Заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Люксембург, 3-4 юни 2010 г. Председател г-н Francisco caamaño domínguez

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
10630/1/10 REV 1
PRESSE 161 PR CO 1
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3018-о заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Люксембург, 3-4 юни 2010 г.
Председател Г-н Francisco CAAMAÑO DOMÍNGUEZ Министър на правосъдието Alfredo PÉREZ RUBALCABA Министър на вътрешните работи Anna TERRÓN I CUSÍ Заместник-министър по въпросите на имиграцията и емиграцията

УЛЕСНЯВАНЕ НА ПРЕМИНАВАНЕТО НА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ ОТ СТРАНА НА ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЕС — заключения на Съвета Error: Reference source not found

ЕВРОПЕЙСКИ ПАКТ ЗА ИМИГРАЦИЯТА И УБЕЖИЩЕТО — заключения на Съвета Error: Reference source not found

НЕПРИДРУЖЕНИ НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА — заключения на Съвета Error: Reference source not found

ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found

• 
  Бюрата „SIRENE“ — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Психосоциална подкрепа — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Механизъм на Общността за гражданска защита — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Незаконен трафик на отпадъци — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Годишен доклад на ЕМПП — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Анализ на организираната престъпност в Латинска Америка и Карибския басейн — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Специални многонационални екипи с трети държави — резолюция на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Футболни срещи с международно значение — резолюция на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Сигурност във връзка с футболни срещи с международно значение Error: Reference source not found
  
• 
  Митническа информационна система — доклад за напредъка Error: Reference source not found
  
• 
  Годишен доклад на Евроюст — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Бюджет на SISNET за 2008 г. и за 2009 г. Error: Reference source not found
  
• 
  Интеграцията като основна движеща сила за развитието и социалното приобщаване Error: Reference source not found
  
• 
  Споразумение за сътрудничество между Европол и бившата югославска република Македония Error: Reference source not found
  
• 
  Годишен доклад на Европол за 2009 г. Error: Reference source not found
  
• 
  Конфискация и възстановяване на активи — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Европейска заповед за арест — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Семинари, организирани от испанското председателство Error: Reference source not found
  
• 
  Шенгенска информационна система: миграция към база данни от второ поколение Error: Reference source not found
  
• 
  Стокхолмска програма — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  
• 
  Споразумение между ЕС и Грузия относно визите за краткосрочен престой Error: Reference source not found
  

• 
  По-лесен достъп до структурните фондове на ЕС Error: Reference source not found
  

• 
  Антидъмпинг — Натриев цикламат от Китай и Индонезия Error: Reference source not found
  

• 
  Споразумение между ЕС и Южна Африка — мита Error: Reference source not found
  

• 
  Позиция на ЕС за удължаване срока на Конвенцията за продоволствената помощ Error: Reference source not found
  
• 
  Защита на животните, използвани за научни цели Error: Reference source not found
  

• 
  Споразумение ЕС/Соломонови острови — подновяване и разпределяне на възможностите за риболов Error: Reference source not found
  
• 
  Договореност с Чили относно опазването на запасите от риба меч — временно прилагане Error: Reference source not found
  

• 
  Живак Error: Reference source not found
  

• 
  Споразумение между ЕС и Виетнам относно въздухоплавателните услуги Error: Reference source not found
  

• 
  Комитет на регионите Error: Reference source not found
  

Г-жа Annemie TURTELBOOM Министър на вътрешните работи

Г-н Stefaan DE CLERCK Министър на правосъдието

Г-н Melchior WATHELET Държавен секретар по политиката на миграция и убежище

Г-н Цветан ЦВЕТАНОВ Министър на вътрешните работи

Г-жа Маргарита ПОПОВА Министър на правосъдието

Чешка република:

Г-н Martin PECINA Министър на вътрешните работи

Г-жа Daniela KOVÁŘOVÁ Министър на правосъдието

Г-жа Lenka PTÁČKOVÁ MELICHAROVÁ Заместник-министър на вътрешните работи

Г-н Marek ZENISEK Заместник-министър на правосъдието

Дания:

Г-н Lars BARFOED Министър на правосъдието

Г-жа Birthe RØNN HORNBÆK Министър по въпросите на бежанците, имиграцията и интеграцията и министър по църковните въпроси

Германия:

Г-н Thomas DE MAIZIERE Федерален министър на вътрешните работи

Г-жа Sabine LEUTHEUSSER-SCHNARRENBERGER Федерален министър на правосъдието

Г-н Ole SCHRÖDER Държавен секретар, Федерално министерство на вътрешните работи

Г-н Marko POMERANTS ^{Министър на вътрешните работи}

Г-н Rein LANG Министър на правосъдието

Ирландия:

Г-н Dermot AHERN Министър на правосъдието и правната реформа

Г-н Rory MONTGOMERY Постоянен представител

Гърция:

Г-н Michael CHRISOCHOIDIS Министър по защитата на гражданите

Г-н Théodoros SOTIROPOULOS Постоянен представител

Испания:

Г-н Alfredo PÉREZ RUBALCABA Министър на вътрешните работи

Г-н Francisco CAAMAÑO DOMÍNGUEZ Министър на правосъдието

Г-жа Anna TERRÓN I CUSI Заместник-министър по въпросите на имиграцията и емиграцията

Г-н Brice HORTEFEUX Министър на вътрешните работи, отвъдморските департаменти и територии и местните власти

Г-н Eric BESSON Министър на имиграцията, интеграцията, националната идентичност и съвместното развитие

Г-н Jean-Marie BOCKEL Държавен секретар за правосъдието

Г-н Roberto MARONI Министър на вътрешните работи

Г-н Angelino ALFANO Министър на правосъдието

Кипър:

Г-н Neoklis SYLIKIOTIS Министър на вътрешните работи

Г-н Loukas LOUKA Министър на правосъдието и обществения ред

Латвия:

Г-н Mārtiņš LAZDOVSKIS Държавен секретар за правосъдието

Г-н Normunds POPENS Постоянен представител

Литва:

Г-н Raimundas PALAITIS Министър на вътрешните работи

Г-н Tomas VAITKEVICIUS Заместник-министър на правосъдието

Люксембург:

Г-н Jean-Marie HALSDORF Министър на вътрешните работи и отбраната

Г-н François BILTGEN Министър на правосъдието

Г-н Nicolas SCHMIT Министър на имиграцията

Г-н Sándor PINTÉR Министър на вътрешните работи

Г-н Tibor NAVRACSICS Министър на публичната администрация и правосъдието

Малта:

Г-н Carmelo MIFSUD BONNICI Министър на правосъдието и вътрешните работи

Г-н Ernst HIRSCH BALLIN Министър на правосъдието, вътрешните работи и отношенията в Кралството

Г-жа Maria Theresia FEKTER Федерален министър на вътрешните работи

Г-жа Claudia BANDION-ORTNER Министър на правосъдието

Полша:

Г-н Jan TOMBIŃSKI Постоянен представител

Г-н Zbigniew WRONA Заместник държавен секретар, Министерство на правосъдието

Португалия:

Г-н Rui PEREIRA Министър на вътрешните работи

Г-н Alberto MARTINS Министър на правосъдието

Румъния:

Г-н Vasile BLAGA Министър на вътрешните работи и администрацията

Г-н Marian Cǎtǎlin PREDOIU Министър на правосъдието

Словения:

Г-н Aleš ZALAR Министър на правосъдието

Г-жа Katarina KRESAL Министър на вътрешните работи

Словакия:

Г-н Ivan KORČOK Постоянен представител

Г-жа Astrid THORS Министър на миграцията и европейските въпроси

Г-жа Tuija BRAX Министър на правосъдието

Г-н Antti PELTTARI Държавен секретар, Министерство на вътрешните работи

Г-н Tobias BILLSTRÖM Министър по въпросите на миграционната политика и убежището

Г-н Magnus G. GRANER Държавен секретар, Министерство на правосъдието и гражданските свободи

Обединено кралство:

Г-н James BROKENSHIRE Министър на вътрешните работи

Г-н Kenneth CLARKE Министър на правосъдието и лорд-канцлер

Комисия:

Г-жа Viviane REDING Заместник-председател

Г-жа Cecilia MALMSTRÖM Член

ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Европейски пакт за борба с международния трафик на наркотици

След като проведоха открит дебат, министрите приеха Европейски пакт за борба с международния трафик на наркотици (8821/10). На настоящия етап той се съсредоточава върху кокаина и хероина и следва да послужи в бъдеще като модел за борба с други категории наркотици, най-вече канабиса и синтетичните наркотици.

В пакта са изредени редица общи принципи за борбата с този вид престъпност и са разгледани три основни ангажимента:

• 
  прекъсване на каналите за кокаин;
  
• 
  прекъсване на каналите за хероин, и
  
• 
  предприемане на мерки срещу облагите от престъпления.
  

Пактът е неразделна част от свързания с правоприлагането аспект на стратегията на ЕС за борба с наркотиците (създадена през 2005 г.) и плана за действие на ЕС за периода 2009—2012 г., в които е застъпена идеята за възприемане на глобален балансиран подход, основан на едновременното намаляване на търсенето и предлагането. Той е практическо приложение на Стокхолмската програма и на Европейската стратегия за вътрешна сигурност, одобрени от Европейския съвет съответно през декември 2009 г. и март 2010 г.

Съветът прие следните заключения относно улесняване на преминаването на външните граници от страна на граждани на държавите членки на ЕС (9873/10). Те са съсредоточени върху необходимостта от подобряване на системите за бързо преминаване на външните граници в полза на гражданите на ЕС, като едновременно с това се запази разумен баланс между правото на свободно движение и гарантирането на най-висока степен на сигурност.

Съветът прие заключения относно последващи действия във връзка с Европейския пакт за имиграцията и убежището (10302/10).

В тези заключения се приветства напредъкът, постигнат в много от заложените в пакта области за действие, посочен в представения на 6 май 2010 г. от Комисията първи годишен доклад. Заключенията посочват редица тенденции и стъпки напред, отбелязани след приемането на пакта през октомври 2008 г., и които са от особено значение, включително в следните области:

• 
  трудова миграция;
  
• 
  борба с незаконната миграция;
  
• 
  убежище; и
  
• 
  сътрудничество с транзитните държави и държавите на произход.
  

• 
  по-нататъшна работа по Програмата за действие в областта на законната миграция, допълнена от амбициозна програма за интеграция;
  
• 
  борба с незаконната имиграция, незаконното прекарване през граница и трафика на хора;
  
• 
  засилване на вниманието, оказвано на непридружаваните малолетни и непълнолетни лица;
  
• 
  засилване на контрола и наблюдението на външните граници; и
  
• 
  продължаване на работата за създаване на обща европейска система за убежище, както и за укрепване на практическото сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището.
  

Като следваща стъпка Европейският съвет ще бъде приканен да одобри заключенията на заседанието си на 17 юни 2010 г.

След като проведе открит дебат, Съветът прие заключения относно непридружените непълнолетни лица, влизащи в ЕС независимо от това дали търсят убежище, дали са незаконни мигранти или жертви на трафик на хора (9824/10).

Заключенията са насочени най-вече към следните пет въпроса:

• 
  познаване на явлението (напр. подобряване на събирането на данни);
  
• 
  превенция на криещата опасности миграция и трафика на хора (напр. финансирането на превантивни действия на местно равнище; обучение на гранични служители);
  
• 
  приемане и процесуални гаранции (напр. оценка дали сегашното законодателство на ЕС предоставя на непридружените непълнолетни лица достатъчно закрила, която да гарантира, че те са третирани като такива; бързи решения в максимална полза на детето; насоки за обмен на добри практики; борба с явлението изчезване);
  
• 
  сътрудничество с трети страни (напр. съответни споразумения; сътрудничество в областта на превенцията, откриването на семействата, връщането при семейството или в центрове за приемане и реинтеграцията в държавите на произход или на връщане);
  
• 
  връщане и реинтеграция в държавата на произход (напр. изследване на съществуващите практики законодателство в ЕС; практическо сътрудничество между държавите-членки, държавите на произход, както и международните и непревителствените организации; финансиране на специални центрове за приемане).
  

Съветът постигна съгласие по декларация на ЕС и САЩ относно борбата с тероризма (10591/10).

Тази декларация се основава на съвместната декларация на ЕС и САЩ относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо (10967/09) и заключенията на Съвета от юни 2009 г. (10523/2/09).

(вж. също информационната бележка The EU ready to help US in closing Guantanamo (ЕС готов да помогне на САЩ за закриването на Гуантанамo)

След представяне от координатора на ЕС за борба с тероризма Съветът разгледа най-новия документ за обсъждане относно изпълнението на стратегията и плана за действие на ЕС за борба с тероризма (9685/10).

В доклада си координаторът на ЕС за борба с тероризма насочва вниманието към четири основни предизвикателства:

• 
  добиване на по-ясна представа за заплахата пред Европа;
  
• 
  предоставяне на по-висока сигурност на обществения транспорт, особено в областта на сухопътния транспорт;
  
• 
  осигуряване на проследяването на маршрута на терористите, и
  
• 
  съчетаване на вътрешната и външната сигурност.
  

Съветът бе информиран за резултатите от заседанието на постоянния съвет за партньорство ЕС—Русия по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, състояло се в Казан на 25 и 26 май 2010 г.

Обсъжданията са били съсредоточени върху изпълнението на пътната карта за общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Разгледани са били широк кръг въпроси — от споразуменията за облекчаване на визовия режим и реадмисията, въпросите на миграцията и борбата с международната престъпност и тероризма до сътрудничеството в съдебната област по наказателноправни, граждански и търговски въпроси.

Вътрешна сигурност

Съветът проведе общ дебат по вътрешната сигурност. Първият основен доклад за оценка и описание за вътрешно обсъждане (т.нар. доклад M.A.D.R.I.D.) (10203/10) и проектът за стратегия за вътрешна сигурност за Европейския съюз (5842/2/10) бяха основа на обсъждането.

Министрите наблегнаха на това, че оперативното сътрудничество между държавите-членки трябва да бъде укрепено и изтъкнаха редица области на политиката, към които следва да се насочат действията. Тези области са организираната престъпност и нейните значителни финансови ресурси, прането на пари, киберпрестъпленията и киберсигурността, трафикът на хора и оръжия, незаконната миграция и сътрудничеството с трети страни.

Съветът неотдавна създаде комитет по въпросите на вътрешната сигурност (COSI), който е натоварен и със задачата да докладва всяка година за състоянието на вътрешната сигурност в ЕС.

На заседанието си през февруари 2010 г. Съветът одобри стратегията за вътрешна сигурност за Европейския съюз, която Европейският съвет потвърди месец по-късно. Очаква се през есента на 2010 г. Комисията да приеме съобщение относно конкретните действия.

Основните цели на стратегията са:

• 
  да се представят пред обществото съществуващите правни инструменти на ЕС, които вече помагат да се гарантира сигурността и свободата на гражданите на ЕС, и ползата от действията на равнище ЕС в тази област;
  
• 
  да се развият допълнително общите инструменти и политики, като се използва по-интегриран подход, който е насочен към причините за несигурността, а не само към последиците от нея;
  
• 
  да се засили сътрудничеството в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество, управлението на границите, гражданската защита и управлението на бедствия.
  

Докладът M.A.D.R.I.D е документ на тройката председателства, който описва сегашните заплахи и предизвикателства пред вътрешната сигурност в ЕС, и е основан на три стратегически документа: оценката на Европол за заплахата от организираната престъпност (OCTA), доклада за обстановката и тенденциите в областта на тероризма (TE-SAT) и годишния анализ на риска, изготвен от Фронтекс.

Съветът постигна съгласие със значително квалифицирано мнозинство за разрешаване на първото засилено сътрудничество¹ в историята на ЕС. То се отнася до приложимото право при развод и законна раздяла (Рим ІІІ) (9898/2/10). Министрите решиха и да изпратят текста на Европейския парламент с цел да получат неговото одобрение за засиленото сътрудничество.

По съдържанието на законодателния акт — регламент относно осъществяването на засилено сътрудничество — министрите постигнаха съгласие по общ подход относно ключовите елементи (10153/10) и поискаха нерешените въпроси да бъдат разгледани допълнително.

И двете досиета — решението за разрешаване на засилено сътрудничество и регламентът за осъществяването му — бяха обект на публични разисквания.

В засиленото сътрудничество ще участват 14 държави членки. След като постигнат единодушно съгласие, регламентът ще определи ясни правила за начина, по който „международните“ двойки могат да поискат развод или законна раздяла в тези държави. Други държави членки на ЕС, които още на са готови, но желаят да се присъединят към групата държави инициатори на по-късен етап, ще имат възможност за това.

Броят на браковете в ЕС е приблизително 122 милиона, като за приблизително 16 милиона (13 %) от тях се приема, че са „международни“. След приемането му регламентът ще има следните предимства:

• 
  той дава възможност на „международните“ двойки в участващите държави-членки да знаят предварително кое право ще се прилага при техния развод;
  
• 
  той увеличава гъвкавостта и автономността, като дава на съпрузите възможността да избират приложимото право; и
  
• 
  когато не е избрано приложимо право, регламентът въвежда хармонизирани правила относно стълкновителни норми въз основа на скала със степенувани критерии за привръзка.
  

• 
  подобрява правната сигурност, предвидимостта и гъвкавостта за гражданите;
  
• 
  защитава по-слабите партньори по време на споровете при развода и предотвратява така наречената „надпревара в избора на съд“, т.е. ситуацията, при която единият от съпрузите подава молба за развод преди другия, за да може към процедурата да се приложи дадено право, което въпросният съпруг смята за по-благоприятно при защитата на собствените си интереси; и
  
• 
  облекчава тежестта за децата при международни спорове при развод.
  

Предвид тези обстоятелства през юли 2008 г. Гърция, Испания, Италия, Унгария, Люксембург, Австрия, Румъния и Словения отправиха искане към Комисията, в което се посочва, че желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в областта на приложимото право по брачни въпроси и че очакват Комисията да представи на Съвета предложение в този смисъл. Оттогава насам Гърция се оттегли от това искане, но към него се присъединиха други шест държави членки: България, през август 2008 г., Франция, през януари 2009 г., Германия и Белгия, през април 2010 г., Латвия и Малта, през май 2010 г., Португалия, през юни 2010 г.

По отношение на директивата за правото на устен и писмен превод в наказателното производство Съветът потвърди постигнатото на 27 май 2010 г. съгласие от Комитета на постоянните представители по компромисен текст, който през последните седмици беше обект на преговори между представители на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията (10420/10).

Министрите също приветстваха факта, че толкова бързо се е постигнало съгласие по това досие, а разговорите с Европейския парламент дават основание да се предполага, че ще се постигне съгласие на първо четене през следващите седмици.

Директивата се основава на инициатива на 13 държави членки (Белгия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Унгария, Австрия, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция) вследствие на единодушното съгласие в Съвета, постигнато през октомври 2009 г. по предложение на Комисията от юли 2009 г. В текста се взема предвид и предложението, представено от Комисията през март 2010 г.

Директивата ще допринесе за съществено укрепване на правата на заподозрените лица и обвиняемите, по-специално по отношение на:

• 
  правото на устен превод
  

• 
  на заподозрени лица или обвиняеми, които не разбират или не говорят езика на съответното наказателно производство, своевременно се осигурява устен превод по време на наказателни производства пред следствените и съдебните органи, включително по време на полицейски разпит, по време на всички съдебни заседания и по време на всички необходими предварителни заседания.
  
• 
  при необходимост, с цел осигуряване на справедливо производство, устен превод ще се осигурява и за комуникацията между заподозряното лице или обвиняемия и неговия правен съветник в пряка връзка с разпит или изслушване по време на производството или с подаване на жалба или други процесуални искания, например за освобождаване под гаранция.
  

• 
  правото на писмен превод
  

• 
  на заподозряно лице или обвиняем, който не разбира езика на съответното наказателно производство, се осигурява писмен превод на всички документи, които са от основно значение за гарантиране, че лицето може да упражни правото си на защита и за гарантиране на справедливия характер на производството.
  
• 
  документите от основно значение включват решения за лишаване от свобода на лицето, обвинението/обвинителния акт и всяко съдебно решение. Компетентните органи ще решават за всеки отделен случай кои други документи са от основно значение. Заподозряното лице или обвиняемият или неговият правен съветник могат да представят обосновано искане за тази цел.
  
• 
  частите от основните документи, които не са от значение за заподозряното лице или обвиняемия що се отнася до възможността да се запознае с обвиненията срещу него, не трябва да се превеждат.
  
• 
  по изключение от общите правила вместо писмен превод може да се осигури устен превод или устно резюме на основните документи, при условие че този устен превод или устно резюме не нарушават справедливия характер на производството.
  

относно обучението на съдии, прокурори и съдебни служители.

Директивата е част от по-голям пакет законодателни и незаконодателни инициативи, чиято цел е укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство. През октомври 2009 г. Съветът постигна единодушно съгласие по този по-голям пакет или пътна карта (14552/1/09).

В пътната карта са набелязани шест основни области, в които е желателно да бъдат предприети законодателни или други инициативи през следващите месеци или години:

• 
  писмен и устен превод,
  
• 
  информация за правата и повдигнатите обвинения,
  
• 
  правен съвет и правна помощ,
  
• 
  контакти с роднини, работодатели и консулски служби,
  
• 
  специални гаранции за заподозрени лица или за обвиняеми, които са в уязвимо положение, и
  
• 
  зелена книга относно предварителното задържане.
  

Съветът проведе публични разисквания по инициативата на държавите членки за европейска заповед за осигуряване на защита (PE-CONS 2/10). Целта на тази директива е да се улесни и подобри защитата, която се осигурява на жертвите на престъпления или на потенциалните жертви на престъпления, които се придвижват между държави членки на Европейския съюз.

След дълги разисквания председателството стигна до заключението, че Съветът има достатъчни основания да продължи обсъждането с Европейския парламент с оглед постигане на съгласие по текста на проекта за директива. Председателството отбеляза, че на следващото си заседание през октомври 2010 г. Съветът следва да направи оценка на позицията на Обединеното кралство, след изтичането на разумен срок, както е посочено в член 3, параграф 2 от протокол 21 към Договора от Лисабон.

Параграфът гласи следното: „Ако след изтичането на разумен срок мярка, посочена в параграф 1, не може да бъде приета с участието на Обединеното кралство или Ирландия, Съветът може да приеме тази мярка в съответствие с член 1, без участието на Обединеното кралство или Ирландия“.

Предстои да започнат преговори с Европейския парламент, като Съветът ще оцени постигнатия напредък на следващото си заседание през октомври 2010 г. Съветът и Парламентът трябва да постигнат съгласие по окончателния текст на директивата съгласно обикновената законодателна процедура. Впоследствие всяка държава членка ще трябва да транспонира новите правила в националното си законодателство.

Предложението за въвеждане на европейска заповед за осигуряване на защита се основава на съвместна инициатива на дванайсет държави-членки на ЕС¹, представена през януари 2010 г. Инициативата е насочена основно към престъпленията, които биха могли да застрашат живота, физическата, психическата и сексуалната неприкосновеност на жертвите или личната им свобода. Крайната цел е да се избягват нови престъпления и да се смекчат последиците от предишни престъпления.

След като бъде приета, директивата ще позволява на компетентен орган в една държава-членка да издава европейска заповед за осигуряване на защита, въз основа на която компетентен орган в друга държава-членка предприема мерки, за да продължи да осигурява защита на лицето. Тези мерки ще включват задължения или забрани за лицето, създаващо заплаха, като:

• 
  задължение да не посещава дадени места или определени зони, в които лицето, което се ползва от защита, пребивава или които посещава;
  
• 
  забрана или регламентиране на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефона, посредством електронна или обикновена поща, факс или всяко друго средство; или
  
• 
  забрана или регламентиране да се приближава до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
  

Съгласно текста към момента се смята, че е необходимо да се разреши издаването и изпълнението на европейски заповеди за осигуряване на защита във всички държави членки, в съответствие с тяхното национално законодателство. Европейски заповеди за осигуряване на защита следва да бъдат издавани от всеки съдебен или еквивалентен орган — независимо от правното естество на този орган (наказателен, граждански или административен). Предлага се тристепенен подход: издаващата държава отправя искане за европейска заповед за осигуряване на защита, получаващата държава признава тази заповед и я изпълнява, като взема решение съгласно националното си законодателство, с цел да продължи защитата на съответното лице.

По време на открит дебат Съветът прие мандат за водене на преговори с оглед присъединяването на ЕС към Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи.

На 17 март 2010 г. Комисията внесе препоръката си за мандат за преговори. Оттогава насам това предложение е обсъждано в различни работни групи на Съвета.

Правното основание за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи се съдържа в Договора от Лисабон. Член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз гласи: „Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи“.

Освен това в Стокхолмската програма се призовава за „бързо“ присъединяване към Конвенцията и Комисията се приканва да представи „спешно“ препоръка на Съвета.

наследяване

След открит дебат Съветът прие политически насоки за бъдещата работа по предлаганите европейски правила в областта на наследяването, както и европейско удостоверение за наследство (14722/09 + 14722/09 ADD 2).

Министрите подчертаха значението на предлагания регламент, тъй като той притежава потенциал да улесни наследниците, заветниците и други заинтересовани страни. Не по-малко значение има фактът, че предлаганите правила ще намалят в известна степен стреса при планиране на наследяването, като дадат възможност на хората да изберат законодателството, което урежда прехвърлянето на цялото им имущество.

На 14 октомври 2009 г. Комисията прие предложение, целящо опростяването на правилата, свързани с наследяването с международно измерение в рамките на ЕС. Предложението предвижда прилагането на един-единствен критерий за определянето на компетентните органи и на приложимото право при трансгранично наследяване: обичайното местопребиваване на починалото лице. Въпреки това лицата, живеещи в чужбина, ще имат възможност да изберат законодателството на държавата, чиито граждани са, за уреждане на наследяването на цялата им собственост.

Така всички активи, съставляващи наследството, ще се управляват от един и същи закон, като по този начин ще се намали риска различните държави членки да издадат противоречиви съдебни решения. Също така, един-единствен орган ще бъде компетентен за уреждане на наследяването. И накрая, решенията и автентичните актове в областта на наследяването ще бъдат обект на взаимно признаване.

Съгласно предлагания регламент ще се създаде и европейско удостоверение за наследство, за да се даде възможност на дадено лице да докаже статута си на наследник или правомощията си на управител или изпълнител на наследство, без допълнителни формалности. Понастоящем хората понякога имат големи трудности при упражняване на правата си. Следователно процедурите ще станат по-бързи и по-евтини.

Трябва да се отбележи, че Дания, Обединеното кралство и Ирландия няма да участват в приемането и прилагането на предлагания регламент.

Трафик на хора

Съветът постигна съгласие по общ подход по отношение на директивата с цел засилване на борбата с трафика на хора и защитата на жертвите.

През март 2010 г. Комисията прие своето предложение по това досие (8157/10). След като бъдат приети, новите разпоредби ще заменят Рамково решение 2002/629/ПВР. Целта е да се постигне по-голямо сближаване между националните законодателства и да се подобри прилагането на международното право и съдебното сътрудничество. Разпоредбите на бъдещата директива включват:

• 
  определение на понятията престъпление, утежняващи обстоятелства и по-тежки наказания;
  
• 
  компетентност извън територията на ЕС, която позволява да се преследват граждани на ЕС за престъпления, извършени зад граница, и да се използват средства за разследване като подслушване на телефони и достъп до финансова информация;
  
• 
  специално отношение към жертвите при наказателни производства, включително да не се налага наказание на жертвите, пострадали от престъпната дейност;
  
• 
  по-високи стандарти за защита и помощ за жертвите, и по-конкретно специални защитни мерки за децата;
  
• 
  превантивни мерки, целящи възпиране на търсенето при това явление.
  

Съветът прие доклад и одобри пътна карта относно e-Justice, отразяваща актуалното състояние и бъдещите планове. Министрите постигнаха съгласие и по бележка относно оценка на работата на структурата съгласно плана за действие по отношение на европейското електронно правосъдие.

По отношение на европейския портал за електронно правосъдие Съветът изрази разочарованието и съжалението си, че порталът няма да бъде стартиран през първата половина на 2010 г., както беше поискано от Съвета по правосъдие и вътрешни работи през ноември 2009 г. и през април 2010 г. Съветът припомни, че това ще бъде второто закъснение в работата, предвид първоначалния срок (края на 2009 г.).

Във връзка с това Съветът поиска от Комисията да предприеме всички възможни мерки, за да осигури бързото изпълнение на първото пускане на портала и да продължи работата по следващите етапи от развитието му.

Целта на портала е да насърчава използването на информационни и комуникационни технологии в областта на правосъдието. Използването на новите технологии ще рационализира и опрости съдебните производства и ще намали оперативните разходи в полза на гражданите, предприятията, практикуващите юристи и правораздаването. Порталът ще предоставя достъп до информация и услуги в областта на правосъдието, особено в трансграничен контекст. Той е предназначен да бъде основен източник за информация и функционални възможности, свързани с правосъдието в ЕС.

Порталът ще бъде разработен постепенно. В дългосрочен план ще бъдат засегнати три аспекта:

• 
  първо, достъп до законодателство и информация на равнище ЕС и на национално равнище (N-Lex, EUR-Lex, съдебна практика), включително паневропейска база данни (в която например могат да се търсят адвокати или нотариуси в други държави-членки);
  
• 
  второ, електронна комуникация между съдебните органи и гражданите (подаване на искове в съдилищата, обмен на документи по съдебни производства, като европейската заповед за плащане и др.); и
  
• 
  трето, защитена комуникация между съдебните органи в трансграничен контекст (информация относно видеоконферентните връзки, наличие и възможност за видеоконферентни връзки, защитен обмен на искания за правна взаимопомощ и др.).
  

В точка „други въпроси“ председателството информира министрите на правосъдието за актуалното състояние на директивата относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

През март 2010 г. Комисията прие своето предложение по това досие (8155/10). След като бъдат приети, новите разпоредби ще заменят Рамково решение 2004/68/ПВР. Целта е да се постигне по-голямо сближаване между националните законодателства и да се подобри прилагането на международното право и съдебното сътрудничество.

Нерешени въпроси:

• 
  определение за „детска порнография“;
  
• 
  категоризиране на престъпленията;
  
• 
  подстрекателство, подпомагане и съдействие, както и приготовления за извършване на този вид престъпления;
  
• 
  инкриминиране на умишления достъп до детска порнография по електронен път;
  
• 
  как да се справим със случайния достъп до уебсайтове;
  
• 
  продължителност на наказанията;
  
• 
  разширяване на извънтериториалната юрисдикция;
  
• 
  блокиране на уебсайтове, съдържащи детска порнография, като допълнителна мярка към усилията да се отстрани съдържанието още при източника;
  
• 
  включване в понятието „детска порнография“ на изображения на недействителни лица (рисунки, анимация и т.н.) (във връзка с този въпрос Комисията поясни, че целта е да се инкриминират изображения, които възпроизвеждат действителността);и
  
• 
  оценка и осигуряване на програми за рехабилитация на извършителите на подобни престъпления.
  

На заседанието си по вътрешни работи Съветът обсъди проучване на Европейския парламент, свързано със система за разпределение на тежестта между държавите членки по отношение на приемането на търсещи убежище лица.

Австрийският министър информира колегите си за предстоящата конференция относно борбата с корупцията, която ще се състои през септември 2010 г. във Виена. Българският министър представи информация за резултатите от третата министерска среща на Конвенцията за полицейско сътрудничество за Югоизточна Европа, проведена в София на 20 и 21 май 2010 г., а италианският министър направи преглед на резултатите от срещата на министрите на вътрешните работи на Г-6 (Италия, Германия, Франция, Обединеното кралство, Испания, Полша) във Варезе, Италия, на 28 и 29 май 2010 г.

След доклад на Комисията министрите обмениха мнения и по актуалното състояние на преговорите за сключване на споразумение за реадмисия между ЕС и Турция. Тези преговори започнаха през ноември 2002 г.

След като на 5 май 2010 г. бе проведена срещата на високо равнище ЕС—Канада, Съветът беше информиран от Комисията и Чешката република по въпроса за въведените от страна на Канада визови изисквания за гражданите на Чешката република. Съветът поиска от Комисията в консултация с Чешката република да продължи да настоява за премахване на визовите изисквания.

На 14 юли 2009 г. Канада въведе едностранно изискване за виза за гражданите на Чешката република. Оттогава, в консултация с чешките власти, Комисията разглежда въпроса с канадското правителство, с оглед връщането на безвизовия режим за пътуване за гражданите на Чешката република.

Канада е сред третите държави, чиито граждани не подлежат на изискване за виза съгласно Регламент № 539/2001. След изменянето му с Регламент 851/2005 обаче този регламент предвижда и възможност за реципрочни мерки, в случай че държава, по отношение на която ЕС прилага безвизов режим, въведе визи за гражданите на една или повече държави-членки на ЕС.

Канада все още поддържа визов режим и за български и румънски граждани.

Приоритети на белгийското председателство

Накрая, предстоящото белгийско председателство информира както министрите на правосъдието, така и министрите на вътрешните работи относно своите приоритети в областта на правосъдието и вътрешните работи.

В рамките на заседанието на Съвета в четвъртък Смесеният комитет (ЕС и Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария) разгледа актуалното състояние във връзка с разработването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ) и въпроса за либерализирането на визовия режим за държавите от Западните Балкани.

Комитетът взе под внимание доклада на Комисията за състоянието на проекта ШИС ІІ и придружаващия го проект за цялостен график. Този проект за цялостен график предвижда ШИС ІІ да започне оперативно да функционира до първото тримесечие на 2013 г. Съветът също призова Комисията да представи възможно най-бързо окончателен цялостен график, както и пълна прогнозна бюджетна оценка за разработването на системата. И двата документа следва да бъдат утвърдени от Съвета най-късно през октомври 2010 г.

ШИС II бе стартирана, за да замени действащата Шенгенската информационна система (ШИС). Предвожда се тя да улесни обмена на информация за лица и предмети между националните органи, отговорни, наред с другото, за граничния контрол и други митнически и полицейски проверки.

Либерализиране на визовия режим за Западните Балкани

Обсъден бе въпросът за либерализирането на визовия режим за държавите от Западните Балкани, като Комисията докладва относно приемането на предложение за изменение на Регламент № 539/2001 с оглед либерализирането на визовия режим да обхване Албания и Босна и Херцеговина.

Делегациите приветстваха представеното предложение и изразиха надежда, че то ще бъде прието бързо веднага след като двете заинтересовани страни изпълнят оставащите условия в рамките на диалога за либерализирането на визовия режим.

През ноември 2009 г. Съветът взе решение за изменение на този регламент и за въвеждане на безвизов режим на пътуване до и в шенгенското пространство за гражданите на бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия (15521/09). Освобождаването от изискване за виза влезе в сила на 19 декември 2009 г. за притежателите на биометрични паспорти.