Заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав

гр. София, 5. 12. 2011 г.

Образувано е по частна жалба на И. И. В. срещу протоколно определение от 19. 10. 2011 г. по гр. д. № 571/2011 г. по описа на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта досежно предявените искове за премахване на незаконна стопанска постройка и попивна яма. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение и се претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Ответниците по жалба не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съдът като съобрази доводите на частната жалбоподателка и данните по делото, прие следното:

И. И. В. е предявила срещу Н. С. Б., Е. И. С. и Л. И. С. искове за осъждането им да премахнат незаконно изградени попивна яма и постройка, състояща се от лятна кухня, барака, помещение с казан и тоалетна в собствения на ответниците УПИ V-190 в кв. 16 по плана на с. Б. , да премахнат ограда между собствения на ищцата УПИ IV-191 в кв. 16 по плана на с. Б. и собствения на ответниците цитиран УПИ, както и искове за определяне на границата между цитираните УПИ, собственост на страните. Твърди, че с поставената ограда ответниците са навлезли с 1, 50 м. погцялата дължина на границата на имота на ищцата. Изградените от ответниците в УПИ V-190 в кв. 16 по плана на с. Б. в близост до съседния имот на ищцата незаконни попивна яма и постройка, състояща се от лятна кухня, барака, помещение с казан и тоалетна пречели на ищцата да упражнява правото си на собственост върху УПИ IV-191 в кв. 16 по плана на същото населено място.

За да прекрати производството по делото в частта по исковете по чл. 109 ЗС вр. чл. 50 ЗС за премахване на незаконни попивна яма и сграда, състояща се от лятна кухня, барака, помещение с казан и тоалетна, построени в собствения на ответниците УПИ V-190 в кв. 16 по плана на с. Б. , районният съд е приел, че искове за защита срещу незаконни строежи са недопустими предвид съществуващия административен ред по ЗУТ за установяване и премахване на такива.

Настоящата инстанция намира, че частната жалба е основателна.

Искът по чл. 109 вр. чл. 50 ЗС за премахване на твърдян незаконен строеж в съседен на собствения на ищеца недвижим имот, който му пречи да упражнява правото си на собственост, е допустим. Касае се до негаторен иск за премахване на

създадено състояние в съседен имот, пречещо на носителя на правото на собственост върху имота да упражнява правата си с оглед правилото на чл. 50 ЗС. Предявяването на този иск не е изключено от съществуващите норми за констатиране и премахване на незаконни строежи /чл. 224 и сл. ЗУТ/. С иска по чл. 109 ЗС се цели разрешаването със сила на пресъдено нещо на правния спор дали незаконният строеж нарушава правото на собственост, докато административните актове във връзка с незаконното строителство ее издават в обществен интерес заради нарушения на закона във връзка с извършването на строеж, не разрешават правния спор във връзка с нарушението на правото на собственост и не могат да се използват от засегнатия носител на вещно право за изискване на принудително изпълнение за отстраняване на нарушението. Ето защо административноправните норми във връзка с констатирането и премахването на незаконното строителство не ограничават правото на защита с иск по чл. 109 ЗС на засегнатия от незаконното строителство носител на вещно право. В горния смисъл е TP 31-84 ОСГК. Следва да се изтъкне, че искът по чл. 109 ЗС е допустим дори и при наличието на обуславящ извършеното строителство административен акт. В тази хипотеза при негаторната защита предмет на косвен съдебен контрол би могла да бъде действителността на съответния административен акт.

По изложените съображения атакуваното определение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия.

Само за пълнота на изложението трябва да се посочи, че във връзка с предявените искове за определяне на границите между процесиите урегулирани поземлени имоти, собственост на ищцата и ответниците, районният съд следва да изясни действителната процесуална воля на ищцата предвид твърдението й, че ответниците с поставената от тях ограда са навлезли с 1, 50 м. по цялата дължина на границата на собствения й имот. С оглед на това твърдение ищцата следва да уточни дали претендира предаване на владението на частта от собствения й имот, заета от ответниците, като я конкретизира по площ и граници или както е посочила в исковата молба - определяне на границите между урегулираните им поземлени имоти, като в този случай съдът прецени допустимостта на тези искове по чл. 109а ЗС.

Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19. 10. 2011 г. по гр. д. № 571/2011 г. по описа на Костинбродския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените от И. И. В. срещу Н. С. Б., Е. И. С. и Л. И. С. искове по чл. 109 вр. чл. 50 ЗС за премахване на незаконни попивна яма и сграда, състояща се от лятна кухня, барака, помещение с казан и тоалетна, построени в собствения на ответниците УПИ V-190 в кв. 16 по плана на с. Б. , съседен на собствения на ищцата УПИ IV-191 в кв. 16 по плана на същото населено място.

ВРЪЩА делото на Костинбродския районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.