Защото и човек не знае времето си, както рибите, които се улавят в жестока мрежа. И както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети

На риболов

Вкусно нещо е рибата. Докато я ядем обаче, дали се замисляме как тя се лови? Рибата е създадена за прехрана, но начинът, по който я улавяме, е много интересен. Тя се лови с хитрост и примка, с мрежа. Ето какво казва Словото за това: „Защото и човек не знае времето си, както рибите, които се улавят в жестока мрежа. И както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.” (Екл. 9:12).

Наскоро бях на риболов. Племенникът ми използваше въдица с кукичка и стръв. Понякога рибата успяваше да се изплъзне от кукичката. Рибата има хлъзгава повърхност, която понякога я опазва от здравата хватка на човешката ръка. Опитните риболовци знаят това и не изпускат лесно своите риби. Интересното беше, че някои риби, въпреки че вече се бяха хващали на въдицата на племенника ми и имаха белег от нараняването, пак се подлъгваха и отиваха да ядат от кукичката.

Лошото е, че примки се поставят и за хората. Човешката душа също може да бъде уловена. Добре ще е, след като се измъкне веднъж, да се осъзнае и да не ходи отново да опитва от стръвта.

Времето също е важен фактор при риболова. Ако то е лошо, рибата не кълве. Но какво казва проповедникът? Човеците в лошо време се хващат на примката. При лошите ситуации в живота ни, ние сме готови да хукнем и да търсим сами изход и разрешение на проблемите. Това често се оказва „кукичка”, която да ни закачи. „Ех, малко сме поодраскани, ама нали избегнахме този проблем!” Виж, рибата не ходи да яде, когато времето е лошо! Тя не търси храна тогава!!!

„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.” (І Тимотей 6:9).

Рибата попада на нашата трапеза, но с душата на човека дяволът си прави пир. Затова Бог ни съветва: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.” (Марк 14:38). Ако не ни се снабди нуждата, като че ли тялото ни става немощно и не може да чака разрешението на проблема. Тогава тръгваме да си търсим отговора, което лесно може да ни доведе до примката на дявола. Неговите капани често не се виждат с просто око. Ако първоначално не се поддадем на изкушенията и не се съблазним от апетитните и лесни на вид изходни пътища, вероятно ще бъдем оставени за малко. Обстоятелствата обаче, няма да са се променили и проблемите ни вероятно няма да са се разрешили. Затова е необходимо да устояваме, защото примката може би само за малко се е отдалечила от нас. „И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.” (Лука 4:13).

Това се случва и в моя, и в твоя живот, приятелю. Важно е да бъдем будни и трезвени от опиянението на собствените си успехи и да стоим твърди на канарата Христос. Дано не ни се зададе и на нас въпросът: „Защо спите?” Лука 22:46 казва: „Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.” И следващият стих ни учи да се молим: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно.” (Матей 26:41).

Бдителността и молитвата са нашите очи, с които бихме могли да видим примките на сатана. Тогава вярата ни ще остане непоколебима и изкушенията няма да обсебват сърцето ни. „И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.” (І Сол. 3:5).

Риболовът е страст, която расте с времето – една риба и още една, и пак, и така, докато не се спре. Устояването на страстите усилва растежа на вярата и упованието в Господа. Апостолът е загрижен за растежа на вярата, която отваря очите на сърцето, за да вижда мрежите на дявола. „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.” (Лука 21:34). Грижите на сърцето са причина, поради която душата на човека може да попадне в примката или мрежата на сатана. Кукичката се впива в плътта и те хваща, но мрежата те оплита и от нея няма измъкване. Житейските грижи могат да са фина мрежа, в която да бъдеш оплетен. Едно безпокойство води следващото за ръка. Един проблем оплита още по-голяма мрежа. И така, докато станеш пленник на фино оплетена мрежа. Решението да се измъкнеш от примката и мрежата на дявола, е лично.

„И да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, от когото са уловени живи, за да вършат Божията воля.” (ІІ Тим. 2:26). Ето какво прави човекът, който преди е бил уловен от дявола, но е бил освободен – върши Божията воля. Уловените от сатана не вършат Божията воля. Затова са хванати. Опитвайки се да върши волята на някой друг, който няма нищо общо с Бога, човек попада в примката на сатана. Възможно е някой просто да следва собствената си воля и желания и пак това става предпоставка за среща с мрежата, която неволно си оплита.

Левит 24:5 казва: „И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети от ефа.” Нека моята воля да бъде смляна като чисто брашно, за да се уеднакви с волята на Бога. Затова е необходимо да се отричаме от себе си и да търсим Него.

Обстоятелствата на живота могат да са в сблъсък с моята воля и с волята на Бога. Тогава се задейства воденицата на ежедневието – чрез силата на Божието Слово, което среща моята воля с волята на Бога. Чисто бяло брашно е нужно, а не жито. Меленето има голямо значение, защото моята воля трябва да бъде преобразена и приготвена за омесването на новото тесто. Призовани сме да вършим Божията воля и да стоим скрити в Господа, както е писано: „Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене.” (Псалм 16:2). В Господа няма кукички, няма мрежи и примамки, но има добро и живот. Няма с какво да бъдем уловени и измамени. Няма стръв, която да ни бъде заложена, а има белези, по които да се познае, че искат да ни заловят. Ние имаме сигурно прибежище под крилете на Господа. Той е яка кула и крепост за праведните.

Нека да внимаваме на състоянието на сърцето си, за да не се уловим в примката на сатана. Нека сме будни и уверени в Господа по всяко време и във всяка ситуация. Във всички грижи и проблеми, невъзможни обстоятелства и безизходици, нека да се доверим на единствения, Който може да се погрижи за нас по съвършен начин, като ни изведе на сигурно и безопасно място.