Заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЕТАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Метанов търг. д. № 54/2010г. по описа на съда, намери следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК.

С молба от 12.01.2011г. юрисконсулт П.Д., в качеството си на процесуален представител на „З” АД е поискал от съда да допълни решението постановено по настоящето дело в частта за разноските. Твърди, че с депозираното от нея на 06.12.2010г. писмено становище по делото и поискала присъждане на направените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е взел становище по направеното искане. Твърди, че същото е процесуално недопустимо, тъй като не е представен писмен списък на разноските и предвид последното изменение на чл. 80 ГПК молбата за допълване на решението следва да бъде оставена без разглеждане.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното от фактическа страна:

На 06.12.2010г. ответното дружество и представило писмено становище, в което е взело становище по предявените искове, като е поискало намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, отхвърляне на предявения иск за имуществени вреди и присъждане на направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 129 от 29.12.2010г., постановено по настоящето дело, съдът е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е” АД да заплати на М.З.З. от с.гара Б., Софийска област, ул. ”Дружба” № 12, ЕГН сумата от общо 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева, по 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева за всяка средна телесна повреда - фрактура напречна на кондила в дясната подбедрица и фрактура на външния кондил на лявата подбедрица, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2009г. в с.гара Б., Софийска област, по вина на П.М.П. – водач на МПС л.а. „Ситроен” с ДК№ СО 6562 ВА, собственост на И.М.М., по застрахователна полица „гражданска отговорност” на автомобилистите № 071080234081/24.09.2008г. с валидност от 25.09.2008г. до 24.09.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2009г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева / по 50 000 лева за всяка средна телесна повреда.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният иск от М.З.З. от с.гара Б., Софийска област, ул.”Дружба” № 12, ЕГН срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район Изгрев, бул. ” Г.М.Димитров” № 16, ЕИК, за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди от пътно - транспортно произшествие, настъпило на 24.01.2009г. в с.гара Б., Софийска област, по вина на П.М.П. – водач на МПС л.а. „Ситроен” с ДК№ СО 6562 ВА, собственост на И.М.М., по застрахователна полица „гражданска отговорност” на автомобилистите № 071080234081/24.09.2008г. с валидност от 25.09.2008г. до 24.09.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2009г. до окончателното й изплащане.

С решението съдът е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е” АД да заплати на М.З.З. от с.гара Б., Софийска област, ул. ”Дружба” № 12, ЕГН сумата от 1 450лв. разноски по делото и на Софийски окръжен съд сумата от 2 300лв. държавна такса и разноски по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Направеното искане е процесуално допустимо. Същото изхожда от активно легитимирано лице и е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ищеца, че искането е процесуално недопустимо. В случая страната иска допълване на решението, тъй като съдът не се е произнесъл по искането й за присъждане на разноски, а не изменение на постановеното решение в частта на разноските, при което евентуално следва да се съобрази разпоредбата на чл. 80 ГПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

В случая ответникът е направил искане за присъждане на направените разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е уважил предявения иск за неимуществени вреди за сумата от 50 000 лв., като го е отхвърлил в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 /сто хиляди/ лева / по 50 000 лева за всяка средна телесна повреда, като е отхвърлил и предявеният иск за причинени имуществени вреди в размер на 5 000 лв. С решението си съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски и юрисконсулство възнаграждение на ответника.

Предвид изхода на делото и изложеното съдът приема, че ищецът следва да заплати на ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Е” АД сумата от 1 890 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.