Заседание в състав: председател: андрей икономов членове: марина михайлова жанета петрова таня вачева илияна дойчева



Дата13.10.2018
Размер41.07 Kb.
#86903
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

13


София, 28.06.2007 година


Върховният административен съд на Република България - петчленен състав, ІІ колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

при секретар и с участието


на прокурора изслуша докладваното
от съдията ЖАНЕТА ПЕТРОВА
тълк. дело № 6/2007 година.

Производството е по реда на чл. 261, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.


Весела Жекова Иванова e подала искане до общото събрание на съдиите от Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно постановление относно допустимостта на косвения контрол за законосъобразност и/или нищожност на административните актове, пряко обуславящи действителността на обжалвания в производството административен акт. По този въпрос имало постановени противоречиви съдебни актове по дела, по които Весела Иванова била страна. В мотивите на определение № 10127 от 03.12.2004 г. по адм. дело № 9971 от 2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд и на определение № 10128 по адм. дело № 10225 от 2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е било посочено, че "…за да упражни правото си на съдебна защита срещу щатното (длъжностно) разписание на МРРБ, жалбоподателката следва да установи, че посредством акта са "застрашени" нейни права или законни интереси, т.е. необходимо е те пряко да са засегнати или да съществува възможност за такова засягане. По делото липсват доказателства в тази насока. След като Иванова не е служител на МРРБ, от този административен акт за нея не настъпват пряко неблагоприятни последици, тъй като същите са опосредени от последваща щатното разписание уволнителна заповед. Последната е правопрекратяващ факт, финализиращ споровете във връзка с изпълнението на служебното правоотношение между страните, в т.ч. относно актове на органа по назначаването, свързани с определяне на структурата на администрацията. Ето защо защитата на жалбоподателката срещу последиците на длъжностното (щатно) разписание като един от елементите на фактическия състав, правопораждащ упражненото от органа по назначаването субективно право да прекрати едностранно служебното правоотношение, следва да бъде осъществена в производството по оспорване законосъобразността на самото уволнение". С тези определения съдът изрично признал необходимостта от осъществяване на косвен контрол върху длъжностното разписание в рамките на производството по обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл били и съображенията, изложени в определението от 13.06.2005 г. по адм. дело № 483 от 2005 г., с което съдебният състав прекратил производството по делото, тъй като самото длъжностно предписание не представлявало индивидуален административен акт, а документ, поради което прекият съдебен контрол бил недопустим. Съобразявайки се с тази практика, при подаването на поредната жалба срещу освобождаването си от държавна служба Весела Иванова не подала жалба и срещу действалото към момента на прекратяване на служебното й правоотношение длъжностно разписание и направила оплакванията си за неговата недействителност под формата на възражение. В противоречие с установената практика с решение
№ 10129 от 18.10.2006 г. по адм. дело № 1624 от 2006 г. Върховният административен съд приел, че "при делата от административен характер искането за упражняване на инцидентен контрол не е допустимо процесуално действие", поради което съдът не дължи преценка по въпроса за действителността на длъжностното разписание на ведомството и на непосредствено предхождащото уволнението възстановяване на служба, независимо от твърдението, че пороците им са повлияли на действителността на обжалвания акт. С това решение, с което съдът приел, че косвеният контрол е недопустим, се формирала противоречива съдебна практика, което обуславяло наличието на интерес от произнасянето на общото събрание на Върховния административен съд.
Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че направеното искане следва да бъде отклонено.
Както гласи чл. 259, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, противоречивата съдебна практика по законите от административното правораздаване представлява основание за произнасянето на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд с тълкувателни постановления. За да се издаде тълкувателно постановление на общото събрание на Върховния административен съд като израз на задължението на съда за упражняване на надзор за точното и еднакво прилагане на законите, искането на страната трябва да е допустимо. Условията за допустимост на исканията за издаване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления са уредени с разпоредбата на чл. 261 от Административнопроцесуалния кодекс, съдържащ изчерпателно изброяване на лицата, които могат да правят такива искания, и на случаите, подлежащи на разглеждане.
Съгласно чл. 261, ал. 2 АПК страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения, могат да поискат издаването на тълкувателни постановления. От приложените към искането на Весела Иванова съдебни актове се установява, че тя е била страна в производствата, по които са постановени. Прегледът на изложените мотиви, както и крайният резултат от произнасянето на съда, не сочи на противоречиво прилагане на закона. Независимо от това дали длъжностното разписание е било определено като административен акт или като документ, съдържащ длъжностите в администрацията, във всички сочени като противоречиви решения съдът е съобразил произтичащите от него вътрешноорганизационни промени, с оглед на което е преценил законосъобразността на обжалваните заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на Весела Иванова поради съкращаване на длъжността. Различията в разбирането за правната природа на длъжностното разписание не са породили противоречиво произнасяне на съда, довело до различни правни последици за подалата жалба страна.
Поради това не са налице предпоставките за разглеждане на искането от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и издаване на тълкувателно постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 264, ал. 2 АПК петчленният състав на Върховния административен съд


ОПРЕДЕЛИ:

ОТКЛОНЯВА искането на Весела Жекова Иванова за произнасяне на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд с тълкувателно постановление относно допустимостта на косвения съдебен контрол за законосъобразност на актове, пряко обуславящи законосъобразността на основния обжалван административен акт, които не могат да бъдат оспорени самостоятелно.


ПРЕКРАТЯВА производството по тълкувателно дело № 6 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница