Заседание на шестнадесети април две хиляди и десета годи, в състав

гр. Самоков, 16.04.2010г.

като разгледа докладваното от съдията ч.н. дело №186/2010г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С постановление от .г. на Прокурор при РП – С. по пр. преписка №./.г. по описа на РП – С. е прекратено наказателното производство по ДП №./.г. по описа на РУ на МВР – С., образувано и водено срещу К. К. Т. за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК. Според прокурора деянието не представлява престъпление.

Срещу постановлението е подадена жалба от пострадалия – В. Б. П. от гр.С., с искане за отмяна.

Жалбата срещу постановлението е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Постановлението за прекратяване на образуваното досъдебно производство е необосновано и не законосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По делото са разпитани свидетели, които са били очевидци на различни етапи от изпълнителното деяние и е назначена съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, въз основа на които е направен извод, че Т. е действал при условия на неизбежна отбрана, като е превишил пределите и това се дължи на уплаха и смущение.

Прокурорът е описал фактическа обстановка, при която Т. е пробол пострадалия с нож в гърдите, след като последният е замахвал със стол срещу него и го е ударил в гърдите, а когато В.П. се обърнал с гръб към Т., той го пробол в мишницата от към гърба на лявата ръка.

Според Прокурора Т. е нанесъл ударите и причинил уврежданията на В. П. при неизбежна отбрана. Действително според разпитаните по делото свидетели Т. е пробол В. П. в гърдите след като последният е насочил дървен стол към него, с който е замахвал. Действително според съдебно-медицинската експертиза на Т. са констатирани наранявания по тялото и главата, които могат да бъдат причинени от удар с твърд тъп предмет, какъвто е дървен стол. На В. П. обаче са констатирани и други наранявания, а именно в мишниците на левия горен крайник, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изобщо обаче не са оценени гласните доказателства на пострадалия, а и не е поставена задача на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за посоката на това нараняване. Обстоятелството е важно, защото дори описвайки фактическата обстановка прокурорът е възприел, че Т. е нанесъл удар с нож на горния крайник на П. в гръб. Ако експерта потвърди, че това наранява е в посока от зад на пред, т.е нанесено е от страната на гърба, то Т. ще го е причинил не при неизбежна отбрана. В момент, когато В. П. е с гръб към Т. няма нападение и той няма от какво да се отбранява, т.е. няма да действа при условията на неизбежна отбрана, а следователно и няма да бъде поставен въпроса дали отпраната съответства на нападението. Така при направените изводи няма разграничение кое увреждане е резултата на неизбежна отбрана и кое не. Освен това от ударите на Т. е пострадало и друго лице – Б. П., което според съдебно-медицивската експертиза има следните увреждания: една порезна рана на дясната мишница и една порезна рана на дясната предмишница, които са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице тези наранявания могат да се получат от нож или ако хората с лице в лице или ако обвиняемия е зад пострадалия.

Прокурорът е възприел заключението на вещото лице по психиатричната експертиза, според което в момент на извършване на деянието Т. е бил в състояние на уплаха и смущение. Уплахата и смущението съставляват такова психическо състояние, при което е намалена значително способността на дееца да възприема и оценява правилно обстановката и да избира адекватно поведение, т.е. да се защитава в рамките на неизбежната отбрана. Степента на вината в случая е толкова ниска, че законодателят е сметнал, че не е обществено оправдано това деяние да се наказва. Според психиатричната експертиза има данни за хаотично и дезорганизирано поведени у Т.. Между него и пострадалия е имало напрежение, което е било видимо за околните и случилото се не е неочаквано за свидетелите. На инкриминирата дата има данни че пострадалия с действията си е създал сериозна опасност у обвиняемия за живота и здравето му, поради което Т. не е бил в състояние на физиологичен афект, а е действал под страх и уплаха. Експертите са градили изводите си на показанията на свидетеля Д. и обвиняемия, а именно че пострадалия е нападнал обвиняемия в гръб, като го е ударил с дървен стол по главата. Съдът намира, че Прокурора не е изследвал доказателствата в тяхната съвкупност, а се е доверил единствено за изводите си върху съдебно-психиатричната експертиза.

Съдебно-медицинската експертиза е констатирала увреждане в теменната част на главата, насинявания по дясното рамо, охлузвания по дясната предмишница, насинявания по дясната мишница на Т., но вещото лице не е изследвало в каква посока са ударите – от зад или от пред. Според показанията на обвиняемия от .г. тримата – С., синът му и В. са го удряли с дървени предмети – части от стол и подпорна греда по главата и тялото и от това той се е изплашил и започнал да се отбранява с ножа, който е държал в ръката си. Тези показания са дадени след като му е предявено разследването в това число и съдебно-психиатричната експертиза. Тези показания се различават от първоначално дадените от него. Според първоначалния разпит на Т., който е бил на .г., той е бил нападнат от мъжете в двора му и за да се защити ги е пробол. Така показанията му се различават както по броя на мъжете, които са го нападнали, така и по неговото състояние в момент на нападението.

Единствения незаинтересован очевидец на случая е св.Д., който живее непосредствено да имота на Т. от към страната, където са били той и пострадалия. Според показанията на този свидетел Т. първо се показал напред в двора и като видял двамата по-млади мъже, казал че с тях работа няма и тръгнал да се прибира от мястото където бил – задната част на двора, където имало тоалетна. След него тръгнали двама мъже – един млад мъж на около 30 години и друг мъж на около 55 години видима възраст. Те крещели и заплашвали Т.. Имало и трети мъж, който бил най-възрастен и бил в двора на къщата, но не тръгнал след Т.. В задната част на двора и точно до тоалетната двамата мъже настигнали Т., но постройката пречила на свидетеля да вижда обвиняемия и последвалите го мъже добре. Д. видял, че единият от тях замахвал по посока на обвиняемия с дървен стол, който взел от натрупани на мястото боклуци. Св. Д. казва, че след първоначалното замахване е чул един от мъжете да казва на другия, че Т. има нож и да се пази, като след това столът се разпаднал на парчета, а в следващия момент чул, че младия мъж казва на другия „тате заклаха ме”. Д. видял, че младия мъж тръгнал да бяга навън и продължил да вика на другия „бягай тате бягай ще заколят и теб”. Тогава Д. видял, че другия мъж замахнал още няколко пъти със стол към Т., захвърлил го и също побягнал да излиза навън. След като втория мъж побягнал Д. видял ножът да изхвърча в неговата посока и паднал на около 2.0-2.5м., след което Т. го прибрал. В съвкупност тези гласни доказателства сочат, че трябва да се изследва състоянието на Т. в момент на нападението, защото изготвената и възприета от Прокурора психиатрична експертиза не е задълбочена. Освен това изобщо не е обърнато внимание от Прокурора на обстоятелството, че Т.е хвърлил нож по бягащ човек с гръб към него, а след това е прибрал ножа. Не е изследвано състоянието на Т.в всестранно, а само с оглед на силното раздразнение, тъй като такива искания са постъпили от пострадалия, т.е. дали е при физиологичен афект или не. Страхът и уплахата и смущението обаче са нещо друго, различно от силното раздразнение, което психологично състояние не е изследвано, предвид разликата в моментите на нараняване на В. Паунов и посоката на ударите.

Като се съпоставят нараняванията на Б. П., съдебно-медицинската укспертиза по отношение на неговите наранявания и показанията на св.Д., може да се направи извод, че Т. е продължил да нанася удари и след като нападението на двамата пострадали е преустановено. Освен това изобщо следва да се оцени наново ситуацията и от гледна точка на посоката на нараняване на Т. – дали той първо е бил нападнат, ако неговите увреждания са от към гърба и той се е защитавал или той е нападнал пръв, като е размахвал нож, ако нараняванията му са от към гърдите.

Съдът не намира за необходимо да обсъжда съображенията на пострадалия в жалбата, касаещи всестранността и задълбоченото изследване на степента на увреждане на В. П., защото това е сторено чрез назначените съдебно-медицински експертизи. Няма необходимост и от обсъждане на съждения на жалбоподателя във връзка със законността на постановлението на прокурор при РП-С. и СОП по допълнителни искания на пострадалия при предявяване на разследването. Няма връзка с деянието удара на Т. с мотика по главата на С.П. преди инкриминираното събитие, освен за състоянието на пострадалия и неговия баща, които са участници с настоящото деяние. По отношение на разсъжденията на В. П. за квалификацията на деянието то това ще стори прокурора при новата и задълбочена преценка на доказателствата по отделно и в съвкупност, а не само по силата и интензивността на ударите на Т.. Съдът задълбочено и многократно прочете показанията на св.Д., който е разпитван само веднъж – на .г. Д. не описва нито размера на ножа нито на острието му, нито казва че е видял Т. да носи нож първоначално като е посрещнал мъжете в двора си. Д. описва нож, който е полетял след св. Б. Паунов и паднал на около 2.0-2.5м. от мястото където е излетял и е с жълта дръжка. Д. казва също, че когато Т. прибрал този нож, той е носил в ръката си нож с черна дръжка. Иззетия от местопроизшествието нож и изследван при огледа на веществени доказателства е с дължина на дървената дръжка 13см., ширина 2.5-3.0см. и дължина на металната режеща част от 16см. Вероятно за това В. П. свързва показанията на св.Д. с ножа, с който е извършено престъплението, но това не може единствено да обоснове желанието на обвиняемия да го умъртви. Съдът напълно споделя сочените пропуски в разследването, довели до неправилно прекратяване на наказателното производство, свързани със психичното състояние на Т. в момент на извършване на деянието и това е една от посочените причини обжалваното постановление да бъде отменено.

Водим от горното съдът