Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование

1. 
   Информация за дейността на Центъра за оценка и контрол на качеството на училищното образование.
   

2. 
   Информация за работните заплати в средното образование и възможностите за тяхното увеличаване.
   

3. 
   Обсъждане на възможността длъжността “треньор” да бъде включена в списъка на длъжностите по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
   

4. 
   Р а з н и.
   

• 
  Информация за дейността на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование;
  
• 
  Информация за работните заплати в средното образование и възможностите за тяхното увеличаване;
  
• 
  Обсъждане на възможността длъжността “треньор” да бъде включена в списъка на длъжностите по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж;
  
• 
  Точка “Р а з н и”, в която предлагам да обсъдим въпроса с Наредбата за децата със специални образователни потребности /СОП/.
  

Бих предложила едно разместване на дневния ред – т. 3 да мине като т. 1, тъй като имаме технически проблем с мултимедията. Така че, да започнем с

г-жа Коджабашиева – това е една точка, която е важна и отдавна искахме да я обсъдим на Отраслов съвет, за да вземем съвместно решение.

Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, предлагам да го гласуваме и да продължим напред.

Милка Коджабашиева: Г-жо заместник-министър, уважаеми членове на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, в Министерство на образованието, младежта и науката е постъпило предложение от г-н Генчо Генев, директор на спортно училище “Стефан Караджа” в гр. Хасково, с молба за признаване на учителски стаж на треньори работили с ученици в спортни училища. Като аргумент г-н Генев посочва, че от 1982 г. до 1992 г. треньорите преподаващи в спортни училища са вписвали оценки, извършвали са прием, нанасяли са съответен материал в материалната книга, участвали са в заседания на педагогическия съвет – дейности, които са чисто организационни. Но тези лица са назначавани на съответните длъжности “треньори” от председателя на Дружеството за физическа култура и спорт като в трудовия договор е посочено и конкретното спортно училище.

Г-жа Христина Митрева, управител на Националния осигурителен институт, също отправя запитване до министър Сергей Игнатов, като категорично посочва, че за да се включат в списъка, трябва да бъдат налице няколко условия. Тези условия са разписани изчерпателно в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и вие имате извадка от нормативната уредба, която регулира тези отношения.

В същото време бих искала да отбележа и още нещо – в Закона за физическото възпитание и спорта в § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби е дадена легалната дефиниция на треньор, който е “спортен педагог по вид спорт, който организира и провежда спортгно-тренировъчна и състезателна дейност със спортисти с различна квалификация”.

Инструкция 2 за заемане на длъжността “учител” и “възпитател”, която определя изискванията, е категорична като посочва – ще си позволя да цитирам, а мисля, че го имате и при вас – Инструкция 2 посочва, че длъжността “учител” по учебен предмет от общообразователната подготовка, когато говорим за “учител по физическо възпитание и спорт” в Разздел А от Учебния план, за учебния предмет “Физическо възпитание и спорт” е необходимо лицето, което заема длъжността да има образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър”, специалност от професионално направление съответстваща на учебния предмет, съответно присъдена професионална квалификация “учител” или с присъдена по друго направление или допълнителна професионална квалификация “учител”, което е дадено абсолютно комулативно.

В тази връзка възниква въпросът:

• 
  Дали ние когато разглеждаме длъжността “треньор”, трябва да я изравним с длъжността “учител по физическо възпитание и спорт”, или да потърсим механизмите тази длъжност да я отграничим за училищата, в които тя е необходима?
  

В същото време, националната класификация за професиите и длъжностите не включва длъжността “треньор” в преподавателите, в които са всички видове подготовка. Но в националната класификация ние имаме определена длъжността “учител по спортна подготовка”, включително разбита на “младши учител по спортна подготовка”, “старши учител”, “главен учител”. В същото време, треньорите в същата тази национална класификация са включени в рубриката “спортисти, работещи в областта на спорта” и тук са подадени “спортни треньори”, помощник-треньор”, “старши треньор”, “личен треньор”, “треньор състезателни коне”. Просто извадих това, което отговаря на длъжността “треньор”, за да можем ние когато вземаме решение да имаме пълната картина за това какво се случва и как са регулирани тези отношения специално във връзка с лицата, които заемат длъжността “треньор”.

В самото спортно училище в Хасково учителите са назначени на длъжност, включително и треньори има, са назначени на длъжност “учител по спортна подготовка”. Трима са останали само с квалификацията “треньор”, но заемайки длъжността “учител по спортна подготовка”. Съгласно промяната, която настъпи в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета,

чл. 124 (а), ал. 4, е направено едно изключение подобно на изключението за лицата, които заемат длъжности “учител по професиона подготовка” и “учител по изкуства” в училищата по култура. Аналогична препратка се прави и за треньори, казва се “могат да заемат длъжността учител по физическо възпитание и спорт”, както в общообразователните, така и в спортните училища. Това е текстът на самата наредба.

• 
  Всички треньори да попаднат в списъка и да бъдат приравнени на длъжността “учител” и “възпитател”, както са треньорите, които осъществяват своята дейност и са назначени на длъжност “треньор” в детска градина, училище и обслужващо звено, открито по смисъла на Закона за народната просвета, които изпълняват пълната норма на преподавателска заетост, да бъдат включени. Това е едната възможност - в списъка на министъра на образованието и НОИ, за да бъдат приравнени към длъжностите “учител” и “възпитател” по подобие на длъжностите “корепетитор”, “хореограф”, “рехабилитатор”.
  

• 
  Друга възможност е това да се отнася само за лица, които заемат длъжност “треньор” в спортни училища, в училища, които осъществяват обучение в паралелки с профил “спорт”, и в школи, които са ориентирани към състезателно-тренировъчна и спортна дейност на учениците, спортните школи.
  

• 
  И (третата възможност) най-общото е – за всички лица, които заемат длъжността “треньор”, което излиза извън хипотезата на нашия закон.
  

В зависимост от решението, което ще се вземе, може би трябва да се помисли и да се прецизират някои норми от действащата нормативна уредба, които биха довели до колизия или до противоречие относно въвеждането и включването в списъка на тези лица, които заемат длъжност “треньор”.

По тази логика не трябва ли и в професионалните гимназии всички да бъдат приравнени (към длъжността “учител”), не трябва ли машинният инженер, не трябва ли художникът като професия?.. Тогава какво ще стане със списъка?

За съжаление, получава се едно объркване и считам, че не само се принизява по този начин професията “учител по физическо възпитание”, но с такова приравняване се принизява и професията “треньор”. И двете професии, макар че съм завършила бившия ВИФ, сега НСА, са коренно различни – коренно различни са по методика на преподаване, по подготовка. Не може да говорим, че учителят по спорт в спортните училища със 720 часа ще си свърши работата като треньор, който подготвя състезатели.

Там имаме фази, цифри, имаме състезания, които са целогодишни. Постарах се да направя една справка и в МКВД-то(?) и в праговете и се запитах – Какво целим? – Да дадем някакви допълнителни права на треньорите, префернции, които са полезни за тях? Аз не виждам какви са те. Минималните прагове на спортните специалисти са 374 лв.; в образованието е 475 лв.. Ако това касае всички треньори, в едно малко село в един спортен клуб, където нямат пари, ще бъдат принудени да плащат по-високия праг, с което ще се намали заплатата на другите, тъй като за част от осигуровките работодателят няма да има средства.

Отделно, в нашата нормативна уредба, в закона за степента на образование говорим за “физическа култура и спорт”, който е общообразователен предмет, по който има общообразователен минимум, а спортната подготовка в спортните училища, да не говорим за треньорите извън тях, съвсем не касаят този термин, тази дейност и т.н. И не можем да приравняваме нещата едно към друго. Имаме специални спортни училища, където спецификата на работата е съвсем различна. И, ако вземем пак МКВД-то(?), да се синхронизират за вбъдеще нещата, тук говорим пък за преподавател спортни дейности, за младши учител спортни дейности, за младши учител спортна подготовка. Т.е. има една пълна каша и бъркотия, която до нищо не довежда и дори ще противопостави колегите.

Така че, мисля, че много сериозен преглед трябва да се направи на всички нормативни документи и от юридическа гледна точка, и финансово да се каже, ако искаме да направим нещо полезно, дали ще можем да ги имаме тези средства със задна дата да се направи нещо.

Макар, че аз считам, че това е абсолютно безсмислено - треньорската работа е коренно различна от учителската работа. Съвсем различни са нещата и нека двете професии и двете специалности и двете длъжности да бъдат така добре диференцирани и да се търси възможност за по-добро заплащане, за по-добри преференции на треньорите, но трябва да се намери друг начин, защото не мисля, че по този начин тяхната професия ще придобие по-добър статут и изобщо ще бъде полезно. Нека говорим кой преподава третия час по физкултура. Защото тези неща, които се случват, се случват именно, защото се позволява всеки до допълва третия час; нека видим какви са ни спортните бази в училищата. Преди години физическото възпитание се преподаваше и в начален курс от учителите; сега го преподава всеки; сега ще дадем възможност и някой изкарал курс 6 месеца да бъде учител. Така по никакъв начин няма да сме полезни нито за хората от тези професии, още по-малко за учениците и децата.

Става въпрос за това, че всички, които работят в средното образование изпълняват норма преподавателска работа, изпълняват норма преподавателска заетост. Хора, които имат необходимия образователен ценз и квалификационно равнище ще трябва да се възползват от тези права. Затова ние подкрепяме предложението треньорите, които работят в спортните училища, треньорите, които работят в спортните школи и треньорите, които обслужват по една или друга причина спортните паралелки, ще трябва да ползват това право. Но само, – повтарям – ако имат необходимия образователен ценз и квалификационно равнище. И понеже няма такива, затова много директори назначават хора, които са минали курсове и т.н. Аз мисля, че много отдавна минаха Макаренковските курсове и курсовете Надежда Крупская.

• 
  Аз не познавам такива. Просто това не може да стане.
  

Защо ние подкрепяме това? Уважаеми колеги, всички много добре знаем, че една от основните грижи на обществото, пък и на нас, това е развитието на физическата култура и спорт във връзка с всички последствия, които дава спортът. В края на краищата ние не гоним само високото спортно майсторство. Ние гоним и други неща, които са свързани с тази посока. Много трудно може едно училище, където има спортни паралелки /Мая (Куцарова), съжалявам, че я няма, тя има спортни паралелки/ много трудно може да намери един квалифициран, подготвен от Спортната академия треньор, който ще дойде. Вие знаете, че те обикновено ходят по другите спортни дружества, не идват в образованието.

Така че, няма абсолютно никакъв проблем ние да вземем едно такова решение за разширяване списъка на хората, които се ползват от Учителския пенсионен фонд от датата на приемането на този списък нататък, и съответно на базата на натрупването той ще си получава като му дойде времето и получи 35 години такъв стаж, ще стане; иначе няма да стане – знаете ги условията на Учителския пенсионен фонд.
Що се отнася до съществуването на Учителския пенсионен фонд, аз мисля, че никой в тази зала не се съмнява, че съществуването до 2020 г. е в този му вид, т.е. той се управлява от Националния осигурителен институт. Вие много добре знаете, защото и при вас сигурно са идвали хора, които искаха промяна в начина на управление на Учителския пенсионен фонд на трипартитния принцип и т.н. Много добре знаете, че ние бяхме хората, аз Крум и Аспарух, където работихме в Управителния съвет на НОИ, където казахме – не, не искаме трипартитно управление на Учителския пенсионен фонд, защото много пари ще се харчат за издръжка на този Управителен съвет и ред други неща; искаме да бъдем към НОИ. Значи, ако съществува държавата до 2020, а ние нямаме основание да мислим, че няма да съществува (само дано не ни удари нещо отгоре, да не дава господ, дето казват хората…), Учителският пенсионен фонд ще съществува. Той е една много добра политика, която политика дава своите плодове. Защото и днес, ако питате учител, който се е пенсионирал по чл. 328, ал. 1, т. 10 по Кодекса на труда, т.е. навършена възраст и осигурителен стаж, получава надбавка от Учителския пенсионен фонд средно 63 лв. Това означава, че който има все по-голями натрупвания, утре, вдруги ден може да получава. Ние синдикатът сме изчислили до 2020 г. каква ще бъде добавката от Учителския пенсионен фонд, но понеже е много голямо разстоянието няма нужда да ги съобщавам тези неща.