Защо да е лесно Или как идеята за единно платежно за данъци и осигуровки вместо да помогне на бизнеса го обърка още повече

Единна сметка за данъчните и осигурителните задължения беше въведена от началото на тази година. Целта на промяната е плащанията за ДДС, данъци върху доходите и печалбите и т.н. към държавния бюджет вече да се извършват по една банкова сметка с едно платежно нареждане (а не както досега – отделно за всеки вид задължение). С отделна сметка ще са само вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване, а сумите, платени в производство по принудително изпълнение (задължения, за които има образувано изпълнително дело), по набирателна сметка на НАП. Основната разлика при този данъчен режим е, че постъпилите плащания след началото на 2013 г. ще се обвързват автоматично с вписаните в данъчно-осигурителната сметка на лицето задължения по реда на тяхното възникване, а всяко плащане се насочва към първото по време на възникване задължение, обясняват от приходната агенция. Данъкоплатците могат да следят информацията в единните си сметки по електронен път чрез идентификационен код или електронен подпис.

След смяната на данъчния режим от началото на годината логично възникнаха и много практически въпроси около прилагането му. "Капитал" обобщи част от питанията на бизнеса, а приходната администрация отговори. Предлагаме ви част от тях:

- По какъв ред данъкоплатец, виждайки при проверка в сайта на НАП, че въпреки плащанията има непогасени задължения, може да обжалва извършеното "автоматично обвързване", съответно действията на приходната администрация? Всички действия на органите по приходите, свързани с определяне на задълженията за данъци и осигурителни вноски, подлежат на административен и съдебен контрол по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Важно е да се има предвид и това, че в "Справка за задълженията" се визуализират всички непогасени задължения на лицето, включително и тези, чийто срок на плащане не е настъпил към момента на генериране на справката. Целта е лицата да имат пълна и навременна информация за всички налични задължения и плащанията, които трябва да направят. В случай че лицето нареди плащане към НАП, но не е изтекъл все още срокът за плащане на дадено задължение, същото няма да се обвърже с постъпилото плащане. Задълженията се погасяват (или обвързват) с направени плащания след изтичане на срока за плащане. Дотогава (при липсата на други изискуеми задължения) постъпилото плащане се приема кредитен остатък по плащане.

- Как ще се извършват корекции на задължения, включени в сметката, когато тези задължения са в резултат на погрешно деклариране или вече са погасени, или фигурират в сметката поради грешка в системата? След извършване на съответната проверка от орган по приходите, могат да бъдат извършвани корекции в данните, съдържащи се в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице. Проверката може да бъде по инициатива на органа по приходите или по заявление на лицето. Корекция на задължения, формирани въз основа на подадени от лицето данни, се извършва по реда и в сроковете, регламентирани в ДОПК или съответния специален закон или друг нормативен акт. Няма промяна в този смисъл във връзка с въвеждането на едната сметка.

- При възникване на ДДС за възстановяване за даден период без приключила двумесечна процедура ще участва ли сумата на ДДС за погасяване на задължения, посочени в сметката? Редът, определен в чл.169, ал.4 от ДОПК за погасяване на задължения за данъци и осигурителни вноски, се прилага само по отношение на постъпилите плащания и не касае декларирани с данъчна декларация надвнесени данъци или данък за възстановяване. В това отношение редът е същият, както и до края на 2012 г.

- Ако в годишната данъчна декларация е посочен корпоративен данък за възстановяване, но не се иска ефективно възстановяване, ще участва ли надвнесеният корпоративен данък за погасяване на задължения, посочени в сметката? Казано накратко, надвнесеният корпоративен данък по годишната данъчна декларация няма да погаси "автоматично" други публични задължения, а това ще стане по реда на процедурата за прихващане, уредена в ДОПК.

Когато чул техния съвет, младежът буквално побеснял, започнал да псува хамалски лекарите и да изказва намерения за сексуални интеракции към медиците и техните майки. Когато им писнало от грубия език на пациента, фелдшерите го хванали под ръка и го изгонили от клиниката. Отвън мъжът ударил единия фелдшер.

фондът ще финансира и посещението на трима известни професори от франция и Италия у нас. Проф. Ригатели ще оперира 17-годишно момче със сърдечно заболяване в Националната кардиологична болница. Проф. Делем и проф. Пелерен от Университетската болница в Лил ще посетят пловдивската „Св. Георги", където ще консултират 16 българчета.

Той страда от рак на белия дроб, като се бори с коварното заболяване близо 2 години. Малко преди Коледа бе приет във ВМА, защото докторите откриха разсейки в костите и гръбначния стълб. Тогава екип от травматолози и неврохирурзи извърши сложна

интервенция, при която бяха поставени метални импланти в тялото на актьора, за да може той отново да ходи.

След почти триседмичен престой в болницата Тодор Колев беше изписан, но в сряда отново се почувствал зле и се наложило да бъде приет по спешност. Близките категорично са забранили на докторите да дават всякакви сведения за състоянието му.

Проф. Григоров е запален по историята на България и голям любител планинар. Председател е на фондация „Паметници на българската слава".

- Проф. Григоров, за вас казват, че сте най-добрият лекар сред историците и най-добрият историк сред медиците. Казвали сте, че миналото ви вълнува толкова, колкото и настоящето. Имате ли обяснение защо българите се самоизяждаме така през годините, защо и докога ще има толкова насадена омраза между нас?

- Много е трудно да се даде еднозначен отговор. Може би самоизяждането ни ще е, докато сме бедни. Но ние напоследък сме бедни и духом, а това е част от балканския синдром. На Балканите страстите са много силни. Ботев го е казал за нас: силно любим и силно мразим. За съжаление като че ли ни остана повече второто.

- Изглеждаме примирени, дори хората на духа, обществениците, които през вековете винаги са били водачи. От страх или от обида, но днес те мълчат. Защо?

- Не е от страх, от какво да ги е страх. Просто политическата класа у нас е много калпава. Ние си я избираме и това не е оправдание, че не е квалифицирана. А каква е била квалификацията на Стефан Стамболов, Петко Каравелов или Константин Стоилов, на Марко Балабанов? Да не би да са учили дипломация?

Няма ги днес строителите на демократична България.

- През последните 23 години няма ли някой „строител"?

- Преди имах досег с властта, познавах повечето от тях. Но сега няма нито един такъв строител на нацията ни...

- А управляващите днес?

- Познавам Бойко Борисов отдавна. Виждам, че се старае и доста неща прави. Не искам да вкарвам традиционното разбиране за добрия цар и лошите боляри, но мисля, че не само у нас, а и по света, когато обкръжението на един политик не е особено читаво, не влияе добре. Това важи за повечето от близките от властта хора до премиера ни днес. Може и да бъркам, но така смятам.

- Откога познавате Борисов?

- Още отпреди 10 ноември 1989-а. Той беше много умно, спретнато и точно момче, което проявяваше любопитство към науката. Запознахме се случайно. Работех по научно проучване за адаптацията на сърцето при екстремални условия, което се провеждаше на три етапа. Последният етап беше при пожарникарите в София. Те имаха много добър оборудван стенд -една стая, в която развиваха висока температура и прожектираха ужасяващи филмови кадри от пожари, с бягаща пътека и т.н.

- Бойко Борисов участваше ли тогава?

- Да, старши лейтенант Борисов взе участие. И изследването след това беше част от дипломната му работа, която стана много хубава. Аз му бях научен ръководител, двамата заедно имахме и научни публикации, а една от тях публикуваха в италианско списание. На дисертацията му после научен ръководител му стана един мой приятел психолог.

- Показвал ли ви е хватки от каратето?

- Не, аз вече бях около 50-годишен, но той научи сина ми на карате, докато беше студент -записа го в групата си.

- Вие сте имали контакти с много от управляващите преди промените през 1989-а в качеството си на директор на Правителствена болница. Как оглавихте болницата на властта?

- Направиха ме директор през 1988 г. Тогава заварих нещо като полуболница, полусанаториум. Пациентите идваха и си отиваха, когато пожелаят. Контингентът й беше някъде към 7000 души. Не само министри, а цели партийни родове, включително по окръзи. Нямаше начин как да се преустрои без личното съгласие на Живков и помолих за среща с него. Поставих три условия, за да бъда директор. По това време бях военен доктор, работех във Военна болница и ръководех катедрата по кардиология.

- Какви бяха тези три условия?

- Първото условие беше да си остана военен и то се прие веднага. Второ, поисках болницата да се отвори частично за граждани, да не бъде само за богопомазани и освен това да има повече патология. Живков прие и това условие и още тогава 30% я отворихме за граждани. И накрая предложих да се направят стъпки Правителствена да се съедини с Военна болница, тъй като моделът на осигуряване на правителствени лица бе силно ограничен - някъде около 30-40 човека. За мое учудване Живков прие и това.

- Много лесно е приел условията ви, не се ли противопостави някой?

- Независимо че Живков се съгласи да се обединят двете болници, имаше много

силна съпротива от страна на Политбюро на ЦК на БКП. Ген. Добри Джуров например беше „за", но Милко Балев и други бяха категорично против обединението. Необходимо бе обаче да има гласуване в Политбюро. „За да спечелим, ще трябва да командировам противниците в провинцията по разни задачи" - така ми каза Живков, като уточни, че все пак се нуждае и от кворум.

- Вие ли докладвахте в Политбюро на ЦК на БКП?

- Да, и след като изнесох подробно всички данни, Георги Атанасов, който беше министър-председател, каза: „Другарю Живков, нещата са ясни. Давай-

те да вземем решение - закрива се Правителствена болница и се предава цялото й имущество на Висшия военномедицински институт. А от двете се образува Военномедицинска академия." И през нощта с покойния Иван Шпатов, който беше главен секретар на Министерския съвет, направихме постановлението, на което, доколкото знам, ВМА се крепи до ден днешен. И нещата тръгнаха.

- Вие сте имали много ВИП пациенти, Тодор Живков лекували ли сте?

- Разбира се. С него имаме един интересен случай. По времето на Горбачов той усещаше, че го недолюбват в Москва. Руснаците тъкмо го бяха поканили на среща през юни 1989-а, но той имаше големи проблеми със средното ухо - това е органът на равновесието. Тогава заедно с личния му лекар д-р Герасимов едвам успяхме да го закрепим, за да отиде. Може да се каже, че се справихме със задачата.

- Висшите политици обикновено са много своенравни. Случвало ли ви се е, когато са болни, да ви заповядват какво да правите?

- Имахме подобна история с Иван Димитров - личния лекар на Луканов. Премиерът тогава направи инфаркт точно когато от СДС се качиха на мавзолея. Сбиването между полицията и тях беше на косъм да се случи. Ние веднага предложихме хоспитализация на Луканов, но той отказа категорично. Думите му бяха: „Имам си съображения, ще остана вкъщи. Направете така, че да не загина."

- И как продължи лечението?

- Лекувахме го вкъщи, но бяхме изключително притеснени дали няма да умре - това беше инфаркт! Луканов дори ни заяви, че за 3-4 дни трябва да е на крака, защото се налага да лети за Париж за подписването на много важен финансов договор. Стабилизирахме го и премиерът отлетя за Париж.

Впоследствие Луканов бе арестуван и изкара месеци на „Развигор".

- Да, когато го арестуваха и го на-тикаха на „Развигор", отрекоха, че е прекарал инфаркт. А и това все пак беше мотив за по-облекчен режим. От следствието ме питаха дали е вярно. Оказа се, че някой беше скрил доказателствата за болестта му. Тогава на едно съвещание с председателя на Лекарския съюз и с тогавашния шеф на ВМА един колега започна да говори глупости. Например, че електрокардиограмата му показвала такива отклонения, защото се бил обърнал наляво. Много ми кипна тогава... Прословутата кардиограма се намери и след куп разправии освободиха Луканов от ареста.

- В първите години на демокрацията лекарите се деляха на сини и червени, което противоречи на Хипократовата клетва. Имате ли спомен за подобни случаи?

- Има един случай от 1990-а с покойния вече Иван Панев (бивш шеф на Окръжния комитет на БКП в Пловдив, бивш кмет на София) и е доказателство за цялото това безумие. Панев имаше няколко много тежки заболявания и веднъж на един сутрешен рапорт с всички шефове на отделения ми звънят от охраната на болницата дали могат да го пуснат да влезе в сградата. Те отлично знаеха кой е той - до оня ден му се кланяха. Казах да го пуснат и един от лекарите, току-що „посинял , ми вика: „Ама как ще пускате тук този мръсник!" Тогава му отговорих, че ако вратата се отвори и влезе Хитлер, ще му помогна - това е мое задължение. Между другото подобни лекари като този после станаха причина Панев да умре в асансьор на Военна болница.

- Как се случи това?

- След като няколко часа го мотали напред-назад, подхвърляли го от един кабинет в друг, защото е бил „голям комунист". Какъвто и да е, той е болен човек и към него не може да има такова отношение. Ами ако сме на бойното поле? От военната медицина съм научил много неща. На бойното поле има едно правило - помага се еднакво на ранените - свои или чужди.

- Вие имате много драматична история с покойния бивш премиер Любен Беров. Помогнали сте му при неговата сърдечна операция. Припомнете подробности.

- Г-н Беров беше в тежка сърдечна криза, в прединфарктно състояние и се нуждаеше от незабавна операция. Той получаваше кризите при всяко мърдане в леглото. Имаше рискове за него и избра да бъде опериран в България. Чирков го нямаше в страната и аз се обадих по телефона на един мой приятел - българина проф. Морис Леви в Израел. По това време той беше четвъртият по авторитет кардиохирург в света. Д-р Леви веднага се съгласи да дойде - помоли само да осигуря превоз. Доведох го с военен самолет от Израел и операцията започна веднага. Тя мина успешно, болният се възстанови и вече към 19-20-ия ден проф. Беров подписваше документи.

- След това обаче ви обвиниха, че едва ли не сте направили фиктивна операция. Откъде дойде скандалът?

- Интригата беше много голяма. На Любен Беров и семейството му беше внушено, че сме направили политическа операция, за да го изкараме от властта. Заглавията на вестниците бяха „Премиерът опериран наужким". Не искам да си спомням каква помия се изля върху нас. Внушението върху него бе толкова голямо, че след това научих от личния му лекар, че той е ходил на проверка в Германия след 6-7 месеца, за да му отговорят дали наистина е опериран и дали е правилна операцията. Държа да подчертая, че не се сърдя на проф. Беров за това, той е пациент. Но всичко това му беше внушено от някои служби и политици - може би искаха да го свалят от власт... Проф. Беров живя още 15-16 години след това, но никога не се осмели да попита защо бе направено.

- Споделяли сте, че мечтата ви е била да станете археолог, а не лекар. Но медицината все пак е надделяла. Как?

- Надделя баща ми, който беше лекар и който доста емоционално ми говореше за полезните неща в медицината. В 11-и клас, когато бях доста разколебан какво да правя, той ми каза: „Сине, историята и археологията безспорно са интересни. Но няма ли да ти достави по-голямо удоволствие, когато има един тежко болен на леглото, ти си от едната страна, а от другата е смъртта. Рано или късно тя ще победи. Но ти можеш да отложиш тази нейна победа." Докато съм жив, ще помня думите му. - Вие

участвате в много инициативи, свързани с направата на паметници. Какви трудности сте срещали?

- Неведнъж съм имал сблъсъци. А първият беше със Светия синод за съжаление. Тогава с колегата проф. Григор Велев по моя инициатива решихме да поставим барелеф на Патриарх Евтимий Търновски на църквата на Бачковския манастир на мястото, където се предполага, че е бил погребан. От Светия синод се заядоха, барелефът бил католически. Замалко да го махнат... Единият от тези, които не даваха, беше отец Николай - сега Пловдивски митрополит.

- На кои други паметници сте „кръстник"?

- През 2005 г. успях да убедя една българска фирма за лекарства да направим паметник по случай 120 години от победата при Сливница. Паметникът стана прекрасен и е на самия път за Сърбия. Дори поставихме и обяснителен надпис на български и английски, че на това място са загинали стотици български и сръбски офицери и войници - „Вечна им памет." По моя идея стана и паметникът за Ахе-лойската битка на цар Симеон с ромеите в морското градче. Направи го скулпторът Валентин Старчев с помощта на художника Румен Скорчев. Последваха и други инициативи.

- Значи историята е в кръвта ви. В рода ви има много лекари, вие кое поколение сте?

- Аз съм трето поколение лекар, синът ми е четвърто. Дай Боже, внукът ми да бъде пето. Дядо ми Младен, на когото съм кръстен, е завършил в Монпелие, във Франция, с пълно отличие. Пазя му дипломата от 1905 г. - бил е интернист, т.е. специалист по вътрешни и детски болести. Бил е лекар на банката, на държавна служба. Много сърдечен човек, лекувал е бедните без пари. Един от основателите на Българския лекарски съюз. Татко е завършил в Страсбург и също беше специалист по вътрешни болести. Дълги години работеше в Окръжна болница. По бащина линия ние сме потомци на Иван Драсов - един от сподвижниците на Ботев и на Левски, член на БРЦК в Букурещ, първия кмет на Варна след Освобождението. Сигурно знаете популярната снимка, на която са Драсов, Ботев и Никола Славков с един череп на масата. Потомци сме и на друг велик българин. Наш прадядо е Тодор Кирков, убит от турците през 1876 г. Паметникът му е точно под моста на майстор Колю Фичето в Ловеч.

- Проф. Григоров, от какво боледува и за какво боледува съзнанието ви днес?

- Най-много ме боли от катастрофалната липса на памет в нашето общество. Когато нямаш памет, това значи, че не гледаш назад. А когато не гледаш назад, не виждаш и напред. В крайна сметка нещата в живота се повтарят в спирала. Като се започне от липсата на историческа памет и се мине през родовата. Като лекар например съм потресен от отношението на част от децата към собствените им родители. А ние искаме да има отношение и към околните, и към държавата. Всичко това буквално се срина в последните години на прехода.