕС-1

-          Бензиностанция „РОМПЕТРОЛ”



3. Общи изводи от анализа  на риска за населението и околната среда.

3.1. В община Джебел е възможно възникването на раз­лич­ни по вид бедствия и аварии  които могат да предизвикат зна­чителни загуби в човешки и материални ресурси.

Най-сложна обстановка ще се създаде при разрушително земетресение и авария в бензиностанция и газстанция.

3.2. За овладяване на кризисните ситуации, намаляване на за­гу­би­те и ликвидиране на последствията е необходимо планиране и съгла­су­ва­не на мероприятията по защитата на населението и соб­стве­ността от органите на изпълнителната власт, местното самоуправление и местната администрация, организациите със стопанска и идеална цел под ръко­вод­ството на общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия.

3.3. Характерът на последствията от вероятните бедствия и аварии изисква готовност за използване на всички способи и средства за защита на населението и националното стопанство и провеждане на предварителни мероприятия за недопускане и намаляване на вредното им въздействие.

3.4.Изключително важно значение за успешната защита на населението имат превантивните  дейности и особено такива, които позволяват да се прогнозира появата и / или развитието на бедствените явления, както и за отстраняване на предпоставките за бедствия и аварии.

3.5.При възникване на огнище на биологично заразяване от особена важност е своевременно провеждане на профилактика, лечение и дезинфекция.

Необходимо е да се определят границите на огнището на биологично заразяване от специални противоепидемични и протовоепизооточни формирования на ветеринарната  медицинската служба, които при възникнала ситуация действат синхронизирано.

Ограничаване появата и разпространението на остри заразни болести и вредители по селскостопанските животни и растения е задача на Районната ветеринарно-медицинска служба и Регионалната  служба по растителна защита.

3.6.Обемът и спецификата на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи налага поддържането в готовност и подготовка на формирования (невоенизирани, доброволци и аварийни екипи) в производствените и териториалните звена.

3.7.Възможните последствия за населението при възникване на бедствия и аварии  налагат непрекъснато и целенасочено обучение по способите за защита и самозащита и своевременно информиране.

3.8. За осигуряване провеждането на спасителните  и неотложните аварийно-възстановителни работи и осигуряване условия за живот в бедстващи райони е необходимо създаването на запаси от материално-технически и финансови средства и регламентиране на реда и начините за използването им.



IV. ОРГАНИЗАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПЛАНА.

1. Поддържане на аварийна готовност .

Аварийната готовност се поддържа чрез:

1.1.   Непрекъснато поддържане и актуализиране на Общинския план за защита при бедствия.

1.2.   Провеждане на мероприятия за ус­во­ява­не на пла­на по еле­мен­ти и цялостно.

1.3.   Изграждане и под­дър­жа­не постоянно дежурство на сис­те­ми­те за опо­вес­тя­ва­не и информация  на населението и персонала на обектите, при възникване на бедствия и аварии.

1.4.   Подготовка на щат­ните си­ли и сред­с­т­ва за провеждане на спа­си­тел­ни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

1.5.   Осигуряване в общината на финансови и материални средства за комплектуване, обучение и поддръжка в постоянна готовност на органите за управление и силите.

1.6.   Създаване на резерв в ОбА - Джебел от финансови и материални сред­ства .



2. Замисъл за действие.

Общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия съз­да­ва пред­ва­ри­тел­но гру­пи­ров­ка от си­ли и средства и ор­га­ни­за­ция за сво­ев­ре­мен­но­то им при­веж­да­не в го­тов­ност, да про­ве­дат в крат­ки сро­ко­ве спа­си­тел­ни и неотложни ава­рий­но-възстановителни ра­бо­ти във възникналите ог­ни­ща на по­ра­же­ние и да оси­гу­рят не­об­хо­ди­ма­та за­щи­та на населението, ма­те­ри­ал­ни­те и кул­тур­ни ценности, съз­да­вай­ки ус­ло­вия за локализиране и пъл­но­то лик­ви­ди­ра­не на пос­лед­с­т­ви­ята.

Спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи се извършват от специализираните формирования на Областно управление ”Пожарна безопасност и защита на населението” гр. Кърджали, Областна дирекция на МВР гр. Кърджали, министерствата, ведомствата и Български червен кръст.

3. Оповестяване и привеждане в готовност на ръководните органи и формированията.

3.1. Оповестяване.

       Оповестяването и привеждането в готовност на органите за управление и на силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, както и на населението за възникнала опасност, реална обстановка и/или мерки /указания/ за действия и защита от тяхна страна се извършва:

 

На органите за управление.

При   възникване  на  бедствия или  авария или  друга  кризисна

ситуация или обстановка на територията на общината оперативният дежурен по Общински съвет за сигурност докладва на Секретаря на общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия, който докладва от своя страна на Председателя, а в негово отсъствие на Зам.-председателя на общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия.

По Заповед на Председателя, а в негово отсъствие на Зам.-председателя на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, оперативният дежурен по Общински съвет за сигурност оповестява:

Членовете на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

Оперативна група за непосредствено ръководство и управление

на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
        Оповестяването се извършва по предварително изготвени и утвърдени списъци и схеми за реда и начините за оповестяване. Същите се намират като Приложения в Инструкцията за работа на дежурния по Общ.СС. В работно време оповестяването се извършва 3-5 мин. /Ч+3-5мин./, а в извънработно време – до 15-20 мин. /Ч+15-20мин./. Техническите средства за оповестяване са проводна телефонна връзка,  лични и служебни мобилни телефони.

        Оперативният дежурен по Общ.СС се оповестява за сигнала “Бедствие” с пакет N 50.



На  силите   и   средствата   за   провеждане    на   спасителни

и неотложни аварийно-възстановителни работи.

В случаите на въвеждане в действие на Общинския план  за действие при бедствия, или в случаи когато не се въвежда в действие този план, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи се привеждат в готовност за действие от Оперативният дежурен по Общ.СС, по Заповед /Решение/ на Председателя, а в негово отсъствие на Зам.-председателя на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

     Оповестяването на подчинените сили и средства се извършва чрез проводна телефонна връзка,  лични и служебни мобилни телефони.  

На населението.

Оповестяването и информирането на населението за възникнала опасност, реална обстановка и мерки /указания/ за защита от тяхна страна, се извършва от Оперативния дежурен по Общ.СС, по Заповед /Решение/ на Председателя, а в негово отсъствие на Зам.-председателя на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

Оповестяването за видовете опасности се извършва чрез Единната национална сиреннооповестителна система /с централно и местно задействане/ чрез Оперативния дежурен по Общ.СС и кметове на населени места.

Оповестяване и информиране на населението може да се извърши и по предварителен план чрез местните кметове.



3.2. Привеждане в готовност на ръководните органи и формированията.

При привеждане в готовност за работа, членовете на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия заемат работните си места до 10 мин. /Ч+10мин./, а в извънработно време до 60 мин. . /Ч+60мин./.

Привеждането в готовност на формированията на силите и средствата за извършване на спасителни и възстановителни действия се извършва по етапния низходящ ред.

Формированията на силите и средствата за извършване на спасителни и възстановителни дейности се привеждат в готовност съгласно утвърдена от съответния ръководител схема /паспорт на формированието/, която включва:



  • Заповед на съответния ръководител за създаване на

формированието – основание, предназначение, задачи.

  • Списък на личния състав и командване на формированието;

  • Списък на оборудването - техника, апаратура, материални

средства /стъкмителна таблица/ на формированието;

  • Начини за оповестяване, привеждане в готовност и сборен

пункт на формированието;

  • Списък на темите за подготовка и обучение на

формированието.

4. Управление.

Управлението на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи на територията на общината се извършва от Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

При необходимост по заповед /разпореждане/ на Председателя /Зам.-председателя/ на общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия, управлението се извършва и от Оперативни групи за непосредствено ръководство на структурите извършващи спасителни и възстановителни работи..

По заповед на Председателя на Областния щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия, Оперативна група за непосредствено ръководство може да бъде изпратена за осъществяване на координация, контрол и помощ по дейността на приведена в готовност за работа на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия.

Ред за работа на членовете на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия след привеждането и в готовност:

Получаване на предварителна информация за възникналото

събитие /ситуация или обстановка/.

Отдаване на предварителни разпореждания по ресорното

направление /при необходимост/.

Извършване оценка и изясняване на възникналите задачи,

получаване уточняваща информация.

Предложение до Кмета на общината на вариант за решение

по съответното направление.

Подготовка и отдаване Заповед на Кмета на общината и

Председател на общинския щаб за изпълнение на общински план за защита при бедствия за действията и мероприятията по извършване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Привеждане в действие и изпълнение на заповяданите мероприятия и дейности, по извършване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Осъществяване последващ контрол по изпълнението на заповяданите мероприятия и дейности.

Извършване на заключителен анализ след приключване на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи.

Управлението на спасителните  и  неотложни аварийно –

възстановителни работи се извършва от Оперативна зала /зала за ръководство при кризисни ситуации/, предварително оборудвана за целта със свързочни средства, технически средства и др. помощни материали.

В случай на необходимост или невъзможност да се използва Оперативната зала, управлението се извършва от други стационарни или подвижни пунктове.

За нуждите на управлението по решение на Щаба за координация към Министерския съвет Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия - до районите на бедствия или аварии се подават директни проводни телефонни канали.

Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия се осигурява със служебни и лични мобилни телефони.



5. Взаимодействие.

Взаимодействието меж­ду  си­лите, учас­т­ва­щи в спа­си­тел­ни­те и неотложните аварийно-възстановителни работи при бедствия, ава­рии и катастрофи се ор­га­ни­зи­ра от пред­се­да­те­ля (за­мес­т­ник - председателя) на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, ка­то се уточнява: ре­дът за изнасяне; раз­по­ла­га­не в ра­йо­на и под­хо­да към ог­ни­ще­то на поражение; учас­тъ­ци­те и ре­жи­ма на работа;  ре­дът за пре­ми­на­ва­не през от­дел­ни­те кон­т­рол­но-про­пус­ка­тел­ни пунктове; ви­до­ве­те осигурявания.

При слож­на об­с­та­нов­ка с теж­ки пос­ле­ди­ци и при не­об­хо­ди­мост от на­рас­т­ва­не на си­ли­те и сред­с­т­ва­та, ор­га­ни­зи­ра­не­то на вза­имо­дейс­т­ви­ето се осъ­щес­т­вя­ва от  опе­ра­тив­ни групи, раз­вър­на­ти на мяс­то­то на бедствието (аварията), чрез координиране действията на си­ли­те и сред­ства­та и на дру­ги­те дър­жав­ни ор­га­ни за сво­ев­ре­мен­но лик­ви­ди­ра­не на последствията.

Координацията между силите и средствата  на МВР се осъществява от член на Общинския щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия, назначен от председателя на щаба. 



V. ФОРМИРОВАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СПАСИТЕЛНИ И НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ  В ОБЩИНА ДЖЕБЕЛ. 

За из­пъл­не­ние на за­ми­съ­ла за про­веж­да­не на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи се съз­да­ва гру­пи­ров­ка от  си­ли :

1.Областно управление ”Пожарна безопасност и защита на

населението” гр. Кърджали.

2.Областна дирекция на МВР гр. Кърджали.

3. Министерствата, ведомствата.

4. Български червен кръст.

5.Аварийно-възстановителна група  на „Виваком” ООД

6.Аварийно-възстановителна група  Електроразпределение-

EVN-Пловдив КЕЦ Момчилград.

7.Аварийно-възстановителна група  на В и К  Кърджали район

Джебел.

8.Сили и средства на „ДГС” – Момчилград, участък Джебел –



гасачески групи. 

9.Специализиран медицински екип  от ЦСМП гр.Джебел за

осигуряване на пострадалите при бедствия и аварии по време на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи .

VI. РЕД ЗА ДЕБЛОКИРАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ ДЪРЖАВНИЯ РЕЗЕРВ ЗА НУЖДИТЕ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПАСИТЕЛНИ И НЕОТЛОЖНИ  АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ

Държавните резерви представляват суровини, материали и стоки, лекарства и болнично-домакинско имущество, предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство и населението при природни бедствия, епидемии, кризисни ситуации, при положение на война или военно положение.

Държавни резерви са и стратегическият резерв от зърно и запасите от нефт и нефтопродукти.

Държавните резерви се създават, съхраняват и опазват за сметка на държавния бюджет.

За преодоляване на последствията от кризисни ситуации, природни бедствия и епидемии за нуждите при провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, освобождаването на държавните резерви се извършва със заповед на Председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Заповедите са задължителни за търговците и организациите, съхранители на държавните резерви. Разходите за възстановяване на използваните държавни резерви са за сметка на държавния бюджет.

Освободените държавни резерви се усвояват от заинтересованите въз основа на писмената заповед на Председателя на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.

Предаването и приемането на освободените държавни резерви се извършва в склада, където се съхраняват, по ред определен от Наредба за държавни резерви и военновременни запаси.

 


Каталог: docs -> vatreshni normativni aktove
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
vatreshni normativni aktove -> Наръчник за прилагане на Стандартите за обществени консултации
vatreshni normativni aktove -> О т ч е т за административното обслужване в община джебел, област кърджали за периода 01. 01. 2014 – 31. 12. 2014 Г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница