Заседание на трети август две хиляди и седемнадесета година в състав

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 436 по описа за 2017 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

В протеста се сочи, че определението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът от една страна безкритично е приел изложеното от прокурора в постановлението за прекратяване досежно установените факти, а от друга страна – че в постановлението липсват мотиви относно това въз основа на какви доказателства прокурорът е счел, че височината на комбайна, заедно с антената е такава, че при височината на електропровода над комбайна, отговарящо на нормативно определената в Наредба № 3/2004 г. биха настъпили последиците за свидетеля Т. Т.. Твърди се, че от доказателствата по делото е видно, че височината на комбайна, вкл. антената му, по паспорт е 3980 мм, при което се явява безпредметно събиране на писмени и гласни доказателства и изготвянето на автотехническа експертиза с оглед установяване височината на комбайна с антената му.

Сочи се, че собствеността на инкриминирания електропровод е установена посредством разпитите на свидетелите Г., Д. и Г. (служители на „Ч.”); като е установено и какво напрежение протича по него, а именно 110kV, и е ирелеватно за обстоятелствата по делото, че местопроизшествието се намира в обработваема земеделска земя.

Сочи се, че поставените към допълнителната електротехническа експертиза въпроси вече са били изследвани в назначената електротехническа експертиза.

Иска се отмяна на определението на РС Б. като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди депозирания частен протест и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и материалите по делото, прие за установено следното:
Протестът е ДОПУСТИМ, като подаден от надлежна страна – представител на държавното обвинение, и в срока, посочен в чл. 243, ал. 6 от НПК.

Разгледан по същество, подаденият протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Прокурорът от Р.п.Б. е приел, че причинените на пострадалите телесни повреди са в резултат на собственото им неправомерно поведение – проявена непредпазливост и в противоречие с разписаното за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятия и дейности от отрасъл „Земеделие”, ЗЗБУТ и Наредба № 8121з – 1006/24.08.2005 г.), като прекратил наказателното производство на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от НК.

Прието е от прокурора, че свидетелите М. М. и Т. Т. били земеделски производители и обработвали наетите от тях земи със селскостопанска техника, като на 03.09.2015 г. свидетелят Тодоров управлявал зърнокомбайн модел “MDW FORTSCHIIT E 517” с рег. № М03304 в слънчогледов масив в махала „К.” на с. Р., общ. Правец, обл. Софийска. Преминавайки под далекопровод с високо напрежение (ВН) - 110kV протекъл ток от волтова дъга през намиращата се в дясната част на покрива на зърнокомбайна антена и той спрял. Вследствие на това се получил отвор в кабината и се спукала предна дясна гума, като възникнал и пожар в лявата горна част на зърнокомбайна, под горния му предпазен капак. Свидетелят Т. Т. отворил вратата на кабината, за да излезе навън, и бил поразен от протичащия ток, като паднал в безсъзнание на земята в близост до комбайна. Случилото се възприел баща му – свидетелят М. М., който веднага се спуснал да му оказва помощ и освен това подал сигнал на единен номер за спешни повиквания 112. На място с пожарен автомобил бил изпратен дежурен екип в състав свидетелите И. К. и Б. М., а междувременно пострадалият Т. Т. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. Й. П.” гр. С..

При пристигането на дежурния екип от РСПБНЗ – П. на мястото били предприети действия по овладяването на пожара в зърнокомбайна, при които докато свидетелят Г. изпълнявал разпореждането на свидетеля К. за изграждане на т. нар. пожарогасителна линия към горящия зърнокомбайн, последният решил да се качи в него и да провери има ли човек в кабината му, както и да разгледа обстановката в горната част на комбайна. При качването свидетелят К. се изправил и бил поразен от електроволтова дъга, след което паднал в т. нар. бункер на машината, а свидетелят Г. бил изхвърлен от същата дъга на земята и получил изгаряния в областта на глезените.

Свидетелят Г. незабавно уведомил по телефона свидетеля П. В. за случилото се и поискал медицински екип и екипи на ЧЕЗ, които да спрат електрозахранването в далекопровода на мястото на произшествието.

Свидетелят К. успял да излезе от бункера на зърнокомбайна и да се отдалечи от него, като пристигналият екип на спешна помощ го откарал също в УМБАЛСМ „Н. Й. П.” гр. С..

Прокурорът е обсъдил изготвените в хода на разследването заключения на съдебно-медицински експертизи, съобразно които причинените на свидетелите Т. Тодоров и И. К. телесни увреждания имат медикобиологичната характеристика на средна телесна повреда по смисъла на НК, а тези на свидетеля Г. – на лека такава.

Видно от заключението на изготвената електротехническа експертиза, в конкретния случай електрическата дъга първоначално се е получила между острието на върха на антената на комбайна и един от проводниците (едната фаза) на електропровода, като същевременно се отчитат и вибрациите на машината при движението й по неравности на терена, които водят до периодични отклонения (доближаване и отдалечаване) по отношение на електропроводните линии. Пораженията на пострадалите от електрическата дъга се дължат на опасно доближаване до електропровода, като максимално допустимата защитна зона до проводник с високо напрежение 110kV е от порядъка на 0.70 – 0.90 метра. Експертът е посочил, че е имало отклонение от нормативните изисквания и измереното фактическо отстояние от електропроводника и земята от 4.80 м., а сумарната височина на антената, разположена над кабината на комбайна и тази на самия комбайн превишават 4 метра. Видно е от експертното заключение, че съгласно чл. 58, т. 6 от „Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятия и дейности от отрасъл „Земеделие” не се разрешава спирането и работата на трактори и агрегати с височина над 4 метра под електропроводи без разрешение от органите, експлоатиращи въздушна електропреносима мрежа и в охраняваната около нея зона, определена от успоредни на крайните проводници линии, отстоящи на следните разстояния в зависимост от напрежението – в случая 20 метра.

Цитирано е в постановлението на прокурора и заключението на извършената пожаротехническа експертиза, от което се установява, че огнището на пожара е в лявата част на комбайна, под горния предпазен капак, като причината за пожара най-вероятно е триене от ремъците върху шайбите и достигането на температурите на самовъзпламеняването им (над 400 градуса). Първото късо съединение е от приближаването на антената на комбайна и проводника на далекопровода, като следите от поражението са дупка в дясната част на кабината и спукана дясна предна гума; а пораженията на пострадалите са в резултат също на приближаването им към проводника и получаване на електрическа верига (фаза – земя), еднофазно късо съединение.

Видно от заключението на изготвената техническа експертиза, получените травматични увреждания на пострадалите К. и Т. от техническа гледна точка са в резултат на недопустимо приближаване (посредством най-високата метална точка на зърнокомбайна) до един от проводниците на въздушните линии на далекопровода с високо напрежение и възникване на еднофазно късо съединение (фаза – земя), както и от възникналия пожар в лявата горна част на комбайна, под горния предпазен капак. Сочи се, че от страна на пострадалия Т. има нарушение на разпоредбите на чл. 25, т. 2 и чл. 25, т. 3 от Правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятия и дейности от отрасъл „Земеделие”, тъй като той не е съобразил височината на зърнокомбайна и отстоянието на далекопровода от кота терен и освен това е работил със зърнокомбайна, без да има свидетелство за правоспособност. По отношение на пострадалия К. е прието от експерта, че той е работил в нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, не се е съобразил със спецификата на обекта и не е изискал първо спиране на токоподаването от дежурната група на ЧЕЗ (чл. 34 от Наредба № 8121з – 1006/24.08.2005 г. за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност от органите на пожарната безопасност и защита на населението), като е налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат вследствие на работата в противоречие с разписаното в Правилата, ЗЗБУТ и цитираната Наредба. Експертът е приел, че проявената професионална непредпазливост от двамата пострадали е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – фактическата обстановка не е била дооценена от тях, всеки е пренебрегнал факта, че зърнокомбайнът се намира под проводник с високо напрежение и с действията си всеки от тях е допринесъл за собствената си злополука.

При постановяването на своя акт прокурорът при Районна прокуратура – Б. е цитирал направените от експертите по допуснатите и извършени експертизи заключения, които обаче, разгледани в своята съвкупност, не изясняват с необходимата пълнота правно-релевантните за подобен тип разследване факти и обстоятелства.

От друга страна, позовавайки се на експертните заключения, прокурорът изобщо е игнорирал при обсъждане на събраните в хода на разследването доказателства установеното от вещото лице по електротехническата експертиза, че съгласно чл. 634, табл. 47 от Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (в сила от 15.01.2005 г.) най-малките разстояния до повърхността на земята, здания, съоръжения в урбанизираната територия в метри за въздушна електропроводна линия 110kV в нормален режим са съответно 7 м. до повърхността на земята и 4 м. до здания или съоръжения; а съгласно чл. 620, табл. 45 от същата Наредба най-малките вертикални разстояния от проводниците до повърхността на земята в ненаселени мести в метри за въздушна електропроводна линия 110kV е 6 м. В същото експертно заключение освен това е посочено, че височината, на която в конкретния случай са измерени проводниците на далекопровода в участъка над комбайна, е 4.80 м.; и е визирана като вероятна сумарна височина на разположената над кабината на комбайна антена и тази на самия комбайн надвишаваща 4 метра (без необходимата конкретност и без да е посочено от вещото лице по какъв начин е достигнало до подобен извод).

Това експертно заключение, частично обсъдено от прокурора, не е отнесено към установеното от допуснатата и извършена пожаротехническа експертиза разстояние от 1.30 метра на първия проводник до най-високата точка на комбайна – което, съобразено към заявените от вещите лица по електротехническата експертиза и по пожаротехническата експертиза максимално допустими защитни зони до проводник с високо напрежение 110kV съответно от порядъка на 0.70 – 0.90 метра и на 0.70 – 0.80 м., не обяснява по какъв начин по-голямото от максимално допустимите защитни зони разстояние от 1.30 метра изобщо се отнася към получаването на електрическа дъга между острието на върха на антената на комбайна (която очевидно се приема от вещите лица за най-висока точка от него, а от прокурора – че попада в рамките на 3980 мм. височина) и единия от проводниците на далекопровода. Освен това, тезата на прокурора в протеста за височината на зърнокомбайна с антената съобразно данните по паспорт, при което се счита безпредметно събиране на писмени и гласни доказателства и изготвянето на автотехническа експертиза с оглед установяване височината на комбайна с антената му, при така депозираното експертно заключение не предполага изобщо нарушаване от страна на пострадалия Тодоров на максимално допустимата защитна зона, нито обяснява по какъв точно начин неговите неправомерни действия са единствената възможна причина за случилото се. В този ред на мисли, при посочените параметри на отстояние от далекопровода и максимално допустими защитни зони не е установено и защо действията на свидетеля К. при качването му в комбайна (и по-точно визираното в постановлението за прекратяване изправяне) са приети от прокурора за единствената причина за възникване на трудовата злополука.

Посочената от заключението на пожаротехническата експертиза вероятна причина за възникване на пожара, а именно триенето от ремъците върху шайбите в огнището на пожара (лявата част на комбайна, под горния предпазен капак) и достигането на температурите на самовъзпламеняването им (над 400 градуса), е следвало логично да наложи изследването на процесния зърнокомбайн от вещо лице – експерт по такава специализирана техника, който да анализира техническото състояние на зърнокомбайна и да установи какво е било то към 03.09.2015 г., и има ли причина от технически характер, която да доведе до възникването на пожар в конкретната ситуация, вкл. по описания от експерта по пожаротехническата експертиза начин.

Височината на процесната антена не е изяснена с необходимата категоричност в хода на проведеното в продължение на почти две години разследване, макар да са положени известни усилия в тази насока и действително по паспорт височината на комбайна, вкл. антената му, да е вписана като 3980 мм. Височината на тази антена към момента на произшествието следва да бъде установена с предвидените в НПК способи (по преценка на разследващите), като освен това по експертен път е необходимо да бъде анализирано и как се съотнася наличието на антена над преден десен ъгъл на кабината към цитираното по-горе като причина за пожара триене на ремъците върху шайбите в огнището на пожара - което пък е установено в лявата част на комбайна, под горния предпазен капак.

Не е установен собственикът на процесния далекопровод, нито кой е следвало към момента на произшествието да съблюдава нормативните и технически изисквания за експлоатацията, контрола и поддръжката му – която дейност несъмнено е правнорегламентирана и представлява източник на повишена опасност. В тази връзка, собствеността на подобни съоръжения не следва да бъде установявана с гласни доказателства, каквото разбиране е изразил депозиралия частния протест прокурор от РП Б., визирайки като собственик „Ч.”, докато всъщност свидетелите, на които се позовава за този свой извод, сочат „Е.” ЕАД. Собствеността на далекопровода следва да бъде установена посредством писмени доказателства – съответните документи, легитимиращи собственика като такъв.

Отговорността за спазването на нормативните и технически изисквания за експлоатация, контрол и поддръжка, от своя страна, освен в уреждащите дейността по пренос на електроенергия нормативни разпоредби поначало следва да бъде разписана в съответните длъжностни характеристики, заповеди и др. от подобен характер, т.е. да е възложена на конкретен субект – в каквато насока изобщо не са събирани доказателства в хода на разследването, макар от експертните заключения да е било известно, че е налице нарушение досежно височината на процесния далекопровод.

При установените факти относно височината на далекопровода (4.80 м.) не е отговорено от вещото лице и как се отнася допуснатото нарушение на изискването за най-малките вертикални разстояния от проводниците до повърхността на земята в ненаселени мести в метри за въздушна електропроводна линия 110kV от 6 м. към настъпилия инцидент, и дали ако бяха спазени изискванията на Наредба № 3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (в сила от 15.01.2005 г.), в конкретния случай този инцидент би настъпил.

Следователно, насоката на разследването се е концентрирала единствено върху поведението на двамата пострадали и не е засегнала в нито един момент изследване на въпросите кой е следвало да следи за спазване на нормативно вменените изисквания за отстояния на далекопровода до терена; за техническата годност на далекопровода; извършвани ли са нормативно предвидените профилактични прегледи на електропровода; кой е носел отговорността за спазването на нормативните и технически изисквания за експлоатация, контрол и поддръжка на далекопровода и др. въпроси в тази връзка.

Установяването на обстоятелствата, посочени по-горе, следва да бъде извършено освен със събиране на необходимите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и с нов, комплексен анализ от вещи лица със специални знания в областта на електротехниката, пожаротехниката и безопасността на труда.

Налага се изводът, че разследването по делото е водено неефективно, с неотговарящи на правната и фактическа сложност на казуса темпове; като е приключено от прокурора, без фактическата обстановка да бъде изяснена в нейната цялост.

Необходимо е провеждане на допълнителни действия по разследването, а именно – дадените като указания от първостепенния съд и изброените по-горе от въззивния съд, което не изключва при необходимост с оглед оперативната самостоятелност на органите на разследване да бъдат извършени и други такива действия, с цел преодоляване на съществуващите противоречия и неясноти относно факти от значение за правилното, законосъобразно и обосновано приключване на наказателното производство. 

(Я. Янкова)

ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

(Н. Николова)

2:………………

(Ан.Игнатова)