Заседание в следния състав: военен съдия: к-н Даниел Луков



Дата14.01.2019
Размер73.52 Kb.
#109770
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
15
2018 г. гр. Пловдив
Военен съд – Пловдив

на втори май две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:



ВОЕНЕН СЪДИЯ: к-н Даниел Луков

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията чнд № 35/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

С постановление от 23.03.2018г., ВОП-Пловдив е прекратила наказателното производство по ДП № 96-сл/17г. по описа на ВОП-Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 от НК.

Против това постановление са постъпили жалби от адв. М., като представител на непълнолетната В.Б., от адв. К., като пълномощник на непълнолетната Р.П. и от В. и С. П., като родители и законни представители на непълнолетната им дъщеря Р.П.. Иска се от всички жалбоподатели отмяна на същото и даване на задължителни указания относно прилагането на закона на разследващите органи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбите са основателни.

Постановлението на прокурора не е мотивирано и в същото липсва изложение на фактическа обстановка по делото. Вместо това прокурорът е изложил вижданията на две групи свидетели. Въз основа на техните показания е приел, че всяка група свидетели описва своя собствена фактическа обстановка. Приел, че в показанията на свидетелите В.Б., Р.П., както и в показанията на техните родители има противоречия, като е описал в какво, според него, са се изразили те. Приел е също, че показанията на двете непълнолетни към момента момичета не се подкрепят от нито едно от останалите събрани по делото доказателства, поради което и е прекратил наказателното производство по делото, тъй като твърдяното от тези свидетелки не е случило.

Постановлението на прокурора не покрива изискванията за прокурорски акт, съгласно изискванията на чл.199, ал.2 НПК, а именно същото страда от липсата на мотиви. Най-напред прокурорът е посочил, че в показанията на двете непълнолетни момичета има противоречия, които всъщност са се изразили в различна интерпретация на едни и същи събития. От вниманието му е убягнал факта, че двете момичета В. и Р. са били малолетни към датата на евентуално осъщественото спрямо тях престъпление и не може да се очаква и изисква от едно дете да запомни в детайлни подробности събития, случили се преди повече от четири години. Така например в показанията си В. съобщила, че И. бил сложил ръката й върху члена си, а според Р. И. опипвал В. през дрехите й. Действително на пръв поглед разминаване е налице, но по-важното е друго-че и двете деца коментират случая по начин, по който би могло да се погледне като наличие на извършено престъпление спрямо тях. Освен това прокурорът упреква детето Р., че описвала събитията в телеграфен стил, за разлика от В., но за настоящият съдебен състав не става ясно какво отношение има това към установяването на обективната истина по делото и какъв извод следва да се направи от тази констатация на прокурора. Отделно от това Р., за разлика от В., не съобщавала за преследване, закани и заплахи от страна на И. по отношение на нея. Този извод на прокурора пък съвсем не става ясно в каква връзка се прави и как очаква прокурорът Р. да съобщи за такива действия на И. спрямо себе си, ако такива не са били налице. Това, че спрямо непълнолетната В. е имало такова поведения от страна на И. не означава априори, че е необходимо и спрямо Р. да е налице такова негово поведение, в какъвто смисъл явно са разсъжденията на представителя на държавното обвинение.

Опит е направен и да се изведе вътрешно противоречие в показанията на двете непълнолетни, каквото съдът не намира за налично. Според прокурора нямало логика децата хем да се страхуват от И., хем в същото това време да му се подчиняват като ги вика да ходят при него и да стоят при него на пейките пред блока, в който живеят и да слушат музика. Необходимо е да се подхожда много по-внимателно и задълбочено, когато се касае до показания на малолетни и непълнолетни лица. Вижда се, че описаните в постановлението случаи, както и сам прокурорът е отбелязал, за близост между децата и И., са се случвали в присъствието на много съседи, освен това неудачно прокурорът препраща към случаи, станали доста след евентуално осъщественото престъпно посегателство спрямо децата и нямащи нищо общо с минали събития. Позоваването на назначените по отношение на децата СПЕ също е некоректно, тъй като експертизите изследват състоянието на децата години след инцидента и трудно може да се приеме, че резултата би бил същия, ако експертите бяха готвили заключенията си в един по-близък към събитията момент. А и леко смущаващо в двете СПЕ е абсолютното припокриване на съдържанието им в една значителна част, с изключение на смяната на имената на двете деца. Въобще не са били събрани доказателства дали двете семейства на децата В. и Р. все още живеят в *** Г.И. или са се преместили в гр. П., каквито данни по делото има събрани и причините за това.

Прокурорът не кредитира показанията на двете деца и поради факта, че описани от тях години след това случаи на евентуално извършено друго престъпление от И. не се били подкрепили с други доказателства и ерго, значи показанията им не се подкрепят и за събитията от лятото на 2013 година. Този извод е нелогичен и немотивиран. Друг е и въпросът, че за прокурора и разследващите органи през цялото време на воденото досъдебно производство някак встрани от вниманието им е убягнал точния период, за който двете деца говорят като време на евентуално осъществено спрямо тях престъпление против половата им неприкосновеност - дали се касае до 2013 г. или до 2014 г. Вижда се и от сега обжалваното постановление, а също и от постановлението за образуване на досъдебно производство, както и в други актове на прокурора, че същият, може би, има предвид като период на осъществяване на описаните от децата действия лятото и есента на 2014 година и това навсякъде е отразено по този начин.

С това се е изчерпал целият доказателствен анализ на прокурора по отношение на показанията на децата В. и Р. и производните на тях показания на техните близки. Никъде няма и дума от представителя на обвинението по отношение на съществото на казаното от двете деца. Не е взето никакво отношение дали спрямо тях са извършвани такива действия от И., кога, къде и дали по начина, по който децата говорят. Дори и в цитираното от прокурора разминаване в показанията на свидетелите В. и Р. същият коментира за хващане от И. и слагане на детска ръка върху мъжки полов член през дрехите, за опипване през дрехите на дете, за опиране на пушка в главата на едно от децата и т.н. Дори и само този случай да бяха споделили двете деца, пак следваше прокурорът да вземе отношение по него и да изрази своето мнение дали има или няма осъществено някакво престъпление.

Въобще липсва всякакъв коментар от страна на прокурора по отношение на останалите показания на децата В. и Р. за други описани от тях случаи. Техните показания в тази им част са подминати с мълчание от прокурора и на същите не е бил направен никакъв анализ и не са били подложени на задълбочена проверка от него.

Прокурорът се е лишил и от доказателства по делото. Така например за един от случаите на евентуално осъществено престъпление против половата неприкосновеност, двете деца В. и Р. съобщават в своите показания, че това е станало в присъствието на сина на И., а именно детето С. И., който също бил подложен на „медицински“ преглед от страна на баща си. Това лице по делото не е разпитано и не става ясно защо прокурорът се е лишил от това доказателство. В този смисъл се явява основателно и изложеното в жалбата на адв. М.

Показанията на децата В. и Р. не са били подложени на задълбочен анализ и не е била направена проверка на тяхната достоверност и поради още една причина, пак свързана с допуснато от прокурора съзнателно лишаване от годни доказателствени средства. Видно от показанията на двете момичета, и двете съобщават за обрязване на пениса на И., както и за операция на един от тестисите му. Това обстоятелство не е било проверено по никакъв начин чрез съответните способи по разследването. А това би могло да хвърли допълнителна светлина върху достоверността на показанията на децата Р. и В.. Приложената по делото снимка, извадена от телефона на И., приобщена по делото по съответния процесуален начин, не дава отговор на тези въпроси, касаещи особености на неговите полови органи, тъй като за тази цел са необходими извършването на друг вид процесуални действия и способи за проверка на доказателства.

Относно упрека, отправен от прокурора към свидетелката В.Б., че само тя твърди за преследване и заплахи от страна на И., това нейно твърдение лесно би могло да бъде проверено, поне в една своя част, ако прокурорът си бе направил труда да разпита лицето Б. или Б., за когото има данни по делото, че е изпращал момичето поне веднъж до дома й.

Вън от вниманието на прокурора е останала и изготвената по делото експертна справка по отношение на И., извършена от психолог към сектор „Психологическо осигуряване„ на служба “Военна полиция“. Било е наложително, дори и само въз основа на нея, да бъде изготвена съответната експертиза по отношение на И., която експертиза да даде отговор на въпроси относно /и не само/ личността на И..

Съдът счита, че е било допуснато и нарушение по чл.14 НПК, изразило се в следното. Прави впечатление от постановлението за прекратяване на наказателното производство, изготвено от прокурора, че същото е почти огледален образ на изготвената от следователя справка с мнение за прекратяване на наказателното производство, намираща се на л. 158 и сл. от том 2 на досъдебното производство. Следователно, прокурорът е използвал не собствените си разсъждения, а разсъжденията на следователя. Видно е, че прокурорът при това положение не е взел решението си по вътрешно убеждение, както го задължава цитирания текст, основано на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, а неговото вътрешно убеждение е било подменено от вътрешното убеждение на разследващия, а това е недопустимо, тъй като по този начин прокурорът не се е ръководил от закона, а от други причини. Може би това нарушение всъщност е и причината, поради която съвсем формално прокурорът се е произнесъл с атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт, в който се наблюдават посочените вече пороци и нарушения по чл.13 НПК.

При така посоченото по-горе, съдът намира, че необосновано, незаконосъобразно и неподкрепено от доказателствата по делото прокурорът е прекратил наказателното производство, което налага постановлението му да бъде отменено. Допуснатите нарушения по чл.13, чл.14, чл.199, ал.2 и чл.305, ал.3 НПК са съществени и се явяват непреодолима пречка за съда не само да разбере волята на прокурора при липсата на мотиви, но и да постанови каквото и да било друго решение по въпроса, с който е сезиран. Налага се постановлението да се отмени, а делото да се върне на прокурора за изпълнение на дадените задължителни указания относно приложението на закона. При законосъобразно процедиране и в съответствие с дадените му указания, е напълно възможно прокурорът да достигне и до други изводи относно развитието на сложения му за разглеждане наказателен казус.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът



О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 23.03.18 г. на ВОП – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 96-Сл/17 г. по описа на ВОП – Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по чл.149, ал.5, т.1, вр.ал.1 от НК.

Определението подлежи на протест или обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред Военно-апелативния съд-София.



ВОЕНЕН СЪДИЯ:



Каталог: img -> File -> prisadi
prisadi -> Заседание доказателства по делото съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по Присъда №16 от 16. 11. 2015 г по нохд №22 / 2015 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Мотиви по Присъда №13 от 18 март 2014 г по нохд №47/2014 г по описа на Военен съд Пловдив
prisadi -> Г., към 20. 00 часа, на стадиона в с., общ., обл., непосредствено след края на футболната среща от „**“ между отборите на с., общ и с., общ., Б. Д. Б., като съизвършител с ц л. Л. Л. Б., Ударил с юмрук в гърдите М. Г. Г
prisadi -> Заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното
prisadi -> Мотиви по нохд №232/16г по описа на военен съд Пловдив
prisadi -> О п р е д е л е н и е №15 в името на народа днес, 28 август 2015 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив сградата на съда, в закрито съдебно заседание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница