Заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 106-ти състав, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:

като разгледа докладваното от съдия Мирослав Петров ЧНД № 8017 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Софийски районен съд /СРС/ е образувано по молба от осъдения Траян Ангелов Бешков, роден на 27.01.1979 г. в гр. Враца, Република България чрез неговия упълномощен защитник – адв. Марен Москов от Адвокатска колегия-гр. София за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложените с присъда от 29.04.2013 г. по НОХД № 2302/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, влязла в законна сила на 17.07.2014 г. и с присъда № 15 Hv 204/10a от 13.12.2010 г. на Областен съд-гр. Клагенфурт, Република Австрия, влязла в законна сила на 17.12.2010 г.

В рамките на производството СРС служебно е преценил необходимостта от оправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз за тълкуване на приложими към предмета на делото разпоредби от правото на Европейския съюз като с протоколно определение от 17.12.2015 г. е допуснал неговото отправяне, представил е проект на въпросите, предоставил е на страните срок за формулиране на допълнителни въпроси и е спрял производството на основание чл. 23 от Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз.

2. Адвокат Марен Москов – защитник на осъденото лице с адрес: гр. София….

3. Софийска районна прокуратура с адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 6, ет. 3, тел. + 359 2 866 58 77,  + 359 2 866 20 06,
Fax: + 359 2 866 58 77.

4. Предмет на делото е определянето на едно общо най-тежко наказание между наложените с присъда от 29.04.2013 г. по НОХД № 2302/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, влязла в законна сила на 17.07.2014 г. и с присъда № 15 Hv 204/10a от 13.12.2010 г. на Областен съд-гр. Клагенфурт, Република Австрия, влязла в законна сила на 17.12.2010 г.

5. Настоящото производство е първостепенно по своя характер и постановеното от съда определение подлежи на последващ инстанционен съдебен контрол пред Софийски градски съд т.е. същото не е окончателно.

ІІ. Фактическа обстановка:
6. Молителят Траян Бешков е осъждан многократно в Република България за извършени престъпления, предвидени в Наказателния кодекс като същият е изтърпявал различни по вид наказания, включително ефективни наказания „лишаване от свобода“.

7. С присъда от 29.04.2013 г. по НОХД № 2302/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав Бешков е признат за виновен в извършено на 19.11.2008 г. в гр. София престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България /причинена лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди/, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година при първоначален „строг“ режим в затвор.

8. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 11.08.2014 г.

9. Към настоящия момент наложеното наказание не е изтърпяно, тъй като осъденото лице се укрива от компетентните държавни органи в Република България, което обстоятелство възпрепятства привеждането на присъдата в изпълнение.

10. С присъда № 15 Hv 204/10a от 13.12.2010 г. на Областен съд-гр. Клагенфурт, Република Австрия Бешков е признат за виновен в извършено на 14.11.2010 г. в гр. Вернберг и други населени места в Австрия престъпление съгласно § 164, ал. 1 и ал. 4 от Наказателния кодекс на Република Австрия /вещно укривателство/, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 /осемнадесет/ месеца, от които 6 /шест/ месеца при ефективно изпълнение и 12 /дванадесет/ месеца условно съгласно § 43а, ал. 3 във вр. с § 43, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република Австрия с изпитателен срок от 3 /три/ години.

11. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 17.12.2010 г.

12. Частта от наказанието, равняваща се на 6 /шест/ месеца е изтърпяна за времето от 13.12.2010 г. до 14.05.2011 г., след приспадане на предварителното задържане от 14.11.2010 г. до 13.12.2010 г. Считано от 14.05.2011 г. е започнал да тече тригодишният изпитателен срок за остатъка от наказанието – 12 /дванадесет/ месеца.

13. На 14.05.2015 г. в Софийски районен съд е постъпила молба от осъдения Бешков чрез неговия упълномощен защитник – адв. Марен Москов за определяне на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ между наложените с присъда от 29.04.2013 г. по НОХД № 2302/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, влязла в законна сила на 17.07.2014 г. и с присъда № 15 Hv 204/10a от 13.12.2010 г. на Областен съд-гр. Клагенфурт, Република Австрия, влязла в законна сила на 17.12.2010 г.

14. В молбата са изложени съображения, че в конкретния случай са налице предвидените в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България предпоставки за определяне на общо за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ по двете присъди.

15. В молбата е извършено изрично позоваване и на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България, която предвижда, че влязла в сила присъда, постановена в друга държава –членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.

16. С определения от 16.07.2015 г. и 01.10.2015 г. СРС е изискал по факс от Областен съд-гр. Клагенфурт копие от постановената присъда, както и информация за датата на влизане в сила на съдебния акт и за наложеното наказание като книжата са постъпили в съда по пощата на 30.12.2015 г. и в последствие са преведени на български език на 09.02.2016 г.
ІІІ. Приложими нормативни разпоредби:
17. Национално право:
Наказателен кодекс

Чл. 8. (1) (Предишен текст на чл. 8 - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участвува Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България.
Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
Чл. 24. Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 23 и 24 се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди.

(2) В тези случаи, ако наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.

**************************

Наказателен процесуален кодекс

Чл. 4. (1) Наказателното производство, образувано от орган на друга държава, или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на Република България за същото престъпление и срещу същото лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила.

Глава тридесет и шеста.
ПРОИЗВОДСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Раздел I.

Чл. 453. (1) Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.

(2) Решението за трансфера на осъдения може да се вземе и след като изпълнението на наказанието е започнало.

Чл. 454. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

Чл. 457. (1) След като осъденият пристигне в Република България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението й.

Чл. 461. Присъдата, както и решенията за нейното изменение или отмяна, приети за изпълнение по реда на този раздел, имат сила и действие на присъда и решения, постановени от съд на Република България.

Раздел II.

Чл. 463. Влязла в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателноотговорен по българския закон;

3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;

4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление;

5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;

6. присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд.

Настоящото рамково решение зачита наличието на различни национални решения и процедури, необходими при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава-членка. Изключването на възможността за преразглеждане на предишна присъда не ограничава държава-членка да вземе, ако е необходимо, решение за признаване на равностойни правни последствия на такава предишна присъда. Но процедурите, необходими за издаване на такова решение, не следва, предвид необходимото време и процедури или формалности, да правят невъзможно признаване на равностойни правни последствия на предишна присъда от друга държава-членка.

20. Адвокат Марен Москов:

20.1. Защитникът не изразява изрично становище и не се възползва от предоставения му срок за поставяне на допълнителни въпроси, които да бъдат включени в преюдициалното запитване, след преценка от страна на СРС.

20.2. В проведеното на 01.10.2015 г. открито съдебно заседание при обсъждането на въпроса за даване ход на делото адв. Москов заявява, че с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България е транспонирано Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, поради което съдът следва да определи едно общо най-тежко наказание на осъдения Бешков.

20.3. Според защитника разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наказателния процесуален кодекс на Република България /обн. в ДВ бр. бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. с ДВ. бр.15 от 23.02.2010 г./, която предвижда, че влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България не следва да се прилага, тъй като противоречи както на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България /обн. в ДВ, бр. 33 от 26.04.2011 г., в сила от 27.05.2011 г./, който закон е по-нов и отменя противоречащите му правни норми, така и на европейското законодателство, в частност на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г.

21. Софийска районна прокуратура:

21.1. Прокурорът не изразява изрично становище и не се възползва от предоставения му срок за формулиране на допълнителни въпроси, които да бъдат включени в преюдициалното запитване, след преценка от страна на СРС.

21.2. В проведеното на 01.10.2015 г. открито съдебно заседание при обсъждането на въпроса за даване ход на делото представителят на прокуратурата заявява, че въпреки разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България е необходимо съгласно чл. 4, ал. 2 от Наказателния процесуален кодекс на Република България присъдата на Областен съд-гр. Клагенфурт да бъде призната по предвидения в процесуалния кодекс ред и едва тогава да се извърши преценка от страна на съда за определяне на общо за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“.

23. Основният въпрос, който подлежи на изясняване е допустимо ли определянето на общо наказание с присъдата на Областен съд-гр. Клагенфурт, без да е необходимо същата да бъде призната предварително в отделна процедура, предвидена в Наказателния процесуален кодекс на Република България като се извърши директно позоваване на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 във вр. с § 38, т. 3 от допълнителните разпоредби на закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Република България, обн. в ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., с които са въведени изискванията на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ, L 220/32 от 15 август 2008 г.).

24. Поставеният въпрос налага провеждането на тълкуване от Съда на Европейския съюз за изясняване на вложения смисъл в понятието „новообразувано наказателно производство“, употребено в Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, следва ли същото задължително да е свързано с установяването на вина за извършено престъпление или е допустимо да касае и производство, при което според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване.

25. Според преобладаващата част от съдебната практика в страната по наказателни дела, формирана от върховната съдебна инстанция и от инстанционните съдилища, е недопустимо да се определя общо наказание с влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, преди същата да е призната по предвидените в чл. 453 – чл. 469 от Наказателния процесуален кодекс процедури, тъй като към настоящия момент Република България не е транспонирала Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.

26. Приема се, че липсва противоречие между разпоредбите на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България и чл. 4, ал. 2 от Наказателния процесуален кодекс на Република България, тъй като макар да са от еднакъв по степен ранг процесуалната норма ограничава приложното поле на материалната.

27. Като допълнителен аргумент в подкрепа на становището за недопустимост на директното позоваване на чл. 8, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България съдилищата изтъкват обстоятелството, че в мотивите към законопроекта за приемането на процесната разпоредба /№ 002-01-97 от 22.10.2010 г. на 41-вото Народно събрание/ е посочено, че се имат предвид случаите когато по реда на приложимите инструменти за правна помощ или при обмен на данни за съдимост Република България получава информация, че по отношение на едно лице има постановена присъда в друга държава членка, а срещу същото лице у нас има новообразувано наказателно производство и за чуждата присъда не е приложено производство по признаване на присъдата на чуждия съд по реда на Наказателния процесуален кодекс. За да се постигне целта на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. законодателят първоначално е предвидил освен създаването на ал. 2 на чл. 8 от Наказателния кодекс и изменение, съответно допълнение в Наказателния процесуален кодекс чрез отмяна на ал. 2 на чл. 4 и създаването на нов чл. 4а със следното съдържание: „Действие на чуждестранна присъда, Чл. 4а. (1) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна, който е ратифициран, обнародван и влязъл в сила. (2) Влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, поражда същите правни последици като присъда, постановена от български съд, във всяко наказателно производство и по време на изпълнение на присъдата“. По този начин със законопроекта законодателят първоначално е предвидил както материалноправна, така и процесуална норма уреждаща приложението на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. Впоследствие обаче изменението и допълнението на Наказателния процесуален кодекс в посочения в чл. 4а, ал. 1 и ал. 2 смисъл не е прието и гласувано, като е гласувано единствено създаването на ал. 2 на чл. 8 Наказателния кодекс, а разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наказателния процесуален кодекс е продължила да съществува паралелно с него.

28. При евентуален положителен отговор, че в понятието „новообразувано наказателно производство“ са включени и производствата, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване, то следва да се отговори и дали е допустимо съществуването на национална правна уредба, която предвижда, че процедура, необходима при вземането предвид на предишна присъда, постановена в друга държава-членка не може да бъде инициирана от осъденото лице, а единствено от държавата-членка, постановила предишната присъда, съответно от държавата-членка, провеждаща новообразуваното наказателно производство.

29. Съобразно действащото законодателство в страната при наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България всяко осъдено лице има право да инициира производство пред съответния съд за определяне на общо най-тежко наказание по отделните влезли в законна сила съдебни актове.

30. Същевременно производствата във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, предвидени в Глава тридесет и шеста от Наказателния процесуален кодекс на Република България могат да бъдат инициирани единствено от главния прокурор на Република България, в случаите на трансфер на осъдени лица /чл. 453 от Наказателния процесуален кодекс/ или от държавата, постановила съответната присъда, в случаите на признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд /чл. 465, ал. 1 от Наказателния процесуален кодекс/.

31. Осъдените лица са лишени от възможността да поискат признаването на равностойни последици на присъдите, постановени от други държави-членки на Европейския съюз, а това ограничение, при евентуално бездействие на компетентните държавни органи, препятства определянето на общо наказание с присъдите на националните съдилища и влошава правното им положение.

32. Отчитайки спецификата при изпълнението на наложеното на осъдения Траян Бешков наказание „лишаване от свобода“ с присъдата на Областен съд-гр. Клагенфурт е необходимо да се изясни и обстоятелството допустимо ли е държавата, провеждаща новообразуваното наказателно производство да променя начина на изпълнение на наложеното наказание от държавата-членка, постановила предишната присъда, в това число и в случаите, при които според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване.

33. В конкретния случай с присъдата на Областен съд – гр. Клагенфурт е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 /осемнадесет/ месеца, от които 6 /шест/ месеца при ефективно изпълнение и 12 /дванадесет/ месеца условно с изпитателен срок от 3 /три/ години.

34. При евентуално определяне на общо наказание с присъдата по НОХД № 2302/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав съдът е длъжен да наложи по-тежкото от тях, а именно 18 /осемнадесет/ месеца, което обаче следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор, тъй като според разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс на Република България не се допуска условно осъждане на лице, на което вече е налагано наказание „лишаване от свобода“ за извършено престъпление от общ характер.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 106-ти състав

1.Как следва да се тълкува понятието „новообразувано наказателно производство“, употребено в Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, следва ли същото задължително да е свързано с установяването на вина за извършено престъпление или е допустимо да касае и производство, при което според националното законодателство на втората държава-членка наложеното от предишно съдебно решение наказание следва да поеме или да се включи в друга санкция, съответно да се постанови отделното му изтърпяване?