Заседание на заместник-министрите Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Припомняйки Третата среща на върха на държавните и правителствени ръководители (Варшава, 16-17 май 2005 г.) и ангажимента, поет на нея да се предприемат конкретни действия за изкореняване на всички форми на насилие срещу деца;

Като припомня стратегията "Да изградим Европа за и с децата - 2009-2011 ", предоставяща на Съвета на Европа ролята на регионален инициатор и координатор на национални и регионални инициативи за борба с насилието срещу деца и препоръките на Европейския форум за последващи действия, включени в проучването на Генералния секретар на ООН по въпросите на насилието срещу деца;

Като припомня Общоевропейската кампания за повишаване на осведомеността срещу телесното наказание на деца "Вдигнете ръка срещу телесното наказания", инициирана от Съвета на Европа на 15 юни 2008 г. в Загреб, Хърватия;

Като има предвид, че благосъстоянието и най-доброто в интерес на децата са основни ценности, споделяни от всички държави-членки и трябва да бъдат насърчавани, без всякаква дискриминация;

Като признава, че насилието над деца представлява нарушение на правата на детето, компрометира развитието на децата и засяга упражняването на други основни права;

Като отбелязва, че насилието над деца съществува във всяка държава и преминава границите на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение, сексуална ориентация, здравословно състояние, увреждане или друго състояние;

Като има предвид детската крехкост и уязвимост и зависимостта им от възрастните в процеса на техния растеж и развитие, призовава за по-големи инвестиции в превенцията на насилието и защитата на децата от страна на семействата, обществото и държавата;

Като има предвид Европейската конвенция за правата на човека (ETS № 5), осигуряването на всяки лица под юрисдикцията на държавите-членки, включително и децата, правото да бъдат защитени от изтезания и нечовешко или унизително отнасяне или наказание, правото на свобода и сигурност, както и правото на справедлив съдебен процес;

Като има предвид преразгледаната Европейска социална харта (ETS № 163), по-специално нейните разпоредби относно правото на децата да бъдат защитени от пренебрежение, насилие и експлоатация;

Като има предвид Европейската конвенция за упражняване на правата на децата (ETS № 160), Конвенцията за борба с трафика на хора (CETS № 197), Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201) и друга съществени правни инструменти на Съвета на Европа;

Като взе предвид следните препоръки на Комитета на министрите към държавите-членки CM/Rec(2009)5 относно защита на децата от вредното съдържание и поведение и за популяризирането на възможностите за младежкото активно участие в новата информационна и комуникационна среда, CM/Rec(2008)11 относно европейските правила за малолетни и непълнолетни правонарушители, подлежащи на санкции или мерки Rec(2006)19 относно политика на подкрепяне на положителното упражняване на родителски грижи, Rec(2006)12 относно предоставяне на права на децата в новата информационна и комуникационна среда, Rec(2006)5 на Съвета на Европа относно План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 , Rec(2005)5 относно правата на деца, живеещи в домове за настаняване, Rec(2002)5 относно защита на жените от насилие, и Rec(2001)16 относно защита на децата срещу сексуална експлоатация;

Като взе предвид следните препоръки на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: Препоръка 1854(2009) относно "Достъп до права на хората с увреждания и пълноценно и активно участие в обществото", Препоръка 1828(2008) относно "Изчезването на новородени бебета за незаконно осиновяване в Европа", Препоръка 1815(2007) относно "Проституцията - каква позиция да заемем", Препоръка 1778(2007) относно "Децата жертви: ликвидиране на всички форми на насилие, експлоатация и малтретиране", и Препоръка 1666(2004) относно "Общоевропейска забрана на телесното наказание на деца";

Също така като има предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, особено чл. 19 от нея, предвиждащ ясното задължение, че държавите следва да защитават децата от всякакви форми на насилие по всяко време и във всички институции;

Като взема предвид и други съответни международни инструменти и ангажименти в тази област, включително Декларацията от Рио де Жанейро и Плана за действие за предотвратяване и премахване на сексуалната експлоатация на деца и юноши (2008 г.);

Като припомня препоръките от проучването на генералния секретар на ООН по въпросите на насилието срещу деца и по-специално за разработване на многостранна и систематична рамка, за да се отговори на насилието срещу деца, интегрирани в процеса на национално планиране чрез национална стратегия, политика или план, както и за идентифициране на отправна точка, за предпочитане на министерско равнище, която да контролира прилагането на мерките за предотвратяване и реакция срещу насилието;

Като потвърждава ангажимента към насърчаването на интегрирани национални стратегии, насочени към защита на правата на детето и защита на децата от всякакви форми на насилие, чиито корени са в Конвенцията на ООН за правата на детето, стандартите на Съвета на Европа, и са разработени с участието на децата,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки, в съответствие с техните международни задължения, и като има предвид техните специфични национални, регионални и местни структури и съответните отговорности:

a. да интегрират, когато е уместно, в тяхното законодателство, политика и практика принципите, и да прилагат, когато е уместно, действията, посочени в Насоки на политиката на Съвета на Европа за интегрирани национални стратегии за закрила на децата от насилие, като те се явяват Приложение 1 към настоящата препоръка;

б. да насърчават въвеждането и прилагането на насоките в области, които не са пряка отговорност или компетентността на държавните органи, но върху които имат известно влияние или имат определена роля;

в. да осигурява възможно най-широкото разпространение на тази препоръка през разяснителни кампании и сътрудничество с гражданското общество, независими институции по правата на децата, медиите, частния сектор, децата и семействата;

г. чрез техните фокусни точки за правата на детето и премахването на насилието срещу деца, да си сътрудничат със Съвета на Европа в разработването, прилагането и мониторинга на националните стратегии;

д. да си сътрудничат и подкрепят специалния представител към Генералния секретариат на на ООН относно насилието срещу деца.

Съдържание¹

1. Резюме

2. Цели, обхват, определения и принципи

2.1. Цели

2.2. Обхват и определения

2.3. Принципи

3. Интегрирано национално, регионално и локално действие

3.1. Интегрирани национални стратегии за закрила на децата от насилие

3.2. Регионално и локално действие

4. Изграждане на култура на зачитане на правата на детето

4.1. Образование и повишаване на осведомеността

4.2. Професионално обучение

4.3. Медии и информационно общество

5. Рамки

5.1. Правна рамка

5.2. Политическа рамка

5.3. Институционална рамка
6. Съобразени с децата услуги и механизми

6.1. Общи принципи

6.2. Стандарти за грижа за детето

6.3. Независим мониторинг

6.4. Докладване за насилие

6.5. Механизми за сезиране

6.6. Възстановяване, рехабилитация и социална реинтеграция

6.7. Правосъдна система

7. Научни изследвания и събиране на данни

8. Международно сътрудничество

Насоки на политиката на Съвета на Европа за интегрирани национални стратегии

В съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на детето и проучването на Генералния секретариат на ООН по въпросите на насилието срещу деца, тези насоки насърчават развитието и прилагането на цялостна национална рамка за защита на правата на детето и за изкореняване на насилието над деца.

Указанията се отнасят до определенията за "деца" и "насилие", съдържащо се в чл. 1 и чл.19, съответно, на Конвенцията на ООН за правата на детето (наричана по-нататък КООНПД).

Насоките се основават на осем общи принципа (защита срещу насилието, правото на живот и максимално оцеляване и развитие, недискриминация, равенство между половете, участие на децата, задължения на определена държава, задължения на други действащи лица и участници, най-добрите интереси на детето) и четири оперативни принципа (многостранният характер на насилието, интегрираният подход, междусекторното сътрудничество, многостранният подход). Те са цялостно интегрирани, включвайки раздели за интегрирано национално, регионално и местно действие; мерки за образование и повишаване на осведомеността; правни, политически и институционални рамки; изследвания и събиране на данни.

Насоките подкрепят подобряването на културата на зачитане на правата на детето, въз основа на по-задълбочени познания за правата на детето и разбирането за уязвимостта и възможностите на децата. Първичната целева група включва всички съответни специалисти, контактуващи с деца.

Основните препоръки на тези насоки призовават за разработването на интегрирана национална стратегия за закрила на децата от насилие. Стратегията се разбира като многопластова и систематична рамка, напълно интегрирана в националната политика за насърчаване и защита на правата на детето, с конкретен срок, с реалистични цели, координирани и наблюдавани от самостоятелна агенция (където това е възможно, и в съответствие с националните разпоредби), с подкрепата на подходящи човешки и финансови ресурси, и въз основа на съвременните научни постижения.

Насоките насърчават създаването на подходящи услуги и механизми за деца. Те се разбират като защита на правата на детето и преследването на най-добрите интереси на детето. Важна препоръка призовава за задължително докладване от всички специалисти в съответните области за случаи на насилие над деца.

Насоките препоръчват засилване на международното сътрудничество за предотвратяване на насилието над деца в цяла Европа.

Целите на тези насоки са:

a. защита на правата на децата, по-специално тези, които са жертви на насилие;

б. предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу деца;

в. насърчаване на приемането, прилагането и мониторинга на интегрирани национални стратегии за закрила на децата от насилие;

г. укрепване на международното сътрудничество за защита на правата на детето и за закрила на децата от насилие.

2.2. Обхват и определения²

1. "Дете" означава всяко лице на възраст под 18 години, включително деца жертви, свидетели и извършители на насилие.

2. В съответствие с чл. 19 от КООНПД, "насилие" се определя като включващо всички форми на физическо или психическо насилие, нараняване и малтретиране, изоставяне и небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуална злоупотреба. ³ Това определение обхваща подлагането на насилие на децата в дома и извън него. Насилието се разбира като възникващо не само между възрастни и деца, но и между самите деца.

2.3. Принципи

Общи принципи

Защита срещу насилието

Всички деца имат право на закрила от всички форми на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато са под грижите на родител(и), законен настойник(и) или всяка друго лице, което има грижата за детето.⁴

Всяко дете има присъщото право на живот и оцеляване и развитие в максималната възможна степен. ⁵

Всички деца, независимо от техния пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение, сексуална ориентация, здравословно състояние, увреждания или друго положение, следва да бъдат защитени от всички форми на насилие и да им бъдат предоставени такива грижи и помощ, които да гарантират в максималната възможна степен тяхното оцеляване и развитие.

Интегрираният подход за борба срещу насилието следва да отразява различията между половете и да се съобразява изцяло с различните рискове, на които са изложени момичетата и момчетата, и че последиците от насилие не са еднакви за двата пола.

1. Децата имат право да се изразяват свободно по всички въпроси, засягащи техния живот, и техните мнения трябва да бъдат зачитани, в зависимост от възрастта и зрелостта на детето.⁶ Участието на децата води по-специално до:

a. подпомагане на децата при изразяване на техните становища и зачитането им и като се взема предвид мнението на детето във всички ситуации, които го засягат;

б. предоставяне на възможност детето да бъде изслушвано при всякакви съдебни, административни или извънсъдебни производства.

2. Децата трябва да бъдат активно ангажирани и овластени, в зависимост от тяхната способност за развитие и с тяхното информирано съгласие, съществено да участват при планирането, изпълнението и оценката на политиките и програмите за превенция на насилието. Държавата и други подходящи участници трябва да се вслушат внимателно в представите на децата в контекста на приноса, който гледната точка на детето може да донесе за качеството на решенията в процес на разглеждане.

Задължения на държавата

1. Държавата има първостепенна отговорност за защита на правата на детето и е отговорна за закрилата на всички деца в рамките на нейната юрисдикция от всички форми на насилие, дори и леки, по всяко време и във всички институции. ⁷ Държавите трябва да инвестират в политики и програми, основани на доказателства, водени от най-добрите интереси на детето, за справяне с факторите, които пораждат насилие и да реагират ефективно при появата на насилие.

2. Като признава централната роля на семействата в развитието и благополучие на децата и в гарантирането на техните права, включително правото на защита от всички форми на насилие, държавата трябва да подкрепя семействата при отглеждането на децата чрез:

a. предоставяне на мрежа от достъпни, гъвкави и качествени услуги за грижи за децата; ⁸

б. улесняване на позитивното съвместяване на семейния и професионалния живот;

в. изготвяне на програми за подобряване на родителските умения и за насърчаване на здравословна и позитивна семейна среда;⁹

г. включване на гледната точка за правата на децата на всички равнища на бюджетния процес.

Задължения на други действащи лица и участници

Отговорността за предотвратяване на насилието над деца се отнася и за всички услуги, институции и професионалисти, работещи за и с децата, родителите и разширените семейство, медиите, частния сектор, религиозните общности и гражданското общество.

При всички действия, засягащи децата, включително и тези, предназначени да ги предпази от всички форми на насилие, най-доброто в интерес на детето трябва да бъде от първостепенно съображение.

1. Насилието срещу деца е многопластово. Този подход предполага, че трябва да възникне комбинация от фактори, за да може да се появи насилие, да се повтори, или да бъде преустановено. Той призовава за цялостно третиране на обстоятелствата на инцидентно насилие, въз основа на тяхната взаимозависимост, без да се разглежда само единичния случай и причинно-следствената връзка.

2. Превенция на насилието изисква междусекторно сътрудничество и координация. Това включва, по-специално, координация между централната държавна администрация, във всички провинции и региони, както и между правителството и гражданското общество.

3. Насилието срещу деца изисква интегриран (системен, цялостен) подход. Този подход позволява фактори от различно естество (културно, психологическо, педагогическо, поведенческо, физическо, политическо, социално-икономическо и т.н.), да бъдат третирани на базата на обща основа. Това означава, че всички програми и дейности, насочени към превенция и защита на децата от насилие, в широкия контекст на подобряването на правата на детето, трябва да работят в широк спектър от дисциплини и сектори. В същия дух, разделите на насоките са взаимосвързани и трябва да се тълкуват във връзка едни с други.

4. Необходим е многообразен подход за премахване на насилието срещу деца, тъй като това е отговорност, която се простира извън контролираните от държавата органи и служби, да се включат всички членове на обществото, като например държавни институции, местни власти, неправителствени организации, професионалисти, медии, семействата и децата. В планирането, изпълнението и оценката на програмите и действията за защита на децата от насилие, приоритет трябва да бъде даден на:

a. изграждане на партньорства между семействата и държавата, основани на доверие и уважение към различните култури и традиции;

б. установяване на истински диалог с децата и постепенно изграждане на култура на зачитане на представите на децата, включително чрез информирането им за резултата от процесите и обяснения как техните възгледи са били взети под внимание.

3. Интегрирано национално, регионално и локално действие

3.1. Интегрирани национални стратегии за закрила на децата от насилие

1. Мултидисциплинарната и систематична рамка (наричана по-долу "стратегията"), интегрирана в процеса на национално планиране, залегнала в КООНПД и обединяваща всички заинтересовани страни, представлява най-ефективния отговор на насилието над деца, който е устойчив във времето. Основен елемент на стратегията трябва да бъдат комплексни ефективни и всеобхватни първични, вторични и третични мерки за превенция, ¹⁰ които са насочени към детето, фокусирани върху семействата, мултидисциплинарни и ориентирани към постигане на потребностите на децата и семействата. Стратегията трябва да съдържа реалистични и времево обвързани цели, да бъде подкрепена от подходящи човешки и финансови ресурси, да се основава на съвременните постижения на науката (по отношение на това, което работи) и да бъде системно оценявана.

2. Стратегията трябва да разчита на междусекторно сътрудничество и координация с участието на здравеопазването, образованието и социалните сектори, агенциите, отговорни за планирането и бюджетните кредити, правоприлагащите органи и съдебната система. На национално ниво, агенция, чиято основна отговорност е защита на децата от насилие, следва да поеме (когато това е възможно и в съответствие с националните разпоредби) ключовата координираща роля на наблюдател. Способността за включване на множество сектори с широка основа за действие е от решаващо значение за дългосрочния успех на стратегията.

3. Всички участници, свързани с насърчаването и защитата на правата на детето, като например национални, регионални и местни власти, семейства, независими институции за правата на човека, професионалисти, работещи за и с децата, изследователи, гражданското общество и медиите, следва да бъдат включени в проектирането, изпълнението и оценката на стратегията. Децата не трябва само да бъдат изслушвани, но да бъдат оправомощени да допринесат, с тяхното информирано съгласие и в съответствие с тяхната способност за развитие, за това многостранно действие. Адекватни ресурси следва да бъдат на разположение за да се гарантира пълноценното участие на децата.

4. Трябва да бъдат разработени методики за оценка на напредъка и оценка на действията, предвидени от стратегията, на всички нива, включително и на междусекторно ниво. Оценяването трябва да се извършва редовно с оглед идентифициране на политиките и мерките, които са подходящи и ефективни при предотвратяването и справянето с насилието.

5. Информацията за изпълнението на стратегията следва да бъде широко разпространена. Видимостта на действията, предприети за предотвратяване и справяне с насилието трябва да бъде увеличи,inter alia, чрез тяхното обсъждане в изборни форуми на национално, регионално и местно равнище.

1. Локалното действие за предотвратяване на насилието е особено важно с оглед на близостта му до децата и семействата като крайни получатели на услугите. То е на това ниво, на което засегнатите лица ще получат помощ, в съответствие с техните потребности и характеристики.

2. Доколкото националните органи определят общи стандарти за предоставяне на услуги, регионалните и общинските власти имат задължението да се придържат към тези стандарти и да осигуряват мрежа от подходящи за децата услуги и механизми. Отговорност на регионалните и местните власти е да включват събирането на данни за насилие срещу деца; разработването, прилагането и мониторинга на превантивни мерки; финансиране и разпределение на помещенията; и т.н.

3. Националните и регионалните власти следва да предоставят подходяща подкрепа на местните програми за превенция на насилието по отношение на финансиране, обучение, оценка и последващи действия. Сътрудничеството и координацията между тези нива са необходими за постоянното подобряване на предоставянето на услуги и оптимизацията на ресурсите.

4. Обществените мерки за превенция на насилието над деца, с участието на всички заинтересовани страни и сектори, следва да бъдат подкрепяни. Такива интервенции могат да се извършват чрез отворени платформи, съвети или мрежи, обединяващи, например, общински власти, социални и здравни услуги, училища, местната съдебна система, полиция, мигрантски или обществени сдружения, организации на религиозна основа и децата и семействата.¹¹

5. Сътрудничеството и координацията между общините (и регионите) трябва да бъде засилено, включително чрез обмен на опит и добри практики.

6. Трябва също така да се насърчава подходящо регулирано и наблюдавано участие на частния сектор и неправителствените организации.

7. Тъй като мащабната децентрализация и приватизация на социалните услуги понастоящем е често срещана в европейските държави, капацитетът на регионалните и местните власти, за принос в изпълнението на стратегията, следва внимателно да бъде оценен.

Стратегията трябва да има за своя основна цел качествената промяна във възприемането на децата и детството, както и на насилието над деца. Тази цел може да бъде постигната само когато всички сегменти на обществото бъдат достатъчно осведомени за правата на детето и вредното въздействие на насилието върху деца; когато организационните култури и практики са засилени в това отношение, и мостовете, прехвърлени през професиите позволяват повече и по-добра защита на децата; когато нагласите бъдат трансформирани, включително чрез средствата на информационните и комуникационните технологии; когато свързаните с тях икономически и социални условия, касаещи насилие, бъдат отстранени - с други думи, това е възможно само тогава, когато една истинска култура на зачитане на правата на детето проникне в тъканта на обществото.