„Здравеопазване



страница1/14
Дата23.07.2016
Размер1.99 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Прес клипинг на тема: „Здравеопазване”
12.07.2014
Национални вестници


Събарят касата по банковата схема?

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 20  

Стотици хиляди думи се изговориха и тонове мастило се изписа за почти неизбежното потъване на здравната каса. Но едно от най-компетентните и аргументирани мнения, върху което си струва човек наистина да се замисли, бе дадено от бившия здравен министър и бивш директор на НЗОК д-р Илко Семерджиев. Здравният експерт каза, че в момента някой се опитва да срути касата с произволни публични приказки и с изнасяне на неверни данни в политическото пространство. Той сравни случващото се с кампанията срещу банковата система, довела до масова паника сред вложителите. По думите му заради неверните приказки за състоянието на здравната каса през последните месеци се е появил невероятен наплив от пациенти към болниците. Семерджиев отчете, че 45% от хоспитализациите за първото полугодие на 2014-а са направени през спешните отделения, но едва 5% от пациентите са останали в интензивните и реанимациите, което е явен признак за системни злоупотреби.

"Това са неща, които не зависят само от числата във фиксирания бюджет, а са въпрос на оперативно управление. То очевидно е изгубено. Основната вина е на тези, които говорят по медиите по един абсолютно безсъдържателен и панически начин. Когато кажете: през септември парите свършват и вие повече няма да бъдете лекувани, всеки, който има хронично заболяване и се чувства застрашен, тича веднага в болницата, дори да му няма нищо. Това е паника, която наподобява банковата", изтъкна бившият министър.

Семерджиев допълни, че е странно да се говори за актуализация на бюджета на касата за 2014-а при сегашното финансово положение. Той напомни, че в отчета на Министерството на финансите за първите четири месеца на годината е записано, че в касата се очертава дефицит от 172 млн. лв., а сега изведнъж ръководството на осигурителния фонд прогнозира недостиг от 328 млн. лева.

"В Закона за държавния бюджет са заложени два буфера за различни разходи към бюджета на Министерството на здравеопазването. Единият е от 194 млн. лв., а другият - от 188 млн. лева. Това са 382 млн. лв. сумарно, които още не са използвани, а вече говорим за актуализация. Когато имате предвиден дефицит от 172 млн. лв. и той е нараснал до 328 млн. лв., а в същото време имате 382 млн. лв. неизползвани, за какво всъщност говорим? Очевидно става въпрос за политическа кампания", заяви Семерджиев.

Тази теза до голяма степен бе потвърдена от финансовия министър Петър Чобанов, който на петъчния парламентарния контрол разкри, че към 31 май 2014-а дефицитът на Националната здравноосигурителна каса е едва 166 млн. лева. Според министъра Чобанов обобщените данни показват, че няма "драматична промяна" спрямо май 2013-а, а допълнителният недостиг от 88 млн. лв. е получен от плащанията за болниците за периода октомври - декември 2013-а, които бяха прехвърлени за тази година. Той отчете, че към 31 май са изразходвани 46% от предвидените разходи на касата - 1.3 млрд. лв. при общо разходи от 2.82 млрд. лева. Събираемостта на здравните осигуровки е 52%, като увеличението спрямо миналата година е 169 млн. лева.

"Решението за актуализацията на бюджета на касата е решение на целия Министерски съвет. В момента се изготвя доклад по темата, който трябва да бъде одобрен от правителството. Ако министрите стигнат до решение за актуализация, то трябва да бъде внесено и одобрено от Народното събрание", обясни Чобанов.

Досега актуализация на бюджета на осигурителния фонд от 328 млн. лв. поискаха Надзорният съвет на институцията, здравното ведомство, Лекарският съюз, болниците и аптекарите. Управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова обяви, че освен актуализация на бюджета максимално бързо трябва да се промени законодателството в частта му за болничната помощ и лекарствата. Очаква се някои дейности догодина да бъдат прехвърлени към извънболничната помощ, а личната карта да се използва като електронен идентификатор, в резултат на което ще се реализират икономии от около 10%, или 282 млн. лева.


Искат актуализация на бюджета по стари данни

Чавдар Цолов

Банкеръ стр. 7-8

Президентът Росен Плевнелиев пусна сигнална ракета за поредните си макроикономически тревоги, като призова за спешна актуализация на бюджета. На другата заран Георги Кадиев от "Коалиция за България" и Менда Стоянова от ГЕРБ го подкрепиха с аргументи. Ден след това политикът в сянка Иван Костов с неоспорими доказателства затвърди това убеждение на политическата маса, която се намира малко или повече вдясно от центъра.

"Не може да се мине без актуализация и не разбирам това упорство. Приходите не са събрани заради лошо планиране по месеци", обясни Кадиев.

"Управляващите умишлено планираха ръст на приходите, който беше ясно, че никога няма да изпълнят. А го направиха, за да си изпълнят предизборните обещания. Ако не се извърши актуализация на бюджета сега, това е умишлено поставяне на капан на следващото правителство", коментира на свой ред Менда Стоянова.

Когато се приемаше бюджетът за 2014 г., заложиха 2 млрд. повече приходи, отколкото е отчетът за 2013 г. - съответно и 2 млрд. лв. повече разходи. Отчетът към 31 май показва, че приходите са на минус с 30 млн. лв., а разходите са на плюс с900 млн. лева. Ето я дупката", обясни депутатката от ГЕРБ. Тя прогнозира, че до края на годината минималната дупка в бюджета ще бъде 1 млрд. лв., защото няма да бъдат изпълнени приходите.

"Има проблем и с евросредствата - има сертифицирани разходи, които Брюксел не плаща и които са за сметка на нашия бюджет. Общините са разкопали градовете си и нямат пари да продължат нататък, за да могат да довършат проектите си. Към всичко това трябва да прибавим и проблема с ликвидността на банките и спадащия износ", обясни Менда Стоянова.

"Това, което може да се направи в момента, е частично разходите да се прехвърлят за следващата година и частично да се намалят разходите в самия бюджет", коментира Георги Кадиев. Според него ключовият въпрос е защо Агенция "Митници" и НАП не са събирали приходите. "Има вътрешен доклад на приходната агенция, който отчита очаквано 200 млн. неизпълнение на приходите към края на годината. Логичният въпрос е какви са мерките, за да не се случи това нещо", попита депутатът от "Коалиция за България".

Малко след тях лидерът на АБВ Георги Първанов също коментира актуализацията на бюджета с думите: "Най-вероятно ще се наложи актуализация на бюджета, но кога - това решават парламентаристите. Един дебат по актуализация ще извади всички данни около бюджета."

"Държавата не е пред фалит, но е с бюджет, който трябва да бъде актуализиран, а това е шоково за всички, защото това води до намаляване на разходите. Това е така, защото макроикономическите показатели са програмирани оптимистично -каза бившият министър-председател и лидер на ДСБ Иван Костов. - Пет сектора са в криза - енергетика, социална мрежа, икономика и финанси, политическа и национална сигурност. От тях зависи сигурността в страната. Когато в повече от три сектора показателите светнат в червено, кризата става обща", посочи Костов.

Според него е много трудно управляващи, които и да са те, да признаят такъв крах. "Ако изпълнението на бюджета продължава така, държавата ще понесе санкции от ЕС в края на годината. Неовладяната още банкова криза и спрените и очаквани за спиране еврофондове са допълнителни фактори за утежняване на положението", категоричен бе бившият премиер.

Бодри, категорични, тревожни и загрижени гласове на явната и прикритата опозиция. Червените властелини на спокойствието са заглушени.

Но нека преди да говорим с факти, а само "БАНКЕРЪ" разполага с предварителни данни за полугодието, да изразим "некои съображения".

Натискът за актуализация на държавния бюджет е циклично явление - нещо като раннолетните градушки. Когато сегашните властници заемаха кабинетите си миналата година, и те поискаха актуализация, и я получиха. Същото се случи и когато правителството на Бойко Борисов застъпваше на поста. Случайно ли? Не, разбира се.

А сега - фактите:

Оказа се, че данните, с които си служат адептите на актуализацията - за петмесечието, се различават съществено от последните данни - за полугодието, до които се добра "БАНКЕРЪ".

Първо, няма основания да се говори за слабост на НАП

За полугодието тя е събрала 6.9 млрд. лв., което е 48.2% от годишния план. В сравнение със същия период на миналата година резултатите са повече от добри, защото тогава са събрани 6.6 млрд. лева. Това означава, че НАП е вкарала в хазната около 250 млн. лв. повече през тази година. Това обясни специално за "БАНКЕРЪ" Людмила Петкова, заместник-министър на финансите. Тя добави, че тази година е рекордна и за ръста в събираемостта на осигуровките - здравни и социални - те са с над 316 млн. лв. повече.

Петкова обясни още, че от данък върху доходите на физически лица за полугодието са събрани 233 млн. лв. повече, а корпоративните данъци са с 13 млн. повече. Не стоят така нещата със събирането на ДДС - от него са събрани около 15 млн. лв. по-малко, призна Петкова.

(Малко отклонение: събирането на ДДС е в пряка връзка със своевременното връщане на данъчния кредит на бизнеса. Изборът на стратегия тук е много важен. Бившият финансов министър Симеон Дянков задържаше големи суми невърнат данъчен кредит - от 250 до 400 млн. лв., и така държеше - за статистиката - изкуствено високи данъчните постъпления по това перо. Наследникът му Чобанов обаче реши да разхлаби въжето и намали невърнатия данъчен кредит до 100-130 млн. лв.)

Второ.

Митниците са се издънили за шестмесечието

Това вече е единното мнение на всички анализатори. Но е различна оценъчната мотивация. Минусът в събираемостта е 155 млн. лева. Ефектът сее получил още през март, когато единствената ни петролна рафинерия е била затворена за планов ремонт. Но примерно Кадиев задава справедлив въпрос: защо след като този факт е бил предварително известен, хората, които са писали бюджета, не са го взели предвид. Петкова не се съгласи и подчерта, че това е било взето предвид. "Лукойл" като голям данъкоплатец си е изпратил чинно годишния план преди оформянето на бюджета и мартенският срив е бил отчетен в него с уговорката, че до края на годината рафинерията ще покрие този дефицит. Към края на юни рафинерията вече "догонва" половината от цитираната сума.

Като цяло обаче митниците не са на нивото на НАП. Огромна дупка зее в събираните от митничарите приходи. За шест месеца те са събрали 3.65 млрд. лв., или малко над 40 на сто от планираното за агенцията. Изоставането е с около 790 млн. лева.

Петкова обаче е склонна да оправдае донякъде слабия резултат. Тя мотивира това пред "БАНКЕРЪ" така: "Набелязахме и в момента реализираме редица мерки за повишаване на събираемостта

Някои от тях вече работят, а други очакваме да заработят през следващото тримесечие. Така че добрите резултати предстоят. Става дума за органите на фискалния контрол, наскоро поставихме в списъка на рисковите стоки още 53 вида и виждаме първите резултати. От друга страна, добро влияние ще има и обратното начисляване на ДДС, което касае зърнените и техническите култури, а прибирането на реколтата от тях предстои".

Петкова е на мнение, че да се актуализира сега бюджетът е вредно за държавата, защото резултатите от предприетите мерки за повишаване на събираемостта ще се размият и няма да стане ясно доколко ефективни са били те. Според нея по-логично за актуализация да се мисли едва след като излязат резултатите за събираемостта на приходите за деветте месеца.

Трето. Като цяло бюджетните приходи изостават

В края на първите шест месеца на годината те са с около 1 млрд. лв. под планираното. Сумата обаче ще бъде наваксана до края на годината, кълнат се от финансовото министерство. Увеличаване на събираемостта от юли нататък обещава и финансовият министър Петър Чобанов. В поредното си интервю - за агенция "Блумбърг", той каза, че приходите ще се увеличат през втората половина на годината и фиксираният в закона за бюджета дефицит от 1.8% е постижима цел. Министърът потвърди, че няма причина да се променят сметките на държавната хазна.

От следващия месец в нея ще започнат да влизат пари от обратното начисляване на ДДС за зърнопроизводителите - само по това перо се предвижда да дойдат допълнително 400 млн. лева.

Фискалните агенти, които следят вноса на стоки по границите, пък щели да докарат около 200-300 млн. лв. допълнително.

Митниците също се надяват на повече приходи в следващите месеци. Въпреки това от ведомството обясниха, че годината няма да приключи добре и неизпълнението на плановете за приходи ще е около 400-600 млн. лева.

Светлото бъдеще на пълната хазна може би ни очаква зад ъгъла. А това не е отблясък от мълния на задаваща се буря. Едно е ясно - че при политическа нестабилност моралът на плащанията се влошава. И че влошената събираемост се преодолява само с актуализация на бюджета. Но и в единия, и в другия случай политиците пак клатят най-вече любимата им уж финансова стабилност на държавата.

Когато предстои една власт да слезе от сцената, тя мисли единствено за това как да подпише повече договори с близки до нея фирми и как да назначи повече свои хора в държавното управление - удобни за всички случаи на живота по-нататък. Това е своеобразната "приемственост" във властта у нас - да "забучиш" държавата максимално, за да излезеш сух, а масрафа да плащат следващите. Новата власт пък едва ли одобрява, че институциите се пълнят с протежета на отиващите си, а хазната е празна. Не само празна, но и обречена да се изръси допълнително заради безбройните договори, чието изпълнение и съответно - плащане, предстоят.

Някъде в този момент се стига до исканията за актуализация на бюджета. Това е буферът при бъдещото упражняване на властта. Старите да си признаят греховете и некадърността си, да вдигнат приходите и да си орежат разходите, а новите... ще следват техните стъпки.

Идеалният вариант е новата администрация да наследи бюджет с излишък, но това от кризата през 2008 г. насам вече е невъзможно.

Добър вариант е балансът да се движи около планирания дефицит.

Приемлив вариант е поне да няма бездни като тази в здравната каса - от 250 млн. лева. И поне да няма капани, в които да гинат ресорни министри и шефове на агенции.

Така че винаги има формални поводи за исканията за актуализация, но те най-често преследват една цел - да намалят последствията от кадровото и финансовото цунами, което управляващите предизвикват в последните си дни.

***

Орешарски каза: "Не се налага актуализация"

За по-малко от седмица политици и работодатели се опитаха да докажат ментално раздвоение при Орешарски.

Питахме Орешарски за актуализация и ни каза, че има такова намерение и няколко варианта. Това обяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на среща със синдикатите и ръководството на ГЕРБ преди дни. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев също бил разбрал, че се мисли и върху варианти да се прибегне до актуализация.

Седмица преди тези изказвания Орешарски обяви пред журналисти в парламента, че не вижда причина нито за преразглеждане на държавния бюджет, нито за бюджета на Националната здравноосигурителна каса въпреки големия й дефицит.

Това, и нищо по-различно, той каза и на 9 юли в интервю за БНТ. Ето и точните му думи: ""Не намирам основания за актуализация на бюджета на здравната каса". Той отбеляза, че към края на май, за пет месеца, дефицитът на касата е на равнище, което не е по-високо, отколкото е било към края на май миналата година. "Тоест няма промяна в картината. Убеден съм, че касата сама може да се справи. Може да има някакви притеснения от отсъствието на парламент, но те не идват от числата", добави г-н Орешарски. По думите му е необходимо да се обсъдят мерки за затягане на системите на финансово управление и контрол, така че да не се ощетяват други сектори за сметка на здравната каса. "Много лесно се пледира да се дадат пари на касата, но много трудно се отговаря на въпроса откъде да се вземат", подчерта премиерът. Той добави, че ще изложи тези аргументи в доклад до парламента, както и варианти откъде могат да се вземат средства, ако се настоява за актуализация. "Предварително казвам, че то ще е за сметка на други икономии", категоричен беше г-н Орешарски.

След като е против "ревизията" на бюджета за здраве, значи е против актуализацията и на държавния бюджет за тази година - това е единствената логика. Но ако депутатите си го навият на пръста и настояват, вариант да се покрие дефицитът в НЗОК е това да стане чрез преразпределение вътре в касата. Така няма да се предизвика актуализация и на сметките на хазната като цяло за тази година.

Но бакалинът Бойко нищо не може да го спре. "Дори най-елементарните - бакалските сметки не може да прави", каза на 10 юли Борисов и попита Пламен Орешарски защо мисли, че като от 6 се извади 3, резултатът става 7.

Не че е толкова важно какво мисли Орешарски броени дни преди скоропостижния край на правителството му.

Но да му се приписва шизофренност, характерна в случая за обвинителите му - в угода на бъдещия господар на "Дондуков" 1, а последният да го обижда така безпардонно, е нечестно.
НЗОК купува нови компютри

Банкеръ  стр. 37  

На фона на хроничния недостиг на средства и предстояща актуализация на бюджета Националната здравноосигурителна каса е решила да си обнови компютърната техника. За доставката на 286 персонални настолни компютърни системи и 75 лаптопа ще бъдат похарчени 383.499лева. Според условията на търга устройствата трябва да бъдат осигурени от изпълнителя най-много за един месец. Срокът за получаване на оферти или заявления за участие в надпреварата е 4 август.


Аптеките се превърнаха в хипермаркети

Калоян Атанасов

Банкеръ  стр. 19  

Дори мижавият туристически сезон не може да обърка плановете на собствениците на аптеки по Черноморието. Напротив - през лятото броят на лекарствените "магазинчета" по южните ни курорти се увеличава двойно и тройно. Новите аптеки и дрогерии по презумпция не работят със здравната каса, защото така им е по-изгодно, а след края на сезона хлопват кепенците и на спокойствие броят пачките. Най-големи летни обороти реализират аптеките на юг - в "Слънчев бряг", Лозенец, Китен, Ахтопол, Царево и Синеморец. Продажбите на противогрипни медикаменти, лекарства за стомашни проблеми и илачи против температура са гарантирани, тъй като вирусите си върлуват, а и Черноморието ни си е все така мърляво. Печалбите скачат значително и от търговията с плажни млека, слънцезащитни кремове и медицинска козметика.

Това е един малък щрих от динамично развиващия се аптечен бизнес, който единствен не усети ударите на икономическата криза. Не само това, ами по данни на анализаторите от IMS Health общият оборот на около 3900 аптеки в страната достига за 2013-а до 2.24 млрд. лева. В тази сума се включва продажбата на лекарства, козметика, медицински изделия, хранителни добавки и биопродукти. Числото дори е по-голямо, тъй като няколкостотин от обектите не влизат в статистиката. Но е прелюбопитно, че в една от най-тежките финансово години за българите средните продажби на една аптека надхвърлят 600 хил. лв., което е ръст с 5.6% спрямо 2012-а.

Този минимум в бранша е следствие от това, че аптеките много бързо се приспособиха към изискванията на глобалния пазар. Времената, когато хората отиваха в кварталното лекарствено дюкянче и след дългите увещания на магистър-фармацевта купуваха не каквото искат, а каквото има, са безвъзвратно отминали. Аптеките все повече се развиват като медицински хипермаркети, в които консултант-продавачи от всеки щанд с усмивка ви насочват към актуалните промоции на натурални продукти, качествена медицинска козметика, хранителни добавки, бебешки храни и памперси, витамини, дамски продукти, и почти между другото - лекарства. Веригите аптеки не се плашат от кризата и смело се разрастват. По-големите собственици вече притежават между 50 и 300 обекта. Инвестицията не е толкова рискова, тъй като за откриването на една голяма аптека с площ над 100 кв. м са необходими между 100 хил. и 200 хил. лв. за наем на помещението, заплати на персонала, обзавеждане и техника, както и за първоначално зареждане. Но ако тя заработи добре, през следващите 12 месеца оборотът й може да надхвърли 1 млн. лева. Инвестицията се изплаща за период от шест месеца до пет години, в зависимост от това дали собственикът е купил и търговското помещение.

Големите аптеки се целят в добрата локация и строго дефинират бизнес приоритетите си. През последните години бяха открити не един и два заредени с "от пиле мляко" просторни обекти на "Медея", "Субра", Фармастор" на типично търговските столични булеварди като "Витоша", "Прага" и "Патриарх Евтимий". Привлекателни за бранша са бизнес парковете, моловете и метростанциите, където работят, минават или пазаруват много хора. Пазарът се ориентира по пътя на новата инфраструктура. Например метрото в София промени драстично столичната аптечна карта. Най-предпочитани сега са моловете заради удобството за потенциалните клиенти да включат аптеката в програмата си за шопинг. Наемите там разбираемо са по-високи, но и оборотите също.

Големите търговски центрове като например хитовия "Парадайс" дори създават конкуренция, като само на метри една от друг са разположени аптеките на "Субра" и "Ес Си Ес франчайз". И двете предлагат пълен асортимент медицински продукти, като разликата е в промоциите, които могат да надхвърлят 1000 на седмица. Постоянните клиенти се привличат и с нови похвати като поименни електронни карти за отстъпка. "Големите" залагат на отворен тип помещения с достъпни за хората щандове, както и на непрекъснато технологично обновление. По изчисления на експертите около 85% от продажбите минават през аптеки, които са част от верига. Затова изискванията да оцелееш на пазара постоянно се повишават.

Друга концепция - "цената определя търсенето", се следва от вериги като "Марешки". По правило те са разположени близо до лечебните заведения и изкушават пациентите с евтини илачи. Те са ориентирани към привличането на масовия клиент и пенсионерите, задължително работят и със здравната каса. По думите на Веселин Марешки около 90% от продажбите му са на лекарства, а аптеките му правят около 43 млн. лв. оборот на месец. Това са предимно медикаменти, изписвани с рецепта и покривани в различна степен от касата. Проблемът е, че трябва да си добре финансово обезпечен за дълъг период от време. Този тип аптеки получават парите си чак около два месеца, след като са продали съответното лекарство. Изискванията за лимит на броя обслужени рецепти също създава трудности на ориентираните към касата аптеки, тъй като ги принуждава да инвестират в нов персонал. Според нормативите средно по 6 минути трябва да отделя един фармацевт за обработката на рецепта и по 3 минути за протокол. Ако аптеката е изпълнила повече рецепти, отколкото могат да се обработят за отчетния период от две седмици, касата не плаща за надлимитните.

Като че ли най-несигурно изглежда бъдещето на малките аптеки. На пазара ще оцелеят само тези, които предлагат пълен асортимент от продукти, приготвят рецепти, имат постоянна клиентела и се намират в слабоконкурентни райони. Броят на единичните обекти постоянно се топи, тъй като някои магистър-фармацевти се пенсионират и се оттеглят от бизнеса, като продават разработените си аптеки на "големите". Оцеляването изглежда просто от гледна точка на статистиката. При средна покупка на стойност 10-15 лв. на човек трябва да привлечеш между 2700 и 4000 клиенти, които да ти донесат спасителния оборот от 40 хил. лв. на месец.


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> 9 януари 2014 г. 09. 01. 2014 г., с. 3 94 шефове на болници са работили за дс


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница