Защо имаме най-малко животни в европейския съюз? Как да се променим към по-добро?



Дата28.10.2018
Размер167.24 Kb.
ЗАЩО ИМАМЕ НАЙ-МАЛКО ЖИВОТНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

КАК ДА СЕ ПРОМЕНИМ КЪМ ПО-ДОБРО?

Обикновено селскостопанските животни се пресмятат като бройки животински единици(ЖЕ) на 100 хектара земеделски площи. Само така могат да се сравняват различните страни, които притежават различен обем земеделски площи. Защото животините в края на краищата се изхранват от тези площи и количеството им зависи от тях, ако пренебрегнем степента на интензификацията при използването на земята. По този показател, 30 ЖЕ на 100 хектара, ние още при влизането си в ЕС през 2007 г, бяхме в групата на най-слабите. Но сега, през 2014 г, с 22 ЖЕ на 100 ха(виж таблица.1, колона 4), нямаме аналог дори сред най-слабите. Разбира се, в интерес на истината е да уточним, че тази рекордно ниска бройка, не е резултат на намаление на животните, а от големия скок в обема на използваните земеделски площи(ИЗП). От 2,9 милиона те достигнаха 4,6 милиона хектара през 2013 г, или увеличение с над 50 % . Иначе като общ обем ЖЕ се запазват на едно, почти постоянно ниво. Като резултат от отглеждането на малко животни ние през 2014 г сме произвели едва по 28 кг месо на човек от населението и за да достигнем 56,6 кг консумация, сме били принудени да внесем малко повече от произведеното, или 207 хиляди тона. Консумацията 56,6 кг е сред най-ниските в ЕС. Средно в ЕС-15 се консумира по 90 кг на човек, Дори Китай с неговите 1.340 милиона население са консумирали през същата година по 62 кг месо и то само собствено производство. Има от какво да се срамуваме. Положението с млякото е малко по-успокоително. Там вносът за да достигнем една скромна консумация е само 20 %. Но не за да се окайваме и самобичуваме засягам този болен въпрос със количеството на животните, а по-скоро за да разберем корените на този проблем, за да може ефективно да започнем да го лекуваме, ако решим, че е дошло времето му. А според мен е крайно време да се захванем с оправянето на тези фундаментални проблеми на обществото, как да станем по-богати.

Нека първо да направим сравнение със старите страни членки. При тях средният брой ЖЕ е 86,3 на 100 ха, което прави 4 пъти повече от нас. Първенци тук са Холандия с 357 бройки, Белгия с 274, и Дания с 158 бройки. Малко по-надолу от този връх са Германия(110) и Ирландия(120) следвани от Франция(79), Италия (77) и Австрия (89).и т.н. Всички тези страни се самозадоволяват с месо и мляко и са нетни износители на тези продукти. Благодарение на дългата история, над 120 години на тяхното животновъдно производство то се отличава и с високо качество на развъдната работа.

Но, по интересно за нас е сравнението с останалите 12 страни нови членки. Средното тук е по-ниско, само 46 ЖЕ на 100 ха, но пак е два пъти по-високо от нашето число. Причината за по-ниската стойност се корени във факта, че всички тези страни са преминали през социалистическото стопанисване, което като правило беше съпроводено от колективизация и премахване на частните фермерски стопанства, а както вече още преди няколко години на страниците на това списание с доста обилен цифров материал доказах, че животновъдството е плод на семейното фермерско земеделие.(Виж „Животновъдство БГ“ 2013 г, бр. 3, стр.33-37). Сега ние берем плодовете на това варварство - унищожаването на семейното земеделие. Колкото по-силно и дълбоко е било унищожено чувството и умението за семейно земеделие, толкова по-дълбоко е засегнато животновъдството сега. Нека обърнем внимание на Словения, тя е единствената от бившите социалистически страни със 100 ЖЕ на 100 ха. Каква е причината? Пак същата, оказа се, че там единствено не е имало колективизация и старите производители не са били засегнати. И резултатите са налице. Вторият пример е Полша. Там колективизацията е била много по-слабо застъпена и сега там виждаме, че животните са 64 броя на 100 ха. Тук в тази група страни има една малка Малта с 320 ЖЕ на 100 ха, което е показател за възможностите на старото семейно земеделие. Но, всички останали, без Словения и Полша продължаваме да ликуваме раните от някогашният социализъм в земеделието. Животновъдството се оказа големият препъни камък за социалистическото преустройство на селското стопанство. Това, който не го е разбрал от миналите 60 години, той нищо не е научил от развитието на света през ХХ век. Най-ярка демонстрация за това видяхме и в Китай. До 1978 г Китай изнемогваше, направо гладуваше. След като Дън Сяо Пин премахна комуните, и се формираха 250 милиона дребни автономни стопанства, снабдени с научна помощ от държавата и с балансирани смески за хранене на животните, те увеличиха производството на месо 12 пъти, на мляко също толкова и нахраниха 1,3 милиарда по-добре от нас българите. А сега нека видим от таблица 1 как са работили европейските земеделци през 2014 г.



Таблица 1
















Животински единици, Брутна продукция и Субсидии в ЕС към 2014 г

Страни

ИЗП-13

ЖЕ-2013

ЖЕ,100 ха

Бр.прод./ха

Субсидии/ха



хил. ха

хил. броя

броя

евро

евро

Белгия

1307,9

3584,4

274,1

6151,3

464,9

Дания

2619,3

4133,4

157,8

4203,3

384,5

Германия

16699,6

18406,9

110,2

3451,4

456,9

Ирландия

4959,5

5929,4

119,6

1485,4

323,2

Гърция

4856,8

2143,0

44,1

2140,2

516,0

Испания

23300,2

14501,7

62,2

1807,5

252,7

Франция

27739,4

21871,3

78,8

2667,5

288,6

Италия

12098,9

9374,3

77,5

4446,2

483,4

Люксембург

131,0

165,4

126,3

3419,1

503,8

Холандия

1847,6

6602,1

357,3

14686,6

571,0

Австрия

2726,9

2439,1

89,4

2549,1

526,2

Португалия

3641,6

2035,5

55,9

1792,2

187,6

Финландия

2257,6

1145,7

50,7

1859,3

755,2

Швеция

3028,6

1711,7

56,5

2047,6

334,8

Великобритания

17096,2

13282,3

77,7

1852,9

213,7

EU-15

124311,1

107326,2

86,3

2795,4

343,5

България

4650,9

1024,9

22,0

894,3

176,5

Чехия

3491,5

1728,4

49,5

1413,8

343,1

Естония

957,5

310,1

32,4

936,1

175,5

Хърватско

1571,2

864,0

55,0

1278,3

17,8

Кипър

109,3

174,5

159,7

6351,3

622,1

Латвия

1877,7

486,0

25,9

648,0

155,5

Литва

2861,3

838,8

29,3

900,2

70,6

Унгария

4656,5

2259,1

48,5

1677,7

347,3

Малта

10,9

34,9

320,2

11385,3

1834,9

Полша

14409,9

9164,6

63,6

1577,4

282,3

Румъния

13055,9

4975,3

38,1

1284,5

140,9

Словения

485,8

488,0

100,5

2572,0

518,7

Словакия

1901,6

644,8

33,9

1254,7

257,2

EU-13

50040,0

22993,4

46,0

1350,1

221,1

EU-28

174351,1

130319,6

74,7

2380,6

308,4

Ние до ден днешен не сме си дали сметка за истинските причини довели до днешното окаяно положение със животновъдството. Продължаваме да обвиняваме някакви ликвидационни съвети за всички нещастия със земеделието и не виждаме истинските, по-дълбоки причини, довели до този злощастен „рекорд от 22 ЖЕ“. А ако трябва накратко да изредим основните фактори, освен колективизацията, то те са следните:

1. Ние не можахме да развием нормален пазар за животинските продукти. До ден днешен българският животновъд продава на по-ниски цени поради принудата на която е подложен. Кооперации за изкупуване и преработка на земеделска продукция, такива каквито действат в ЕС, така и не създадохме, а само се вайкаме и чакаме благоволението на мафиотите. Но те милост нямат. И отговорът на производителя е свиване на производството или живуркане на дребно, доколкото може, без никаква перспектива. Към липсата на свободен пазар, трябва да се прибавят и масовите кражби и обири по селата, които водят до отчаяние на дребните производители, жертви на всевъзможни малки и големи бандити. Може ли да се развива пасищно животновъдство при тези масови кражби на животни, дори от оборите?!

2. Друга, типично българска причина за запустяването на животновъдството е създаденото свръх едро, т.н. латифундиско-арендаторско земеделие у нас още след 2003 г. Над 78 % от ИЗП се стопанисват от производители със средна площ над 5340 дка, а близо 40 % от площите са със средни размери над 24000 дка. Да не говорим, че имаме арендатори с над 1 милион декара. А фактите от земеделието на ЕС показват, че колкото средните площи на стопанствата нарастват над 1000 дка, толкова броя на отглежданите животни в тях остават по-малко. Това е закономерност валидна за целия свят показана в цитираната статия от 2013 г. Тази закономерност действа с пълна сила при нашето свръх едро земеделие. То предпочита лесното, да отглежда зърно и слънчоглед, вместо да се занимава със животни, които изискват и много повече квалификация и грижи и много повече средства! Резултатите от това уедряване са налице, най-малко животни на 100 ха в ЕС. До сега не са предприети никакви контра мерки срещу този феномен, дори продължаваме да се гордеем с тези гиганти.

Малко е брутната продукция в земеделието ни

Слабото развитие на животновъдството рефлектира силно върху създаваната стойност в нашето земеделие. Както добавената стойност, така и брутната продукция в това земеделие лишено от животни е ниска. Това може да се види от таблица 1, колона 5. Средната стойност на брутната продукция в 15-те стари членки е 2795,4 евро на хектар, докато при нас е само 894,3 евро, или 3,12 пъти по ниска. По-ниска е тя и от средното за 13-те нови членки, 894 срещу 1350 евро или 1,5 пъти по-ниска. Този показател обяснява нашата бедност. Няма как да станеш богат, щом не създаваш много стойност и в това число добавена стойност, а животновъдството, заедно със зеленчуците и плодовете са отраслите които създават най-висока добавена стойност. За съжаление при нас не само животновъдството е слабо, още по-зле са зеленчуците и плодовете за това и брутната продукция от хектар е толкова ниска. Само един бегъл поглед по отделните страни ще покаже положителните примири, които трябва да следваме. Белгия, създава по 6151 евро, а Холандия 14687 евро на ха, Дания има 4203 евро на ха. И трите тези страни са със силно развити индустрии, които създават много повече добавена стойност, но въпреки това не се отказват да „изстискват повече богатство“ и от земеделието си, а ние дори при слаба индустрия, сме изоставили и земеделието си. Тогава от къде ще забогатеем? Но положителни примери на висока брутна продукция има не само при стара Европа. Нека да погледнем и Малта с нейните 11385 евро на ха, и Кипър с неговите 6351 евро. Това показва, че на много места може да се забогатява от земеделието, стига да има култура и упорит труд.



Защо нашите субсидии са по-ниски от европейските?

В таблица 1 в последната колона може да видим кой колко помощи получава на хектар. Отново се натъкваме на „най-малко“. Докато през 2014 г старите европейски членове са получили средно по 343,5 евро на ха, България е получила 176,5 евро или 1,95 пъти по-малко. Близо два пъти е разликата. Защо е така? Дали щяхме да се изравняваме със стара Европа? Такива бяха уверенията поне във вестниците. И сега много небивалици се пускат в пресата по този повод и се търсят причините там където не са. Ту виновни са тези които са преговаряли на времето и не са защитителни всички площи, ту европейците са се отметнали от обещанията си или какво ли не още. А причината е много проста, но неприятна за нас. Пак отговорът се крие в ниската брутна продукция, която създаваме на единица земеделска площ. За целта ще покажа таблица 2 направена от данните в таблица 1.



Таблица 2.

Брутна продукция и субсидии в евро, общо и на хектар за 2014 г

Страни*)

Брутна продукция **)

Субсидии

Субсидии

Субсидиите като %




общо(mil)

на хектар

общо(mil)

на хектар




ЕС-15

347495,4

2795,4

42707

343,5

12,3

България

4159,3

894,3

821

176,5

19,7

В пъти +




3,12




1,95




*) ИЗП в ЕС-15,-124311,1 мил. ха, в България, - 4650,9 мил. ха

**) Output value at producer prices










Eurostat, Agriculture, forestry and fishery statistics 2015, p. 41, 45, 55, 61.

От данните в таблицата се вижда, че ние получаваме 1.95 пъти по-малко субсидии, но пресметнато на хектар получаваме и 3,12 пъти по-ниска брутна продукция, 894 евро срещу 2795,4 евро. А от последната колона субсидиите като процент от брутната продукция виждаме, че ние даже сме облагодетелствани. ЕС-15 получават по 12,3 % пресметнато към брутната продукция, която изработват, а ние съответно 19,7 %, т.е. повече от тях. Също така стоят нещата и със широко дискутираните напоследък по-високи субсидии при Гърция. Те получават 2,92 пъти (почти три пъти) повече субсидии на хектар, 516 евро срещу 176,5 евро при нас. Но, са изкарали на хектар точно 3,0 пъти повече брутна добавена стойност, или 1026,4 евро на ха, срещу 342 евро при нас. Или какво показват внимателно анализираните факти? Те доказват, че нито ние сме виновни при защитата на декарите си, нито европейците са се отметнали, а ние просто не сме си оправили земеделието и получаваме много малко добавена стойност. Направо казано, работим примитивно. Фактически ние вече сме изравнени по критериите по които се получават субсидиите и дори ни е даден бонус за да може да се стегнем и да заработим по-добре. Защото субсидиите не се са социални помощи, да се делят „по-равно на калпак“. Субсидиите са инструмент за стимулиране на добре работещия, или за компенсиране на някакви усилия полезни за обществото. Решаващо е получавания продукт, повече продукция, повече субсидии. Ако внимателно се вгледаме в данните от таблица 1, страна по страна в колоните 5 и 6 ще забележим голямото съответствие между продукция и субсидии. Наличието на някой отклонения, може да се обясни с факта, че това са „общо субсидии“, т.е. тук са включени и националните доплащания, които за някои страни, например като Финландия и Гърция, са доста високи, а други страни въобще не дават национално доплащане.

Стимулират ли субсидиите на площ нашето земеделие?

Още през 2013 г икономистът Н. Вълканов от ИПИ направи подробен анализ на нашето субсидиране в земеделието и доказа, че вложените 7.2 милиарда лева директни плащания на площ, не са довели до нeщо съществено в развитието на земеделието, като се изключи големия скок в нарастване използваните земеделски площи от 2,9 милиона хектара, те скочиха до 4,6 милиона. Основната причина за липсата на добри резултати трябва да се търси в използването на неефективния начин, плащане на площ, независимо дали гледаш, екстензивни дали интензивни култури. За старата Европа, която има изградена отдавна благоприятна структура (заедно със зърнените култури са застъпени и зеленчуци и плодове, а с фуражните култури се отглеждат съответния брой животни, говеда, свине, птици и др.) тази система на субсидиране беше приета като опростена, и много по-лесна за прилагане, но в новите страни членки, бившите социалистически страни, които имаха разрушена структура, с малко животновъдство, това не се прие еднозначно. За нас, които бяхме на дъното по този показател, както вече подчертахме резултатите са направо отрицателни. Последователен в търсенето си, колегата Н. Вълканов, през февруари т.г. излезе с призив към българските земеделци да се включим активно в подготвителните обсъждания, които започват тази година за търсене на по-ефективен начин за субсидиране в земеделието. След като го поздравих за тази му инициатива с имейл, добавих следното:. „Това се налага защото ние се оказахме най-пряко отрицателно засегнати от прилагането до сега субсидиране на площ .Ако не успеем да се обединим национално около една разумна позиция за промяна на субсидирането на площ, това ще бъде много лошо, дори бих казал ще бъде фатално за нашето земеделие. Дори бих изказал мисълта, че едва ли ще е необходимо да чакаме края на този програмен период, а активните действия от нашето министерство пред ЕК, би трябвало да започнат още сега, защото без да се променят парите които получаваме от ЕС ние бихме могли да издействаме да прехвърляме по-голям процент от нашите пари получавани за площите, директно към производството при животновъдство, зеленчуци и плодове. Това прехвърляне при нас би могло да достигне 38,5 % за да се изравнят зърнените култури със животновъдството и зеленчуците пресметнато към създаваната стойност. Това би станало прекрасна подготовка за новия програмен период. Това аз считам за напълно възможно, тъй като то няма да наруши никакви баланси на ЕК, а само ще даде по-големи права на една отделно взета страна да действа според конкретната обстановка, нещо което все повече ще се налага да се върши  за напред…“

Да, ние ще трябва да направим европейската земеделска политика много по-гъвкава, за да се стимулират интензивните производства, които създават богатството. Това е спасителния път и за нашето животновъдство.

Докато сме изостанали технологически в производството на животински продукти, решаващо е да имаме възможност да подкрепяме производителите финансово, за да могат те да поемат, да тръгнат напред. Тези пари ще трябва да дойдат от директните плащания на площ, които сега не отиват при интензивните отрасли, защото те са там където не са многото площи, където не отиват многото пари от Европа. Животните създават 3,3 пъти повече стойност(като брутна продукция) отколкото зърнените култури, а получават чрез субсидиите на площ малко повече от половината от това което получават зърнените (10,5 % срещу 19 % за зърнените). Ясно е, че това ще трябва да се промени. Според предвижданията на ЕК ние ще трябва да получаваме годишно през следващите години по 1,55 милиарда лева директни плащания. Ако успеем да отвоюваме да прехвърляме по 38.5 % към продукцията от животновъдството и зеленчуците и плодовете(толкова колкото е необходимо за да се изравнят субсидии като процент от брутната продукция при трите отрасъла) ние ще разполагаме за интензивните отрасли с кръгло 600 милиона лева(400 милиона за животновъдството и 200 милиона за зеленчуци и плодове).Като се прибавят към тях и 150-те милиона които даваме до сега като национални доплащания, получава се достатъчно голяма сума за реално модернизиране на тези отрасли. На тази основа вече може да се говори за разгръщане на програми за наука и обучение за достигане на върховете на съвременното животновъдство. Както виждаме няма нищо сложно, остава само да го разберем и с много упорство да го направим.

Проф. д-р Трифон Дарджонов

15. март 2016 г



Дадена за отпечатване в сп. „Животновъдство БГ“ бр. 3-4(март-април)2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница