Заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав
Изтегляне 52.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- О П Р Е Д Е Л И
| О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 18.01.2017 г. СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА ВАНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №842 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „О.Ф.Б.”ЕАД, представлявано от И.Г.Д., чрез пълн.юрк. Р.М.М., срещу определение от 25.10.2016 г. по гр.д.№211/2016 г. по описа на РС Пирдоп, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита изводът на първоинстационния съд за липса на правен интерес от предявения установителен и при условията на евентуалност осъдителен иск за незаконосъобразен, неправилен и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение отпада само незабавното изпълнение на заповедта, а дали същата подлежи на незабвано изпълнение или не е обстоятелство ирелевантно относно правния интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Сочи, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение е допустим и след обезсилване на заповедта по предвидения процесуален ред. По същество искането е да бъде отменено обжалваното определение и се върне делото на районния съд, с указания за разглеждане на предявения иск. Претендира разноски. Ответната страна по жалбата – Н.И.М., чрез пълн.адв.И., оспорва частната жалба. Твърди, че е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение. За да се произнесе, Софийският окръжен съд взе предвид следното: Производството пред РС Пирдоп е образувано по предявен иск по чл.422 от ГПК – за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2303 от 20.06.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№645/2011 г. по описа на РС Гоце Делчев, въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на заявителя – „Банка ДСК”ЕАД. В исковата молба се твърди, че на 20.09.2006 г е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК”ЕАД и И.В.К.. За обезпечаване на вземането е сключен договор за поръчителство с Н.И.М., съгласно който поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя. Твърди се, че по силата на Договор за цесия „О.Ф.Б.”ЕАД е частен правоприемник на „Банка ДСК”ЕАД и като такъв се ползва от издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По същество искането е да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на Н.И.М. съществуването на вземания на „О. Ф.Б.”АД, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение №2303 от 20.06.2011 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№645/2011 г. по описа на РС Гоце Делчев. Към исковата молба са приложени: Договор за кредит за текущо потребление, Договор за поръчителство, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”ЕАД, Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., извлечение от приемо-предавателен протокол към договора, писмо потвърждение за извършената цесия, уведомително писмо за прехвърляне на вземането до Н.И.М.. Ответникът Н.И.М. е оспорил така предявените искове. От приложеното по делото определение №4206 от 09.08.2016 г. по гр.д №349/2016 г. се установява, че ОС Благоевград е отменил разпореждане, инкорпорирано в заповед № 2303/20.06.2011 г. на Районен съд Гоце Делчев, издадена по ч.гр.д. № 645/2011 г., в частта, с която е уважена молбата за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 ГПК-извлечение от счетоводните книги, на заявителя „Банка ДСК”ЕАД представлявано от В. М. С.-главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.-изпълнителен директор, за вземане от 1939,14 лв., от които главница в размер на 1867,06 лв., лихва за забава в размер на 72,08 лв. за периода от 20.04.2011 г. до 16.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 62, 34 лв. е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу Н.И.М.-длъжник и вместо това е отхвърлил подаденото заявление в частта му, с която е поискано допускане по реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо солидарния длъжник Н.И.М.. Обезсилен е и издадения изпълнителен лист. Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи: Жалбата е допустима, а по същество – основателна. На основание чл. 415 от ГПК когато възражението срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 152 от 15.11.2012 г., постановено по т. дело № 1058/2011 г. по описа на ВКС на РБ, Решение № 168 от 01.10.2013 г., постановено по т. дело № 1332/2013 г. по описа на ВКС на РБ и Решение № 143 от 13.12.2013 г., постановено по т. дело № 1132/2012 г. по описа на ВКС на РБ - всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на заявителя - кредитор заповед за изпълнение, която е оспорена от длъжника с материалноправно възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Именно подаването на възражение, с което се оспорва вземането, поражда правен интерес за кредитора да предяви положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане. Безспорно е, че се касае за изрично предвиден в закона установителен иск, поради което ищецът не дължи обосноваване на правен интерес от провеждането му. Такъв правен интерес няма да е налице единствено и само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила акт - например при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявен иск в едномесечния преклузивен срок - чл. 415, ал. 2 от ГПК (какъвто безспорно не е настоящия случай, тъй като по делото няма данни издадената заповед за изпълнение да е обезсилена). В конкретния случай е отменено единствено Разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед за изпълнение № 2303/20.06.2011 г. постановена по ч.гр.д. 645/2011 г. по описа на РС Гоце Делчев и е обезсилен издадения въз основа на това разпореждане изпълнителен лист. Окръжен съд - Благоевград не е отменил заповедта за незабавно изпълнение, нещо повече - самото й издаване не подлежи на обжалване и тя е извън предмета на производството по чл. 419 от ГПК. При отмяна на разпореждането за незабавно изпъленние по чл. 419 от ГПК. отпада само незабавното изпълнение на заповедта, но не и правния интерес от завеждането на иска по чл. 422 от ГПК, който е обусловен от наличието на възражение по чл. 414 от ГПК. Обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, също не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед. Ирелевенатно относно правния интерес от завеждането на иска по чл. 422 от ГПК е обстоятелството дали заповедта за изпълнение подлежи на незабавно изпълнение, тъй като правния интерес произтича от упражнено в срок право на възражение по чл. 414 от ГПК относно съществуването или изискуемостта на материалното право, предмет на заповедта за изпълнение. Неоснователно се твърди, в депозирания от ответника по жалбата отговор, че е обезсилена заповедта за изпълнение и е отхвърлено заявлението на „Банка ДСК”ЕАД спрямо солидарния длъжник Н.И.М.. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдо- производствените действия. Жалбоподателят „О.Ф.Б.” ЕАД, чрез пълн.юрк. Р.М., е претендирал разноски, каквото при този изход от спора и на основание чл.78 от ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на 300 лв. Воден от горното, Софийският окръжен съд
ВРЪЩА делото на РС Пирдоп за продължаване на съдопроизводствените действия. ОСЪЖДА Н.И.М. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „О.Ф.Б.”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78 от ГПК, сумата 300 /триста/лв.-разноски. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202017%20година Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав: председател: евгения генева Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на първи септември през две хиляди и осма година в състав: председател: емилия донкова Изтегляне 52.94 Kb. Сподели с приятели:
|