Заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав

Образувано е по повод определение № 1278 от 21.12.2010г., постановено по ч. гр. д. № 1384/2010 г. на Самоковския районен съд, с което е повдигнат спор за подсъдност на иск, предявен от „Д.Т.” ООД – гр. П.срещу „В.” ЕООД – гр. С. между Районен съд – гр. С. и Районен съд – гр. П. .

Пещерският районен съд е сезиран с искова молба от „Д.Т.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”Г. С. Р.” № 1 и гр. П. , ул.”П. Г.” , представлявано от К.А.Г. и К. А. Г. срещу „В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. , ул.”П.Я.” № 18, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1 080,50 лева и сумата от 1 525,55 лева, представляващи възнаграждения за извършени превози от ищцовото дружество, законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски. По така предявените искове е образувано гр. д. № 787/2010г. по описа на Пещерски районен съд и с разпореждане от 14.09.2010 г., в изпълнение разпоредбата на чл.131 ГПК, съдията-докладчик е разпоредил препис от исковата молба с приложенията към нея да се изпрати на ответника, с указание за възможността в едномесечен срок да депозира отговор по нея. Съобщението за това ответникът, чрез своя представител Елена Николова, е получил на 27.09.2010 г. като в дадения срок, изтичащ на 27.10.2010 г., няма данни да е постъпил отговор.

С определение № 516 от 20.10.2010 г. Пещерският районен съд, на основание чл.118 вр. чл.105 ГПК, е прекратил производството по делото и е постановил изпращането му по подсъдност на Районен съд – гр.С. .

С определение № 1278 от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 1384/2010 г. Самоковският районен съд, на основание чл.122 ГПК, е повдигнал пред настоящия въззивен съд спор за местна подсъдност, като е счел, че съобразно правилата на общата местна подсъдност не може да разгледа и реши делото, независимо, че седалището на ответника е в неговия съдебен район. Съдът е преценил, че за наличието на местна подсъдност съдът не следи служебно и може да се произнесе единствено след направено от страна на ответника възражение в срока за отговор на исковата молба. В случая сезираният съд е прекратил делото на основание липса на местна подсъдност преди изтичане на дадения едномесечен срок на ответника за изразяване на становище по исковата молба, включително и относно подсъдността на спора.

Софийският окръжен съд, след като обсъди мотивите, изложени в определение № 1278 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 1384/2010 г. на Самоковски районен съд, както и тези в определение № 516 от 20.10.2010 г. по гр. д. № 787/2010 г. на Пещерски районен съд, намира следното от правна страна:

Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК възражение за неподсъдност на делото може да се направи само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба, с изключение на възражението за родова подсъдност и за местна подсъдност по местонахождение на недвижим имот. В случая не е налице нито една от тези хипотези, поради което сезираният с исковата молба съд не може да прецени служебно дали делото е подсъдно на него по правилата на местната подсъдност. С оглед на това, настоящият състав намира, че делото незаконосъобразно е изпратено за разглеждане по подсъдност на Самоковски районен съд.

Липсата на възможност на съда служебно да следи за наличието на местна подсъдност води и до липса на основание за десезирането на Районен съд – гр. П. и за изпращането му по подсъдност на Районен съд – гр. С. . Съобразно изложеното Софийският окръжен съд намира, че компетентен да продължи съдебното производство по предявените от „Д. Т.” ООД – гр. П. срещу В.” ЕООД – гр.С. искове е Районен съд – гр. П. .

Воден от горното и на основание чл.122 ГПК, Софийският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

Делото да се изпрати на Районен съд – гр. П. .