Заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 17 март 2011 г. Председател г н Sándor fazekas

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
7779/11 (OR. en)
PRESSE 65 PR CO 16
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3077 о заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 17 март 2011 г.
Председател Г н Sándor FAZEKAS Министър на развитието на селските райони на Унгария

Общата селскостопанска политика през 2020 г. — заключения на председателството Error: Reference source not found

Разрешаване на три генетично модифицирани сорта Error: Reference source not found

Положението на пазара на мляко и млечни продукти Error: Reference source not found

ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found

Опростяване на ОСП Error: Reference source not found

Оценка на политиката на ЕС в областта на хуманното отношение към животните Error: Reference source not found

Преговори със страните от Меркосур Error: Reference source not found

Състоянието на пазара на маслиново масло Error: Reference source not found

Последствия от събитията в Япония Error: Reference source not found

• 
  Трансграничен обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения* Error: Reference source not found
  
• 
  Функциониране на транспорта по трансевропейските железопътни оси — заключения на Съвета Error: Reference source not found
  

Г-жа Sabine LARUELLE Министър на малките и средните предприятия, самостоятелно заетите лица, земеделието и научноизследователската политика

Г-н Мирослав НАЙДЕНОВ Министър на земеделието и храните

Г-н Juraj CHMIEL Заместник-министър на земеделието

Г-н Henrik HØEGH Министър на земеделието, храните и рибарството

Г-жа Ilse AIGNER Министър на земеделието, храните и защитата на потребителите

Г-н Robert KLOOS Държавен секретар

Естония:

Г-н Gert ANTSU Постоянен представител

Г-н Simon COVENEY Министър на земеделието, морските ресурси и храните

Г жа Georgia BAZOTI-MISONI Главен секретар за земеделието и храните

Г-жа Rosa AGUILAR RIVERO Министър на околната среда, селските и морските райони

Г-н Samuel JUAREZ CASADO Министър на селските райони на автономна област Галиция

Франция:

Г-н Bruno LE MAIRE Министър на земеделието, храните и рибарството

Г-н Giancarlo GALAN Министър на земеделието

Г-н Demetris ELIADES Министър на земеделието, природните ресурси и околната среда

Г-н Jānis DŪKLAVS Министър на земеделието

Г-н Mindaugas KUKLIERIUS Заместник-министър на земеделието

Г-н Romain SCHNEIDER Министър на земеделието, лозарството и развитието на селските райони

Г-н Sándor FAZEKAS Министър на развитието на селските райони

Г-н György CZERVÁN Държавен секретар

Малта:

Г-н George PULLICINO Министър на ресурсите и въпросите на селските райони

Г-н Henk BEKER Министър на земеделието

Г-н Nikolaus BERLAKOVICH Федерален министър на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите

Г-н Marek SAWICKI Министър на земеделието и развитието на селските райони

Г-н António SERRANO Министър на земеделието, развитието на селските райони и рибарството

Г-н Valeriu TABĂRĂ Министър на земеделието и развитието на селските райони

Г-н Dejan ŽIDAN Министър на земеделието, горите и храните

Г-н Zsolt SIMON Министър на земеделието и развитието на селските райони

Г-жа Sirkka-Liisa ANTTILA Министър на земеделието и горите

Г-жа Minna-Mari KAILA Държавен секретар за земеделието

Швеция:

Г-н Eskil ERLANDSSON Министър на земеделието

Лорд Henley Парламентарен държавен секретар и говорител на правителството, Министерство на околната среда, храните и селските райони; Говорител на правителството, Министерство на икономиката, иновациите и уменията

Г-н Дачиан ЧОЛОШ Член

Г-н Джон ДАЛИ Член

ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Общата селскостопанска политика през 2020 г. — заключения на председателството

Съветът взе под внимание заключенията на председателството(7921/11), подкрепени от значителен брой държави-членки, относно съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (16348/10).

• 
  жизнеспособно производство на храни,
  
• 
  устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата, и
  
• 
  балансирано териториално развитие.
  

• 
  подкрепи концепцията за по-нататъшно екологизиране на ОСП към 2020 г.;
  
• 
  подкрепи ангажимента ОСП да допринася съществено за растеж с ниски нива на въглеродни емисии и икономически ефективни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптацията в селските райони; както и
  
• 
  припомни, че един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще бъде ценен принос за стратегията „Европа 2020“.
  

• 
  се посочва, че ОСП трябва да се адаптира, за да отговори на новите предизвикателства, по-специално в контекста на стратегията „Европа 2020“.
  
• 
  се припомня, че един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще бъде ценен принос за стратегията „Европа 2020“.
  
• 
  се посочва, че бъдещата ОСП следва да бъде все така силна обща политика, и се отчита, че бъдещият бюджет за ОСП ще се определя от Европейския съвет.
  
• 
  се отчита, че опростяването на ОСП е област от основно значение, и се приканва Комисията да намери решение на предложенията, направени от държавите-членки.
  
• 
  се набелязват трите основни цели за бъдещата ОСП като: осигуряване на жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата, и балансирано териториално развитие;
  
• 
  се признава необходимостта от по-справедливо разпределение на прякото подпомагане на доходите между държавите-членки, като постепенно се намалява връзката с историческите аспекти, като същевременно се отчита цялостният контекст на бюджета и се избягват сериозни и резки промени.
  
• 
  се насърчава Комисията в продължаващите ѝ усилия за проучване на възможността държавите-членки по-добре да насочват подпомагането, за да могат парите на данъкоплатците да се използват възможно най-целесъобразно.
  
• 
  се отбелязва значителната съпротива срещу възможността за въвеждане на горна граница за големи отделни стопанства.
  
• 
  се подкрепя концепцията за по-нататъшно екологизиране на ОСП.
  
• 
  се изразява ангажимент за това ОСП да бъде част от решението на проблема с изменението на климата.
  
• 
  се отчита, че ОСП е мощно средство за стимулиране на иновациите.
  
• 
  се потвърждава, че селското стопанство на ЕС трябва да продължи пазарната си ориентация и да повиши конкурентоспособността си, и се поема ангажимент земеделските стопани да получат адекватни инструменти срещу увеличаващите се рискове, свързани с промените на цените и колебанията на доходите.
  
• 
  се подчертава, че е важно да се използва възможността, която се предоставя с реформата, за да се преодолее тенденцията на постоянно намаляване на дела на земеделските стопани във веригата на предлагането на храни.
  
• 
  се посочва, че трябва да се обърне специално внимание на младите земеделски стопани — от тях зависи способността на Европа да предоставя достатъчно безопасни и висококачествени храни.
  
• 
  се отчита, че наличието на енергична и гъвкава политика за развитие на селските райони ще продължи да бъде важен фактор за по-нататъшното повишаване на конкурентоспособността, модернизацията и устойчивостта на сектора на хранително-вкусовата промишленост.
  
• 
  не на последно място се поема ангажимент да се съхрани цялото разнообразие на селскостопанската дейност в ЕС и да се развива широкият икономически потенциал на селските райони.
  

На Съвета бяха представени за приемане предложения за решения за разрешаване на употребата на три генетично модифицирани сорта за храна, фураж и друга употреба с изключение на отглеждането. Не беше постигнато съгласие нито в подкрепа, нито против въпросните решения.

След подаването на първоначалните искания за разрешаване на тези генетично модифицирани сортове, в съответствие с изискванията на Регламент 1829/2003 бе извършена първоначална консултация с Европейския орган по безопасност на храните (EFSA) и той даде благоприятно научно становище. На тази основа Европейската комисия изготви предложения за разрешаване на тези сортове, които бяха представени на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. На заседанията си на 24 септември и 15 ноември 2010 г. комитетът не успя да постигне необходимото квалифицирано мнозинство за представяне на становище за или против предложените от Комисията разрешителни мерки. Поради липсата на становище Съветът трябваше да предприеме действие по предложенията на Комисията в тримесечен срок.

Днес Съветът отбеляза, че не е било постигнато квалифицирано мнозинство нито в подкрепа на следните три предложения, нито против тях:

• 
  предложение за решение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук GHB614 от Bayer (6221/11)
  
• 
  предложение за решение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MON 89034 × MON 88017 от Monsanto (6150/11)
  
• 
  предложение за решение за изменение на Решение 2006/197/ЕО на Комисията по отношение на подновяването на разрешението за пускане на пазара на съществуващ фураж, произведен от генетично модифицирана царевица 1507 от Pioneer и Dow (6104/11).
  

Съветът взе под внимание тримесечния доклад на Комисията относно пазара на мляко и млечни продукти, представен от комисар Дачиан Чолош, който отговаря за селското стопанство и развитието на селските райони (7595/11).

В изказванията си някои делегации приветстваха продължаващата благоприятна тенденция, която се наблюдава на пазара. Докато някои се възползваха от възможността да припомнят, че е необходимо „меко приземяване“ във всички държави-членки, други обърнаха внимание на колебанията и уязвимостта на пазара и необходимостта да се внимава, за да не се изпрати погрешен сигнал за насърчаване на допълнително производство.

В този доклад се прави преглед на условията за пазара на мляко и млечни продукти за 2010 г. В него се отбелязва, че пазарът на мляко и млечни продукти запазва тенденцията за възстановяване, която беше отбелязана в последния доклад, представен на Съвета по селско стопанство през декември 2010 г.

Стимулирано от благоприятните климатични условия, динамичното търсене и привлекателните цени на млякото, млекосъбирането в ЕС 27 нарасна с 1,23 % през 2010 г. Общо за ЕС 27 се очаква квотната година да приключи с прогнозирани 6 % неизползвани квоти за мляко. Увеличеното производство на мляко бе насочено към млечни продукти с добавена стойност (кисело мляко, сирене и др.), при които се наблюдава увеличение в производството успоредно с високо търсене, докато при основните млечни продукти (масло, течно масло и обезмаслено мляко на прах) се наблюдава понижение на производствените равнища.

Средната годишна цена на млякото, заплащана на производителите през 2010 г., е с 15 % по-висока от средната цена за 2009 г. Средните цени на млечните продукти в ЕС продължават да са до голяма степен над интервенционните равнища. Докато цените на сиренето останаха сравнително стабилни през последните 3 месеца, цените на маслото се увеличиха с 8 %, а цените на млякото на прах скочиха. През 2010 г. беше отбелязан особен успех в износа на млечни продукти от ЕС, особено на обезмаслено мляко на прах, масло и сирене.

Като мярка срещу кризата в сектора на млякото, през май 2009 г. Комисията се ангажира да докладва за положението на пазара на мляко и млечни продукти на всяко тримесечие.

ДРУГИ ВЪПРОСИ

Опростяване на ОСП

Делегацията на Нидерландия информира Съвета относно бележката, изготвена в сътрудничество с Дания, относно опростяването на ОСП за периода след 2013 г. (7206/11).

В бележката се предлага в законодателните предложения за новата ОСП да бъдат отразени шест основни принципа:

• 
  ОСП следва да е по-проста и по-евтина за националните органи и да предполага намалени административни разходи за получаващите помощи;
  
• 
  Към контрола върху администрациите и получаващите помощи следва да се прилага подход, основан на риска;
  
• 
  На държавите-членки следва да се предостави възможност за собствена преценка и гъвкавост при изготвянето на програмите, определянето на детайлни механизми за контрол, наблюдение и оценка на схемите;
  
• 
  Контролът и санкциите следва да са по-пропорционални;
  
• 
  Следва да се обърне внимание на пълната прозрачност и яснотата на ролите и отговорностите;
  
• 
  Следва да се насърчава по-добро използване на технологиите.
  

Министрите бяха информирани от председателството и Комисията относно резултатите от оценката на политиката на ЕС в областта на хуманното отношение към животните (7436/11).

През 2006 г. беше приет първият план за действие на ЕС за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006—2010 г. В него се описваха стратегическите насоки и бъдещите действия и се обобщаваха на едно място различните аспекти на политиката на ЕС в тази област. Беше заложена оценка с оглед на планирането на бъдещите действия за периода след 2010 г.

През ноември 2009 г. беше дадено начало на оценката на политиката на ЕС в областта на хуманното отношение към животните по отношение на селскостопанските животни, опитните животни, домашните любимци и дивите животни, отглеждани в плен, като тя обхваща четири възможни вида действия на ЕС — в областта на законодателството, научните изследвания, осведомяването и международната дейност. В оценката се използва подробен анализ на резултатите от политиката на ЕС в тази област в сравнение с първоначалните цели и се оценява ефективността на тази политика и съгласуваността ѝ с други области на политиката на ЕС. Тя ще послужи за основа на бъдещата стратегия на ЕС, която трябва да бъде представена до края на 2011 г.

Някои делегации подчертаха необходимостта ЕС да запази амбициозността на целите си в следващия план за действие в областта на хуманното отношение към животните, докато други отбелязаха необходимостта от въвеждане и контрол на съществуващите механизми, както и разликата в съществуващите в тази област стандарти, които се прилагат в ЕС и в трети държави.

Преговори със страните от Меркосур

По искане на делегацията на Нидерландия Съветът беше информиран относно актуалното състояние на търговските преговори на ЕС със страните от Меркосур (7709/11).

По време на Съвета по селско стопанство през май 2010 г. се състоя първоначален обмен на мнения по подновяването на преговорите с Меркосур. Тъй като вече бяха проведени три кръга от преговорите, а на 14—18 март в Брюксел протичаше поредният кръг, Нидерландия, подкрепена от няколко държави-членки (Белгия, Германия, Ирландия, Гърция, Франция, Австрия, Полша, Словения и Финландия), поиска от Комисията да информира Съвета относно актуалното състояние на тези преговори. Нидерландия припомни по този повод необходимостта да се постигне широко, амбициозно и балансирано споразумение, при което да не се прави компромис с офанзивните и дефанзивните интереси на ЕС в областта на селското стопанство.

Комисията увери държавите-членки, че делегациите ще получат информация относно резултатите от провеждащата се оценка на въздействието на тези преговори върху селското стопанство, преди да бъде направено каквото и да е предложение за достъп до пазара на страните от Меркосур.

На 4 май 2010 г. Комисията реши да поднови преговорите с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, като Венецуела е в процес на присъединяване). Преговорите за споразумение за свободна търговия започнаха през 1995 г. и през октомври 2004 г. бяха прекъснати, без да бъде постигнато споразумение. За да е успешно споразумението между ЕС и Меркосур, то трябва да обхваща всички аспекти на преговорите и по-специално основните области като промишлените стоки, услугите и селското стопанство.

Състоянието на пазара на маслиново масло

Делегацията на Испания информира министрите относно сегашното трудно положение на пазара, пред което е изправен секторът на маслиновото масло (7783/11).

Цените на маслиновото масло стигнаха най-ниското си равнище за последните няколко години, а в началото на настоящата пазарна година на пазара имаше все още много запаси. Това доведе до загуби за производителите в няколко държави-членки. Искането от испанска страна към Комисията да задейства незадължителна помощ за частно складиране на маслиново масло (член 31 от Регламент № 1234/2007) се подкрепя от няколко други държави-членки, по-специално от тези, които произвеждат маслиново масло.

Мнението на Комисията е, че все още не са налице условията, необходими за задействане на помощ за частно складиране (сериозни смущения на пазара в определени региони на ЕС и пазарна цена под праговата цена). Комисията прави анализ на положението, за да оцени дали тенденциите са циклични или структурни, и ще отнесе въпроса за по-нататъшно обсъждане на предстоящо заседание на управителния комитет.

Министрите изразиха съчувствието си по повод на трагичните събития в Япония.

Те бяха информирани относно възможните последствия и рискове в резултат от ядрената авария в Япония за вноса на храни и фуражи оттам.

Представителят на Комисията заяви, че на този етап не съществуват рискове за здравето за европейските потребители. Той припомни, че понастоящем Япония има разрешение да изнася за ЕС много малък брой продукти от животински произход (напр. рибни продукти, двучерупчести мекотели, фуражи и фуражни продукти). Освен това Япония изнася за ЕС и някои зеленчуци. Поради възможно радиоактивно замърсяване на продуктите обаче държавите-членки, внасящи такива продукти, ще засилят контрола върху тях.

Съветът прие позицията си на първо четене по проекта на директива за улесняване на трансграничния обмен на информация относно редица пътнотранспортни нарушения с цел да се подобри безопасността по пътищата и да се гарантира еднакво третиране на водачите на превозни средства независимо от страната им на пребиваване (17506/10 + 7384/1/11 ADD 1 REV 1). Позицията заедно с изложението на мотивите на Съвета (17506/10 ADD 1 REV 1) ще бъде изпратена на Европейския парламент за второ четене.

Целта на законодателното предложение е да се позволи на държава-членка, в която е било извършено нарушение с моторно превозно средство, регистрирано в друга държава-членка, да идентифицира притежателя на превозното средство и да разследва кой лично е отговорен за нарушението, за да могат да бъдат наложени санкции. За тази цел държавите-членки си предоставят взаимно достъп до данните за регистрация на моторни превозни средства с цел идентификация на притежателя или собственика на превозното средство, с което е било извършено нарушението.

Пътнотранспортните нарушения, включени в проекта за директива, са: превишена скорост, неизползване на предпазен колан, неспиране на червен сигнал, шофиране под въздействието на алкохол или наркотични вещества, неизползване на предпазна каска, движение в забранена лента (като лентата за аварийно спиране или лентата, предназначена за обществения транспорт) и незаконно използване на мобилен телефон при шофиране. Този списък може да бъде разширен в бъдеще.

Поради специалната си правна позиция в областта на полицейското сътрудничество съгласно Договора от Лисабон Дания, Ирландия и Обединеното кралство засега няма да участват в тази мярка относно полицейското сътрудничество, основана на разпоредбите от Договора, но могат да решат да се присъединят на по-късен етап.

За повече информация вж. съобщението за печата от заседанието на Съвета по транспорт през декември 2010 г. (17068/10, стр. 9—10).

Съветът прие заключенията относно Специален доклад № 8/2010 на Сметната палата „Подобряване функционирането на транспорта по трансевропейските железопътни оси — ефективни ли са инвестициите на ЕС в железопътна инфраструктура?“ (7006/11).