Заседание на Съвета Икономически и финансови въпроси Брюксел, 15 май 2012 г. Председател г-жа Margrethe vestager

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
9733/12 (OR. en)
PRESSE 198 PR CO 29
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3167-о заседание на Съвета Икономически и финансови въпроси Брюксел, 15 май 2012 г.
Председател Г-жа Margrethe VESTAGER Министър на икономическите въпроси и вътрешните работи на Дания

КАПИТАЛОВИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА БАНКИТЕ Error: Reference source not found

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИ ОТ СПЕСТЯВАНИЯ Error: Reference source not found

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ И ЗАСТАРЯВАНЕ НАСЕЛЕНИЕТО Error: Reference source not found

ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА Error: Reference source not found

ПРОЕКТОБЮДЖЕТ НА ЕС ЗА 2013 г. Error: Reference source not found

ЗАСЕДАНИЯ, ПРОВЕДЕНИ УСПОРЕДНО СЪС ЗАСЕДАНИЕТО НА СЪВЕТА Error: Reference source not found

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ

• 
  Проект „TARGET 2 — Ценни книжа“ — Заключения Error: Reference source not found
  
• 
  KPMG беше назначена за одитор на Bank of France Error: Reference source not found
  
• 
  Бъдещето на ДДС — Заключения и доклад Error: Reference source not found
  

• 
  Мобилизиране на фонд „Солидарност“ на ЕС за Италия Error: Reference source not found
  

• 
  Зелен фонд за климата Error: Reference source not found
  

Г-н Steven VANACKERE Заместник министър-председател и министър на финансите и устойчивото развитие, отговарящ за държавната администрация

Г-жа Боряна ПЕНЧЕВА Заместник-министър на финансите

Г-н Miroslav KALOUSEK Министър на финансите

Г-н Tomáš ZÍDEK Заместник-министър на финансите

Дания:

Г-жа Margrethe VESTAGER Министър на икономическите въпроси и вътрешните работи

Г-н Wolfgang SCHÄUBLE Федерален министър на финансите

Г-н Jürgen LIGI Министър на финансите

Г-н Michael NOONAN Министър на финансите

Г-н Theodoros SOTIROPOULOS Постоянен представител

Г-н Luis DE GUINDOS JURADO Министър на икономиката и конкурентоспособността

Г-н Philippe ETIENNE Постоянен представител

Г-н Mario MONTI Министър-председател и министър на икономиката и финансите

Г-н Vittorio GRILLI Заместник-министър на икономиката и финансите

Кипър:

Г-н Vassos SHIARLY Министър на финансите

Г-н Andris VILKS Министър на финансите

Г-жа Ingrida ŠIMONYTĖ Министър на финансите

Г-н Luc FRIEDEN Министър на финансите

Г-н Gyula PLESCHINGER Държавен министър, отговарящ за данъчната и финансовата политика

Г-н Tonio FENECH Министър на финансите, икономиката и инвестициите

Г-н Jan Kees de JAGER Министър на финансите

Г-жа Maria FEKTER Федерален министър на финансите

Г-н Jacek ROSTOWSKI Министър на финансите

Г-н Vitor GASPAR Министър на финансите

Г-н Claudiu DOLTU Държавен секретар, Министерство на финансите

Г-н Janez ŠUŠTERŠIČ Министър на финансите

Г-н Vazil Hudák Държавен секретар, Министерство на финансите

Г-жа Jutta URPILAINEN Заместник министър-председател, министър на финансите

Г-н Anders BORG Министър на финансите

Г-н Peter NORMAN Министър по въпросите на финансовите пазари

Обединено кралство:

Г-н George OSBORNE Министър на финансите

Г-н Оли РЕН Заместник-председател

Г-н Мишел БАРНИЕ Член

Г-н Алгирдас ШЕМЕТА Член

Г-н Януш ЛЕВАНДОВСКИ Член

Други участници:

Г-н Vitor CONSTÂNCIO Заместник-председател на EЦБ

Г-н Werner HOYER Председател на Европейската инвестиционна банка

Г-н Thomas WIESER Председател на Икономическия и финансов комитет

Г-н Hans VIJBRIEF Председател на Комитета за икономическа политика

Г-н Andrea ENRIA Председател на Европейския банков орган

Правителството на присъединяващата се държава беше представено, както следва:

Хърватия:

Г-н Slavko LINIĆ Министър на финансите

Съветът постигна съгласие по общ подход по две предложения — така наречения пакет „ДКИ ІV“, с който се изменят правилата на ЕС относно капиталовите изисквания за банките и инвестиционните посредници.

Той призова председателството да започне преговори с Европейския парламент въз основа на общия подход на Съвета. Целта е да се постигне съгласие по текстовете на първо четене, при възможност до юни, съгласно искането, отправено от Европейския съвет през март.

Предложенията си поставят за цел да изменят и заменят съществуващите директиви за капиталовите изисквания¹ и да ги разделят в два нови законодателни инструмента: регламент за определяне на пруденциалните изисквания, които институциите трябва да спазват, и директива за уреждане на достъпа до дейности по приемането на депозити.

Тяхната цел е да се транспонира в законодателството на ЕС международното споразумение, одобрено от Г-20 през ноември 2010 г. — така нареченото споразумение Базел ІІІ, сключено от Базелския комитет за банков надзор.

За повече подробности вж. съобщение за печата 9399/12.

Съветът обсъди проект за решение, чиято цел е да се даде мандат на Комисията да договори изменения на подписаните през 2004 г. споразумения със Швейцария, Лихтенщайн, Монако, Андора и Сан Марино за данъчното облагане на доходи от спестявания.

Преговорите биха имали за цел актуализиране на споразуменията, с което да се гарантира, че петте страни прилагат мерки, които са равностойни на мерките от изменената директива на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания.

Чрез измененията на директивата¹ и споразуменията се цели да се подобри тяхната ефикасност, като същевременно са отразят промените по отношение на спестовните продукти и развитието в поведението на инвеститорите от момента на прилагането им за първи път през 2005 г.

Предвид резервите, изразени от две делегации, председателството предложи въпросът да бъде включен в доклад по данъчните въпроси до Европейския съвет, планиран за юни. В доклада ще бъдат разгледани и начини за подобряване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети страни.

ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ И ЗАСТАРЯВАНЕ НАСЕЛЕНИЕТО

Съветът прие следните заключения.

„1. През последните години се наблюдават положителни тенденции във връзка с продължителността на живота. Въпреки това застаряването на населението поставя сериозни икономически, бюджетни и обществени предизвикателства. Икономическата и финансова криза допринесе за съществено влошаване в бюджетните позиции на повечето държави членки, което доведе до високи равнища на държавния дълг и би могло да изложи на риск фискалната устойчивост в някои държави — членки на ЕС. Съветът ПОДЧЕРТАВА, че е нужно да се осигури бърз напредък към дългосрочна фискална устойчивост на публичните финанси, като продължи да се извършва необходимата консолидация на публичните финанси. Съветът ПОДЧЕРТАВА неотложния характер на по-нататъшното изпълнение на структурните реформи в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и Заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 21 февруари 2012 г., за да се засили трайно потенциалът за растеж на икономиките на ЕС и по този начин допълнително да се подпомогне устойчивостта на публичните финанси при укрепена рамка на управление в ЕС.

2. Във връзка с това Съветът ОДОБРЯВА Доклада от 2012 г. относно застаряването на населението: икономически и бюджетни прогнози за 27-те държави — членки на ЕС (2010 г.—2060 г.), изготвен от Комитета за икономическа политика (работна група по въпросите на застаряването) и Комисията (ГД „Икономически и финансови въпроси“) въз основа на съвместно договорени методологии и допускания. В съответствие с предходните доклади прогнозите в Доклада от 2012 г. относно застаряването на населението обхващат публичните разходи, свързани със застаряването, в т.ч. разходите за пенсии, здравеопазване, дългосрочни грижи, образование и обезщетенията за безработица.

• 
  В резултат на най-сериозната икономическа криза от десетилетия насам прогнозният ръст на БВП беше преразгледан и занижен през 2010 г. и следващите години в сравнение с базовите прогнози в Доклада от 2009 г. относно застаряването на населението. В резултат на това в новите прогнози равнището на БВП е по-ниско за целия прогнозен период. Освен това значителното намаляване на населението в трудоспособна възраст през прогнозния период ще доведе до спад в предлагането на работна ръка и последваща тенденция към намаляване на потенциалния растеж, който се очаква да падне под 1 ½ % за ЕС в реално изражение в дългосрочен план.
  
• 
  Фискалните последици от застаряването на населението ще бъдат значителни в почти всички държави членки. Поради икономическата криза през 2010 г. свързаните със застаряването публични разходи вече бяха по-високи в сравнение с предишните прогнози, а предвид настоящите политики се очаква публичните разходи в ЕС, тясно свързани със застаряването (без обезщетенията за безработица), да нараснат допълнително с 4,1 процентни пункта от БВП между 2010 г. и 2060 г. с големи различия между отделните държави. Това увеличение е все пак по-ниско от предвиденото в предишните прогнози (4,7 процентни пункта), което се дължи на неотдавнашните реформи и на по-благоприятните за ЕС прогнози за демографско развитие.
  
• 
  Прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването, наред с останалото отразява нарастването на публичните пенсионни разходи за ЕС с 1,5 процентни пункта от БВП до 2060 г. Различията между държавите членки са много големи и зависят от степента на застаряване и неговия времеви аспект, специфичните особености на националните пенсионни системи и най-вече от напредъка на съответните държави при изпълнението на структурните реформи. В някои държави проведените неотдавна пенсионни реформи имат видимо положително въздействие, което се изразява в задържане на динамиката на публичните разходи, включително посредством установяването на обвързаност между законоустановената пенсионна възраст и продължителността на живота в някои случаи. В някои държави мащабът на реформите все още е недостатъчен или още не е количествено измерен.
  
• 
  Главно поради демографското развитие, в референтния сценарий на работната група по въпросите на застаряването се предвижда публичните разходи в ЕС за здравеопазване и дългосрочни грижи да нараснат с 2,7 процентни пункта от БВП между 2010 г. и 2060 г. Като се имат предвид възможните бъдещи тенденции в развитието на недемографските разходоопределящи фактори в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи, подобно на рисковия сценарий на работната група по въпросите на застаряването, прогнозираното увеличение на разходите, свързани с осигуряването на грижи, би могло дори да достигне 3,4 процентни пункта от БВП между 2010 г. и 2060 г.
  

5. Поради това Съветът ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО ангажимента си за осъществяване на по-нататъшни реформи във всички посочени области, главно реформи на пенсионните системи и здравеопазването, при зачитане на националните традиции за социален диалог. По-специално, Съветът ИЗТЪКВА, че е необходимо предприемането на по-нататъшни действия за повишаването на действителната пенсионна възраст, включително посредством избягване на ранното напускане на пазара на труда и обвързването на законоустановената пенсионна възраст или пенсиите с продължителността на живота в съответствие с годишния обзор на растежа за 2012 г., или чрез евентуално предприемане на други мерки с еквивалентно бюджетно въздействие. Постигането на това ще донесе двойна полза: по-висок стандарт на живот за всички, включително подпомагане на адекватен пенсионен доход в бъдеще, което се разглежда паралелно като специална тема в Комитета за социална закрила, и съществен принос за устойчивостта на публичните финанси. Освен това Съветът, като припомня заключенията си от 7 декември 2010 г., ПРИКАНВА държавите членки да балансират необходимостта от осигуряване на всеобщо здравеопазване и дългосрочни грижи с увеличаването на търсенето, свързано със застаряването на населението, технологичното развитие и все по-големите очаквания на пациентите през следващите десетилетия. Това изостря необходимостта да се оцени ефективността на системите за здравеопазване и да се осъществят разумни и нужни реформи, за да се постигне едновременно по-ефикасно използване на ограничените публичните ресурси и осигуряване на висококачествено здравеопазване в контекста на значителни бюджетни ограничения, произтичащи от високите равнища на държавен дефицит и дълг.

6. Съветът ПРИКАНВА Комисията да включи тези констатации, свързани с предизвикателствата на застаряването, в анализите и наблюдението по линия на европейския семестър и да отчете последиците от този процес в съответните области на координация на икономическите политики в ЕС, като има предвид, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е огромно предизвикателство, което изисква решителни мерки и строго наблюдение.

7. Съветът ПРИКАНВА Комисията до есента на 2012 г. да направи редовната задълбочена цялостна оценка на устойчивостта на публичните финанси, като използва този набор от по-всеобхватни и съпоставими актуализирани прогнози. На базата на тази оценка Комитетът за икономическа политика следва да докладва на Съвета. Съветът ПРИПОМНЯ, че новите дългосрочни бюджетни прогнози следва да се имат предвид при актуализирането на средносрочните бюджетни цели, отчитащи имплицитните държавни задължения, и ПРИКАНВА Икономическия и финансов комитет и Комисията да приключат работата си, като вземат предвид новата роля на средносрочните бюджетни цели в националните бюджетни рамки. Съветът ПРИКАНВА Комитета за икономическа политика да актуализира, въз основа на нова прогноза за населението, която ще бъде предоставена от Евростат, своя анализ на икономическите и бюджетните последици от застаряването на населението до есента на 2015 г.“

Съветът прие следните заключения.

„Съветът:

1. ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО ангажимента на ЕС и неговите държави членки да осигурят общо 7,2 милиарда евро в периода 2010—2012 г. за ускорено финансиране; ПОДЧЕРТАВА, че независимо от трудното икономическо положение и строгите бюджетни ограничения ЕС и всички държави членки са постигнали конкретен напредък в изпълнението на този ангажимент;

2. ОДОБРЯВА официалния доклад за ускореното финансиране от ЕС и неговите държави членки за 2011 г.; ПОТВЪРЖДАВА, че през 2010 г. и 2011 г., за да изпълни ангажимента си по отношение на ускореното финансиране, ЕС е мобилизирал средства, възлизащи общо на 4,59 млрд. евро, от които 46 % за финансиране на действия за смекчаване на изменението на климата, 32 % в подкрепа на усилията за адаптиране, 14 % за подпомагане на действия за ограничаване на обезлесяването и деградацията на горите в развиващите се страни и 8 % за междусекторни дейности и за дейности, които не могат да бъдат строго категоризирани. ОТПРАВЯ ИСКАНЕ към Комисията да актуализира при необходимост данните в доклада за ускореното финансиране, за да отрази всяка получена допълнителна информация преди предаването на доклада на РКООНИК.

3. ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО, че е важно развитите страни да продължат да предоставят подкрепа за действия за смекчаване на изменението на климата и за адаптиране към него след 2012 г., както е посочено в решенията от Дърбан; във връзка с това ПРИПОМНЯ, че в Дърбан бе отбелязано същественото разминаване между поетите ангажименти в областта на смекчаването и намаляването на емисиите, необходимо за постигане на целта за 2 °C, и затова призовава всички страни да положат възможно най-големи усилия за смекчаване на изменението на климата; ОТНОВО ИЗТЪКВА, че в това отношение ЕС и другите развити страни следва да работят конструктивно за намиране на начин за пропорционално увеличаване на финансирането в областта на климата от 2013 г. до 2020 г. от най-различни източници, публични финанси и частен сектор, двустранно и многостранно, в т.ч. алтернативни източници на средства, доколкото е необходимо за постигането на договорената в международен план дългосрочна цел да се мобилизират съвместно 100 млрд. щатски долара на година до 2020 г. в контекста на разумните действия за смекчаване и прозрачността на изпълнението и с оглед на намаляване на емисиите на парникови газове в глобален мащаб с цел да се ограничи нарастването на средната температура в света под 2 °С спрямо прединдустриалните равнища;

4. ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО, че е важно ЕС да продължи да допринася съвместно с другите развити страни за финансирането в областта на климата след 2012 г., както е посочено в решението от Дърбан, в подкрепа на инициативи, които ще доведат до съществени резултати, ще бъдат икономически ефективни в контекста на разумните действия за смекчаване и ще помогнат за повишаване на устойчивостта по отношение на изменението на климата и за намаляване на разминаването в равнището на амбиция между поетите понастоящем ангажименти и намаляването на емисиите, като се обръща специално внимание да се избягва дублирането на инициативи, наличните средства да се използват ефикасно, както и на нуждата от устойчиво публично финансиране и фискална консолидация; НАСЪРЧАВА полагането на усилия на местно равнище в развиващите се страни, включително постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива и на други мерки, изкривяващи конкуренцията, както и за създаване на добри рамкови условия за инвестиции, тъй като действията на страната, получаваща помощ, са от решаващо значение, за да поеме тя водеща роля в дейностите, за които се предоставя подкрепа, и да определи правилно националните си приоритети; ОТЧИТА, че в развиващите се страни вече е налице значителен потенциал за икономически ефективни действия за смекчаване и ПОДЧЕРТАВА, че наличието на повече информация във връзка с наличните предложения за национални подходящи мерки за действия за смекчаване на изменението на климата, които са икономически ефективни и разумни, би могло да улесни вземането на решения и насочването на финансирането в областта на климата, що се отнася до интелигентното използване на ресурсите; ПРИПОМНЯ колективния характер на поетите финансови ангажименти и НАСТОЙЧИВО ПРИКАНВА по-широк кръг от участници също да даде своя съществен принос и да мобилизира средства за финансирането в областта на климата, което отразява променящите се икономически реалности;

5. ПРИЗНАВА важната роля на многостранните банки за развитие и други публични финансови институции, в т.ч. ЕИБ, за улесняване на мобилизирането на тези финансови потоци; ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО ролята на частния сектор за осигуряване на средства за инвестиции за борба с изменението на климата в развиващите се страни и ИЗТЪКВА, че тази роля следва да бъде засилена чрез по-нататъшни усилия за преодоляване на регулаторните пречки и разработване на рамки на политиката, необходими за привличане на частно финансиране на борбата с изменението на климата, в т.ч. ефикасен международен пазар на въглеродни емисии; ОТБЕЛЯЗВА, че понастоящем няма международно прието определение за финансирането в областта на климата от частния сектор. ОТЧИТА, че се изискват допълнителни усилия за изясняване на концепцията за частното финансиране и на неговия дял в 100-те млрд. щатски долара;

6. ПРИПОМНЯ, че основната цел на мярка, която се прилага към въздухоплаването и морския транспорт, следва да бъде да позволи на сектора, чрез действия за смекчаване, да допринесе за постигането на целта за 2 °С, установена от РКООНИК; ОТНОВО ИЗТЪКВА, че определянето на цени на въглеродните емисии от въздухоплаването и морския транспорт в глобален план ще даде „ценовия сигнал“, необходим за ефикасното постигане на по-големи намаления на емисиите в тези сектори и би могло да генерира големи финансови потоци, както се подчертава в докладите на Консултативната група по финансирането в областта на изменението на климата и на Г-20. Във връзка с това ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ работата на Комисията по определянето на цените на въглеродните емисии от международното въздухоплаване и морския транспорт и възможностите, които се обсъждат в контекста на ИКАО и ИМО, за глобални мерки за борба с емисиите от секторите на въздухоплаването и морския транспорт; СТИГА ДО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, че по-голямата част от тях потенциално ще доведат до цени на въглеродните емисии, които от своя страна биха могли да генерират значителни приходи; ОТБЕЛЯЗВА, че наличието на финансиране, в т.ч. от търговете на квоти за авиационни емисии в рамките на СТЕ на ЕС, би могло да подпомогне действията в областта на климата в развиващите се страни, като същевременно ИЗТЪКВА, че от всяка държава членка ще зависи да определи как ще използва публичните приходи съгласно националните бюджетни правила и в съответствие с една политическа рамка на ЕС за стабилни и устойчиви публични финанси, без да се предопределя изходът от протичащите в момента преговори в рамките на ИМО; ПРИВЕТСТВА ускоряването на работата на ИКАО за по-нататъшно разработване на възможности за глобални пазарни мерки за емисиите от въздухоплаването; НАСЪРЧАВА ЕС и неговите държави членки да продължават ефективно да участват в преговорите с ИКАО и ИМО, в подкрепа на схемите за определяне на цени на въглеродните емисии, които на първо място стимулират действията за смекчаване на изменението на климата, а освен това имат и потенциал да генерират приходи; и НАСТОЙЧИВО ПРИКАНВА всички страни по ИМО и ИКАО допълнително да увеличат своите усилия за постигане на напредък по отношение на пазарните механизми за решаване на проблема с емисиите от въздухоплаването и морския транспорт в глобален план;

7. ОЧАКВА създаването на съвет и на временен секретариат на Зеления фонд за климата; и НАСЪРЧАВА бъдещия съвет на Зеления фонд за климата да направи всичко възможно фондът да бъде икономически ефективен и ефикасен, като се стреми да постига добро съотношение между полза и цена чрез оптимизиране на въздействието на финансирането в областта на адаптирането и смекчаването на изменението на климата, в т.ч. REDD+, като същевременно стимулира постигането на ползи за околната среда, обществото, икономиката и развитието и възприема подход, съобразен с равенството между половете; ИЗТЪКВА ОТНОВО, че фондът трябва да има съществен и амбициозен принос към всеобщите усилия за постигане на целите на международната общност в борбата с изменението на климата и да подкрепя действията за адаптиране към изменението на климата.“

Съветът взе под внимание представянето от Комисията на проекта ѝ за общ бюджет на ЕС за 2013 г.¹ и проведе обмен на мнения по предложението.

Съветът отправи искане към Комитета на постоянните представители да разгледа проекта, за да даде възможност на Съвета да установи позицията си.

В проекта на Комисията са залегнали плащания за общо 137,9 милиарда евро (+ 6,8 % в сравнение с 2012 г.) и задължения в размер на 150,9 милиарда евро (+ 2,0 %). Плащанията представляват 1,04 % от брутния национален доход на ЕС, а задълженията —1,13 %.

На 21 февруари Съветът определи приоритетите си по отношение на бюджета за 2013 г. (6260/12). Те ще бъдат използвани от предстоящото кипърско председателство като основа за преговорите по-късно през годината с Европейския парламент и Комисията.

Очаква се Съветът да определи позицията си по проектобюджета до края на юли, а Парламентът — в края на октомври. Ако позициите на двете институции са различни, на 24 октомври ще започне 3-седмична помирителна процедура.

Успоредно със заседанието на Съвета бяха проведени следните заседания:

Тройката председателства на Съвета (настоящото и двете предстоящи председателства) проведе неофициално заседание на 14 май с делегация на Европейския парламент, с акцент върху икономическото управление и финансовите услуги.

Министрите на държавите членки от еврозоната присъстваха на заседание на Еврогрупата на 14 май.

Министрите, в качеството им на членове на управителния съвет на Европейската инвестиционна банка, се събраха за годишното заседание на управителния съвет на ЕИБ.

Министрите участваха в работна закуска, за да обсъдят икономическото положение в светлината на пролетната икономическа прогноза на Комисията, публикувана на 11 май. Те също направиха преглед на обсъжданията в рамките на Икономическия и финансов комитет по въпросите на управлението на МВФ.

По време на работен обяд министрите проведоха неофициално заседание с колегите си от присъединяващите се държави и страните кандидатки за членство в ЕС — Хърватия, Турция, бившата югославска република Македония, Черна гора, Исландия и Сърбия, в рамките на което се съсредоточиха върху предприсъединителните икономически програми на страните кандидатки за периода 2012—2014 г.

Съветът прие заключения относно TARGET 2 — Ценни книжа (T2S), в които той приветства напредъка, постигнат от Евросистемата и съответните заинтересовани страни, и потвърждава политическата подкрепа за T2S като важен фактор за изграждането на единния пазар на услуги, свързани с ценни книжа.

Заключенията могат да бъдат намерени в док. 9605/1/12 REV.

KPMG беше назначена за одитор на Bank of France

Съветът прие решение, с което одобри назначаването на Deloitte и KPMG за външни одитори на Bank of France за финансовите години 2012—2017.

Съветът взе под внимание доклад за дискусиите относно съобщението на Комисията за бъдещето на данъка върху добавената стойност (ДДС).

Приети бяха следните заключения:

„А. Заключения на Съвета относно бъдещето на ДДС в общ план

Съветът на Европейския съюз

• 
  ПРИПОМНЯ Зелената книга на Комисията относно „бъдещето на ДДС — за по-опростена, по-солидна и по-ефективна система на ДДС“ и ОТЧИТА широките публични консултации с всички заинтересовани страни, които се проведоха през първата половина на 2011 г.
  
• 
  ПРИВЕТСТВА последвалото съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на ДДС — за по-опростена, по-сигурна и по-ефективна система на ДДС, отговаряща на нуждите на единния пазар“.
  
• 
  ПОДКРЕПЯ целта за общоевропейска система на ДДС, която да е по-опростена, по-ефективна и неутрална, солидна и защитена от измами.
  
• 
  Във връзка с това ИЗТЪКВА, че настоящото финансово и икономическо положение е трудно и сложно и изисква стабилна фискална консолидация на националните бюджети, което беше отразено в Заключенията на Европейския съвет от 1—2 март 2012 г. (вж. док. EUCO 4/3/12), и ПРИПОМНЯ, че Европейският съвет прикани „държавите членки, когато е целесъобразно, да преразгледат данъчните си системи с цел да ги направят по-ефективни и ефикасни, като премахнат необоснованите освобождавания, разширят данъчната основа, изместят данъчната тежест от труда, подобрят ефикасността на събирането на данъци и се справят с укриването на данъци“. Това следва да се отчита на равнище ЕС при изпълнението на целите, залегнали в съобщението. Данъкът върху добавената стойност е важен източник на приходи за националните бюджети и реформата на настоящата система на ДДС следва, по-специално, да цели да я направи по-ефективна и ефикасна, като се премахнат необоснованите освобождавания и се разшири данъчната основа, с цел да се допринесе за фискалната консолидация и растежа.
  
• 
  ОТБЕЛЯЗВА следните принципи и правни съображения, които следва да бъдат отчетени при провеждането на всякакви бъдещи действия: икономическа ефективност, пропорционалност, единодушие, законодателство за защита на данните, спазване на принципа на субсидиарност и пълно зачитане на съответните области на компетентност на Съюза и на държавите членки.
  
• 
  ПРИКАНВА съответните органи на Съвета и Комисията да вземат под внимание тези заключения в текущата си работа и при изпълнението на целите, залегнали в съобщението.
  
• 
  ПРИКАНВА председателството и Комисията при необходимост да информират Съвета относно напредъка на работата.
  

Съветът на Европейския съюз

• 
  ОТЧИТА необходимостта от опростяване на настоящата система на ДДС, за да се намалят разходите за привеждане в съответствие във връзка с ДДС и административната тежест за стопанските субекти, както малки, така и по-големи, и по-конкретно за предприятията, които работят в повече от една държава членка, и ПОДКРЕПЯ работата за гарантиране на навременно прилагане на минисистемата за „обслужване на едно гише“ през 2015 г. като основно приоритетно действие. ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ становището на Комисията, че в условията на система на ДДС, основана на облагане с данъци в държавата членка на местоназначение, обслужването на едно гише е основен инструмент за улесняване на достъпа до единния пазар.
  
• 
  ИЗТЪКВА, че е важно да се гарантира, че инициативите, разработени да опростят системата на ДДС за стопанските субекти, не създават допълнителна тежест за националните органи; стратегическата цел за опростяване следва да се разглежда като двупластова концепция, която се прилага по еднакъв начин за стопанските субекти и за националните органи.
  
• 
  ПРИЗОВАВА Комисията да доизясни правния статут на информацията, както и съдържанието, формата, ролите и отговорностите, свързани с предложения интернет портал за ДДС в ЕС, и ПРИКАНВА държавите членки да сътрудничат за разработването на такъв портал, който следва да не създава непропорционална административна тежест за националните органи, нито да дублира работата.
  
• 
  ПРИКАНВА Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки и като се консултира със заинтересованите страни, да продължи да работи за установяването на форум за ДДС в ЕС за държавите членки и заинтересованите страни, като Комисията играе ролята на координатор.
  
• 
  ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ намерението на Комисията да представи предложение за създаване на стандартизирана декларация за ДДС и във връзка с това ПРИЗОВАВА Комисията преди това да направи необходимото за провеждането на диалог на широка основа и извършването на задълбочен анализ на разходите и ползите.
  

Съветът на Европейския съюз

• 
  СМЯТА, че капацитетът за генериране на приходи и способността за поддържане на икономически растеж са присъщи характеристики на една по-ефективна система на ДДС.
  
• 
  ПРИЕМА необходимостта да се разгледат по-обстойно действащите в ЕС правила за прилагането на ДДС към публичния сектор, дотолкова, доколкото съществува конкуренция между публичния и частния сектор.
  
• 
  ОТЧИТА желанието за разясняване на правилата, свързани с организациите с нестопанска цел.
  
• 
  ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 10 март 2009 г., в които беше разрешен въпросът за: „възможността държавите членки, които желаят, да прилагат намалени ставки на ДДС в определени сектори“ и в които „същевременно беше признато, че намалените ставки на ДДС в зависимост от условията могат да имат положително и отрицателно икономическо въздействие, така че следва винаги да се разглеждат по-ефективни алтернативни решения, преди дадена държава членка да избере възможността за прилагане на намалени ставки на ДДС“.
  
• 
  ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ факта, че Комисията подкрепя идеята за ограничено използване на намалени ставки с цел да се повиши ефективността на системата на ДДС, както и че възнамерява през 2012 г. да започне оценяване на сегашната структура на ставките на ДДС, в контекста на различните водещи принципи, залегнали в нейното съобщение. АНГАЖИРА СЕ да разгледа констатациите от тази оценка.
  

Съветът на Европейския съюз

• 
  Изцяло ОТЧИТА, че са необходими постоянни усилия с цел системата на ДДС в ЕС да стане по-солидна и устойчива, включително като се вземе предвид най-новото развитие на технологиите.
  
• 
  ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ намерението на Комисията да анализира осъществимостта на новите методи за събиране на данъци.
  
• 
  ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ намерението на Комисията да представи конкретно предложение за механизъм за бърза реакция, който с оглед борбата с внезапни измами ще даде възможност за приемането на национално равнище на временни мерки за дерогация от директивата, в очакване на резултата от процедурите за приемане на подходящи мерки на равнището на ЕС.
  
• 
  4) Система на ДДС, съобразена с единния пазар
  

• 
  ИЗРАЗЯВА СЪГЛАСИЕ с Комисията, че е малко вероятно принципът на „данъчно облагане в държавите членки по произход на доставките на стоки или услуги“, както се предвижда в член 402 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, да се окаже политически постижим.
  
• 
  ПРИКАНВА Комисията да пристъпи към задълбочена техническа работа и диалог на широка основа с държавите членки, за да се проучат подробно различните възможности за прилагане на принципа за облагане по местоназначение.“
  

Съветът прие позицията си относно проекта за коригиращ бюджет № 2 за 2012 г.¹, като прие мобилизирането на 18,1 млн. евро под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания с цел да се предостави финансова помощ на областите Лигурия и Тоскана в Италия, пострадали от обилни валежи и наводнения през октомври 2011 г.

В съответствие с Междуинституционалното споразумение относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление Съветът желае да използва преразпределение от енергийните проекти в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване за покриване на плащанията. Бюджетните кредити биха били добавени към вече съществуващите.

ОКОЛНА СРЕДА

Зелен фонд за климата

Съветът прие заключения относно кандидатурите за Управителния съвет на Зеления фонд за климата, изложени в док. 9856/12.