Заседание на Съвета Конкурентоспособност (вътрешен пазар, промишленост, научни изследвания и космическо пространство) Брюксел, 10-11 декември 2012 г
Изтегляне 340.02 Kb.
|
СЪДЪРЖАНИЕ1 УЧАСТНИЦИ Error: Reference source not found ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД АКТ ЗА ЕДИННИЯ ПАЗАР Error: Reference source not found
Акт за единния пазар II — заключения на Съвета Error: Reference source not found ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА Error: Reference source not found Индустриалната политика и приносът ѝ за растежа и икономическото възстановяване Error: Reference source not found
Модернизиране на правилата за държавна помощ: въздействие върху конкурентоспособността Error: Reference source not found МИТНИЧЕСКА ПОЛИТИКА Error: Reference source not found Нов план за действие в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост — резолюция Error: Reference source not found Актуализиране на Митническия кодекс на Съюза Error: Reference source not found Програма „Митници 2020“ Error: Reference source not found Стратегия за развитие на митническия съюз — заключения на Съвета Error: Reference source not found НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ и ИНОВАЦИИ Error: Reference source not found „Хоризонт 2020“: нова рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) Error: Reference source not found
Европейско научноизследователско пространство — заключения на Съвета Error: Reference source not found
ПОЛИТИКА ЗА КОСМИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО Error: Reference source not found Отношения между ЕС и Европейската космическа агенция (ЕКА) Error: Reference source not found ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found Годишен обзор на растежа 2013 г. — степен на интеграция на единния пазар Error: Reference source not found Програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. Error: Reference source not found Индекс за развитие на пазарите на дребно Error: Reference source not found Конференции в областта на научните изследвания, организирани от кипърското председателство Error: Reference source not found Работна програма на встъпващото ирландско председателство Error: Reference source not found ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ няма УЧАСТНИЦИ Белгия: Г-н Johan VANDE LANOTTE Заместник министър-председател и министър на икономиката, защитата на потребителите и по въпросите на Северно море Г-н Jean-Claude MARCOURT Заместник министър-председател и министър на икономиката, малките и средните предприятия, външната търговия и новите технологии Г-жа Ingrid LIETEN Заместник министър-председател на правителството на фламандската общност и фламандски министър на иновациите, публичните инвестиции, медиите и борбата с бедността Г-н Paul MAGNETTE Министър по въпросите на публичните предприятия, научноизследователската политика и сътрудничеството за развитие, отговарящ за големите градове
Г-н Сергей ИГНАТОВ Министър на образованието, младежта и науката Г-жа Петя ВАСИЛЕВА Заместник постоянен представител
Г-н Milan HOVORKA Заместник-министър на промишлеността и търговията Г-н Tomáš HRUDA Заместник-министър на висшето образование и научните изследвания Г-н Jakub DÜRR Заместник постоянен представител Дания: Г-н Morten ØSTERGAARD Министър на науката, иновациите и висшето образование Г-н Michael DITHMER Държавен секретар по въпросите на бизнеса и растежа Г-н Jonas BERING LIISBERG Заместник постоянен представител Германия: Г-н Georg SCHÜTTE Държавен секретар, Федерално министерство на образованието и научноизследователската дейност Г-н Guido PERUZZO Заместник постоянен представител
Г-н Juhan PARTS Министър на икономиката и комуникациите Г-н Clyde KULL Заместник постоянен представител
Г-н Seán SHERLOCK Заместник-министър, отговарящ за научноизследователската дейност и иновациите (Министерство на предприемачеството, заетостта и иновациите и Министерство на образованието и уменията) Г н Richard BRUTON Министър на предприемачеството, заетостта и иновациите
Г-н Vasilis MAGLARIS Държавен секретар, Министерство на образованието, религиозните въпроси, културата и спорта Г-н Spyridon EFSTATHOPOULOS Държавен секретар, Министерство на развитието, конкурентоспособността, инфраструктурата, транспорта и мрежите
Г-н José Manuel SORIA Министър на промишлеността, енергетиката и туризма Г-жа Carmen VELA OLMO Държавен секретар за научните изследвания, развойната дейност и иновациите Г-н José Pascual MARCO MARTÍNEZ Заместник постоянен представител Франция: Г-н Arnaud MONTEBOURG Министър на промишленото възстановяване Г-жа Geneviève FIORASO Министър на висшето образование и научноизследователската дейност
Г н Enzo MOAVERO MILANESI Министър, отговарящ за европейските въпроси Г-н Corrado PASSERA Министър на икономическото развитие, инфраструктурата и транспорта Г-н Francesco PROFUMO Министър на образованието, университетите и научноизследователската дейност Кипър: Г-н Neoklis SΥLIKIOTIS Министър на търговията, промишлеността и туризма Г-жа Eleni MAVROU Министър на вътрешните работи
Г-н Juris PŪCE Държавен секретар, Министерство на икономиката Г-жа Lauma SIKA и.д. Държавен секретар, Министерство на образованието и науката
Г-н Arūnas VINČIŪNAS Заместник постоянен представител Люксембург: Г-н Etienne SCHNEIDER Министър на икономиката и външната търговия Г-н François BILTGEN Министър на правосъдието, министър на държавната администрация и административната реформа, министър на висшето образование и научноизследователската дейност, министър на комуникациите и медиите, министър по религиозните въпроси
Г н Zoltán CSÉFALVAY Държавен секретар, Министерство на националната икономика Г-н Olivér VÁRHELYI Заместник постоянен представител
Г-н Patrick MIFSUD Заместник постоянен представител Нидерландия: Г-н Sander DEKKER Държавен секретар по въпросите на образованието, културата и науката Г н Derk OLDENBURG Заместник постоянен представител
Г-н Reinhold MITTERLEHNER Федерален министър на икономиката, семейството и младежта Г н Karlheinz TÖCHTERLE Федерален министър на науката и научноизследователската дейност Г н Harald GÜNTHER Заместник постоянен представител Полша: Г-н Jacek GULIŃSKI Заместник държавен секретар, Министерство на науката и висшето образование Г н Andrzej DYCHA Заместник държавен секретар, Министерство на икономиката
Г-жа Leonor PARREIRA Държавен секретар за науката Г-н Álvaro SANTOS PEREIRA Министър на икономиката и заетостта
Г-н Tudor PRISECARU Държавен секретар, Национален орган за научноизследователска дейност Г-н Cristian BADESCU Заместник постоянен представител
Г н Žiga TURK Министър на образованието, науката и спорта Г-н Uroš ROŽIČ Държавен секретар
Г-н Štefan CHUBODA Държавен секретар, Министерство на образованието, науката, научноизследователската дейност и спорта Г-н Alexander MICOVČIN Заместник постоянен представител
Г-н Lauri IHALAINEN Министър на труда Г-н Janne METSÄMÄKI Държавен секретар Г-н Jouni HAKALA Държавен секретар, Министерство на заетостта и икономиката Швеция: Г жа Ewa BJÖRLING Министър на търговията Г-н Stefan ATTEFALL Министър на държавната администрация и жилищната политика Г-н Håkan EKENGREN Държавен секретар Г-н Peter HONETH Държавен секретар, отговарящ за висшето образование и научноизследователската дейност, Министерство на образованието
Лорд GREEN Заместник-министър, отговарящ за търговията и инвестициите Г-н David WILLETTS Заместник-министър на икономиката, иновациите и уменията (Заместник-министър по въпросите на университетите и науката)
Г-н Хоакин АЛМУНИЯ Заместник-председател Г н Антонио ТАЯНИ Заместник-председател Г-н Тонио БОРГ Член Г-н Алгирдас ШЕМЕТА Член Г н Мишел БАРНИЕ Член Г жа Мойра ГЕЙГЪН-КУИН Член Г-жа Андрула ВАСИЛИУ Член Правителството на присъединяващата се държава беше представено, както следва:
Г-н Željko JOVANOVIĆ Министър на науката, образованието и спорта Г-жа Irena ANDRASSY Заместник постоянен представител
Съветът проведе дебат и взе под внимание информацията за внесеното законодателство, включено в пакета относно Акта за единния пазар I, който се състои от дванадесет приоритетни мерки, насочени към завършване на изграждането на единния пазар посредством повишаване на доверието и стимулиране на растежа и създаването на работни места. Всяка от тези мерки, които ще бъдат съвместно приети от Европейския парламент и Съвета, се намира в различен етап от законодателния процес. Тези дванадесет инструмента за растеж, конкурентоспособност и социален прогрес ще допринесат за намаляване на пречките и подобряване на ефикасността на единния пазар за предприятията, гражданите, потребителите и работниците.
В рамките на открито обсъждане министрите одобриха споразумението относно пакета за патентите, постигнато в Корепер1 на 19 ноември2. Очаква се Европейският парламент да одобри институционалното споразумение чрез гласуване на пленарното си заседание на 11 декември. След гласуването двата регламента относно единния патент и разпоредбите за превод се очаква да бъдат официално приети от Съвета преди края на 2012 г. Този пакет е резултат от засиленото сътрудничество между 25 държави членки. Той се състои от два регламента — с първия се създава единният патент, а с втория се предвижда неговият режим на превод. Италия и Испания не участват в засиленото сътрудничество поради разпоредбите за превод. При системата на единния патент, за защита на даден патент във всички държави от ЕС ще бъде необходимо само едно заявление, за разлика от сегашната ситуация, при която патентът трябва да бъде одобрен и приет във всяка държава от ЕС, в която заявителят би искал да получи защита. По този начин процесът на одобрение ще бъде по-кратък, тъй като вече няма да се изисква превод и патентът ще се одобрява на езика, на който е бил предоставен (само на френски, английски или немски). Тези промени представляват голямо преимущество за притежателите на патенти, защото ще се намалят значително разходите за широко патентно покритие в държавите — членки на Европейската патентна организация. Третият елемент от пакета е споразумението за единен съд за патентите, в което не участва единствено Испания. Единният съд за патентите ще гарантира еднаквата приложимост на патентното право в държавите членки, участващи в засиленото сътрудничество, като по този начин ще се избегне завеждането на многобройни съдебни дела по отношение на един и същи патент в различните държави членки. Това ще предотврати и постановяването на противоречиви съдебни решения по едни и същи въпроси. Споразумението за единен съд за патентите ще бъде международно споразумение между държавите членки, сключено извън институционалната рамка на ЕС. За подписване на споразумението за единен съд за патентите от участващите държави членки ще се проведе дипломатическа конференция. След подписването на споразумението ще се задейства процесът на ратификация от националните парламенти (за да може споразумението да влезе в сила, то трябва да бъде ратифицирано от най-малко 13 държави членки). Всички необходими решения (определяне на комитети, бюджет, назначаване на съдиите и председателя на съда, наемане на служители, съоръжения и т.н.) следва да бъдат приети своевременно, за да може първата регистрация на европейски патент с единно действие да се извърши през пролетта на 2014 г. Създаването на единна патентна система, валидна за целия ЕС, което се обсъжда в продължение на повече от 30 години, ще допринесе за активизиране на патентната дейност, особено за малките и средните предприятия (МСП). Това ще спомогне значително и за намаляване на разходите, свързани с получаване на патент в ЕС. Новият модел на единен патент ще насърчи предприятията от ЕС да засилят дейността си в областта на иновациите, което ще повиши конкурентоспособността им на вътрешния пазар. Той ще даде и по-голям стимул на дружествата от ЕС да защитават изобретенията си и новите си технически решения в Европа.
Съветът проведе открит дебат по модернизирането на политиката в областта на обществените поръчки и постигна споразумение за общ подход по трите предложения от пакета. Трите предложения за модернизиране на обществените поръчки са:
Споразуменията се основават на изготвените от председателството компромисни текстове за всяко едно от посочените по-горе законодателни предложения, които се съдържат в документи 16725/1/12, 18011/12 и 18007/12. Комисията представи пакета на 20 декември 2011 г. Този пакет представлява основно преработване на правилата за обществените поръчки в рамките на ЕС. На заседанията си от 20 февруари и 30 май 2012 г. въз основа на текста на проекта за директива относно обществените поръчки Съветът предостави насоки по четири важни въпроса: степента на гъвкавост, която следва да се прилага при използването на състезателни процедури с договаряне, прилагането на опростен режим за някои категории услуги (в социалната сфера, сферата на културата, сферата на здравеопазването и т.н.), широкото използване на електронни обществени поръчки и надзора и наблюдението на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Преразглеждането на политиката в областта на обществените поръчки ще засегне голям брой въпроси, свързани с обществените поръчки за стоки, строителство и услуги, в т.ч.:
Пакетът предвижда процедурният режим, установен на базата на действащите правила, които датират от 2004 г., да стане по-опростен и по-гъвкав. За тази цел в него се съдържат мерки за улесняване на възлагането на обществени поръчки и за облекчаването му в административно отношение, както и за предоставяне на гъвкавост на обществените органи с оглед на постигането на по-добри резултати в областта на обществените поръчки. Крайъгълен камък на процеса на опростяване в целия пакет е насърчаването на електронните обществени поръчки като по-удобна за ползване характеристика на процедурите за възлагане на обществени поръчки. 2) Стратегическо използване на обществените поръчки в отговор на новите предизвикателства По-добри възможности за органите по възлагане на обществени поръчки да преследват общи обществени цели като опазване на околната среда, социална отговорност, иновации, борба с изменението на климата, заетост, обществено здраве и да се вземат предвид други социални и екологически съображения. 3) По-добър достъп до пазара за МСП Пакетът предвижда конкретни мерки за премахване на пречките пред достъпа до пазара за МСП, като опростяване на изискванията за представяне на документи в процедурите за възлагане на обществени поръчки, създаване на стандартизиран документ за целите на подбора, стимул за възлагащите органи да обмислят разделянето на поръчките на по-малки обособени позиции, които са по-достъпни за МСП, както и намаляване на изискванията за участие. 4) Стабилни процедури Съобразно новия режим от държавите членки се изисква да гарантират, че възлагащите органи вземат подходящи мерки за предотвратяване, установяване и преодоляване на конфликти на интереси, възникнали при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, с цел да се избегне нарушаване на конкуренцията и да се осигури равнопоставеност на всички икономически оператори. 5) Управление В предложението се съдържат изисквания за държавите членки по отношение на наблюдението и докладването на дейността по възлагане на обществени поръчки, с цел да се подобрят ефективността и еднаквото прилагане на законодателството на ЕС в тази област.
Съветът взе под внимание изготвения от председателството доклад (16293/12) за напредъка по отношение на проекта за директива, насочена към повишаване на ефикасността на системата за признаване на професионалните квалификации с цел по-нататъшно улесняване на мобилността на квалифицираните работници в ЕС. Признаването на квалификациите между държавите членки се е превърнало в основополагащ градивен елемент на единния пазар, а професионалната мобилност — в ключов компонент от конкурентоспособността на Европа. На 30 май в Съвета се състоя дебат по два основни аспекта на реформата: създаването на европейската професионална карта и въвеждането на прозрачност, което ще доведе до взаимна оценка и евентуално до опростяване на националната законодателна рамка за регламентираните професии. Европейската професионална карта следва да представлява електронно удостоверение, издадено от държавата на произход на специалиста, което да улесни автоматичното признаване в приемащата държава (държавата, в която той иска да се установи). Понастоящем в 27-те държави — членки на ЕС, съществуват около 800 категории регламентирани професии. При регламентираните професии достъп до професията имат лицата, които притежават конкретна квалификация, например университетска диплома, и право да упражняват тази дейност имат само притежателите на такава квалификация. Предложението за изменение на сега действащата директива за професионалните квалификации беше представено на 19 декември 2011 г. (18899/11).
Съветът взе под внимание напредъка по отношение на проекта за директива за алтернативно решаване на спорове (АРС) и проекта за регламент за онлайн решаване на спорове (ОРС), след постигнатото на 30 май споразумение за общ подход (10622/12). Председателството обяви, че след провеждането на неофициални преговори, които се състояха по време на тристранната среща (среща между представители на Парламента, Съвета и Комисията) от 5 декември, между представителите на Европейския парламент и на Съвета е постигнато предварително споразумение. Споразумението на първо четене по двете предложения ще трябва да бъде потвърдено от двата законодателни органа съобразно вътрешните им процедури. Целта на предложенията е да се предвидят опростени, бързи процедури на приемлива цена за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци, възникнали при продажбата на стоки и услуги, чрез намесата на алтернативна структура за решаване на спорове. Инициативата ще осигури създаването на системи за АРС там, където такива понастоящем не съществуват, и ще гарантира на потребителите възможност по всяко време да отнасят споровете си до АРС. Системата за АРС ще бъде допълнена с механизъм за онлайн решаване на споровe (ОРС), включващ създаването на европейска платформа за онлайн решаване на спорове (това ще бъде интерактивен уебсайт на всички езици на Съюза, достъпен по електронен път и безплатен). Системите за АРС са в помощ на потребителите, въвлечени в спорове, които не е било възможно да бъдат разрешени пряко с търговеца. Тези механизми са се развили в ЕС по различен начин — по публичен или частен път, като приеманите от тези органи решения се различават значително по статут.
Съветът взе под внимание напредъка по отношение на прегледа и опростяването на счетоводните правила, приложими за дружествата в ЕС. Основните цели на прегледа са:
С цел да насърчи отчетността на правителствата, прозрачността и доброто управление, предложението (16250/11) въвежда нови отчетни изисквания за големите предприятия и за всички предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, които работят в областта на добивната промишленост или на дърводобива от девствени гори. Предлага се тези дружества да оповестяват плащанията си в полза на правителствата в държавите, в които извършват дейност. Акт за единния пазар II — заключения на Съвета Съветът прие заключения относно втория пакет от нови приоритетни предложения, представени от Комисията на 3 октомври 2012 г. в рамките на „Акт за единния пазар ІI“ (АЕП II)1. Тези предложения ще допълнят първата съвкупност от мерки от пакета „Акт за единния пазар I“ за задълбочаване и укрепване на единния пазар с цел стимулиране на икономическия растеж и създаване на работни места. Наред с другото, в заключенията се изтъква необходимостта единният пазар да почива на стабилна икономическа и социална основа, както и важната роля на действията от АЕП ІI в отговор на опасенията на гражданите и предприятията. Заключенията са изложени в док. 16617/12. ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА Индустриалната политика и приносът ѝ за растежа и икономическото възстановяване Съветът оцени състоянието на европейската промишленост и прие заключения относно актуализирането на индустриалната политика и приноса ѝ за растежа и икономическото възстановяване. Заключенията са изложени в док. 17566/12. В заключенията се поставя акцент върху четири стълба, които изискват спешно внимание в резултат на икономическата криза:
Заключенията се основават на съобщението на Комисията (15168/12) за актуализиране на водещата инициатива относно индустриалната политика и на последвалите обсъждания на заседанието на Съвета от 11 октомври, на което министрите подчертаха, че е важно да бъдат ускорени действията в стратегическите сектори с голям потенциал за подпомагане на конкурентоспособността и създаването на работни места. Идентифицирани бяха и редица перспективни нови пазари, които могат да допринесат за новаторска и конкурентоспособна преработвателна промишленост. В плана си за действие за автомобилната промишленост Комисията посочи конкретен пример за прилагането на актуализирано виждане за индустриалната политика в секторен план.
Министрите обмениха мнения за състоянието и перспективите на автомобилната промишленост в различните държави и в светлината на изготвения неотдавна от Комисията план за действие за насърчаване и подпомагане на адаптирането на този сектор (15962/12). Министрите изразиха съгласие с препоръките, съдържащи се в плана за действие, чиято цел е в краткосрочните, средносрочните и дългосрочните стратегии за насърчаване на конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост да бъдат интегрирани редица съображения, като адаптирането на производствените мощности, разработването на нови методи за производство и бизнес модели, източниците на доставка, ефективното използване на суровините, както и инвестициите в хора и нови умения. Модернизиране на правилата за държавна помощ: въздействие върху конкурентоспособността След като Комисията представи съобщението си относно модернизирането на държавната помощ на ЕС (10266/12), се състоя обмен на мнения между министрите във връзка с бъдещето на политиката в областта на държавната помощ от гледна точка на промишлеността. В съобщението единният пазар е поставен в центъра на реформата, която се предвижда да завърши до края на 2013 г. Обсъждането беше структурирано с помощта на въпросник и документ за размисъл, подготвени от председателството (16647/12). Делегациите изразиха съгласие във връзка с необходимостта от модернизиране на политиката в областта на държавната помощ чрез определяне на цели в подкрепа на растежа, заетостта и конкурентоспособността на ЕС, като същевременно се допринесе за усилията на държавите членки за по-ефективно използване на публичните финанси. Те посочиха, че държавната помощ следва да бъде структурирана по такъв начин, че да поддържа и повишава конкурентоспособността на европейската промишленост, като взема под внимание сегашната икономическа криза и глобалния контекст. На заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси от 13 ноември се състоя предварително обсъждане. Заключенията на председателството, в които се обобщават резултатите от това обсъждане, са изложени в док. 15595/1/12.
Съветът прие резолюция, с която се одобрява стартирането на план за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) за периода 2013—2017 г. Резолюцията е поместена тук. Планът за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост за следващите пет години акцентира върху четири стратегически цели:
Освен това министрите дадоха оценка на изготвения от Комисията доклад за предишния план за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на ПИС за периода 2009—2012 г. В доклада се съдържат редица препоръки и са разгледани новите процеси, взети под внимание в новия план, в т.ч. увеличаването на продажбите по интернет и появата на нови ключови участници на международната сцена. Митническите служби отговарят за контролирането на стоките по външните граници на ЕС, както и за задържането на стоките, за които има подозрения, че нарушават ПИС, защитени от законите на ЕС и националните закони. С цел да се даде възможност на митниците да приемат общ подход във връзка с прилагането на ПИС и да насочат вниманието си към ситуациите, които пораждат най-големи рискове, Комисията и държавите членки изготвиха съвместно многогодишен план за действие. Този план за действие осигурява рамката, с която да се гарантира, че ограничените митнически ресурси, които са на разположение за прилагане на ПИС, могат да бъдат използвани по най-ефективния начин. ЕС разполага със стабилна система за защита срещу нарушения на ПИС по външните граници, а планът за действие се оказа надеждно средство за преодоляване на установените четири основни предизвикателства. При все това трафикът на стоки, нарушаващи ПИС, нараства непрекъснато и правоприлагащите органи трябва да разполагат с необходимите инструменти, за да се справят с това явление в областта на законодателството, обмена на информация и международното сътрудничество. Актуализиране на Митническия кодекс на Съюза Съветът проведе открит дебат по предложението за преработване на Митническия кодекс на Съюза, като целта е да се улесни постигането на споразумение на първо четене с Европейския парламент и да се гарантира навременното приемане на Кодекса. С предложения преработен текст (6784/12) някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 450/2008, с който се създава Митническият кодекс, се изменят съобразно развитието на митническото законодателство и законодателството в други области, актът се привежда в съответствие с изискванията, произтичащи от Договора от Лисабон, а прилагането му се отлага. Регламентът влезе в сила през 2008 г., но все още не се прилага. Той ще се прилага веднага след влизането в сила на разпоредбите за прилагането му и най-късно от 24 юни 2013 г., с цел на националните администрации и икономически оператори да се предостави достатъчно време, за да могат да предприемат необходимите инвестиции, и да се осигури гладкото въвеждане на електронните процеси. Митническият кодекс е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ L 145, 4.6.2008 г.): http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:145:0001:0064:EN:PDF Програма „Митници 2020“ По време на открито обсъждане Съветът договори частичен общ подход1 за създаването на програма за действие за митниците в ЕС за периода 2014—2020 г. (програма „Митници 2020“) като продължение на програмата „Митници 2013“, която изтича на 31 декември 2013 г. (17005/12). Програмата е насочена към предоставяне на мерки за подкрепа с цел да се гарантира, че митническото законодателство на ЕС се прилага по последователен и хармонизиран начин, в т.ч. мерки в подкрепа на изпълнението на правните задължения на ЕС, произтичащи от Митническия кодекс. Предвид факта, че много от дейностите в митническата област имат трансграничен характер и включват и засягат 27-те държави членки, съвместното действие на ЕС ще даде възможност да се укрепи колективното измерение на митническата дейност, да се избегне нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и да се подпомогне защитата на външните граници на ЕС. Финансирането на програмата „Митници 2020“ ще зависи от резултатите от продължаващите преговори по общия бюджет на ЕС за периода 2014—2020 г. В предложението на Комисията2 се предвижда финансов пакет от 548 млн. евро за седемгодишния период.
Съветът прие заключения относно постигнатия напредък в прилагането на стратегията за развитие на митническия съюз. Заключенията са поместени тук. НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ и ИНОВАЦИИ „Хоризонт 2020“: нова рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.)
По време на открито обсъждане Съветът постигна споразумение по частичен общ подход1 във връзка с проекта за решение за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“(17633/12). Споразумението се основава на изготвения от председателството компромисен текст (17029/12). Разискванията бяха съсредоточени върху два основни елемента от предложението: процесите и практиките за преодоляване на различията между европейските региони по отношение на научните изследвания и иновациите с оглед на по-доброто изпълнение на целите на европейското научноизследователско пространство, и най-подходящата управленска структура, като се запазват целите за опростяване. В специфичната програма са определени и развити конкретните цели и общите насоки за дейностите, отнасящи се до всеки от приоритетите от рамковата програма, като се поставя акцент върху изпълнението на конкретните цели и дейности. Специфичната програма ще се състои от следните части:
По време на открито обсъждане Съветът постигна споразумение по частичен общ подход (17621/12) във връзка с предложението (18091/11) за определяне на приоритетните области на стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) за периода 2014—2020 г. Стратегическата иновационна програма на EIT включва преглед на планираните дейности за следващите седем години, по-специално приоритетните области, избора и определянето на новите общности на знание и иновации (ОЗИ). Предлага се новите ОЗИ да бъдат създадени на два етапа: през 2014 г. и след 2017 г., при положителен резултат от прегледа. EIT, който беше създаден през март 2008 г., приключи първоначалния етап от развитието си, като започна да осъществява дейност посредством първите ОЗИ. EIT успя също така да постигне главната си цел — пълно интегриране на всички звена от иновационната верига, като обедини висши учебни заведения, научноизследователски организации и предприятия в първите три общности на знание и иновации, създадени през 2010 г. в областите, определени като особено важни за бъдещото развитие на Европа: устойчива енергия („KIC InnoEnergy“), адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него („ClimateKIC“) и бъдещо информационно и комуникационно общество („EIT ICT Labs“).
Съветът взе под внимание доклада за напредъка във връзка с предложението за създаване на програма за научни изследвания на Европейската общност за атомна енергия („програма на Евратом“), която допълва „Хоризонт 2020“ в областта на ядрените изследвания (16577/12). Програмата на Евратом ще гарантира, че финансираните по линия на ЕС дейности за научни изследвания и обучение в областта на ядрената енергия (синтез и делене) продължават през периода 2014—2018 г., като носят добавена стойност по отношение на дейностите, извършвани в държавите членки. „Хоризонт 2020“ — актуално състояние На 31 май 2012 г. Съветът постигна споразумение за частичен общ подход по рамковата програма „Хоризонт 2020“ (10663/12). Във връзка с това Съветът също така взе предвид доклад (10219/12) за постигнатия напредък относно другите три части на пакета: специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“, правилата за участие в научноизследователски проекти и програмата на Евратом. На 10 октомври 2012 г. Съветът постигна споразумение за частичен общ подход по правилата за участие, както и по изменения регламент за EIT. Последователно приеманите позиции в Съвета по различните компоненти на „Хоризонт 2020“ ще улеснят започването на преговори с Европейския парламент с оглед на постигането на споразумение на първо четене по целия пакет в хода на 2013 г. „Хоризонт 2020“ ще замени Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания, която е в сила до края на 2013 г. Очаква се новата рамка за научни изследвания да преодолее разпокъсаността в тази област и да осигури по-голяма степен на съгласуваност. „Хоризонт 2020“ се основава на настоящата концепция за Седмата рамкова програма, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейския институт за иновации и технологии. В сравнение със Седмата рамкова програма, „Хоризонт 2020“ притежава редица нови характеристики, които правят програмата подходяща за насърчаване на растежа и справяне с предизвикателствата пред обществото. Комисията представи различни компоненти на „Хоризонт 2020“ на 30 ноември 2011 г.:
Тя предложи да бъдат отпуснати 80 млрд. EUR за периода 2014—2020 г., което превръща „Хоризонт 2020“ в най-мащабната програма за научни изследвания в света. Европейско научноизследователско пространство — заключения на Съвета Съветът прие заключения относно европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и ключовите елементи, които следва да доведат до успешното изграждане и реализиране на ЕНП. Заключенията са изложени в док. 17649/12. Заключенията се основават на резултатите от ориентационния дебат, проведен в Съвета на 10 октомври, и на препоръките на Комисията, които се съдържат в съобщението „Засилено партньорство в рамките на европейското научноизследователско пространство за върхови постижения и растеж“ (12848/12). Комисията предложи следните приоритети за ЕНП: ефективни национални системи за научни изследвания; оптимално транснационално сътрудничество и конкуренция; отворен пазар на труда за изследователите; равенство между половете в научноизследователската дейност и свободно разпространение на знания. С течение на времето беше осъществен напредък към изграждане на европейско научноизследователско пространство чрез инструменти като последователни многогодишни рамкови програми за научни изследвания, инициативи за съвместно планиране и консорциуми за научноизследователска инфраструктура. При все това, степента на напредък е неравномерна по отношение на различните измерения на ЕНП, както и в различните държави членки. През февруари 2011 г. Европейският съвет призова за приключване на изграждането на ЕНП до 2014 г., като по този начин се създаде истински единен пазар за знания и се повишат мобилността на изследователите и привлекателността на Европа за чужди изследователи. ЕНП ще обърне особено внимание на външното измерение в областта на научните изследвания и иновациите. В това отношение в заключенията се изтъква и значението на укрепването на международното сътрудничество.
Министрите проведоха обмен на мнения във връзка с начините за подобряване на международното сътрудничество на ЕС в областта на научните изследвания и иновациите. Дебатът се проведе с помощта на въпросник на председателството (16560/12), изготвен въз основа на съобщение на Комисията (14000/12). Рамковите програми на ЕС за научни изследвания вече са изиграли важна си роля за подпомагане на сътрудничеството между ЕС и неговите държави членки с държави извън Съюза в областта на научните изследвания и иновациите. Както обаче беше посочено в средносрочния преглед на Седмата рамкова програма1, усилията на Европа в областта на международното сътрудничество трябва да се активизират и да придобият по-стратегически характер. Поради тази причина много делегации подчертаха необходимостта от прилагане на по-стратегическа визия за бъдещото развитие на международни партньорства по линия на следващата рамкова програма „Хоризонт 2020“. Те като цяло одобриха предложения от Комисията дългосрочен подход, включващ разработването на многогодишни пътни карти за сътрудничество с трети държави и региони.
На основата на въпросник, изготвен от председателството (16574/12), министрите обмениха мнения във връзка с начините за по-успешно развитие на отношенията между ЕС и Европейската космическа агенция. Те взеха под внимание и публикуваното неотдавна съобщение на Комисията „Установяване на подходящи връзки между ЕС и Европейската космическа агенция“ (16374/12). Министрите изразиха съгласие да направят допълнителна оценка на възможностите за укрепване на сътрудничеството по отношение на въпросите с дългосрочен аспект и решиха да преразгледат този въпрос в началото на 2013 г. Управлението на европейската политика за космическото пространство се осъществява от три основни участника: ЕС, ЕКА и съответните им държави членки. Компетентността на ЕС по отношение на космическото пространство, установена с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., укрепва политическото измерение на космическото пространство в Европа. Засилената роля на ЕС по отношение на европейската политика за космическото пространство се съпътства от повишено взаимодействие между посочените три участника на основата на допълване на техните роли и отговорности. В заключенията си от 31 май 2011 г. „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ Съветът посочи, че следва да се развие космическа индустриална политика в тясно сътрудничество с ЕКА и държавите членки за насърчаване на конкурентоспособна космическа промишленост в Европа. Съветът подчерта също, че космическите дейности и приложения представляват значим конкретен принос за стратегията „Европа 2020“ за стимулиране на растежа и насърчаване на разкриването на нови възможности за работа. Уебсайт на ЕКА: http://www.esa.int ДРУГИ ВЪПРОСИ Годишен обзор на растежа 2013 г. — степен на интеграция на единния пазар Съветът взе под внимание представения от Комисията годишен обзор на растежа 2013 г., публикуван в края на ноември (16669/12). Годишният обзор на растежа е отправната точка за европейския семестър, който включва едновременно наблюдение на политиките на държавите членки във фискалната област и в областта на икономиката и заетостта в продължение на шест месеца всяка година. Европейският семестър беше организиран за първи път през 2011 г. и беше въведен като част от реформата на икономическото управление. В обзора на Комисията се очертават приоритетните действия, които трябва да бъдат предприети от държавите членки, за да се осигури по-голяма координация и по-висока ефективност на политиките за насърчаване на устойчив икономически растеж. Заедно с годишния обзор на растежа Комисията представи и първия доклад „Степен на интеграция на единния пазар 2013 г.“ (17281/12), насочен към наблюдение на функционирането на единния пазар в рамките на процеса, свързан с европейския семестър. В него е представен анализ на степента на интеграция на единния пазар в ключовите области с най-голям потенциал от гледна точка на растежа.
Съветът взе под внимание предоставената от председателството информация във връзка с проекта за регламент за създаване на програма „Потребители“ за периода 2014—2020 г. (16795/11). Това предложение беше представено през ноември 2011 г. и общата му цел е посредством висока степен на защита на потребителите да се осъществи принос за растежа, като гражданите получат възможност да играят пълноценна роля в рамките на единния пазар. В предложението се съдържат конкретни цели и единадесет действия, насочени към постигане на тези цели с оглед да се улесни изпълнението на програмата за потребителите, одобрена от Съвета през октомври (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/intm/132794.pdf). След постигането на частичен общ подход от Съвета през юни 2012 г., неофициалните преговори с Европейския парламент напреднаха до степен да бъде постигнато широко предварително споразумение между институциите по почти всички разпоредби от бъдещата програма. Финансовите средства, които ще бъдат отпуснати за програмата, в момента не се обсъждат, тъй като ще зависят от резултатите от продължаващите преговори по многогодишната финансова рамка. Индекс за развитие на пазарите на дребно Съветът взе под внимание предоставената от Комисията информация относно осмия индекс за развитие на пазарите на дребно (17227/12). Индексът за развитие на пазарите на дребно, който се публикува ежегодно през пролетта и есента, откроява онези пазари в рамките на икономиката, които не функционират добре и следователно не отговарят на очакванията на потребителите.
Съветът взе под внимание информацията относно резултатите от няколко конференции и заседания в областта на научните изследвания, организирани от кипърското председателство (17211/12). Работна програма на встъпващото ирландско председателство Делегацията на Ирландия информира министрите за работната програма на ирландското председателство в областта на конкурентоспособността за първата половина на 2013 г. Работната програма в областта на конкурентоспособността е в съответствие с осемнадесетмесечната програма, изготвена съвместно от следващите три председателства на ЕС (17426/12). В областта на вътрешния пазар и промишлеността първостепенните приоритети на ирландското председателство ще включват финализирането на внесените законодателни инициативи, съдържащи се в Акта за единния пазар I, и подготовката на новите инициативи от пакета относно Акта за единния пазар II. В областта на научните изследвания ирландското председателство ще продължи преговорите по рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ с оглед на навременното ѝ одобрение.
Няма
1 Корепер — Комитетът на постоянните представители — се състои от посланиците на 27-те държави — членки на ЕС. Неговата роля е да подготвя решенията на Съвета. 2 Вж. съобщението за печата на председателството: http://www.cy2012.eu/index.php/en/news-categories/areas/competitiveness/press-release-unitary-patent-closer-to-the-finishing-line 1 http://ec.europa.eu/internal_market/smact/docs/single-market-act2_en.pdf 1 Частичният общ подход представлява споразумение по съществените елементи на даден правен акт в очакване на становището на Европейския парламент и съответните обсъждания на многогодишния бюджет на ЕС. 2 http://ec.europa.eu/taxation_customs/resources/documents/com_2012_464_en.pdf 1 Частичният общ подход представлява споразумение по съществените елементи на даден правен акт в очакване на становището на Европейския парламент и съответните обсъждания на многогодишния бюджет на ЕС. 1 http://ec.europa.eu/research/evaluations/index_en.cfm?pg=fp7 17410/12 BG Каталог: rapid rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите rapid -> Европейската комисия е готова да започне преговори със сащ за споразумение за личните данни с цел борба с тероризма и престъпността rapid -> IP/10/609 Брюксел, 26 май 2010 г. Европейската комисия се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ес и сащ rapid -> Европейска комисия — Съобщение за медиите rapid -> Заседание на Съвета Външни работи Търговия Женева, 14 декември 2011 г. Председател г жа Hanna trojanowska rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите rapid -> Texte bg conseil europeen – bruxelles 15 & 16 octobre 2008 conclusions de la présidence Изтегляне 340.02 Kb. Сподели с приятели:
|
