Защо живите същества са се разделили по пол



Дата14.03.2018
Размер100.77 Kb.
24 май 2010 | Публикувано от Здраве

Защо живите същества са се разделили по пол

Платон разказва легендата, че някога човекът бил хермафродит — едновременно мъж и жена. Той бил кълбообразси, с четири ръце и четири крака, е две лица, четири уши и два полови органа. Силата и издръжливостта на тези хора била огромна, а гордостта им преголяма, та застрашила дори и самите богове на Олимп. Тогава Зевс свикал боговете на съвет и те решили: за да прекратят човешката дързост и да направят хората слаби, те ги разделили на две половини- Така хората били обуздани и отслабени, като всяка половина започнала да се стреми към съответната си част, за да се съедини с лея и да възстанови първоначалното цяло- В този стремеж към съединение се крие природата на Ерос. Но ролята на Ерос не се ограничава само в сливане на съответните противоположности. Той води не само човешката природа, но и човешкия дух към усъвършенствуване, като допълва това, което му липсва


Така гласи древната легенда. За да отговорим обаче научно на въпроса, защо живите същества са се разделили на два пола, трябва да изследваме подробно интимната същностна половата дейност и ролята на всеки пол в нея.
За да съществува животът, е необходимо живите същества да осигурят:
Своето собствено съществуване.
Запазването и продължаването на своя вид.
Това се-постига чрез двата основни инстинкта на живота — инстинкта за себезапазване н инстинкта за размножаване. Така размножаването е едно основно и неотменимо свойство на всеки жив организъм. Без него животът не може да съществува.
Размножаването обаче по своята същност е един своеобразен производствен процес, възпроизводство на нови, живи себеподобни същества. Като всяко друго производство то е подчинено на определени производствени принципи и закони.
К. Маркс и Фр. Енгелс изказаха гениалната мисъл, че „определящ момент в историята са производството и възпроизводството на непосредствения живот“. Но това производство и възпроизводство, подчертават те, има двояк характер: от една страна, производство на средства за живот, на материални блага, а, от друга страна, производство на самия човек, производство на рода. Маркс и Енгелс изследваха ролята на производствения принцип в развитието на човешкото общество, на човешката история. Оказва се обаче, че производственият принцип е универсален: на него е подчинено развитието на всички живи същества, на историята на живите същества изобщо-
При всички живи същества до човека обаче производството на непосредствения живот съществува активно само в едната своя форма — възпроизводството на живи същества. Другата негова форма — производството на средства за съществуване, на материални блага, трудът — не съществува. Растенията и животните се приспособяват пасивно към условията на живот, към потребностите, които им предявява жизнената среда. Те променят тази среда несъзнателно, по силата на изграденото в еволюцията инстинктивно поведение.
Начинът на живот на вида, както и отношенията, които се създават в растителното или животинското съобщество (популация, стадо и пр.), съответствуват на начина на възпроизводство на вида. Така основен двигател на цялата еволюция на живите същества се явяват производството и възпроизводството на тези същества, на живота въобще — това е инстинктът за живот. Да живееш — значи да произвеждаш и да се самовъзпроизвеждаш, значи да твориш- Някога Гьоте беше казал: „В началото бе делото, творчествотоР
Животът се реализира в непрестанно взаимодействие между •средата, която постоянно и непрекъснато се мени, и живите „организми, които, за да съществуват, също постоянно и непрекъснато трябва да се менят и адекватно да се приспособяват към създалите се нови жизнени условия. Това се постига чрез постоянното и непрекъснато размножаване на живите същества, чрез тяхното възпроизвеждане.
Всяко производство обаче трябва да отговаря на два основни показателя: количество и качество. Ето защо и цялата същност на развитието на живите съществасе изразява в това да се създават и непрекъснато да се усъвършенствуват органите, дейностите и поведението, които осигуряват създаването и отглеждането на поколението, така че да се получи
най-голям брой най-добре приспособено към условията на живот потомство. Съдбата, битието на отделния индивид се определя от мястото и ролята, която той има във възпроизвод-ствения процес, от неговото отношение към основните производствени показатели.
Тук идваме до нещо много интересно. Като проследяваме еволюцията на възпроизводствения процес, на размножаването, наблюдаваме своеобразна специализация па живите същества по отношение на основните показатели на възпроизводствения процес — количеството и качеството на възпроизводството, едно своеобразно „разделение на труда“ във възпроизводствения процес, целта на което е да се удовлетворят някои основни потребности за запазването и продължаването на вида.
Първата производствена задача, която живите същества трябвало да решат, бил проблемът: да се осигури на живите организми възможност за бърза изменчивост, необходима за адекватната им адаптация към условията па живот, като в същото време се запазят всички вече постигнати полезни структури и поведения, т. е. да се осигурят изменчивост и промен-ливост, като едновременно се запазят устойчивостта, -стабилността. Появило се вътрешно, диалектично противоречие, което природата разрешила, като раздробила относително безкрайния жизнен поток на големи, относително стабилни блокове — вида, и на малки, краткотрайни и променливи негови звена — отделните индивиди. Видът поел ролята на консервативното начало във възпроизводствения процес. Той станал носител на количествения фонд на наследствените заложби, които отделният индивид бил в състояние да възпроизведе. Така индивидът се оказал прогресивното (оперативното) начало във възпроизводствения процес.
Видът предоставя определен обем наследствени (генетични) възможности, от които. индивидът в зависимост от жизнените условия осъществява най-добрите и необходимите. Индивидът притежава определена амплитуда на индивидуалната променливост- в реализирането на генотипа в зависимост от жизнената среда. Тази амплитуда на индивидуална променливост може да се намира в мярата на вида и тогава еволюцията се осъществява чрез регулиращата функция на естествения отбор. Но индивидуалната променливост може да надхвърля мярата на вида (мутация) и така се създават възможности за еволюционно движение напред, реализира се направляващата функция на естествения отбор. По този начин се реализира една каче
ствено нова индивидуална и видова адаптация; осъществява се еволюцията на живите същества, цената за която е загиването, смъртта на отделните индивиди.
И това било първото „разделение на труда“ във възпроизводствения процес: видът поел задачата да запази всичко ценно и полезно, добито от живите същества, да го съхрани количествено, а индивидът поел задачата да намери възможните най-добри варианти за конкретно реализиране на живота и така да го подобри качествено.
Втората производствена задача, която живите същества трябвало да решат, бил въпросът, който стои пред всяко производство, за количеството, качеството и асортимента на произведеното поколение!
Количественият проблем живите същества решили, като „открили“ възможността за безполово размножаване. В същност по-правилно би било да се говори за пряко размножаване, тъй като размножаването на живите организми винаги е безполово. То се извършва на клетъчно ниво посредством множене „на клетките чрез пряко разделяне. Тъй нареченото полово размножаване в същност се състои от две фази, от които само втората е размножителна, но по този въпрос ще се говори по-късно. Чрез прякото, безполово размножаване в кратко време се получава голямо количество индивиди, но от еднакъв „асортимент“, генетично еднообразни.
За да се осигури еволюцията обаче, е необходим отбор, а това означава по-богат асортимент на възпроизводство, по-богато генетично разнообразие. Необходимо е възникналите полезни промени (мутации) да имат възможност бързо да се разпространяват в популацията и да променят вида. Това се постигнало чрез „половото“ размножаване, което вече е непряко размножаване.
То е непряко, защото протича в две фази, от конто първата, предделителна фаза, която се състои от самото полово сливане на клетките, оплождането, не е размножителен процес. Напротив, тук половите клетки не само че не се множат, но от двете родителски клетки се получава една дъщерна клетка. Това е един информационно-обменен процес, при който организмите осъществяват обмяна на генетична информация. Едва след това се преминава към втората, делителна фаза на размножаването: множенето на оплодената и генетично обновена и обогатена клетка, което се извършва чрез пряко размножаване.
Така   се   осъществило   второто   „разделение   на
труд а“ във възпроизводствения процес — чрез прякото размножаване видът постигнал бързо създаване на генетично еднообразни организми, т. е. бързо количествено нарастване, а чрез непрякото („половото“) размножаване се постигнало бързо качествено изменение на вида, произвеждане на индивиди, носещи нова генетична информация и нови възможности за адаптация към жизнените условия-
Третата производствена задача, която живите същества трябвало да решат, била: да се осигури нормално развитие на поколението, като му се предостави необходимият градивен материал, без половите клетки да загубят своята подвижност, която е необходима, за да се осъществи тяхната среща и оплождане. Тази задача била решена, като постепенно половите клетки се специализирали и разделили на два вида
Женски полови клетки, които изпълняват количествената страна на възпроизводството: натрупват необходимия за поколението градивен материал, в резултат на което обаче стават големи, тежки и неподвижни. Появила се яйцеклетката.
Мъжки полови клетки, които поели качествената страна на възпроизводството, като осигурили пренасянето на генетичната информация. За тази цел те се освободили от всякаква излишна материя, поради което станали леки и подвижни. При много видове дори се развил своеобразен двигателен апарат — появили се сперматозоидите. И това било третото „разделение   на труда“ във възпроизводствения процес.
Четвъртата производствена задача, която живите същества трябвало да решат, била: да се създаде възможност за непрекъсната еволюция на жиците организми, която да осигури постоянно качествено усъвършенствуване на вида и неговата най-добра адаптация към жизнената среда при минимална количествена загуба.
Повечето животни са разделнополовн — мъжки и женски. Но има животни, които са хермафродитни и имат както мъжки, така и женски полови органи. Такива са много плоски и кръгли червеи (пиявиците, дъждовният червей), охлювите, та дори и някои риби. Явно е, че за да се осъществи възпроизводството, съвсем не е необходимо индивидите да бъдат разделени по пол-При това хермафродитното размножаване е много по-икономично, тъй като при еднакъв брой родителски индивиди се създава двойно по-голямо поколение. Тук всеки индивид се явява едновременно и баща, и майка.
В развитието на живите същества обаче все пак се наложило разделнополовото размножаване. Защо се е наложило?
Приемливо обяснение на това явление даде съветският учен В. А. Геодакян (1965). Той обърна внимание на обстоятелството, че в една популация колкото е по-голям броят на женските индивиди, толкова е по-голям броят на потомството. При равен брой мъжки и женски индивиди съществуват най-големи възможности за кръстосване и поради това за създаване на най-разнообразен асортимент на потомството. А колкото е по-голям броят на мъжките индивиди и колкото повече надвишава броя на женските, толкова борбата между самците за овладяване на самките е по-остра, т. е. половият отбор е по-силен и напрегнат, в резултат на което качеството на поколението е по-добро, тъй като побеждават-и създават поколение само най-силните и надарени самци.
Оказва се, че количеството на потомството в една популация, се определя от броя на женските индивиди, а неговото качество — от количеството на мъжките индивиди и от възникналия помежду им полов отбор. Женските индивиди в популацията са носители на стабилността, те представляват консервативната подсистема, „постоянната памет“ на вида. Мъжките индивиди са носители на изменчивостта, те представляват оперативната подсистема, „временната памет“ на вида.
При това мъжките индивиди се стремят да използуват максимално своите възможности и да създават най-голямо потомство, като по този начин въздействуват за промяна на качеството на поколението. Женските индивиди се стремят ограниченото количество потомство, което могат да създадат, да бъде от най-добро качество. Така женският пол е носител на количествените показатели на вида, като всяка самка е „борец“ за качество, а мъжкият пол е носител на качествените показатели на вида, като всеки самец е „борец“ за количество.
Специализацията на половете по отношение на основните параметри на възпроизводството на поколението има голямо значение за приспособяването на вида към условията на живот. За да може живата система най-бързо и ефективно да се приспособява към постоянно менящите се условия на околната среда, необходимо е тя непрекъснато да получава информация за настъпващите промени в средата, като жертвува част от своите членове — тези, които са най-неустойчиви към новите условия. Ако тази жертва се дава от женския пол, това веднага би се отразило тежко върху количеството на популацията, без да допринесе за подобряване на нейното качество. Ако обаче се жертвуват индивиди от мъжки пол, това няма да се отрази съществено върху количеството на популацията, но веднага би подобрило нейното качество, тъй като ще загинат слабите и лошо приспособимите към жизнените условия индивиди, а ще се запазят и ще дадат поколение силните и добре приспособимите самци.
Така мъжкият пол се оказва своеобразен „авангард“ на вида, което се отразява и върху неговите качества: той е значително по-неустойчив и нестабилен, по-чувствителен към влиянията на външната среда и по-променлив, с по-разнообразни качества. Женският пол е „златният фонд“ на вида. Той е много по-устойчив и стабилен, по-малко чувствителен към неблагоприятните . условия на средата, по-малко променлив и по-малко разнообразен в своите качества. И това е четвъртото „разделение на труда“ във възпроизводствения процес.
Вижда се, че производственият принцип наистина има универсално значение, а индивидуалното съществуване’ на организмите до човека и техният начин на живот зависят преди всичко от тяхната роля във възпроизводствения процес. При това основен пол, който осигурява съществуването на вида, е женският, а мъжкият пол е допълнителен. Задачата му е, като създава възможности за обмяна на генетична информация, да съдействува за постигане на най-Добра адаптация на вида към жизнените условия. Затова при много низши видове мъжкият пол се появява само в трудна и бедствена обстановка, съществува като паразитен организъм към женския или загива след оплождането.
Постепенно обаче мъжкият пол стабилизира своето съществуване, като поема нови роли във възпроизводствения процес — ангажира се в една или друга степен с отглеждане на потомството и опазване на популацията.
Поведението на висшите, същества, организацията на техния „обществен“ живот зависят до голяма степен от начина, по който става възпроизводството, и преди всичко от начина на’ отглеждане на потомството- При видове, при които поведението се основава предимно върху безусловнорефлексни поведенчески реакции и поколението не се нуждае от продължително отглеждане, обикновено се установява стаден начин на живот (тип кокошка), а там, където поведението се изгражда върху сложни условнорефлексни поведенчески реакции и са необходими много повече грижи и обучение на малките от страна на двамата родители, се установява париален (семеен) начин на живот (тип лястовица).
http://zdrave.org/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF/
Каталог: Articles -> Articles%20in%20Bulgarian
Articles -> Закон за върховната сметна палата на 14 декември 2005 г се навършват 125 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата
Articles -> Одитен доклад №0400005712 за извършен одит за съответствие на декларираните приходи
Articles -> Сценарий: Андрю Кевин Уолкър, Дейдив Селф
Articles -> Одитирани обекти и дейности от сметната палата І. Първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
Articles -> Закон за върховната сметна палата на българия уважаеми господин председател на Народното събрание
Articles -> Onto-pedia: онтология, представяща модел на просветната система в българия в периода 1940-1945 г
Articles%20in%20Bulgarian -> Д-р Виген Геодакян: Ракът може да бъде излекуван със секс!?


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница