Защитени територии в България

Природен парк “Странджа”

На територията на парка се намират пет строги резервата, един от които, “Узунбуджак”, е биосферен резерват, а друг – “Силкосия” е първият, обявен в страната резерват. Освен тях в границите на парка се намират 16 природни забележителности и 11 защитени местности, някои от които уникални за страната по отношение на ландшафтните си характеристики – защитените местности “Устието на река Велека”, “Силистар”, “Велека” и др.

Особеното разположение на парка на границата на Европа и Азия го прави уникален, както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план.

Природен парк “Врачански Балкан”

Природният парк Врачански Балкан е обявен през 1988 год. върху площ над 260 км², за да се опазят природните ценности на Врачанската планина, висока 1 500 м и вдаваща се силно на север всред Предбалкана. Варовиковата скала с дебелина 450 м е силно окастрена и в нея се е образувала най-мощната система от пещери в страната, която се обитава от най-богатата пещерна фауна. Това, което смайва тук, е фасадата на планината, изградена на "етажи" от бели варовици и опушени доломити. Пътуващите по шосетата на страната туристи едва ли биха могли да си представят по-изящно творение от тази скална гирлянда, простираща се на дължина върху повече от 25 км. Задната стена на фасадата е дори по-впечатляваща - това е ждрелото Вратцата. Всъщност това е истински лабиринт от гигантски скали, издигащи се на стотици метри височина. По тях гнездят египетски лешояди, хайдушки гарги, алпийски бързолети, бухали.

Природният парк включва в себе си и обявеният през 1983 год. резерват “Врачански карст” с площ 1 439 ха. Други части от парка са били обявени за природни забележителности, защитени местности или исторически места в различно време, преди създаването на парка.

Природен парк “Сините камъни”

Обявен е през 1980 год. Впечатляващият скален масив над град Сливен се вижда още отдалеч и придава на планината алпийски характер, въпреки че най-високата точка - в. Българка е висок само 1 181 м. Площта на парка е близо 67 км², но почти половината, разположена в близост до града, е заета от иглолистни култури. Останалата половина, обаче, скалните масиви в планината е с изключително значение за опазването на биоразнообразието и важно място за пешеходния туризъм. Фауната е много богата, а по-отношение на грабливите птици тя е уникална - досега тук са установени през 18 вида от всички 24 гнездящи в България. С малки изключения, това са все видове от Червената книга. Някъде сред тези скали са били и гнездата на последните брадати лешояди в България, напуснали ги в края на 50-те години.

Белоградчишките скали са най-впечатляващия природен феномен в страната. Те са се разпрострели на 150 км², но само 2 км² около Белоградчишката крепост са обявени за защитени. Скалните блокове, високи по 200 м, са само част от природното богатство на Западна Стара планина, което с малки изключения, все още не е защитено.

Витоша е обявена за парк през “далечната” 1934 година и това е първият парк на Балканският полуостров. На следващата година - 1935 са обявени и два от първите български резервати - Бистришко и Торфено бранище. След няколко разширявания и намалявания на площта на парка, днес тя е малко над 260 км². До преди няколко века планината все още е била покрита с остатъците от “Голямата българска гора”. Близостта на големите населени места, обаче, си е казало думата - днес от естествените иглолистни гори са оцелели само масивите в Бистришко бранище и около Златните мостове. Въпреки все по-затягащия се пръстен от градове и села, Витоша все още запазва условия за съществуването на едри животни като елени, диви свине, сърни, а дори вълци и мечки по южните, сравнително по-спокойни склонове на планината.

В Западните Родопи все още са съхранени останки от най-големият южен горски масив от видове, характерни за Субарктика, каквито са белият бор и смърчът. С основание можем да наречем Родопските иглолистни гори тайга, въпреки че сходството не е много голямо - в планината липсват заблатените и преовлажнени терени, характерни за истинската тайга. За съжаление, защитените територии в Западните Родопи са абсолютно недостатъчни, за да гарантират опазването на биоразнообразието. Общата им площ е едва 145 км². или 1,8 % от района. От осемте резервата само 5 са с площ над 10 км² - това са Червената стена, Купена, Беглика, Дупката и Мантарица. Природните забележителности и защитените местности са общо 36 и обхващат около 55 км² площ, но в нея се включват и няколко исторически места.

Източните Родопи са едни от най-отдалечените и непопулярни райони на България. Голи, обрасли с храсталаци или залесени с иглолистни култури, със запазени широколистни гори само в най-южните части. Силни горещини през лятото, малко населени места, пръснати из гънките на планината, живописни долини на реки, заобиколени със скални стени с причудливи форми, множество скални венци и ниши, пещери. Неприветливия на пръв поглед пейзаж крие истинско природно съкровище - множество видове орхидеи, птици, бозайници са намерили тук убежище от човека. Безспорно, най-голямото богатство са птиците - 262 вида (от тях 169 гнездящи) се срещат в Източните Родопи. Тук е и едно от главните убежища за грабливите птици в Европа - от общо 39 вида, обитаващи континента, в Източните Родопи се срещат 33. Сред тях са световно застрашени видове като черния лешояд, царския и морския орел, червената каня, белошипата ветрушка. За съжаление, защитените територии са по-малко дори и от Западните Родопи.