Заседание в състав: председател: милка панчева членове: диана добрева ваня анчева юлия ковачева иван раденков



Дата15.06.2017
Размер75.95 Kb.
#23638
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1


София, 17.11. 2006 година


Върховният административен съд на Република България - 5-членен състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДОБРЕВА
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ИВАН РАДЕНКОВ

при секретар и с участието


на прокурора изслуша докладваното
от съдията ДИАНА ДОБРЕВА
тълк.дело № 5/2006 година.

На основание чл. 259, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Весела Жекова Иванова от гр. София е направила искане, наименувано "молба" с вх. № 10858/21.08.2006 г., до общото събрание на съдиите от Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно постановление.


В искането се поддържа, че Иванова е страна по дела, по които има постановени и влезли в сила противоречиви съдебни решения и определение при прилагане разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), и по-конкретно – относно допустимостта на обжалването на акта, който се издава във връзка с възстановяването на държавния служител на работа, след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. В искането са посочени и актовете, които по преценка на подателката съдържат противоположни мотиви по прилагането на цитираната правна норма.
Според Иванова, в решение № 6593/09.07.2004 г. по адм. дело № 11326/2003 на ВАС, пето отделение, и в решение № 6731/12.07.2005 г. по адм. дело № 483/2005 на ВАС, пето отделение, оставено в сила с решение № 11474/20.12.2005 г. по адм. дело № 7589/2005 на ВАС, петчленен състав, съдът е възприел становището, че заповедта за възстановяване на служебното правоотношение на държавния служител, съдържа волеизявление, представляващо индивидуален административен акт и подлежи на проверка при твърдение, че засяга правата на жалбоподателката. По тези съображения жалбата срещу заповедта е приета за процесуално допустима и е разгледана по същество. Според другото становище, което по твърдение на подателката на искането се съдържа в протоколно определение от 03.04.2006 г. по адм. дело № 771/2006 г., пето отделение, оставено в сила с определение № 5522/23.05.2006 г. по адм. дело № 4210/2006 г., петчленен състав, съдът е приел, че възстановяването на предишна длъжност в хипотезата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл настъпва при кумулативното наличие на два юридически факта – съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяването на служителката в двуседмичен срок от влизането му в сила. Поради това, заповедта за възстановяване на длъжността не е елемент от правопораждащия фактически състав за възстановяване на предишна длъжност и по тази причина липсва правен интерес от обжалването й. Така мотивиран, съдът е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима.
Предвид изложеното, подателката на искането намира, че цитираните съдебни актове съдържат противоречия по тълкуването и прилагането на закона, поради което същата е поискала да бъде издадено тълкувателно постановление за отстраняване на тази противоречива практика.
За да се произнесе, настоящият петчленен състав, сформиран по реда на чл. 264, ал. 1 и 2 от АПК, съобрази следното:
Допустимостта на искането за постановяване на тълкувателно постановление се преценява с оглед разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от АПК, а именно: право на производство за издаване на тълкувателно постановление имат страните по дела, по които има влезли в сила противоречиви решения и определения.
Установява се, че Весела Жекова Иванова е жалбоподател по адм. дело № 3879/2003 г. на ВАС, пето отделение, предмет на което е заповед № РД-02-16-982/08.04.2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от 04.04.2003 година. С мотивите, че като конститутивен индивидуален административен акт процесната заповед не може да има обратно действие, освен в изрично посочените със закон изключения, тричленният съдебен състав я е отменил като незаконосъобразна с решение № 7543/17.07.2003 година. Освен това е уважил искането на жалбоподателката по чл. 121, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (отм. ДВ, бр. 95/2003 г.) и е я е възстановил на предишната държавна служба в дирекция "Държавна собственост и жилищна политика" - Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това съдебно решение е потвърдено с решение № 10694/25.11.2003 г. по адм. дело № 8804/2003 г. на ВАС, петчленен състав.
Весела Жекова Иванова е обжалвала и заповед № РД 02-16-2217/01.12.2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която повторно е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради липса на мотиви в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, с решение № 6665/13.07.2004 г. по адм. дело № 11327/2003 г. тричленният състав е отменил тази заповед. Същото е потвърдено с решение № 10819/22.12.2004 г. по адм. дело № 6905/2004 г. на ВАС, петчленен състав. Въпросът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е бил извън предмета на съдебния спор, с оглед настъпилата законодателна промяна – отмяната на чл. 121, ал. 1, т. 2 и новата редакция на чл. 122 от ЗДС (ДВ, бр. 95/2003 г.).
Предмет на адм. дело № 11326/2003 г. на ВАС, пето отделение, отново с жалбоподател Весела Жекова Иванова, е заповед № РД 02-16-2216/01.12.2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно датата на възстановяването й на държавна служба след първото уволнение. Направено е оплакване за незаконосъобразност на заповедта и е поискано да бъде изменена, като вместо датата 01.12.2003 г. да се посочи 25.11.2003 г., когато е влязло в сила решение № 7543/17.07.2003 г. по адм. дело № 3879/2003 г. на Върховния административен съд за възстановяването на служителката. С решение № 6593/09.07.2004 г. тричленният състав е отхвърлил жалбата като неоснователна. Според изложените мотиви, считано от датата, посочена в заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството – 01.12.2003 г., Весела Иванова е била фактически възстановена, като е заела предишната длъжност. Поради това няма основание да се приеме, че административният орган следва да разпореди възстановяването от датата, в която е влязло в сила съдебното решение, щом тогава жалбоподателката не е била на работа. Що се отнася до законовите последици от възстановяването на служебното правоотношение, те произтичат от решението на съда, за да е необходимо да се огласяват повторно със заповед на органа по назначаване.
Весела Жекова Иванова е обжалвана и заповеди № РД 02-16-1559/28.12.2004 г. и № РД 02-16-1560/28.12.2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, предмет на адм. дело № 483/2005 г. на ВАС, пето отделение. С първата заповед служителката е възстановена на длъжността началник на отдел "Държавна собственост" в Дирекция "Държавна собственост, жилищна политика и концесиониране" при МРРБ, а с втората (за трети път) е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тричленният състав е постановил решение № 6731/12.07.2005 г., с което е изменил първата заповед относно датата на възстановяване, която да се счита 27.12.2004 г., вместо 28.12.2004 г., и е отменил втората заповед поради липса на съкращаване на длъжността. За да обоснове изменението на заповедта за възстановяване, съдът е изложил мотиви, че в тази част същата е незаконосъобразна, тъй като възстановяването на служителката е следвало да се извърши на 27.12.2004 г., когато тя се е явила, за да започне изпълнението на служебните си задължения. Фактическият състав по възстановяването на държавна служба включва отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване или от съда и явяването на служителя в съответната администрация в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая фактическият състав е бил завършен на 27.12.2004 година. Правото на възстановяване на Весела Жекова е възникнало тогава и е следвало да бъде признато от органа по назначаване с тази дата. Това съдебно решение е обжалвано от министъра на регионалното развитие и благоустройството в частта му, касаеща отмяната на негова заповед № РД 02-16-1560/28.12.2004 г. и е оставено в сила с решение № 11474/20.12.2005 г. по адм. дело № 7589/2005 г. на ВАС, петчленен състав.
Административно дело № 771//2006 г. на ВАС, пето отделение, е образувано по жалба на Весела Жекова Иванова срещу мълчалив отказ на министъра на регионалното развитие и благоустройството да я възстанови на заеманата преди уволнението (третото поред) длъжност. С протоколно определение от 03.04.2006 г. тричленният състав е направил извод за процесуална недопустимост на жалбата поради липсата на мълчалив отказ, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Прието е, че по заявлението на жалбоподателката вх. № V8-2234/22.12.2005 г., на основание влязлото в сила решение на съда по адм. дело № 483/2005 г. и в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е била издадена министерска заповед № РД 02-16-1516/27.12.2005 г., с която Иванова е възстановена на държавна служба. Прекратителното определение е оставено в сила с определение № 5522/23.05.2006 г. по адм. дело № 4210/2006 г. на ВАС, петчленен състав. Освен че е споделил мотивите на първоинстанционния съд за липса на мълчалив отказ, водеща до липса на предмет за обжалване, петчленният състав е изложил и съображения за липса на правен интерес от обжалването на заповедта за възстановяване на предишната длъжност. Последното, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл в настоящата хипотеза настъпва при кумулативното наличие на двата юридически факта - съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение и явяването на служителката в двуседмичен срок от влизането му в сила. Заповедта за възстановяване на длъжността не е елемент от правопораждащия фактически състав и по тази причина липсва правен интерес от обжалването й.
След подробен анализ на постановените съдебни актове по делата, по които страна е била подателката на настоящото искане, се установява, че отделните състави на Върховния административен съд са последователни при тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, като същите излагат едни и същи по съдържание мотиви. Следва да се отбележи, че в производствата, приключили с влезли в сила съдебни решения, съдът приема за допустима жалбата срещу заповедта на органа по назначаването само в частта относно датата на възстановяване на жалбоподателката на държавна служба. Според изложените мотиви, налице е волеизявление, представляващо индивидуален административен акт, по съдържанието на служебното правоотношение, което подлежи на съдебен контрол при твърдение, че засяга право на жалбоподателката. Никъде в цитираните две решения (по адм. дело № 11326/2003 г. и № 483/2005 г.) не са изложени мотиви, в които съдът да обвързва издаването на заповедта с факта на възстановяването на служебното правоотношение. Напротив, и в двете първоинстанционни решения се съдържат констатации в обратен смисъл, а именно: че фактическият състав по възстановяването на държавна служба включва отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване или от съда и явяването на служителя в съответната администрация в 14 дневен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. Аналогични на посочените по-горе са съображенията на съда, изложени при постановяване на прекратителното определение от 03.04.2006 г., както и в определението на петчленния състав, с което същото е оставено в сила. В мотивите на потвърдителния съдебен акт изрично е посочено, че заповедта за възстановяването на длъжността не е елемент от правопораждащия фактически състав на възстановяването на държавна служба, предвид на което липсва правен интерес от обжалването й.
Като се има предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че спрямо настоящата подателка на искането не са налице влезли в сила противоречиви съдебни решения и определения по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., предвид на което същата не се явява субект, имаш право на производство по издаване на тълкувателно постановление по смисъла на чл. 261, ал. 2 от АПК. Що се касае до множеството останали съдебни актове, цитирани от Весела Жекова Иванова като пример за противоречива практика по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, съдът не е длъжен да извърши служебна проверка и по тези нейни твърдения, доколкото наличието на такава практика не би обосновало активната й легитимация да сезира общото събрание на съдиите от ВАС с искане за произнасяне с тълкувателно постановление.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на Весела Жекова Иванова следва да бъде отклонено, а образуваното производство – прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 264, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,


О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на Весела Жекова Иванова от гр. София, ул. "Г.С.Раковски" № 86, вх. А, ет. ІV, ап. 8, ЕГН 6603206934, до общото събрание на съдиите от Върховния административен съд за произнасяне с тълкувателно постановление на основание чл. 259, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 2 от АПК, направено с молба вх. № 10858/21.08.2006 година.


ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 5/2006 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милка Панчева


секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Диана Добрева
/п/ Ваня Анчева
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Иван Раденков


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница