Заседание на тринадесети август две хиляди и петнадесета година в състав: председател: даниела гишина

№468

при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 130 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Р.И.Т. *** против Заповед № 909 от 31.03.1972 година на Председателя на ИК на ОНС – Габрово.

Жалбоподателката твърди, че е единствен наследник на починалите й родители И. М. И. и Г. Г. И., които са били собственици на имот в с. Велковци, община Габрово. В жалбата се твърди, че с оспорената заповед е одобрен регулационен план по тогава действащия ЗТСУ, като се отчуждават 220 кв.м. за пешеходна между кварталите 33 и 37 в с. Велковци, община Габрово, но в продължение на дълъг период от време нито кметството в с. Лесичарка, нито Община Габрово са направили необходимите действия за строителството на пешеходната пътека. Твърди се, че липсват и документи за заплатената собственост. Жалбоподателката иска пешеходната алея да бъде премахната като ненужна и изкуствено създадените граници между имотите да бъдат премахнати.

Установените факти са следните:

Със Заповед № 909 от 31.03.1972 година на Председателя на ИК на ОНС – Габрово /л. 40/ на основание § 60, т. 1 от ППЗПИНМ и протокол на комисията по § 58 от същия Правилник от 13.01.1972 година е одобрен общ идейно-застроителен и регулационен план на с. Велковци, Габровски окръг, по сините, червените, синьо защрихованите и червено защрихованите линии на приложения към заповедта план, ведно с поправките, направени от комисията по § 58 от ППЗПИНМ.

Със Заповед № 315 от 28.02.1990 година на Председателя на ИК на ОНС – Габрово /л. 43/ е наредено да се открие отчуждително производство за оценка и обезщетяване на засегнатите собственици на парцели към улица с о.т. 101 и 102 между кварталите 33 и 37 по регулационния план на с. Велковци, съгласно Протокол от 08.05.1990 година на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ /л. 41 и 45/ на И. М. И. –собственик на парцели V-243 и VІ-243 от кв. 37 по плана на с. Велковци е определено обезщетение в размер на 967 лева, като е посочено, че И. отстъпва безвъзмездно за половината улица през парцелите си 190 кв.м. От представената административна преписка е видно, че на 20.04.1990 година И. М. И. е подал възражение, с което е поискал прокарването на новия път да бъде отменено или пътят да бъде изместен /л. 46/, а на 03.07.1990 година заедно със съпругата си Г. И. са подали жалба срещу решенията по Протокол от 08.05.1990 година на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ /л. 48/, която жалба е уважена, видно от Протокол № 21 от 15.11.1990 година на ЕСИМКД при ОбНС – Габрово /л. 49-50/. И. е подал още 2 възражения – на 29.01.1991 година /л. 55/ и на 06.05.1991 година /л. 64/, които са били разгледани от експертния съвет – ЕСИМКД, респ. ЕСКИТ. Със Заповед № 1373 от 04.09.1991 година на Председателя на ВрИК на ОНС – Габрово е одобрено частично изменение на ЗРП на кв. 33 и 37 по плана на с. Велковци, като улица с о.т. 101-102 вместо 5 метра се стеснява на пешеходна пътека с ширина 3 метра и се изменя в частта й между парцелите VІ-243 и І-239, като се измества в южна посока, така че да не засяга паянтовата стопанска постройка в парцел VІ-243. Заповедта е съобщена на И. М. И. на 24.09.1991 година, видно от разписка на л. 68 от делото.

Със Заповед № 218 от 29.02.1992 година на Кмета на Община Габрово /л. 9/ е открито отчуждително производство за определяне обезщетението на собствениците на дворни места, които са засегнати от предвижданията на плана на с. Велковци за прокарване на пешеходна пътека, а със Заповед № 228 от 04.03.1992 година на Кмета на Община Габрово /л. 10/ е извършено отчуждаване, оценяване и обезщетяване на посочените в заповедта части от дворища, като от дворище пл. № 243 от кв. 37 по плана на с. Велковци, собственост на И. М. И., са отчуждени 220 кв.м. и мястото и трайните насаждения са оценени на 2112.80 лева. Видно от Решение № 287 от 20.10.1992 година по гр. дело № 469/1992 година на Габровски окръжен съд /л. 16/, съдът е оставил в сила Заповед № 228 от 04.03.1992 година на Кмета на Община Габрово по жалба на И. М. И..

Със Заповед № 683 от 25.05.1994 година на Кмета на Община Габрово /л. 23/ е наредено да се изземе от И. М. И. незаконно владяният от него общински имот с площ от 220 кв.м., представляващ част от дворище с пл. № 243, отреден за пешеходна връзка между кв. 33 и 37 по плана на с. Велковци, отчужден със Заповед № 228 от 04.03.1992 година на Кмета на Община Габрово, оставена в сила с Решение № 287 от 20.10.1992 година на ГОС.

На 7.07.1994 година жалбоподателката /тогава с фамилия Димитрова/ изпраща писмо до Кмета на Община Габрово /л. 25/, в което изрично сочи, че е упълномощена от баща си И. М. И. да движи въпросите, свързани с отчуждаване на част от дворното му място в с. Велковци.

С оглед така установените факти съдът счита, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима, тъй като за жалбоподателката не съществува правен интерес от оспорване на Заповед № 909 от 31.03.1972 година на Председателя на ИК на ОНС – Габрово.

Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й съдът е длъжен да следи служебно. Правният интерес определя допустимостта на жалбата. Този интерес се поражда за лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към момента на издаване на административния акт. Настъпилите след този момент промени във вещните права не пораждат право на жалба. Видно от административната преписка, към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателката не е била собственик на имот в с. Велковци, засегнат от одобрения с оспорената заповед план, поради което за нея не е налице правен интерес за оспорване на заповедта, дори и с искане за обявяване на нищожността й. В този смисъл е и съдебната практика / Определение № 12995 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11683/2011 г., II отд., Определение № 13489 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12768/2011 г., II отд. и други/.